Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 10.06.2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в
открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №130 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
С Наказателно постановление №480470-0276313/28.11.2019
г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново на „М.Л.“ ЕООД, ЕИК ******, гр.
Ловеч, с управител М.И.П.,***, ЕГН **********, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700.00 лева, за
това, че при извършена проверка на 28.10.2019 г. в 13.00 часа на ресторант –
пицария клуб „А“, находящ се в гр.Ловеч, ж.к. „Младост“ – център и стопанисван
от „М.Л.“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *****се е установило следното: На клиентите се
издават служебни бонове при извършване на продажби и клиентски поръчки. Сочи
се, че проверката е документирана с ПИП №0086929/28.10.2019г., с което е
нарушен състава на чл.7, ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ал.2 от
чл.7 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят„М.Л.“
ЕООД, ЕИК ******, гр. Ловеч, с управител М.И.П.,***, който го обжалва в срок, чрез адв.
Н. от ЛАК като моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като материално
незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения.
С протокол за избор на съдия докладчик от 15.04.2025
г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, тъй като предходния съдия
докладчик Галя Маринова е освободена от
длъжност, считано от 01.04.2025 г.
В съдебно заседание наказаното дружество жалбоподател,
редовно призовано се представлява от адв. Н. от ЛАК, който моли съда да отмени
обжалваното НП, предвид изтекла абсолютна давност, в която насока излага
подробни аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Издателят на обжалваното НП – Директора на ТД
на НАП Велико Търново, редовно
призован, не се явява.
С оглед императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността
и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директора на ТД на НАП Велико Търново, на чиято
територия е извършено нарушението.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от
приложения по делото АУАН с бл. №0276313, сер. АА и процесното НП, нарушението
за което е ангажирана отговорността на наказаното дружество е извършено на
28.10.2019 г., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена
по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК,
приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради
изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок,
който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за
съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда
наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното
/съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят
приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното
преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при
изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно
чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е
извършено на 28.10.2019 г. От тази дата е започнала да тече и давността за
административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 28.11.2019 г.
давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност.
Независимо от прекъсването й обаче на 28.04.2024 година е изтекла абсолютната
давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от
разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може
да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно
производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед
субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, настоящата
инстанция следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното
производство.
От пълномощника на наказаното дружество жалбоподател
са поискани и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата
на Висшия адвокатски съвет. В случая са представени договор за правна защита и
съдействие и фактура от които е видно, че са заплатени в брой договорено
възнаграждение в размер на общо 500.00 лв. – 300.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение съгласно първоначално представения договор за
правна защита и 200.00 лева, платени допълнително за явяване в съдебно
заседание на 09.06.2025 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението
е 400 лв. Според чл.9 от Наредбата „При защита по дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с който е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 700.00 лв., делото действително не представлява
фактическа и правна сложност, но оказаната от пълномощника правна помощ се
изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в девет съдебни
заседания. Ето защо заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение при тези обстоятелства се явява съразмерен и съответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован).
Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан, като следва да бъде
осъдена ТД на НАП Велико Търново да заплати на наказаното дружество
жалбоподател сумата от 500.00 лева, представляваща разноските по делото за
адвокатска защита.
АНО не е претендирал присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във
вр. с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3
от НПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №480470-0276313/28.11.2019
г., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „М.Л.“ ЕООД, ЕИК ******, гр.
Ловеч, с управител М.И.П.,***, ЕГН **********, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 700.00 лева, за
нарушение на чл.7, ал.1 от наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ал.2 от чл.7
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба № Н-18/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство по НАХД №130/2020 година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Велико
Търново да заплати
на „М.Л.“
ЕООД, ЕИК ******, гр. Ловеч, с управител М.И.П.,***, ЕГН **********, сумата от 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд
Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: