Р Е
Ш Е Н
И Е № 273
гр. Пловдив, 11.10.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 320/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответниците по спора „ А - „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ....... и Г.П.Ц., ЕГН – ********** Решение № 78 от 13.02.2018 г., постановено по т.д. № 791/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено че жалбоподателите дължат солидарно на въззиваемия – ищец „ Б.П.Б. „ АД, ЕИК ....... парични вземания, предмет на издадена по ч.гр.д. № 9109/2016 г. на Районен Съд – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК № 5416/05.07.2016 г., а именно - сумата 107 855, 64 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 056/2002 от 19.06.2002 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху главницата до 15.11.2017 г. в размер на 11 292, 72 евро. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част и искане за неговата отмяна и отхвърлянето на иска, съобразно този резултат и отмяна на решението в частта, с която са осъдени да заплатят на банката - ищец направените от нея разноски за първоинстанционното исково производство. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях разноски пред първата и въззивната инстанции.
Въззиваемата страна „ Б.П.Б. „ АД, ЕИК .......е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.
Съдът установи следното:
Безпротиворечиво установено е от приложеното ч.гр.д. № 9109/2016 г. на Районен Съд – Пловдив че за процесните вземания в полза на банката срещу двамата ответници – солидарни длъжници е издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК Заповед № 5416/05.07.2016 г., срещу която длъжниците са депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, акредиторът предявил настоящия установителен иск в срока по чл. 415 от ГПК.
Установява се от представените към исковата молба писмени доказателства че между „ Б.П.Б. „ АД, ЕИК ....... и „ А - „ ЕООД, ЕИК ....... е сключен договор за кредит № 056/2002 от 19.06.2002 г. с предмет предоставяне на „ А - „ ЕООД на оборотни средства в размер на 100 000 лв. с краен падеж на ползване и издължаване до 06.06.2003 г., в който срок средствата, предоставени по заемната сметка на кредитополучателя могат да се ползват многократно в рамките на кредитния лимит. Договорена е годишна възнаградителна лихва върху главницата, както и наказателна лихва / неустойка / при забава на плащанията за главница и лихва. Договорът е изменян и допълван с 24 броя анекса, като с Анекс № 1/13.12.2002 г. размерът на кредита е увеличен до 200 000 лв., с Анекс № 2/6.6.2003 г. срокът за ползването и погасяването му е удължен до 30.05.2004 г., с Анекс № 3/28.5.2004 г. размера на кредита е увеличен на 300 000 лв., а срокът за погасяването му удължен до 30.05.2005 г. С последващи анекси срокът за ползване и погасяване на кредита е удължаван, с Анекс № 7 – размерът на кредитния лимит е увеличен на 400 000 лв. С Анекс № 10/29.03.2010 г. ответницата Г.П.Ц., както и третите лица „ А…-…“ ЕООД и И. Б.са встъпили в дълга на кредитополучателя като поръчители, с Анекс № 11/20.03.2011 г. само ответницата Ц. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за всичките му задължения по кредита – главни и акцесорни, до окончателното им погасяване и при изричната договорка че продължаването на срока спрямо кредитополучателя има действие и за поръчителя. С последващи анекси са продължавани сроковете за ползване и издължаване на кредита. С Анекс № 14/29.4.2013 г. страните са договорили че кредитът се превалутира в евро и е в размер 204 516 евро. С Анекси 15 – 20 страните сочат просрочените задължения към датите на всеки от анексите. С Анекс № 21/27.06.2014 г. е определен размерът на кредита – 200 116 евро и крайния му срок на ползване и издължаване – 31.12.2014 г. С Анекс № 22/22.12.2014 г. е посочено че размерът на кредита е 198 516 евро, удължен е крайния срок за ползването и погасяването му до 31.03.2015 г. С Последния Анекс № 24/27.11.2015 г. размерът на кредита е определен на 194 916 евро с краен срок за погасяване до 28.02.2016 г.Всички анекси – от и след Анекс № 10/29.3.2010 г. са подписани от ищеца като кредитор и от ответниците - кредитополучател и солидарен длъжник.
Банката – ищец твърди че към 28.06.2016 г. по кредита е имало непогасена главница и лихви в размер на сумите, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение № 5416/5.7.2016 г., а именно – главница 194 116, 60 евро и наказателна лихва в размер на 9 308, 12 евро. След издаването на заповедта и изпълнителния лист са престирани доброволни плащания от ответника Ц. и трети лица – във и извън рамките на обрзуваното от банката изпълнителното производство, вследствие които са погасявани разноските по изпълнителното дело, по заповедното производство, наказателната лихва и част от главницата. Няма спор и се установяват и извършени след предявяването на исковата молба погашения по кредита. Неоспорено от страните е приетото по първоинстанционното дело заключение на ССчЕ, според което вследствие всички плащания по кредита към момента на изготвянето му погасени са изцяло наказателните лихви – предмет на заповедта и на предявения иск, задълженията по кредита към 16.11.2017 г. са в размер на 107 855, 64 евро - главница, законната лихва върху нея към 15.11.2017 г. – 11 292, 79 евро. Към датата на приключване на устните състезания – 28.1.2018 г. задълженията са същите. С оглед което в този размер искът е уважен, за разликата до пълния предявен досежно главницата и изцяло за претендираната наказателна лихва – отхвърлен. В отхвърлителната част жалба не е депозирана от банката –ищец. Предмет на въззивната проверка е решението в частта, с която искът е уважен.
Поддържаната във въззивната жалба на ответниците недължимост на признатите вземания на банката се основава на възражения, незаявени в отговора на исковата молба и заявени за пръв път пред настоящата инстанция.Видно от договора за кредит от 19.6.2002 г. било че той е сключен за сумата 100 000 лв., с Анекс № 1/13.12.2002 г. размерът му е увеличен с още 100 000 лв. – т.е. 200 000 лева, с последващите анекси, касаещи промяната на кредитния лимит е увеличен до 400 000 лв., а същевременно от неоспореното заключение на ССчЕ се установявало че усвояваните и връщани суми по съглашението са в по големи размери. Това несъответствие според жалбоподателя сочи на извод че или предоставените от банката счетоводни данни са неверни или че те касаят други взаимоотношения между страните – непосочено какви, а не процесния кредит, още повече че в Анекс № 6/ 9.6.2006 г. е посочено че с него се променя договор за кредит № 328/2005 г. – т.е. друг договор за кредит, а в Анекс 10/26.3.2010 г. освен кредитополучателя се сочело че задължени лица са и поръчителят или солидарния длъжник, каквито до този момент по процесния договор нямало. На горния извод сочел и факта че съгласно общите условия на банката задължително условие да бъде продължен един договор за кредит е към този момент кредотополучателят да няма непогасени задължения по него, като от този факт следвал и напълно логичния извод че към датата на анексите или длъжниците са били изрядни, съответно счетоводните данни на банката – неверни, или че в главниците по анексите са включвани предходно начислени лихви за забава и върху тях също са начислявани лихви –т.е. банката е начислявала лихва върху лихва, което е основание за нищожност. В Анекс № 14/29.04.2013 г., с който е уговорено превалутирането на кредита от 400 000 лв. в 204 516 евро било посочено че усвоените суми над 204 116 евро следва да се издължават до 30.04.2013 г. / чл. 5, предложение първо от анекса / и доколкото сумата 400 000 лв. не съответствала – според жалбоподателите, нито на 204 516 евро, нито на 204 116 евро то възниквал въпроса „ какви са тези суми „. С Анекс № 15/24.09.2013 г. било уговорено че към този момент са налице просрочени задължения в размер на 5 497, 49 евро, а с Анекс № 21/27.06.2014 г. кредитът определен в размер на 200 116 евро, с Анекс 22/ 22.12.2014 г. – в размер на 198 516 евро, с последния Анекс № 24/27.11.2015 г. – в размер на 194 916 евро. Не била ясна волята на страните за определянето на тези размери предвид че между Анекс № 15 и последващите такива дружеството – кредитополучател не е усвоявало каквито и да било парични средства и е безспорно установено от заключението на ССчЕ че последното усвояване на кредита е от 07.08.2008 година. Следователно ищецът претендирал суми, които не е предоставил. По отношение на ответника Г.Ц. се поддържат и самостоятелни възражения за недължимост. Анекс № 11 – с който тя встъпила като поръчител, е според жалбоподателя съглашение с невъзможен предмет, тъй като в него липсвали данни за размера на дълга към сключването на анекса, за усвоените и погасени до този момент кредитни средства, какъв е размера на погасителните вноски и падежите им, нямало и каквито и да било други доказателства тази информация да е предоставена на задължилия се като поръчител ответник Ц. към подписването на анекса. Следователно липсват всички съществени елементи, определящи предмета и обема на отговорност на поръчителя. Анексът е нищожен и като сключен при икономическа зависимост и липса на воля от страна на поръчителя Г.Ц., тъй като според жалбоподателя било „ съвсем видно „ че поради възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и кредитополучателят „ А - „ ЕООД с едноличен собственик на капитала Г.Ц. да изпадне в неплатежоспособност тя не е имала друг избор освен да изпълни изискването на банката да се задължи и лично при условия, каквито банката диктува. Освен това анексът е нищожен, тъй като с него е предвидена и солидарна отговорност на трето лице – длъжник по договор за обезпечение, а такова лице не е подписало анекса, той е подписан само от ответниците в качеството им на кредитополучател и поръчител – солидарен длъжник.
Възраженията са неоснователни. Както се каза по- горе договорът е за оборотни средства с определен кредитен лимит, в рамките на който средствата могат да се ползват многократно за срока на действие на договора - чл. 3 ал. 3 от същия и тази клауза не е променяна с последващите анекси. С оглед което и след връщане на вече ползваните средства същите могат да се теглят отново от кредитополучателя и по този именно начин страните са процедирали предвид установените от ССчЕ усвоявани и погасявани суми. На база разликата между двете вещото лице е формирало и дължимата главница, заключението му не е оспорено. Включването на лихви в главниците по анексите не се установява по делото, а и доколкото се касае за договор за банков кредит то евентуално начисляване на лихви върху лихви по принцип не е недопустимо, съответно нищожно. Превалутирането на кредита от 400 000 лв. в размер на 204 516 евро е извършено с Анекс № 14/29.04.2013 г. по общо съгласие на страните – кредитора от една страна и от друга – настоящите ответници кредитополучател и солидарния длъжник, по отношение на клаузата в този анекс че усвоените в размер над 204 116 евро следва да се погасят до 30.04.2013 г. не съществува каквато и да е неяснота. Не съществува неяснота и относно размерите на дълга, посочени в Анекси №№ 15,21, 22 и 24 – касае се за предходно усвоени средства в рамките на кредитния лимит, падежирали и невърнати към датата на сключване на всеки от анексите. С оглед което – противно на твърдяното от жалбоподателите, не се претендират, съответно не са присъдени непредоставени от кредитора парични средства. Невярно е твърдението че в Анекс № 10/26.3.2010 г. освен кредитополучателя нямало задължени по кредита и други лица - поръчител и солидарен длъжник. Посочването в чл. 5 от Анекс № 6/9.6.2006 г. на „ договор за кредит под № 328/2005 г. „ е явно техническа грешка, която не се отразява на действителността му, нито сочи на извод за други взаимоотношения между страните доколкото във всички останали части на този анекс е посочен верния договор за кредит № 56/2002 г., като и в самото заглавие на анекса е отразено че той се сключва към договор № 056/2002 г. Право на поръчителя е да се запознае с предмета и размера на дълга, за който поема солидарно отговорност и несъмнено въззивницата Ц. е била запозната с тях предвид че в качеството си на едноличен собственик и управител на кредитополучателя е подписала договора и всички анекси към него. Възражението за нищожност поради невъзможен предмет - липса на предмет, е неоснователно. Съглашението за встъпването й в дълга като поръчител е действително. Не се установява икономически натиск, съответно липса на воля да се задължи като поръчител – твърденията в тази насока не обосновават извод за такава принуда. Посочването в чл. 7 от анекса на „ длъжник по договор за обезпечение „ - какъвто няма, съответно няма и подпис от такъв длъжник, не се отразява на действителността на съглашението, нито на отговорността на ответниците, които са го подписали в качеството си на кредитополучател и солидарен длъжник.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, първоинстанционното решение в обжалваната му част – правилно, поради което се потвърждава. Разноски за настоящото производство няма данни да са направени от въззиваемата страна, не се и претендират, поради което не се присъждат.
С оглед изложените мотиви съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 78 от 13.02.2018 г., постановено по т.д. № 791/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено че „ А - „ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ....... и Г.П.Ц., ЕГН – ********** дължат солидарно на въззиваемия – ищец „ Б.П.Б. „ АД ***, ЕИК ....... парични вземания, предмет на издадена по ч.гр.д. № 9109/2016 г. на Районен Съд – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК № 5416/05.07.2016 г., а именно - сумата 107 855, 64 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 056/2002 от 19.06.2002 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху главницата до 15.11.2017 г. в размер на 11 292, 72 евро.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.