№ 1456
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110116181 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗАД ДРУЖЕСТВО
"БВИГ ЕАД, ЕИК **** срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 228.68 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт” във връзка с щета Xfe
470421222200675, ведно със законната лихва върху главницата от да тата па предявяване на
настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по
делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
1
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство. Видно от приложимите общи условия на застрахователя, които са неразделна
част от договора за имуществено застраховане, и които са приети от собственика на
застрахования автомобил, застрахователният договор включва обезщетяване на щети в
резултат от препятствия по пътното платно. Налице е ремонт в лицензиран сервиз и
плащане от ищеца на сервиза. Вредите се установява да са настъпели при следните
обстоятелства.
На 05.01.2021 г. в гр. С офия, н а ул. „ Васил Стефанов“ № 58, в ода чът Т. Пла м е
н ов а В., управлявайки лек автомобил марка „Минубиши“, модел „Лансер“, per. Ат
РА3999ВК, попада в необозначена п необезопасена дупка па пътното платно, вследствие на
което иа моторното превозно средство се нанасят материални щети. Автомобилът лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“, per. АЗ РЛ3999ВК, е бил застрахован при
ищеца. Тези обстоятелства се установяват от представени по делото:
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
от 06.01.2022 г., ведно със Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„Каско Стандарт“.Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и страните,
като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза.
Същите обстоятелства се потвърждават и от разпитания по делото свидетел.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди са в причинна връзка с попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй
като могат да се получат при попадане в такава, като щетите са възприети още на
местопроизшествието от контролния орган, поради което и съдът приема за доказана по
делото причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението
на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация.
2
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване
на вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал
застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не
е представил никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело
до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
3
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по процесния амтомобил изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 452. 40 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 228.
68 лева, която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно.
Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, при
което разноските възлизат на сумата 810 лева и следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с ЕИК *** да заплати на ЗАД ДРУЖЕСТВО "БВИГ ЕАД, ЕИК
****, на основание 410 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД 228.68 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт” във връзка с щета
4
Xfe 470421222200675, ведно със законната лихва върху главницата от да тата па предявяване
на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 28.03.2022 г., до окончателното плащане на сумата, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 810 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5