Решение по дело №176/2017 на Районен съд - Средец

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                          07.08.2017 г.                                               гр. Средец

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Средец                                                                                 Наказателен състав

На 19 юли 2017 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                            

Секретар Маринка Маринчева

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 176 по описа за 2017 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Т.Т. против Наказателно постановление № 3/20.04.2017 г. на Директора на РДГП – Елхово, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР. Иска се отмяна на наказателното постановление по съображения, че жалбоподателят не е извършител на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподател не се явява и не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Районна прокуратура – Средец намира наказателното постановление за законосъобразно. Предоставя на преценката на съда относно размера на наложеното наказание.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Докладна записка рег. № 4473р-1376/20.03.2017 г. на мл. Инспектор П.А. ***, от разпита на свидетелите П.А., Ж.П. и М.Д. – полицейски инспектори в РПУ – Болярово към РДГП – Елхово, се установява, че вечерта на 17 срещу 18.03.2017 г. по време на редовен граничен полицейски наряд в района на изоставено военно поделение /бивша военна база/ на изхода на с. Момина църква за с. Горска поляна, около 01,00 часа е било забелязано лице, движещо се в района. Същото е разпознато от полицейските служители от наряда, сред които ст. наряд св. А., като П.Т. ***, известен им като лице, представляващо интерес за полицията първа категория по линия трафик на  хора. Граничните полицаи от наряда са били във формени дрехи със светлоотразителни надписи. Тъй като Т. излязъл от сградата на бившето поделение в тази част на денонощието служителите предприели гранична полицейска проверка, като разпоредили „Полиция, стой на място“. В този момент Т. побягнал в обратна посока и избягал.

Във връзка с фактическите констатации по Докладна записка рег. № 4473р-1376/20.03.2017 г., св. Ж.П. е съставил срещу П.Т. Акт № 3/23.03.2017 г. за установяване на административно нарушение, за това, че на 18.03.2017 г., около 01,00 ч., в района на бившата военна база, намираща се в южния край на с. Момина църква на изхода за с. Горска поляна, граничен полицейски наряд със старши наряд П.Я.А. е забелязал лице, движещо се в района на базата и при приближаване към лицето ГПН е разпознал П.Т.Т., като след издаване на ясни разпореждания с цел извършване на полицейска проверка, Т. е побягнал и се е укрил от ГПН. Това неизпълнение на полицейско разпореждане актосъставителят е квалифицирал като нарушение по чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР. АУАН е подписан с възражение „не съм бил аз“ и връчен на П.Т.Т..

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление при напълно идентично фактическо описание на нарушението.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.05.2017 г. Жалбата е подадена на 15.05.2017 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. Последното е издадено от компетентен орган по силата на Заповед № 1з-1669/02.08.2010 г.

Предвид събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че правилно АНО е привлякъл към отговорност именно жалбоподателя. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат на описаното в НП деяние, с което жалбоподателят е реализирал състав на административно нарушение във връзка със задължението по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР за изпълнение на устно разпореждане на полицейските органи във връзка с изпълнение на функциите им. Разпореждане е отправено от компетентен орган, посочен в чл. 57, ал.1 от ЗМВР. Разпорежданията се класифицират на устни и писмени. В нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, посочена в АУАН и в НП, изрично е записано, че разпорежданията са писмени. Следователно, за да бъде осъществено нарушение на тази законова разпоредба, следва да е налице валидно отправено писмено разпореждане на съответен служител, което да не е изпълнено от адресата /лицето/, спрямо което е отправено. Безспорно е, че в случая такова писмено разпореждане не е налице. Законодателят регламентира възможността да бъдат отправяни и устни разпореждания, но в текста на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Независимо, че нарушение на този състав не е посочено в АУАН, респективно и в издаденото НП, жалбоподателят е санкциониран за фактически описаното деяние, което очевидно е извършил. Следва да се има предвид, че в настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. Административно-наказващият орган е наложил санкцията по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР в максимално предвидения размер 500 лева. Съдът намира същата за съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата по извършването му – в тъмната част на денонощието, покрай съмнителна изоставена сграда, предвид начина на неизпълнение на разпореждането чрез побягване и личността на нарушителя, с оглед на която е предприето разпореждането.

Административно-наказващият орган е издал правилно и законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/20.04.2017 г. на Директора на РДГП – Елхово, с което на П.Т.Т., с ЕГН **********,***, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

           

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: