РЕШЕНИЕ
№ 1670
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П Д. П.А
като разгледа докладваното от П Д. П.А Административно наказателно дело
№ 20211110212457 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П .Д.
при участието на секретаря К. М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №
12457 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "*****, ЕИК ****** против Наказателно постановление №
НП- 99 от 05.08.2021 г., издадено от Председател на КЕВР, с което на "Булгартрансгаз"
ЕАД, ЕИК ********* е наложено адм.наказание-имуществена санкция в размер на 20 353
лева, представляваща 0,0055 на сто от годишния му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21,
ал.1, т. 23 от ЗЕ, на основание чл. 206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ.
Жалбоподателят*******ЕАД- редовно призован се представлява от юрк. Ч.Д., който
пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения и с довод за недоказаност
осъществяването на нарушението. Претендира присъждане на разноски.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП поради допуснати процесуални
нарушения, състоящи се в липса на точно и ясно описание на нарушението, както и
неяснота, свързана с правната квалификация на деянието, доколкото нормата на чл. 21, ал.1,
1
т. 23 от ЗЕ съдържа две хипотези и не въвежда изискване за конкретно правно поведение от
санкционираното дружество. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е спазен шестмесечният срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
Наведен е и аргумент за неяснота в диспозитивната част на НП.
Въззиваемата страна-Председател на ДКЕВР се представлява от гл. юрк. П., която
пледира за потвърждаване на НП с довод за осъществен състав на адм.нарушение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.03.2021 г. жалбоподателят „***** сключил с „Уникредит Булбанк“ АД Договор
№ 0001/703 от 24.03.2021г. за банков инвестиционен кредит в размер на 50 000 000
евро(петдесет милиона).Съгласно т.8.3 от Договора дружеството се задължило да
предостави финансово обезпечение под формата на залог в/у всички негови вземания,
настоящи и бъдещи, за сума, представляваща равностойността в щатски долари на не по-
малко от 20 % от размера на всяка усвоена и непогасена сума от кредитане е бил разрешен
от КЕВР преди сключването му. Съгласно т.13 от договора учреденото финансово
обезпечение под формата на залог обезпечава погасяването на всички вземания на банката
до окончателното им изплащане от „Булгартрансгаз“ЕАД, като от момента на неговото
предоставяне е на разположение на банката и се счита за преминало под контрола на
банката.
Със Заповед № З-Е-64/05.04.2021 г. председателят на КЕВР разпоредил извършването
на проверка на оператора на газопреносната мрежа „***** относно използваните начини на
финансиране при реализация на „Проект за развитие и разширение на газопреносната
система на „Булгартрансгаз“ЕАД“. Част от сформираната работна група била акт. Р.К.-
главен експерт в дирекция “Природен газ“ в КЕВР. В хода на проверката на 20.04.2021 г.
дружеството-жалбоподател представил на КЕВР заверени копия на сключени договори. Към
тях бил и Договор № 0001/703 от 24.03.2021г. за банков инвестиционен кредит в размер на
50 000 000 евро, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД.
На 25.06.2021 г. от длъжностни лица от КЕВР бил съставен Констативен протокол №
Г-03/25.06.2021г. на основание чл. 80 от ЗЕ за извършената проверка, с който били
констатирани двадесет и едно нарушения.
Въз основа на протокола, на 22.07.2021 г. акт. Р. К. съставила АУАН № Г-КРС-
16/22.07.2021г. Проверяващият експерт посочил, че клаузата по т.13 от Договора е договор
за финансово обезпечение с предоставяне на залог и като такава е самостоятелна сделка,
инкропорирана в основния договор за кредит. В акта било отразено, че сключената от
„Булгартранс газ“ЕАД сделка за финансовото обезпечение по реда на ЗДФО оказва влияние
върху финансовото състояние на дружеството, тъй като до погасяването на всички вземания
2
на банката, финансовото обезпечение е на разположение и под контрола на банката, както и
че в случай на неизпълнение на задълженията на дружеството банката има право по свой
избор да реализира финансовото обезпечение или да го придобие. Прието било, че
влиянието на финансовото обезпечение върху финансовото състояние на дружеството
обуславя необходимостта от преценка дали сключването на сделката води или може да
доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на
енергийното предприятие. Актосъстивителят заключил, че като на 24.03.2021г. ******* е
сключил с „Уникредит Булбанк“ АД сделка за финансово обезпечение по реда на ЗДФО,
инкорпорирана в чл.8.3 от основния Договор № 0001/703 без за това да е получило
разрешение от КЕВР преди датата на сключване на този договор, е извършило нарушение в
гр. София на нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от Закона за енергетиката.
Въз основа на съставения акт било издадено НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания
в съдебното заседание свидетел Р. К. – актосъставител, както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – покана
от******* Констативен протокол № Г-03 от 25.06.2021 г.; Договор № 0001/703/24.03.2021г.;
Индивидуален финансов отчет за 2020 г. на дружеството-жалбоподател, Заповед № З-Е-
64/05.04.2021 г. на председателя на КЕВР; Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя
на КЕВР; Решение № БП-14/13.08.2020 г. на КЕВР; Решение № БП-16/02.10.2020 г. на
КЕВР; Решение № Д-1/21.12.2018 г. на КЕВР; Пълномощни и др.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Р. К.
и приложените писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.
Доказателствата и доказателствените средства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се, поради което ги кредитира изцяло. От показанията на актосъставителя се установяват
всички обстоятелства, свързани с извършената проверка и направените констатации като
изложеното от него съответства напълно на изложеното в АУАН.
Следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност е единна и непротиворечива,
поради което не следва да се съотнасят събраните доказателства и обсъждат поотделно.
