Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. Тутракан, 31.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното
от Председателя АНД № 246 по описа за 2019 год. по описа на Районен съд гр.
Тутракан и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 39-0000052 от 09.05.2019
год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра е наложил на Р.Н.Р., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 8, ал.
2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП административно наказание
„глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Р., който го обжалва в срок. Отправя искане съдът да
отмени атакуваното наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник на ОО „АА” гр.
Силистра, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима
становище по съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.04.2019 г., по път II-21, в посока Русе-Силистра-Добрич, жалбоподателя Р. управлявал товарен автомобил от категория N3, марка „Рено Премиум“ с рег. ***, собственост на „Р.
Транс“ ЕООД и прикачено полуремарке от категория 04, с рег. ***, собственост на
„Транском ЕМД“ ЕООД, с който извършвал превоз на товари /шрот/ от гр. Лясковец
до с. Ситово. На км 42+895 м, отклонение за ДЗС с. Нова Черна, обл.
Силистра,той бил спрян за проверка от актосъставителя Б.М.Р. и свидетеля П.Н.П.
и двамата служители на ОО „АА“ гр. Силистра. В хода на същата жалбоподателят
представил удостоверението за
психологическа годност с изтекъл срок на валидност. Същото е било валидно до 19.12.2018
г.
Жалбоподателят извършвал превоз на товари /шрот/ със
съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща максимална
маса 41 580 кг, която маса надвишавала нормите от допустима максимална маса на ППС за
движение по пътищата отворени за обществено ползване. Към момента на проверката
не била представена квитанция от АПИ за претоварване.
Актосъставителят Б.М.Р.
приел, че с деянието си жалбоподателят Р.Н.Р. е допуснал две административни
нарушения и в присъствието на свидетеля П.Н.П.,
му съставил акт за установяване на административно нарушение серия А-2017 № 247814
от 04.04.2019 г. С последния той повдигнал обвинение на жалбоподателя Р. за
осъществени нарушения на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ и на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с
чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Акта бил
предявен на нарушителя, който вписал, че има възражения, които ще представи
допълнително и го подписал.Той получил и препис от акта по надлежния ред.
На 08.04.2019 г. са били изготвени писмени възражения
от жалбоподателя Р., входирани в Областен отдел на ИА „АА” гр. Силистра под № 52-00-29-1771/08.04.2019
г.
По образуваното със съставянето на АУАН
административно производство, Началникът на ОО „АА” гр. Силистра е издал наказателно
постановление № 39-0000052 от 09.05.2019 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като е приел, че с деянията си
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006
г. на МТ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложил административно
наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал.
3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията
на разпитания актосъставител Б.М.Р. и
показанията на свидетеля П.Н.П., които
съдът кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други доказателства по
делото, както и от приложените писмени доказателства: з. к. на Заповед №
РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; пълномощно рег. № РД-13-60/05.12.2017 г.; НП №
39-0000052/09.05.2019 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация” гр.
Силистра (копие и в оригинал); АУАН серия А-2017 № 247814 от 04.04.2019 г.
(копие и в оригинал); писма рег. № 52-00-29-2768/1/25.07.2019 г. и №
52-00-29-1771/1/11.04.2019 г. по описа на ОО „АА“ София; писмено възражение от Р.Н.Р.
по АУАН А-2017 № 247814 от 04.04.2019 г.; з. к. на кантарна бележка №
СО00006256/03.04.2019 г.; з. к. на Товарителница № 356001; з. к. на удостоверение
за психическа годност № 330454 на Р.Н.Р.;
писмено становище от Р.Н.Р. вх. № 4464/02.12.2019 г.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и
от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като такава
е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Видно от приложената
заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., НП е издадено от Началника на ОО
„АА” гр. Силистра, имащ съответните правомощия.
В хода на проверката, настоящия съдебен състав не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на лицето, сочено като нарушител. Съставения АУАН и издаденото
НП притежават изискуемите реквизити, указани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим по силата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП.
По отношение на посоченото в АУАН и
атакуваното НП,нарушение на чл. 8, ал. 2
от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ,материалният
закон е приложен частично неправилно, като това не налага отмяна на НП, а само
неговото изменение. Правилно са отнесени фактите към правната норма на чл.
178в ал.5 от ЗДвП, чиито съставомерни признаци единствено са изписани в НП,
но неправилно деянието е квалифицирано цифром като нарушение на чл. 8 ал.2 от
Наредба № 36/2006 г. Извършването на обществен превоз на товари без
валидно УПГ е нарушение на чл. 178в ал.5
от ЗДвП.
Наредба № 36/15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии
/обн. ДВ, бр.46/06.06.2006 г., изм. и доп./ е издадена по делегацията от чл.
152, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно §2 от ПЗР на Наредбата. Нормата на чл. 8, ал.1 и ал.2 от Наредбата е част от предвидените условия за
провеждане на психологическото изследване за установяване на психологическата
годност на лицата по чл. 1. Правилото на чл. 8, ал.1 от Наредбата регламентира
едно от изискванията за извършване на дейността на лицата като водачи на
автомобили, извършващи превоз на товари, свързано с
представянето на удостоверение за психологическа годност, а правилото по ал.2
въвежда валидност на удостоверението за срок от 3 години от датата на издаване
със съответните удостоверения. Нормата на чл. 8 не въвежда забрана за водачите да не
извършват превозите без валидно удостоверение. Тази нормативна забрана е
предмет на законодателна регламентация в санкционната норма на чл. 178в, ал.5
от ЗДвП. В този смисъл при издаване на НП е допуснато нарушение на материалния
закон във връзка с правната квалификация на нарушеното правило за поведение, но
това нарушение не е съществено. Същото не е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице или до неясно обвинение. Фактическите обстоятелства
по обвинението в обстоятелствената част на НП са ясно посочени и същите
съответстват на обективните признаци на деянието по приложимия санкционен
състав. Правната квалификация на нарушеното правило за поведение има подчинено
значение спрямо фактическите обстоятелства по обвинението. Наказаното лице е
запознато с обвинението в АУАН и НП и своевременно е организирало защитата
срещу него.
В
тази насока следва да се посочи,че Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС
разглежда случаите на съществени процесуални нарушения в наказателния процес.
Съдът намира, че по аналогия същото е приложимо и в административно
наказателното правораздаване. Според това ТР неправилната цифрова правна
квалификация не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Съдът
споделя това становище, т.к. нарушението става ясно от описаните съставомерни
признаци и от описаните факти. Описаното словом от правна страна напълно
кореспондира с описаните обстоятелства, а кореспондира и с цифровата
квалификация на чл. 178в ал.5 от ЗДвП,
която норма съдържа целият състав на нарушението. Това, че неправилното
приложение на материалния закон не винаги следва да води до отмяна на НП, се
извежда и от правомощията на въззивната инстанция, регламентирани в чл. 334 от НПК,
според който въззивният съд може да потвърди, отмени, или измени присъдата,
както и от чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, според който въззивният съд изменя
присъдата при нарушение на материалния закон, когато следва да се приложи закон
за същото, еднакво, или по- леко наказуемо престъпление. Правилата на НПК за
въззивното разглеждане на делото са приложими в административно наказателното
производство на основание чл. 84 от ЗАНН.
В
случая, не се налага съществено изменение на НП, като единствено от цифровата
правна квалификация на нарушението следва да отпадне частта по "чл. 8, ал.2 от
Наредба № 36/15.05.2006 г." Нарушението е по чл. 178в ал.5 от ЗДвП, която норма регламентира
целият му състав, включително и санкцията.
Несъстоятелно
е твърдението на защитата, че непосочването на датата,до която е било валидно
представеното от жалбоподателя УПГ, е нарушило правото му на защита и е
процесуално нарушение,обуславящо отмяната на атакуваното НП.Наистина би било
добре,с оглед пълнота на обвинението,да се посочи до коя дата е било валидно
представеното от жалбоподателя удостоверение и може да се приеме,че е налице
процесуален пропуск.В никакъв случай обаче,той не е нарушил правото на защита
на жалбоподателя и не може този пропуск да се приеме за особено съществен и да
обоснове отмяната на атакуваното НП. На жалбоподателя е било известно до кога е
било валидно притежаваното от него УПГ.Този факт не е бил неизвестен за него.Отделно
от това АНО е приложил по административно-наказателното производство заверено
копие от процесното УПГ,от което е видно,че при извършената на 04.04.2019г.
проверка от контролните органи,жалбоподателя е представил УПГ,чиято законово
установената тригодишна валидност е била изтекла на 19.12.2018г.
Нарушението не е
маловажно по см. на чл. 28 ЗАНН,
т.к. с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род. Не са налице
такива изключителни или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат този извод.От датата на изтичане на валидността на УПГ на
жалбоподателя,до извършване на проверката са изминали три месеца и половина.
Законодателят предвижда за това нарушение да
се налага именно глоба в размер на 500 лева, поради което правилно АНО е
наложил наказанието в този размер.Законодателя е фиксирал наказанието по вид и
размер и АНО няма процесуалната
възможност да определя същото.
Разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП определя движещите се по пътя ППС да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. В нормата на чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. “а” от издадената от този
министър Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ, бр.
65/24.07.2001 г.) e определена допустима максимална маса на МПС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване – 40 тона, когато това
МПС е с две оси и с полуремарке с три и повече оси. В настоящия случай,
управляваният от жалбоподателя товарен автомобил – влекач е разполагал с две
оси, а свързаното към него полуремарке е разполагало с три такива. Общата маса
на МПС е надхвърляла допустимата по – горе с
1 580 кг. Пътят, по който водачът е управлявал това МПС също е бил
за обществено ползване и за извършвания курс с товарния автомобил не било издавано разрешително за движение на тежко
ППС по смисъла на чл. 14, ал. 1, вр. чл .8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата по –
горе и такова не е било представено при извършване на проверката.
Административнонаказателната
разпоредба на чл. 177, ал. 3, пр. 2 ЗДвП предвижда налагане на административно
наказание “глоба” от 500 до 3000 лв. за водач, който управлява пътно превозно
средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това
ред. Съдържанието на кантарна бележка № 6256/03.04.2019г. и товарителница № 356001/03.04.2019г., налагат за съда извода, че са осъществени признаците
от обективната страна на административното нарушение. От субективна страна
нарушението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е съзнавал общото тегло на МПС и товара (с оглед представената
от него на контролните органи кантарна бележка и товарителница), както и
обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително за движение на тежко
ППС по отношение на товарния автомобил и товара за 04.04.2019г. Въпреки
наличните представи, жалбоподателят е предприел управление на ППС – МПС с две
оси и свързано полуремарке с маса, надвишаваща определените норми в наредбата
по - горе.
Установяването от
контролните органи на признаците на нарушението е станало въз основа на
официални документи – кантарна бележка и товарителница, които съпровождат
товара и тяхното съдържание е било известно на водача на МПС. Трябва да се
отбележи и факта,че тези документи задължават превозвача и водача на МПС да
доставят съответния вид товар в посоченото в тези документи количества.След
като водача се е задължил да превози измереното с кантара на изпращача на
товара количество,той мълчаливо е приел,че измервателното средство,в конкретния
случай електронен кантар,е изправно.Ето защо съдът не приема възражението на
процесуалния представител, че актосъставителя и АНО са се позовали на
измервателно устройство,за което липсват данни за неговото сертифициране.
С оглед официалните
документи и посоченото по-горе, не е било налично обстоятелство, което да
наведе съмнение за масата на проверяваното МПС и затова не е било и необходимо
допълнително измерване масата на автомобила и полуремаркето. Затова, настоящият съдебен състав намира, че наличната кантарна
бележка и товарителница, са достатъчни за да докажат, че масата на МПС и
полуремаркето към него е надвишавала максимално допустимата маса от 40 тона,
още към момента на натоварването във фирма „Кехлибар” ЕООД гр.Лясковец и
приемането на превоза.
Следва да се отбележи,че при съставянето на АУАН и НП, при правилно
посочена обща маса на МПС по време на проверката 41 580 кг.,е била
допусната грешка при изписване на килограмите,с които е била надвишена
максимално допустимата маса на процесното МПС и полуремарке.Както
актосъставителя,така и АНО са приели,че превишението е с 1 850 кг., вместо
действителните 1 580кг.Очевидно е,че се касае за техническа грешка,като са
били разменени местата на цифрите „5” и „8”.Тази грешка не е съществена,тъй
като не променя по какъвто и да е начин правния извод за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по смисъла на чл.139
ал. 1 т. 2 пр. 2 от ЗДвП във
връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При така приетото от съда за установено от фактическа
страна, правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят Красимир Койчев Минков е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла
на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
В
конкретния случай, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, не се
касае за маловажен случай, с оглед разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В тази
насока следва да се посочи,че твърдението на жалбоподателя за наличие на
основания за отмяната на НП поради липса на мотиви на АНО относно прилагането
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, е несъстоятелно. Решенето на АНО по този
въпрос подлежи на съдебен контрол,но съдебната практика е приела,че липсата на
мотиви за прилагането или неприлагането на цитираната разпоредба,не е особено
съществено процесуално нарушение,обуславящо отмяната на съответното НП.
В
НП липсват мотиви за индивидуализиране на наложеното наказание по отношение на
жалбоподателя. Не става ясно защо АНО е наложил предвиденото в чл.177 ал. 3 от ЗДвП административно наказание, над минималния размер.Цитираната норма
предвижда налагане на наказанието „глоба” в размер от 500 лв. до 3000 лв.Превозвания
от жалбоподателя товар, не е надвишавал значително /с 1 580 кг/ максимално
допустимата по закон маса от такъв.При индивидуализирането на наказанието
обаче,следва да се взима предвид и обществената опасност на дееца.Доказателства
в тази насока не са били събрани от АНО.Например има ли и други налагани в
миналото административни наказания и за какви допуснати административни
нарушения.Следва да се отбележи и това,че минималния размер на предвидената от
закона глоба е значителен, съпоставен с минималната работна заплата.
Ето защо съдът намира,че следва да измени
атакуваното НП в тази му част,като намира,че размера наложеното наказание
следва да бъде намален от 31 500 лв. на 500 лв.
В
останалата част,съдът намира атакуваното НП за законосъобразно и обосновано и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
39-0000052 от 09.05.2019 год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация” /ОО„АА”/ гр. Силистра, с което е наложил на Р.Н.Р., с ЕГН **********,***,
за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба” в
размер на 500.00 /петстотин/ лева,в частта ,в която описаното деяние е свързано
с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ,като изключва
тази разпоредба от квалификацията на нарушението.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 39-0000052 от 09.05.2019
год. Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО„АА”/ гр.
Силистра, с което е наложил на Р.Н.Р., с ЕГН **********,***, за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал.
3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева, в частта за размера на наложеното наказание,като
определя „глоба” в размер на 500
/петстотин/лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част,като
законосъобразно и обосновано.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: