Р E Ш Е Н И Е
№ 390
гр.Плевен, 01.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина И.
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 202 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 182 от 19.12.2019 г., постановено по НАХД
№ 361 по описа за 2019 г., Районен съд – ***е потвърдил Наказателно
постановление № 18-0293-001056/25.06.2018г. на Началник РУП към ОД на МВР
Плевен, РУ - Левски, с което на И.И.А. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал.4, т.6
от ЗДвП, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лава, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от И.И.А.,
в която са наведени доводи, че съдебният акт е немотивиран и незаконосъобразен,
постановен при неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните
правила. Счита се, че в процеса на съдебното заседание показанията на
свидетелите не са доказали извършеното нарушение, както и че така формулирани
показанията на свидетелите навеждат на мисълта, че не си спомнят въобще
ситуацията по съставянето на издадения АУАН. Счита се още, че неправилното
установяване на фактическата обстановка е довело до постановяването на порочно
решение. Твърди се, че заседанието по гледане на делото е било опорочено, тъй
като до влизането на свидетелите, говорителите в коридора са били включени и
всичко, което се говори в залата се е чувало от свидетелите, които са очаквали
повикване отвън, като говорителите са били спрени едва след като първият
свидетел, при влизането си в залата, е направил забележка за това обстоятелство.
В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
От ответника не е подаден отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът И.И.А. не се явява, не
се представлява и не изразява становище по съществото на делото.
В съдебно заседание ответникът – РУ – ***към ОД на МВР
– Плевен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С АУАН рег.№0664219 от 07.06.2018г. на И.И.А. са
вменени нарушения по чл.104А, чл.137А ал.1 и чл.150 от ЗДвП за това, че на
07.06.2018г. в 13:40часа в ***, като водач на л.а. *** с рег.№ ***, управлява без да използва обезопасителен колан, с
който е оборудван автомобилът, използва мобилен телефон без устройство, което
изключва намесата на ръцете и без СУМПС (неправоспособна).
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което
е реализирана административно-наказателната отговорност на А. за това, че на
07.06.2018г. в 13:40часа в гр.***ул.***като водач на л.а. *** с рег.№***,
управлява без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобилът, използва мобилен телефон без устройство, което изключва намесата
на ръцете и без СУМПС (неправоспособна). По чл.150 от ЗДвП е образувана
преписка до РП-***по чл.343 „В“ ал.3 от НК за това, че управлява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка във връзка със ЗППАМ
№16-1275-000234/21.04.2016г. на сектор ПП-В.Търново. Нарушенията са
квалифицирани по чл.104А и чл.137А ал.1 от ЗДвП, като за нарушението по чл.150
от ЗДвП в НП няма определена санкция.
За да потвърди НП районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите, като е приел, че същите са възприели нарушенията.
Предвид последното е счел, че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин наличието на виновно извършени от страна на А.
нарушения по чл.104А и чл.137А ал.1 от ЗДвП, а именно използване на мобилен
телефон по време на управление на МПС, както и непоставяне на обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобилът. Посочил е, че описанието в акта и НП
дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразяват извършените от
него нарушения. Възраженията, че не е използван мобилен телефон, а GPS устройство по време на управлението на МПС е прието
за защитна теза, с оглед събраните по делото доказателства. Възраженията в
частта за издадената ЗППАМ са счетени за ирелевантни, тъй като не са предмет на
производството. Съдът е приел още, че в НП нарушенията са описани както в АУАН,
като е дадена същата правна квалификация. Посочил е, че размерът на глобите са
законово определени.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вменените на А. нарушения по
чл.104А и чл.137А ал.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в
тази насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради
което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци.
Фактическата обстановка по извършване на вменените на касатора нарушения е
правилно установена, като не е порок на проведеното съдебното следствие фактът,
че на двамата свидетели е предявен съставеният АУАН. Не е доказано и твърдението в касационната
жалба, че говорителите в коридора са били включени и свидетелите са чували
какво се е говорило в съдебната зала. Видно от протокола за проведено съдебно
заседание е, че при първоначалното повикване свидетелите не са се явили, като
ход на делото е бил даден в тяхно отсъствие. Едва при откриване на съдебното
следствие в залата са се явили двамата свидетели и след снемане на тяхната
самоличност и напомняне на отговорността по чл.290 от НК същите са били
отстранени от залата. След изслушване
обясненията на жалбоподателката са проведени и разпитите на актосъставителя и
свидетеля по акта. Ето защо, като правилно решението на районният съд следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182 от 19.12.2019 г.,
постановено по НАХД № 361 по описа за 2019 г. на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/