Между страните не е налице спор относно съществените обстоятелства, свързани с
предмета на доказване- сключването с „Уникредит Булбанк“ АД Договор № 0001/703 от
24.03.2021г. за банков инвестиционен кредит в размер на 50 000 000 евро, както и че
дружеството не е получило разрешение от КЕВР преди сключването на договора.
Въз основа на така установените факти, съдът се ангажира със следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от легитимно лице (наказаното
юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване и е насочена
срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН и АУАН се явява
съставен в законовите времеви рамки.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
3
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 78, ал. 1 и чл. 225, ал.
2 от ЗЕ и видно от представената Заповед № 3-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на
КЕВР.
Съдът прие за установено от обективна страна, че на дата 24.03.2021г. ******* е
сключило с „Уникредит Булбанк“ АД Договор № 0001/703 от 24.03.2021г. за банков
инвестиционен кредит в размер на 50 000 000 евро и е не е получил разрешение от КЕВР
преди датата на сключването му.
Налице са обаче допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42,
т.3, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН към съдържаниетоотносно дължимото
съдържание.
От обективна страна в АУАН и в НП актосъставителят и АНО са приели,
че**********ЕАД като на 24.03.21г. е сключил с „Уникредит Булбанк“ АД сделка за
финансово обезпечение по реда на ЗДФО, инкорпорирана в чл.8.3 от основния Договор №
0001/703 без за това да е получило разрешение от КЕВР, е извършил нарушение на
чл.21,ал.1, т. 23 от ЗЕ. В обстоятелствената част на двата акта е направено съждението, че
„влиянието на финансовото обезпечение в/у финансовото състояние на дружеството
обуславя необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното
предприятие“. Налице е неяснота относно прекият извод, направен в АУАН и в НП, че
поради поетите финансови задлжения се налага необходимост от преценка от страна на
контрония орган дали сключването на тази сделка води или може да доведе до нарушаване
сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие.
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ: „КЕВР.... разрешава извършването на
разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите,
предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до
нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното
предприятие.“
Законовата норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е изводимо
при какви параметри на сделките може да или ще бъде нарушена сигурността на
снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие. Несъмнено, въвеждайки
разрешителен режим за някои сделки,законодателят не предпоставя изискване за сезиране
на КЕВР преди сключването на всяка сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното
предприятие. При това словесно описание на нарушението за дружеството е неясно в какво
се изразява твърдяното нарушение и е поставено в невъзможност да разбере какви са
параметрите, в чиито рамки следва да иска разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
4
Наред с това описаното от обективна страна нарушение е обвързано с нарушаване на
нормата на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, която не съдържа диспозиция със самото правило на
поведение на правния субект. Следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба
регламентира правомощия на КЕВР, обусловени от дейността като контролен орган, и не
обвързва субекта с конкретно правно поведение, тъй като не съдържа изискване за ж-ля да
уведоми КЕВР и да поиска даване на разрешение за сключване на сделка. Законодателят е
обвързал енергийното предприятие с дължимо поведение в подзаконов акт-чл.92,ал. 1 и 2 от
Наредба №3 за лицензиране дейностите в енегргетиката, като в ал.2 е описал и процедурта
по даване на разрешение, включително и с посочване основанието за сключване и
фанинсовата обосновка. Т.е въведен е правен регламент, който не е е посочен нито в АУАН,
нито в НП като нарушен.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, то отново не е било спазено правилото, закрепено в
чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената от ЗЕ норма визира две
отделни деяния – сключване на сделки, които водят до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие и сключване на
сделки, които могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Като не е посочил коя от двете сделки е
сключил жалбоподателят (такава, която води до нарушаване или такава, която може да
доведе до нарушаване сигурността), АНО е нарушил правото му на защита, тъй като същият
не може да разбере в какво точно е обвинен, за да организира защитата си, което винаги е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с приложението на
санкционната норма на чл.206,ал.2 от ЗЕ, съгласно която:“ За нарушения по ал. 1 на
оператор на електропреносна мрежа, оператор на газопреносна мрежа, комбиниран
оператор, който има функциите на оператор на преносна мрежа, или вертикално
интегрирано предприятие се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния
оборот на оператора, съответно - от годишния оборот на вертикално интегрираното
предприятие.“ ; а ал.1 на чл.206 от ЗЕ указва, че: На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията,..... се налага имуществена санкция от 20
000 до 1 000 000 лв.“Т.е законодателят вменява отговорност на енергийните предприятия, но
тази административна отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание
на нарушението и субсумирането му под съответстващата правна квалификация.
С оглед изложеното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е довело до незаконосъобразно издадено НП, тъй като санкционираното лице
„Булгартрансгаз“ЕАД е в невъзможност да разбере какво е съдържанието на повдигнатото
му административно обвинение с всичките му параметри и при съответната правна
квалификация, което е довело до ограничаване възможността му да организира защитата си
по него.
5
По изложените съображения съдът намира, че наказателното следва да бъде
отменено.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право и процесуалният му представител
своевременно е претендирал такова. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът намира, че въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя сумата от 120
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП- 99 от 05.08.2021 г., издадено от
Председател на КЕВР, с което на "Булгартрансгаз" ЕАД, ЕИК ********* е наложено
адм.наказание-имуществена санкция в размер на 20 353 лева, представляваща 0,0055 на сто
от годишния му оборот за 2020г., за нарушение на чл. 21, ал.1, т. 23 от ЗЕ, на основание чл.
206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА Комисията за водно и енергийно регулиране да заплати на ***** сумата от
120 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за водно и енергийно регулиране за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните
пред Административен съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6