Определение по дело №57199/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20221110157199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39551
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110157199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод субектвино кумулативно осъдителни
искове чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от А. К. П. и Н. К. П., действаща
със знанието и съгласието на своята майка Н. А. П., срещу ЗАД „Армеец“ АД за
осъждане на последния да им заплати съответно 8937.50 лева за първия ищец и
13162.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от загубата на издръжка съответно по отношение на първия ищец за
периода от 15.09.2020г. - до навършване на 25-годишна възраст на 07.03.2025г., а за
втория ищец за периода от 23.07.2019г. до навършване на пълнолетие на 17.04.2026г.,
следствие на настъпило на 12.07.2019 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София
на бул. „Цариградско шосе по вина на водача на л.а. „Ауди С7“ с рег. № СВ 9558 КМ, в
резултат на което е настъпила смъртта на водача на МПС „Сузуки ВС52“ с рег. № РВ
3235А – Костадин М. П. – негов баща, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на ПТП-то – 12.07.219 г., до окончателното плащане.
Производството по делото е приключило с решение № 15230 от 06.08.2024г., с
което предявените искове са изцяло уважени.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „Армеец“ АД.
Във въззивната жалба са наведени додови за прекомерност на присъденото
възнаграждение, поради което съдебният състав е отправил указания да се уточни дали
се иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
В изпълнение на указанията е постъпила молба от ответника ЗАД „Армеец“ АД с
искане постановеното по делото решение, посочено по-горе, да бъде изменено в частта
на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на процесуалния
представител на ищците, като то бъде намалено под минимума, предвиден в Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането се обосновава с доводи, че съдът не е обвързан от уредения в Наредбата
минимален размер и позовавайки се на решение на СЕС по дело С-438/22, делото
няма правна и фактическа сложност спрямо този вид дела, тъй като въпросите по него
се решавали безпротиворечиво в практиката и поведението на процесуалните
представители на страните.
1
В срок е постъпило становище от ищците чрез адв. Д., в което моли искането да се
остави без уважение. Твърди, че дори съдът да не е обвързан от Наредбата, то
възнаграждението следва да се определя по реда на ГПК като се вземе предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа, която се
свеждала до процесуално представителство във всяко съдебно заседание, депозиране
на писмени бележки, изготвените пет броя експертизи, разпитвани свидетели.
Релевира, че решението на СЕС, на което молителят се позовава, намира приложение
само ако трудът на адвоката е надценен, което не било сторено.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо –
подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес като ответника иска
изменение на разноските на ищците, в който случай не се изисква списък по чл. 80
ГПК, въпреки че такъв е наличен по делото – л. 335. Разгледано по същество, искането
е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищците, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищците, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявените искове.
Както е посочено, ищците своевременно са поискали присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказано им процесуално представителство по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай, както е посочено, размерът на възнаграждението се
определя от съда и се присъжда на адвоката.
Ето защо, този съдебен състав намира, че размера на разноските, които следва да
се присъдят на ищците, не следва да бъде променян, за който си извод е изложил
мотиви както в крайния си съдебен акт, които не намира основание да промени.
При определяне на възнаграждението съдът намира, че може да се ръководи от
размерите, посочени в НМРАВ, от материалния интерес и от действителната правна и
фактическа сложност на делото по аргумент на противното от текста на чл. 78, ал. 5
ГПК. Съобразявайки посочените критерии, този съдебен състав приема, че
определеното и присъдено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.
Предявени са два иска от двама ищци, общият материален интерес по делото е в общ
размер на 22100.00 лева, проведени са три открити съдебни заседания, изслушани са
пет експертизи, разпитани са свидетели, наведени са множество възражения от стрА.
на ответница, по които са събирани доказателства и са изследвани. Изложените
обстоятелства дават основание на съдебния състав да приеме, че делото се отличава с
фактическа и правна сложност за делата от този вид дела. Същевременно, защитата е
оказА. в пълен обем – процесуалният представител на ищците е присъствал във всяко
едно от откритите съдебни заседания, активно е участвал в процеса и е изготвил
множество книжа по делото. Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че
повдигнатите въпроси се решават безпротиворечино от съдилищата, поради което
делото няма правна и фактическа сложност. Вярно е, че елементите на приложимата
правна норма са установени безпротиворечиво, но обстоятелствата, даващи основание
за прилагането им подлежат на доказване самостоятелно във всеки един процес.
Именно по тази причина и независимо от разглеждането на наказателното дело,
влязлата в сила присъда по което има значение за настоящото, на изследване са били
поставени редица обстоятелства за доказване на възражението на ответника за
2
съпричиняване, включително допускане на допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза и разпит на свидетел на инцидента.
Направения извод не се променя от практиката на СЕС, на която ищците се
позовава и изразена, но не само, в решението по делото С-438/2022. Това е така, както
защото присъденото възнаграждение е под минималното, дължимо по НМРВ, така и
защото делото се отличава с фактическа и правна сложност. Освен това, при
внимателния прочит на решението, на което ищците се позовават, се извежда, че за да
откаже да приложи разпоредба от националната уредба за минималните адвокатски
възнаграждения, т.е. да определи възнаграждението под минималния там размер,
съдът следва да държи сметка, да установи, противоречие с член 101, параграф 1,
включително когато тази стрА. не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение /пар. 41 и пар. 56/. Действителната фактическа и правна
сложност на делото и определянето на размера от съда с оглед хипотезата на
процесуално представителство, не дава повод да се приеме, че е налице поведение,
което налага съдът да откаже да приложи НМРА и да определи възнаграждение под
определените там размер, каквото в действителност и въпреки това е присъдено в
минималния размер, което според същото решение на СЕС е допустимо.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 15230 от 06.08.2024г.,
постановено по гр.д. № 57199/2022г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на
разноските и съдържащо се в молба с вх. № 283286/05.09.2024г. и вх. №
283290/05.09.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след изтичане на срока за обжалване на
определението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3