№ 6004
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110121235 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявена е искова молба от Б. Х. Б., ЕГН: **********, с която срещу Спортно
училище „Ген. в. - гр.София, БУЛСТАТ: .......... е предявен иск с правна квалификация чл.
357, ал. 1 вр. чл. 188,т.1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание „забележка“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4, изр.
1 от ГПК особен представител – адв. М. Й. Г., ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Направено е възражение за неподсъдност на делото, като ответника счита, че същото
е подсъдно на Административен съд – София.
Възражението е неоснователно ,тъй като видно от твърденията на ищеца ,същия е в
трудовоправни отношения с ответника.Наложеното му дисциплинарно наказание е със
заповед от 11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта,но в качеството му на орган по
чл. 61, ал. 2 КТ.Ето защо спорът за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание е
трудовоправен ,по смисъла на чл.357 от КТ и е подсъден на районен съд ,като първа
инстанция ,съгласно чл.104,т.4 вр. чл.103 от ГПК.
По писмените доказателства и доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Направено е от ищеца искане за допускане на трима свидетели при режим на
довеждане, което искане следва да бъде уважено само за един свидетел, доколкото на този
етап от производството и предвид липсата на посочване на различни факти, за
установяването на които се искат трима свидетели, допускането на повече свидетели не е
необходимо. Разпит на втори и трети свидетел би могло да бъде допуснато при наличие на
предпоставките по чл. 159, ал. 2 ГПК след разпит на допуснатия един свидетел.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за неподсъдност
на делото пред СРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред СГС.
ПРИЕМА представените с исковата молба и уточнителна такава от 15.04.2024 г.
писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Указва на страната ,че втори и трети свидетел подлежат на допускане при наличие
предпоставките на чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025 г. в
09,50 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани с
препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 15.04.2024 г.,
подадени от Б. Х. Б., ЕГН: **********, с които срещу Спортно училище „Ген. в. - гр.София,
БУЛСТАТ: .......... е предявен конститутивeн иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 1 КТ за признаване на незаконно и отмяна на наложеното със Заповед № РД-09-
171/11.03.2024год. на Министъра на младежта и спорта на ищеца дисциплинарно наказание
„забележка“ ,за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.1 от КТ вр. чл.126,т.1
от КТ,връчена му на 14.03.2024год.
В исковата молба е посочено, че ищецът понастоящем изпълнява длъжността
„директор“ на спортното училище, а дисциплинарното наказание било наложено със заповед
от 11.03.2024 г. на Министъра на младежта и спорта, в качеството му на орган по чл. 61, ал.
2 КТ.
Ищецът твърди, че вследствие на спечелен конкурс по КТ, по силата на споразумение
№ ЧР-19-829 /27.12.2019 г. бил назначен за Директор на училището-работодател (ответник
по делото) от Министъра на младежта и спорта. Сочи, че със заповед № ЧР-22-
128/10.03.2022 г. на Министъра на младежта и спорта, на основание чл. 328 ал. 1, т. 6 от КТ,
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 11.03.2022 г. С
влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 16910/2022 г. на СРС, потвърдено с решение по в.
гр. д. № 13016/2022 г. на СГС уволнението било отменено и със заповед № ЧР-23-
318/24.08.2023 г. на Министъра на младежта и спорта ищецът бил възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, като със заповед № ЧР-24-61/22.02.2024 г. на Министъра на
младежта и спорта на ищеца било определено и актуално месечно възнаграждение. Посочва,
че по силата на трудов договор № 742/13.09.2023 г., сключен между ищеца като служител и
Народното събрание, представлявано от Председателя му като работодател, приел да
изпълнява длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по образованието и
науката, при 4 часов работен ден, което трудово правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие със заповед № 841/18.12.2023 г. Твърди, че във връзка с постъпило в
2
Министерството на младежта и спорта писмо с вх. № 01-00-84/2/24.11.2023 г. (което не му
било връчено), със заповед № РД-09-949/07.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта,
била назначена проверка на трудовата дисциплина на ищеца като директор, за която същият
бил уведомен (с писмо изх.№ 17-00-410 / 08.12.2023 г. на Министърът на младежта и спорта)
и му били изискани съответните документи и информация, които ищецът представил с
писмо вх. № 17-00-410/1//20.12.2023 г. Твърди, че с писмо с изх. № 01-00-84/4/16.01.2024 г.
на Министъра на младежта и спорта му били изискани писмени обяснения и му била
предоставена възможност да се яви за лично изслушване. Сочи, че с писмо с изх. № 01-00-
84/5/19.01.2024 г. е представил писмените си обяснения с приложени писмени
доказателства, а на 23.01.2024 г. се е явил лично и е бил изслушан от Министъра на
младежта и спорта. Посочва, че с писмо с изх. № 01-00-84/8/15.02.2024 г. Министъра на
младежта и спорта му представил писмо от Народното събрание с № АД-49-303-23-
4/30.01.2024 г., като му поискал писмени обяснения по повод същото, които с писмо с изх. №
01-00-84/9 / 20.02.2024 г. ищецът представил. Твърди, че със заповед № РД-09-171/11.03.2024
г. на Министъра на младежта и спорта му било наложено дисциплинарно наказание по чл.
188 т. 1 от КТ „забележка“, която заповед му била връчена на 14.03.2024 г. Твърди, че в
процесната заповед било записано, че деянието за което била ангажирана отговорността на
ищеца се изразявало в сключване на трудов договор с друг работодател за извършване на
работа в част от установеното за него работно време по основното трудово правоотношение,
респективно било извършено нарушение на чл. 111 КТ. Твърди, че процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с чл. 195 КТ, доколкото
мотивите на същата били в колизия един с друг, респективно не била мотивирана и от
съдържанието й не ставало ясно за какво е бил санкциониран ищецът. Освен това било
извършено нарушение и на чл. 193 КТ, доколкото ищецът не е разбрал за какво му се искат
обяснения и съответно за какво е следвало да даде същите, с което на същия било нарушено
правото на защита. Твърди, че наказанието било наложено и в нарушение на чл. 186 КТ,
доколкото ищецът не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения,
както и в нарушение на чл. 189 КТ, като прекомерно тежко. Твърди, че наказанието е
наложено извън установените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове. Предвид изложените съображения
иска от съда да признае за незаконно наложеното му със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г.
на Министъра на младежта и спорта, дисциплинарното наказание по чл. 188, т. 1 КТ
„забележка“, както и да отмени същите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4, изр.
1 от ГПК особен представител – адв. М. Й. Г., ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че процесната заповед е
законосъобразна, като наложеното с нея дисциплинарно наказание е наложено в срок и при
спазване на всички правила. Твърди, че ищецът е извършил нарушение на чл. 27 ЗДСл,
доколкото не е уведомил работодателя си за започване на друга работа успоредно със
задълженията му като държавен служител, както и че е нарушил задължението си за
спазване на работното време по чл. 23 ЗДСл. Твърди, че ищецът е сключил втори трудов
договор № 742/13.09.2023 г. за длъжността „Главен експертен сътрудник“ към Комисията по
образованието и науката към Народно събрание, при 4 часов работен ден, но не е представил
споразумение между него и органите по назначаването му, съгласно изискването на чл. 16а,
ал. 4 ЗДСл. С оглед изложените аргументи, моли съда да отхвърли предявения иск и да
потвърди наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание.
Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните
обстоятелства: че ищецът понастоящем изпълнява длъжността „директор“ на Спортно
училище „Ген. в. - гр.София, БУЛСТАТ: ..........; че със Заповед № РД-09-171/11.03.2024 г. на
Министъра на младежта и спорта на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, която заповед е надлежно връчена на ищеца на 14.03.2024 г.
3
С оглед изложените в исковата молба основания за незаконност на наложеното
наказание в тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на
работодателска власт, посредством упражняване, чрез атакуваната заповед, на правото да
наложи дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца, при спазване на законовите
изисквания и преклузивни срокове за налагане на същото, както и че ищецът виновно е
извършил описаното в заповедта нарушение и наложеното за него наказание се явява
съответно.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок могат да изложат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат доказателствени искания и
др. съответни процесуални действия, като ако не изпълнят указанията на съда, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени и
непредвидени обстоятелства.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4