№ 2574
гр. Варна, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500930 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 18327/27.02.2025г.
по регистратурата на ВРС подадена от П. А. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 503/13.02.2025г. постановено по гр.д. № 12763/2022г. по
описа на ВРС, 16-ти състав, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя предявен
срещу М. П. А., ЕГН **********, малолетен, представляван от своята майка и законен
представител С. А. К.,за признаване за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид.част от
недвижим имот представляващ Апартамент 43, с идентификатор ... по Кадастралната карта,
находящ се в гр.Варна, ж.к...., ..., с площ от 97,90 кв.м., състоящ се от две спални, хол-
дневна, кухня-столова, баня, тоалет и коридор, при граници, на същия етаж: ..., под обекта:
..., над обекта: ..., заедно с прилежащото към апартамента избено помещение № 3 с площ
8,35 кв.м., на първи избен етаж, както и 1,9442 ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, описан в нот. акт № 73, том 3, peг.№ 7419, дело 417/12.10.2017г. и за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищеца владението върху горепосочения имот, на
основание чл. 108 от ЗС.
Въззивникът – П. А., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на обжалваното решение. Посочва, че
съдът се е произнесъл по въпрос, който не е бил повдиган от страните, а именно за това, че
ответникът е подставено лице, предвид на това, че не е заплащал продажна цена за
придобитите права. Излага, че неправилно съдът не е приел, че вписването на М. А. като
купувач е симулативно предвид на установеното от доказателствата по делото, че всички
средства за закупуване на имота са осигурени от родителите на ищеца, както и че бащата се
е подписал сделката за детето без да го е представлявал надлежно предвид необходимостта
от назначаване на особен представител. Поддържа, че и в рамките на настоящия съдебен
процес, детето следва да бъде представлявано от особен представител, а не от своята майка.
1
Посочва, че привидната сделка, с която ответникът М. А. е придобил права по
отношение на ½ ид.част от продадения имот е симулативна, нейните последици не са
желани от страните, поради което тя е нищожна, а прикритата сделка, чиито последици
следва да бъдат зачетени е тази, с която П. А. придобива собствеността по отношение на
целия апартамент, а не само на идеални части от него.
Възразява срещу отказа на съда да приеме, че представеният предварителен договор
от 08.07.2017г. сключен между ищеца и продавачите, по който детето М. не е страна,
представлява начало на писмено доказателство – непълно обратно писмо, което прави
допустимо ангажирането на гласни доказателства за разкриване на симулацията по смисъла
на чл.165, ал.2 от ГПК.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен,
както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Прави доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели, с
показанията на които да установи, че ответникът М. А. е бил вписан симулативно в нот.акт
за покупко-продажба № 73/2017г., както и че даденото от него, чрез баща му съгласие за
придобиване на ½ ид.част от имота е привидно, предвид на това, че средствата за заплащане
на продажната цена за закупуване на имота са осигурени от трето лица.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. П. А., чрез неговата майка и законен представител, чрез
процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и
за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Поддържа, че договорът за
покупко-продажба обективиран в нот.акт № 73/12.10.2017г. е със страни А... В... и К... В...
като продавачи и П. А. и М. А. като купувачи и същият е действителен, а не симулативен и
отразява точната воля на страните по него. Заявява възражение за погасяване по давност на
предявения иск.
Счита, че в тежест на ищеца, твърдящ относителна симулативност на покупко-
продажбата от 12.10.2017г., е да установи, че страните по нея са целели различни от
обективираните в нот.акт правни последици. Възразява срещу искането на въззивника за
предоставяне на възможност за ангажиране на гласни доказателства, предвид
недопустимостта им при липса на начало на писмено доказателство изходящо от другата
страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно
твърдението на страната, че съгласието е привидно. Излага, че обстоятелството, че
ответникът не е плащал пари по сделката не означава, че той е поставено лице и не може да
придобие правата по нея. Последният е придобил права по силата на уговорка между своите
родители, като в този случай счита, че ищецът се явява косвен представител на сина си,
поради което сделката не се явява нищожна на това основание. Поради недоказаност на
твърденията на ищеца за относителна симулация на процесната сделка досежно
придобитите от ответника права, П. А. не се явява собственик на процесната ½ ид.част от
имота, поради което и правилно е отхвърлен предявеният иск за собственост. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото
2
съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, включително контролиращата
страна ДСП-Варна.
Съдебният състав намира, че не е необходимо назначаването на особен представител
на детето М. А., доколкото макар и с противоречиви интереси с баща си по настоящото дело
в качеството им на насрещни страни, то се представлява от другия си родител – своята
майка С. К.. Съгласно чл.29, ал.4 от ГПК, съдът назначава особен представител при
противоречиви интереси между представляван и представител, а в случая ищецът П. А. не
изпълнява функциите на представител на ответника по делото.
Искането на въззивника П. А. за предоставяне на възможност в настоящото въззивно
производство, на основание чл.266, ал.3 от ГПК да ангажира гласни доказателства чрез
допускането до разпит на двама свидетели за установяване на твърденията му за
симулативното вписване на ответника М. А. като купувач по сделката обективирана в
нот.акт № 73/2017г. вместо него, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Поначало установяването на обстоятелства, за доказването на които по закон се
изисква писмен акт, чрез свидетелски показания е недопустимо на основание чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК. По изключение, съгласно чл.165, ал.2 от ГПК, свидетелски показания се
допускат, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно и то, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
й, че съгласието е привидно. В случая допустимостта на свидетелски показания за
установяване на твърдяната относителна персонална симулация на купувача по сделката М.
А. е обоснована от ищеца с начало на писмено доказателство представляващо сключеният
между него и продавачите предварителен договор от 08.07.2017г.
Трайната съдебна практика и доктрина третират „начало на писмено доказателство“,
като документ, който може да е случаен, без значение към кого е адресиран, който обаче
трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган,
което прави симулацията вероятна. В контекста на персоналната симулация, касае се за
документ, който следва да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност, т.е от
подставеното лице. Представеният предварителен договор не съдържа изявление на
ответника по делото, нито признания пред държавен орган, което да прави вероятно
3
основателно твърдението на ищеца, че ответникът М. А. е симулативно вписан като купувач.
При това положение, макар и немотивирано, правилно първоинстанционния съд е отказал на
ищеца възможността да ангажира гласни доказателства по реда на чл.165, ал.2 от ГПК и
следователно не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на
доказателственото искане във въззивното производство.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 18327/27.02.2025г. по
регистратурата на ВРС подадена от П. А. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 503/13.02.2025г. постановено по гр.д. № 12763/2022г. по
описа на ВРС, 16-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 930/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 25.06.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, както и контролиращата страна – ДСП-Варна, ведно с препис от
настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен
отговор на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за ангажиране на гласни
доказателства чрез довеждане и разпита на двама свидетели във въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4