РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11740
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Н.Н. против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът твърди, че на 19.11.2016 г.
около 13.30 часа лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ******, управляван от Р.П.Й.
*** път с посока от бул. Братя Бъкстон към бул. България, като в района на
отклонението за кв. Бояна е реализирал ПТП с движещият се пред нея велосипед CUBE PELOTON, управляван от В.Н.Н.. Поддържа, че виновен за
настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил. В резултат на настъпилото ПТП
ищецът получил счупване на гръбначния стълб в поясната област – закрито,
фрактура вертебре L1, контузия в поясната област и
оток в същата. Твърди, че след изписването му от болничното заведение в
продължение на 3 месеца изпитвал болки в обрастта на гръбнака и при извършена
ядрено – магнитна диагностика се установили посттравматични консолидирани
фрактури на два прешлена L1, L2, мултисегментна, постфрактурна и спондило-дискогенна дегенеративна
спинална стеноза – по-високостепенна на L3 – 4 – 5. Твърди, че в първия месец след ПТП изпитвал силни болки
в травмираните области, които продължавал да изпитва и до датата на подаване на
исковата молба. Изпитвал затруднения в движенията в областта на торса, което
пречело на самообслужването му и била необходима помощ от близки. Поддържа, че
отговорността на водача на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ****** била
предмет на застраховка „Гражданска отговрност“, сключена с ответното дружество
с полица № BG/02/116002516717. Твърди, че е
сезирал ответника с искане да бъде платено застрахователно обезщетение и била
образувана преписка по щета № **********/19.11.2016 г., но в тримесечния срок
за произнасяне отговор не бил получен. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 45000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.04.2017 г. датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне. Претендира на правените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Б.И.“АД в отговора на исковата молба оспорва
предявения иск като оспорва наличието на деликт. Освен това, поддържа, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като велосипедистът се движел
неправомерно по пътното платно. При условията на евентуалност моли предявеният
иск да не бъде уважаван в размер над сумата от 20000 лева. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява от приетите по делото писмени доказателства, гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля Р.П.Й. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, че на 19.11.2016 г. около 13.30 часа лек
автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ****** се движел по бул. България с посока към
Околовръстен път като за целта е следвало да се придвижи по отклонението от бул. България за Околовръстен път за
посока – изход. Включвайки се в движението по Околовръстен път по най-дясната
лента, автомобилът е застигнал и предна лява част на предната броня е ударил
движещият се пред автомобила велосипедист. Установява се, че преди удара
велосипедистът се е движел по аварийната лента – най-вдясно на пътното платно. Ударът
за автомобила е бил челен, а за велосипедиста – заден. В резултат на удара и
разликата в скоростите, тялото на велосипедиста е паднало върху предния капак
като с глава е счупил предното стъкло на автомобила, като в момента на падането
си върху предния капак, водачката на автомобила е предприела аварийно спиране
като е оставила спирачна следа. В следствие на отрицателното ускорение
велосипедистът е паднал пред автомобила. Установява се, че при включване в
движението по Околовръстен път свидетелката и водач на лек автомобил „Фиат
Мареа“ с рег. № ****** Р.П.Й. е насочила вниманието си към идващите от ляво автомобили,
поради което не е забелязала преминалия по дясната лента велосипедист. Вещото
лице установява, че ПТП е настъпило в резултат на субективните действия
(бездействия) на водача на лекия автомобил, като Р.П.Й. е можела да забележи преминаващият
велосипедист и да предприеме мерки, за да предотврати удара. Установява се също
така, че лекият автомобил се е движел срещу знак Б1 (пропусни движещите се по
пътя с предимство и знак Г2 (движение само на дясно след знака), а
велосипедиста – срещу знак Б3 (път с предимство) и Г1 (движение само направо
след знака).
Установява се от приетото по
делото заключение на съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищеца се установява, че в резултат
на ПТП на 19.11.2016 г. В.Н.Н. е получил контузия на поясната област, амиелична
компресионна фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен. Установява се, че първа
помощ е получена от ищеца в УМБАЛСМ
„Пирогов“ като след проведени изследвания е преценено, че не е необходимо
оперативно лечение и е проведено неоперативно лечение – строг постелен режим,
след което поставяне на корсет и провеждане на рехабилитация. Бил изписан на
25.11.2016 г., като лечението продължило амбулаторно. Първоначално за срок от
30 дни бил предписан постелен режим, а след това е започнало раздвижване с
поставен корсет. На 02.05.2017 г. (5 месеца след злополуката) било извършено
ядрено – магнитна резонансна томография и били установени постравматични
консолидирани фрактури на 1 и 2 поясни
прешлени, като тялото на 1 прешлен е скосен до степен леко да стеснява
гръбначно-мозъчвния канал. Установена била мултисегментна постфрактурна –
дискогенна дегенеративна синилна стеноза – по изразена на нивото на 3-ти,
4-ти и 5-ти поясни прешлени, както и
променена зона на сакралната кост – вероятно също след травмата. Вещото лице
установява, че стабилизирането на увредения прешлен е било осъществено за 3
месеца, като ищецът е продължил да провежда рехабилитация и след свалянето на корсета,
като общо лечебният и възстановителния период е продължил 4 месеца. Установява
се, че по-интензивни болките са били в първите два месеца непосредствено след
злополуката и около 30 дни по време на рехабилитацията. Наред с претърпените
болки ищецът, през първите 30 дни, не се е придвижвал и провеждал лечението си
на постелен режим с ползване на чужда помощ при обслужване в ежедневието.
