Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
28.05.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8507
по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 12357 от 04.08.2016г. по гр.д. № 46295/2015г.
Софийски районен съд, 73 състав осъдил „З.Е.” АД, ЕИК *******, да заплати на „З.А.Б.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 320.27 лв., представляваща обезщетение
за претърпените на 24.03.2014г. имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№ *******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка - полица № 13-0300/060/5000051, срещу причинителя
на вредата – водачът на л.а. с рег. № *******, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 04.08.2015г. до изплащане на главницата, като
отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 424.87 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 452.28
лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част в размер на 135.41 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „З.А.Б.“ АД, който го обжалва
в частта, с която искът е отхвърлен, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Неправилно СРС възприел дадения от вещото лице по САТЕ трети вариант
на стойността на обезщетението, при това без да се мотивира защо възприема
именно този вариант. По делото се установило, че към момента на ПТП увреденият
автомобил бил на 1 година и 11 месеца, бил ремонтиран във фирмен сервиз и била
издадена фактура за ремонта. Неправилно не било кредитирано становището на
вещото лице, според което за пазарна стойност за ремонт на автомобили до 3
години от въвеждането им в експлоатация следва да се приеме стойността по
фактурата от сервиза, извършил ремонта, в който смисъл била и трайната съдебна
практика. Съгласно фактурата, размерът на щетите по увредения автомобил
възлизал на 409.87 лв., а с прибавени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски –
424.87 лв.. Освен това възприетият от районния съд без мотиви трети вариант
определял размер на обезщетението, който не отразявал действителната стойност
на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП, тъй като цените на
оторизирания сервиз били изключени при определяне на тази стойност. Неясни били
мотивите на съда във връзка с тълкуването на чл. 60, т. 1 и т. 2 от Общите
условия на ищеца и договора за изработка. Тези въпроси не били повдигани от
страните и указания в тази връзка не били давани с доклада по делото.
Действително, фактурата за ремонта била издадена на името на застрахователя, но
това било така именно поради предвиденото в чл. 60, т. 1 ОУ – застрахователят
плаща на сервиза, а от приетия и неоспорен приемо-предавателен протокол било
видно, че отремонтираният автомобил е предаден на застрахования. Не била ясна и
връзката на тези мотиви с определянето на средна пазарна цена, по-ниска от
установената. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваната част,
вкл. в частта, с която е осъден да заплати разноски на ответника, и вместо това
въззивният съд уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.Е.”
АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно
заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 424.87 лв. – главница, от които 409.87 лв. - заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на МПС за имуществени вреди от ПТП, състояло
се на 24.03.2014г. в гр. Враца, при което по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество, били причинени вреди по застрахования при
ищеца лек автомобил „Опел Астра“, рег. № *******, и 15 лв. – обичайни
ликвидационни разноски Претендирана е и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба в съда на 04.08.2015г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част, но
настоящият въззивен състав го намира за неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато
вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера
на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача
на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 268.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на причинителя на вредата при иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество-ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3.
Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и
причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с
дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на
ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка
по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
законова презумпция), както и размера на вредата към датата на настъпване на
застрахователното събитие, определен по средни пазарни цени към същия момент.
Пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника, които са и безспорно установени с
влизане в сила на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Спорен е
само въпросът относно размера на дължимото обезщетение, в частност по какъв
начин се определя действителният размер на вредата в случаите, когато
увреденото МПС е със срок на експлоатация до 3 години от датата на
производството или датата на регистрация в ново състояние.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител,
поради което размерът на отговорността на застрахователя е идентичен с размера
на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума
- чл. 223 КЗ (отм.). Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Обезщетението при деликт има за цел да възстанови имущественото
състояние на увредения в състоянието от преди увреждането – в случая да се
приведе увреденото МПС в техническото му състояние от преди деликта, поради
което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Размерът на обезщетението поначало следва да се определи
по средни пазарни цени в страната за нови части и труд. В тази връзка освен
разясненията, дадени с т. 6, б. „б” на ППВС № 7/1978г., следва да се вземат
предвид и разпоредбите на чл. 203 вр. чл. 208 КЗ (отм.). Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
203, ал. 2 КЗ отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ отм.). В този смисъл е и
практиката на ВКС (решение № 209/30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г.
на ВКС, І ТО и др.).
Съгласно чл. 17 и чл. 19 от приетата въз основа на
законовата делегация и действаща към момента на ПТП Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /Приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8 март 2006г. за задължителното застраховане
по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, обн.
ДВ бр.25 от
24 март 2006г., отм. ДВ бр. 90 от 31 октомври 2014г., в сила до приемане на
методиката по чл. 1, ал. 3 Наредба № 49 от 16 октомври 2014г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства - ДВ бр. 90 от 2014г., в сила от 04.11.2014г./, за
МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., за които са посочени цени на вложените нови
части в бюлетина - ценоразпис EUROTAXSCHWACKE KALKULATION, актуални към датата
на застрахователното събитие, при документи (оригинални фактури с фискални
бонове или платежно нареждане), издадени от официален вносител за тези със срок
на експлоатация до 3 години вкл. от датата на производството или датата на
регистрация в ново състояние, стойността на новите части се приема след
сравнителен експертен анализ с описа на констатираните вреди. Документите (оригинални
фактури с фискални бонове или платежно нареждане), издадени от официален
вносител за МПС, ППС, ПУ, ПСМ, ССМ, ПТС и др., със срок на експлоатация до 3
години вкл. от датата на производството или датата на регистрация в ново
състояние, се приемат изцяло по отношение на нормовремената и стойността на
сервизния час спрямо описа на констатираните повреди.
В случая от приетото в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ се установява, че към датата на ПТП увреденият автомобил е
бил в експлоатация от 1 година и 11 месеца. По делото са представени фактура и
платежно нареждане от които е видно, че ремонтът е извършен в сервиз „С.А.“ АД,
който е официален представител за марката „Опел“ – така неоспореното заключение
на САТЕ. Съгласно заключението, действителната стойност на вредите, определена
по цени на оторизирания сервиз за марката „Опел“, възлиза на 410.32 лв. Предвид установеното по делото, че увреденият
автомобил към датата на ПТП е бил в експлоатация от по-малко от 3 години,
съобразно чл. 17 и чл. 19 от Методиката действителната стойност на вредите е
посочената във фактурата на официалния сервиз, извършил ремонта – 409.87 лв.
Дали ремонтът е възложен на оторизирания сервиз от застрахования или от
застрахователя е ирелевантно за определяне действителния размер на вредите.
Ответникът не е оспорвал, че претендираният от ищеца размер на ликвидационните
разноски от 15 лв. е обичаен. Поради това въззивният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗ.е основателен в
пълния му предявен размер от 424.87 лв.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което атакуваното решение
следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това въззивният съд
постанови друго, с което искът се уважи изцяло.
При този изход, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за първата
инстанция в размер на 135.41 лв. Направените от ищеца в първата инстанция
разноски възлизат на 600 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, като след
приспадане на присъдените от СРС 452.28 лв., ответникът следва да бъде осъден
да му заплати разноски за първата инстанция в размер на още 147.72 лв.
На основание чл. 78 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника и направените разноски в настоящата инстанция в размер на 205 лв.,
от които 25 лв. – заплатена държавна такса по жалбата, и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от представените фактура и
извлечение от сметка. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на
въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 12357 от 04.08.2016г.,
постановено по гр.д. № 46295/2015г. на Софийски районен съд, 73 състав в частта, с която предявеният от „З.А.Б.“
АД, ЕИК *******, срещу „ЗД Е.” АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗ.е отхвърлен за разликата над 320.27 лв. до пълния
му предявен размер от 424.87 лв., както
и в частта, с която „З.А.Б.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „З.Е.”
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 135.41 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗ.разликата над 320.27 лв. до
424.87 лв. /равняваща се на 104.60 лв./, представляваща регресно вземане по
щета № 0300/14/060/500054 за вреди от ПТП, състояло се на 24.03.2014г. в гр.
Враца, която разлика включва и обичайните ликвидационни разноски, заедно със
законната лихва върху сумата от 104.60 лв. от завеждане на исковата молба в
съда на 04.08.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А.Б.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78 ГПК сумата от още
147.72 лв. /сто четиридесет и седем лева и 72 ст.), представляваща разноски
за първоинстанционното производство, и сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 46295/2015г.
на Софийски районен съд, 73 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.