Вещото лице посочва, че от злополуката е минала повече от година, но и към
настоящия момент ищецът търпи спорадични болки при студено и влажно време , но
тези болки отзвучават бързо след употреба на медикаменти.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката Д.П.Н.– съпруга на ищеца се
установява, че видяла ищеца в болницата – напълно неподвижен. Установено било,
че има счупен гръбначен прешлен. Бил една седмица в „Пирогов“ и със специално
легло и със специална линейка го закарали в къщи. Бил абсолютно неподвижен
около един месец. Цялото семейство се грижели за него. Синът им и семеен
приятел му помогнали да се изправи за първи път, но той бил като прохождащо
дете, тъй като мускулите на краката му били отслабнали. Не можел да стъпи на
краката си. Докато бил на легло изпитвал болки. След изправянето си, в
продължение на месец се движел само в
рамките на апартамента. Бил в болнични една година, тъй като работел в
провинцията и не бил в състояние да шофира, за да отиде на работа. 10 месеца
бил със специален корсет и въпреки това не можел да шофира. Към настоящия
момент не носел корсета, но си имал болки и дискомфорт. Не можел да вдига тежки
неща. Освен физическите страдания имал и значителна промяна в психическото му
състояние, защото станал затворен и необщителен. Преди това карал колело
непрекъснато, но сега не го правел, тъй като изпитвал страх. Опитвал се да
прави в къщи упражнения за укрепване на мускулите. Преди инцидента не бил имал
оплаквания, както и заболявания на гръбнака.
Не е спорно, че между З.Б.И. АД и
собственика на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/02/116002516717, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че В.Н.Н. е
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на 31.01.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата Р.П.Й.
е получил увреждания – контузия на поясната област, амиелична компресионна
фрактура на тялото на 1-ви поясен прешлен. Установява се, че отговорност за
настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ****** Р.П.Й..
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства, събраните по делото гласни
доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Фиат Мареа“ с рег. № ****** е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищецът е получил фрактура на
първи поясен прешлен, както и по делото има данни за фрактура на втори поясен
прешлен, установен след проведено специализирано образно изследване. При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде взето предвид, че
възстановителния период е продължил около 4 месеца, като в продължение на една
година ищецът не е бил работоспособен. От значение е обстоятелството, че в
продължение на един месец е бил в напълно неподвижно положение с необходимост
да бъде обслужван от близки. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 45000 лева,
т.е предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е извършило противоправни действия
и бездействия, които са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Закона за движение по пътищата,
когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на
мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства може да използват за
движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако
той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението.
Освен това, съгласно чл. 18, ал. 1 от закона водачът на бавнодвижещо се пътно
превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при
завиване или заобикаляне. По делото се установява, че преди настъпване на ПТП
ищецът се е движел в най-крайната (аварийна) лента на пътното платно по бул.
„Околовръстен път“, както и че той се е движел срещу знак, който му указва, че
се движи по път с предимство. Следователно не е налице противоправно поведение
на велосипедиста, а от заключението на допуснатата съдебно автотехническа
експертиза се установява, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът
на лекия автомобил. Следователно направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата, която
следва датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане –
01.05.2017 г., поради което тя е дължима от този момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 580
лева, представляващи направени по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1620 лева,
представляващи дължима държавна такса, като е съобразена сумата, която ищецът е
внесъл в размер на 180 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. М. Н.- Т.сумата от 2256 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати В.Н.Н.,
ЕГН-**********,*** 44 сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
на поясната област, амиелична компресионна фрактура на тялото на 1-ви поясен
прешлен, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 19.11.2016
г. от Р.П.Й., водач на лек автомобил „Фиат
Мареа“ с рег. № ******, застрахован със полица № BG/02/116002516717, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 01.05.2017 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на В.Н.Н., ЕГН-**********,***
44 сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева, представляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1620 (хиляда
шестстотин и двадесет) лева, представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на
управление ***
заплати на адв. М.Б. Н.- Т., ЕГН-**********,
с адрес *** сумата от 2256 (две хиляди
двеста петдесет и шест) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: