№ 687
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000503759 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 3931/03.07.2020 г. по гр.д. № ********** г. на СГС, І-3 състав е
осъдено „ПИК НЮЗ“ ЕООД, да заплати на Г. С. Х., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от публикация в пресата, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2017 г., до
окончателно изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до претендираните 30 000
лева, и разноски по компенсация, съобразно уважената част от иска, в размер 1 733 лв.,
от които: 899 лв. д.т. и 933 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Пик Нюз“ ЕООД е депозирал въззивна жалба вх. №
86280/24.08.2020 г., с която обжалва решението в неговата осъдителна част. Поддържа,
че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не се събрали
доказателства за претърпени от ищеца вреди именно от процесната публикация. Тя се
позовавала на друга, публикувана във в. „Седмичен Таблоид“, година ІІ, брой 31/44/ от
07 август 2017 г. статия и вторият издател не можел да носи отговорност, че се е
доверил добросъвестно на първия издател. Не можело и да се направи разграничение
между вредите, които ищецът претърпял от всяка от двете публикации. При определяне
на справедливо обезщетение съдът не съобразил, че същите обстоятелства са
коментирани и в други медии. Моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение, а евентуално да намали присъденото обезщетение.
Ищецът Г. С. Х. не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал
насрещна въззивна жалба с вх. № 265277/28.09.2020 г., с която обжалва
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Намира, че събраните
1
доказателства и най-вече свидетелските показания на свидетеля С. М. дават основание
съдът да му присъди пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Моли да
бъде отхвърлена изцяло жалбата на „Пик Нюз“ ЕООД, както и да му бъдат присъдени
още 10 000 лева.
Ответникът не е депозирал отговор на насрещната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът Г.Х. е твърдял, че на 08.08.2017 г. ответникът
„ПИК Нюз“ ЕООД публикувал в елетронния сайт, на който е издател –
„Информационна агенция ПИК“, невярна, т.е. фалшива информация относно личния
живот на ищеца. Със съдържанието на материала „ВАКАНЦИЯ! *** Г.Х. разпуска на
Корфу с подкупния *** Й. Р.” с Автор: ПИК 15:07 | 08.08.2017 г. ответникът му
нанесъл морални вреди и му причинил душевни страдания поради разпространяване на
позорни обстоятелства, лъжливи твърдения и внушения за различна сексуална
ориентация, за неморален начин на живот с привлечено към отговорност лице. Пълна
лъжа било посоченото, че „Й. Р. да бори стреса по плажовете на Корфу в
компанията на естрадната легенда Г.Х.. *** тихомълком е бил освободен от ареста
преди повече от месец и се отправил на екзотична ваканция с естрадажията, която
продължава вече трета седмица.“ Пълна лъжа било и написаното: „Двамата са
отседнали в петзвездния хотел Оазис, където цакат по 450 евро на нощувка в
луксозен апартамент. Изключили са мобилните си телефони и пет пари не дават
какво става в родината, макар разследването срещу Р. да е изключително сериозно“.
Гнусно, лъжливо и обидно било писането, че „Покрай ареста на *** се разбра
за любовната му връзка с певеца. Оказа се, че двамата са си купили апартамент в
Гърция преди 8 години, но това лято решили да сменят квартирата и са си наели
хотел“. Всичко това не било вярно.
Ищецът заявява, че никога не е бил на почивка на остров Корфу, нито е бил там
три седмици с човек на име Й. Р., още по – малко е бил на екзотична ваканция там за
три седмици. Не отговаря, според него, на истината и изнесеното твърдение, че
двамата са отседнали в петзвездния хотел „Оазис“, където „Цакат“ по 450 евро за
нощувка, нито че си е купувал имот в Гърция или че имал любовна връзка с Й. Р..
С обидните си думи и словосъчетания ответникът целял да окаля и
компрометира доброто му име в обществото, в музикалните среди и пред неговите
почитатели и очерня публичния му образ на певец и автор на популярна музика.
Измишльотините достигнали и до неговата майка, която по това време преминавала
2
тежък интензивен курс на лечение от тежка болест. Наложило се да обяснява пред
близки, познати и почитатели, че няма посочената сексуална ориентация, че не си е
купувал недвижим имот в Гърция, че твърденията за луксозния му живот там са
неверни.Според неговите твърдения в исковата молба, т.нар. журналисти на ответното
дружество е следвало да проверят неблагоприятните факти, изнесени за Х., тъй като са
опозоряващи и да извършат проверка и потвърждение поне от два независими
източника.
Предвид изложеното ищецът е предявил иск срещу „Пик Нюз.“ ЕООД за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер 30 000 лева
от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в написаното в горните
цитати, ведно със законната лихва от 08.08.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът „Пик Нюз.“ ЕООД оспорва предявения иск по основание и
размер. На първо място оспорва обстоятелството, че е имало възлагане на работа от
страна на ответника, изразяваща се в изготвяне на процесната публикация. От
съдържанието на публикувана във вестник „Седмичен Таблоид”, година II, брой 31
/44/, понеделник 7 август 2017 г. статия, се установявло, че първоизточник на
съдържащата се в процесната публикация информация, възпроизведена достатъчно
точно от ответника, е вестник „Седмичен Таблоид”. Твърдял е, че публикацията от
08.08.2017 г. съдържа информация, която се тиражира в различни медии преди тази
дата. Такава например е информацията в публикация на сайта www.bgdnes.bg от
31.05.2017 г. със заглавие „Корумпираният *** дружка с Г.Х.” и статия на сайта
www.19min.bg от 30.05.2017г. озаглавена „Арестуваха *** от Агенцията по
вписванията”. Такива били и публикациите на сайтовете: www.lifestyle.bg от
15.01.2016 г. със заглавие „Г.Х. изригна: Дали съм гей е мой проблем!”,
www.hotarena.net от 07.09.2016 г. със заглавие „Нежните мъже на България, които
крият сексуалната си ориентация зад жени и сватби /Пикантни подробности +
снимки/”, www.stars.bg от 17.02.2010 г. със заглавие „Топ гейовете на България” и на
сайта www.razkritia.com от 09.08.2017 г. озаглавена „Инцидент: Г.Х. си счупи ръката,
пазарува с гипс!”, което установявало, че доста назад във времето редица медии са
предлагали на вниманието на публиката твърдения за същите факти, обосновали иска
по настоящото съдебно производство.
Поддържал е, че по никакъв начин не можело да се приеме, че изразите в
публикация от 08.08.2017 г., могат да бъдат оценявани като клеветнически и позорящи
личността на ищеца.
В подкрепа твърденията на страните по делото са събрани писмени
доказателства, изслушани са свидетели.
По делото не се спори, че ответникът е издател на електронен сайт с
наименование „Информационна агенция ПИК“, както и че на този сайт на 08.08.2017 г.
е била публикувана статия със заглавие „ВАКАНЦИЯ! *** Г.Х. разпуска на Корфу с
подкупния *** Й. Р.”. Видно от текста на статията, от която по делото е представена
разпечатка, като автор е посочен ПИК и в същата се съдържат текстовете, цитирни от
ищеца като обидни и клеветнически, а именно:
„Й. Р. не само е на свобода, но и бори стреса по плажовете на Корфу в
компанията на естрадната легенда Г.Х.. *** тихомълком е бил освободен от ареста
преди повече от месец и се отправил на екзотична ваканция с естрадажията, която
продължава вече трета седмица.“
3
„Двамата са отседнали в петзвездния хотел Оазис, където цакат по 450 евро
на нощувка в луксозен апартамент. Изключили са мобилните си телефони и пет пари
не дават какво става в родината, макар разследването срещу Р. да е изключително
сериозно“.
„Покрай ареста на *** се разбра за любовната му връзка с певеца. Оказа се, че
двамата са си купили апартамент в Гърция преди 8 години, но това лято решили да
сменят квартирата и са си наели хотел“.
В статията не се съдържа препратка към определен източник на информацията,
посочена в нея.
Представена е част от в. „Седмичен таблоид“, година II, брой 31(44),
понеделник, 7 август 2017 г., като на стр. 8от същия е публикувана статия със заглавие
„Г.Х. разпуска в Гърция с любовника ***“. Статията започва по следния начин:
„Зрелищно арестуваният през май столичен *** по вписванията Й. Р. вече не само е
на свобода, но и бори стреса по плажовете на Корфу в компанията на любовника си -
естрадната легенда Г.Х., научи „Таблоид“. *** тихомълком е бил освободен от
ареста преди повече от месец и се отправил на екзотична ваканция с естрадажията,
която продължава вече трета седмица. Двамата са отседнали в петзвездния хотел
Оазис, където цакат по 450 евро на нощувка в луксозен апартамент. Изключили са
мобилните си телефони и пет пари не дават какво става в родината, макар
разследването срещу Р. да е изключително сериозно. Покрай ареста на *** се разбра
за любовната му връзка с певеца. Оказа се, че двамата са си купили апартамент в
Гърция преди 8 години, но това лято решили да сменят квартирата и са си наели
хотел“.
Представени са и разпечатки от други публикации в електронни медии относно
Г.Х. от 2016 г. и 2017 г.
По делото са разпитани двама свидетели.
Свидетелката С. Г. М. е много близка приятелка на ищеца от 16 – 17 години.
Посочила е, че е имало две статии – едната от 30.05.2017 г., а другата – процесната – от
08.08.2017 г.Според показанията й, тя и ищецът заедно са се запознали с Й. Р., който
бил *** по вписванията, през 2012 г. Първата статия излязла по време на ареста на Р.,
който бил извършен показно на 30.05.2017 г. и в нея се посочвало, че двамата с Г.Х.. са
много близки, като всъщност се намеквали други неща и това било повод за много
негативни коментари и хейтване, което се отразило на имиджа му. Според нея Г.Х. е
човек с изключително силен характер и, въпреки че гледа да приема такива неща с
усмивка, тези неща просто го съсипват. Към този момент майка му е била болна от рак,
в тежко състояние, той е разбрал това на 27 – ми май, няколко дена преди първата
статия, а на 30 – ти май е била приета в болница, а през месец август е починала.
По – нататък в показанията си свидетелката заявява, че знае, че ищецът никога
не е бил на остров Корфу. Знае със сигурност, че между него и Й. Р. няма любовна
връзка, защото самата тя живее в дома на ищеца. Заявява, че към публикацията е имало
поставена снимка, която е от събиране при общи приятели на Коледа през 2012 г.
Снимката била правена лично от нея и била публикувана във фейсбук. Свидетелката
заявява че Г.Х. няма никакъв друг имот, включително и на територията на България,
освен този в София. Не е купувал имот в Гърция. Посочила е, че заради изнесеното в
процесната статия Г.Х. бил доведен до такова състояние, че се е наложило шест месеца
да посещава психолог, бил на терапия с антидепресанти, спрял да работи, а той е
4
продуцент, поет, композитор, изпълнител, изгубил смисъла на живота. Майка му,
макар и болна, е била запозната винаги с всички статии за него, знаела е и за двете
статии и, въпреки че избягвала да говори със сина си за тях, споделяла на свидетелката,
колко зле му се отразяват. Отделно от това сочи, че в периода, за който в статията се
твърди, че *** е бил в Гърция, на остров Корфу, той е бил със счупен и гипсиран крак,
включително е пял и на два свои концерта с гипсиран крак. Рехабилитация започнал на
02.08.2017 г. Свидетелката е категорична, че от месец май до месец август Г.Х. не е
излизал от България. От 8-ми до 19-ти спрял да мисли за публикациите, защото имал
интензивни грижи за майка си. Тя починала на 19-ти август. Свидетелката е посочил
още, че за него е истински ужас и психически товар да знае, че последното нещо, което
майка му е прочела, преди да почине, са били тези статии.
Свидетелят Ч. И. Н. работи при ответното дружество от 2010 г., като към
момента е отговорен секретар, мениджър. В показанията си той заявява, че в сайта
ПИК, както и в други сайтове, има екип, който следи информационния поток – следят
се различни сайтове, вестници, медии, телевизии и за която информация преценят, тя
се пуска на сайта на ПИК – това е информация, събрана от различни места. Свидетелят
знае, за процесната публикация, която, както изрично било посочено в нея, е от
седмичника „Таблоид“, който бил публикувал информация относно ваканцията на
ищеца. При публикуването на статията, те се позовавали на различни медии, които
публикуват дадена информация – редактори, журналисти, които смятат, че изнесеното
ще е интересно за читателите, например „Уикенд“, „Телеграф“. Статията се
публикувала така, както е била публикувана и написана в другото издание от своя
автор, не се променяла или редактирала, просто когато се преценяло, че би била
интересна, тя се преписвала, препечатвала се, правело се „копи-пейст“. Около 700 –
800 публикации на ден се отразявали на сайта ПИК. Според свидетеля това е лека
информация, не е нещо сериозно – политическо или икономическо. Това било лятно
четиво, самата публикация нямала за цел да обижда и да злепоставя, а да даде
възможност на читателя да чете за популярни личности, какъвто е и ищецът.
Свидетелят заяви, че не познава *** Р., но от други медии знае за задържането му за
нечестни сделки. Според него, всеизвестен факт е, че Г.Х. има нестандартни
отношения с другия пол, в обществото се знаело и се говорело за неговите
нестандартни сексуални влечения, свидетелят е чел за тези неща, не е някаква тайна,
според него.
Свидетелят е посочил че материалът бил препечатан от редактора, който по това
време е бил дежурен, но не знае точно кой е бил, тъй като той отговарял за работата на
сървъра, а не за съдържанието. Справка дали изнесеното е истина според свидетеля не
можело да се направи, той лично не бил разговарял с Г.Х. и не знае дали някой се е
свързал с него преди статията. Не му е известно и Х. да е търсил отговорния редактор
за опровержение. Не е чел и коментарите под статията.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод
изпълнението й. Възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило
непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно
обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Издателят,
чрез своите длъжностни лица, определя характера и съдържанието на публикуваните и
разпространени чрез съответната медия материали и носи отговорност на основание
5
чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване
на материали и за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на
добросъвестно журналистическо разследване. Това обуславя неговата гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако в резултат на тези публикации са
претърпени вреди. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или
гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или
гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД (Р. №
404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.).
В случая няма спор между страните, че именно „ПИК Нюз“ ЕООД е собственик
на електронния сайт „Информационна агенция ПИК“, на чийто електронен сайт е
публикувана на 08.08.2017 г. процесната статия. Видно от статията, неин автор е ПИК,
т.е., лице, което работи за ответното дружество.
За да бъдат основателни исковете на ищеца за обезвреда на претърпените от
него неимуществени вреди от възложителя на работата, следва да са налице
кумулативно и всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от служител на ответника
противоправно деяние, от което в причинно - следствена връзка да са настъпили вреди
за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината
законът въвежда оборима презумция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение от страна на
служители на „ПИК Нюз“ ЕООД АД, отговарящи за съставянето на публикациите в
сайта на Информационна агенция ПИК следва да се има предвид следното:
В българското право клеветата е противоправно деяние и може да се изразява в
две форми - а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или б)
приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). При първата форма
трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва
да е ясно и да изразява несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. Освен това
неверните позорящи факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
При втората форма на клеветата деецът твърди пред трето лица, че увреденият е
извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Обидата също е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие
(чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява
съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като
без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали
направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както
устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от
пострадалия.
Както обидата, така и клеветата засягат достойнстото и доброто име на
пострадалия. При обидата обаче деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето
съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
6
обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а
се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се
преписва престъпление, което не е извършил.
Следва да бъде направено разграничение и между отрицателното мнение, което
по същество представлява критика на някого, и обидата. За да е налице обида, следва
да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия,
които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Обидата е
лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението представлява лично
становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Негативното мнение не е обида, щом не съдържа унизителни и неприлични изявления
по отношение на критикуваното лице. Приема се в трайната практика на ВКС,
създадена по реда на чл. 290 ГПК, както и в практиката на ЕСПЧ, че по отношение на
публични личности е допустимо засилено ниво на отрицателна критика. В тази
практика се застъпват принципните положения за свободата на изразяване на мнение и
строго разграничава разгласяването на позорни обстоятелства от правото на изразяване
лична позиция и мнение на личността. Неизменно е разбирането, че предмет
на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление,
което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави
безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на
престъпление (напр. Решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III
г.о., Решение № 12/06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, III г.о. и Решение №
85/23.03.2013 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, III г.о, Решение № 253/29.01.2014 г. по
гр.д. № 1251/2012 г. на III г.о.).
Както клеветата, така и обидата могат да бъдат публично извършени,
включително в телевизионно предаване или в интернет. Свободата на печата и
средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и
разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал.
1 от Конституцията на Република България (К).
Съгласно чл. 39, ал. 1 от К всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг
начин. В 40, ал. 1 от К е закрепена свобода на печата и другите средства за масова
информация, която е свързана с правото на личността и на обществото да бъдат
информирани по представляващи интерес въпроси, което право е закрепено в чл. 41,
ал. 1 от К. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.
Пределите на тези права са уредени в чл. 39, ал. 2 от К и чл. 41, ал. 2 от К – правото на
мнения не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността, а правото на информация не може да бъде насочено срещу правата и
доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала. В същия смисъл е и нормата на чл. 10,
ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според
която "всеки има право на свобода на изразяването на мнения”. Това право включва
свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и
идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Според ал. 2 на чл.
10 "ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или
санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично
7
общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната
цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето
и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието".
Всички посочени права са конституционно гарантирани, равни са по тежест на
останалите и подлежат на защита. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че
свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, от където настъпва
засягане на други конституционно защитени ценности – правата и доброто име на
гражданите. Журналистите, както и всяко лице, което без да е журналист, изнася
публично информация, не могат да използват правото за свободно разпространение на
информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до
границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от К, а ако ги прекрачат, отговарят за причинените
вреди. Следователно, свободата на словото не съдържа възможност за
разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи
лични граждански и човешки права.
По въпроса за отговорността на издател, който е препечатал по-ранна
публикация от друга медия, в съдебната практика се приема, че според общото правило
всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму. Във връзка с
отговорността за вреди от изнесеното в печатни произведения обаче следва да се
разграничават хипотезите в зависимост от това, дали става въпрос за първоначална
статия, дали става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на
публикувана по-рано статия от друг автор/издател, съответно дали съдържанието на
статията е обидно или клеветническо. Когато съдържанието на статията съдържа
фактически твърдения, които се квалифицират като клевета, и публикацията е първа по
ред, издателят носи отговорност, защото е следвало да провери достоверността на
информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато
става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана
по-рано статия от друг автор/издател, вторият издател не може да носи отговорност за
това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Липсва ли обаче такова
позоваване, следва да се прилагат общите правила. В тези случаи авторът поднася
информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да
провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика
преди публикуването. Без значение за ангажиране отговорността на издателя е
въпросът дали статията е първа, или последваща, и дали във втория случай има
позоваване на предходна публикация в случаите, когато съдържанието на статията
съдържа обиди. Наличието на обиди е очевидно, не се налага проверка за
установяването им и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди
отговаря всеки от издателите, респективно авторите, доколкото засягат
неблагоприятно адресата. (така Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на
ВКС, III г.о.)
В контекста на казаното, противоправно би се явило поведението на служител на
ответното дружество, ако същият е вложил в процесната статия съдържание, засягащо
личността на ищеца посредством клеветнически твърдения и/или обидни твърдения и
квалификации и макар да е препечатал дословно това съдържание от по-рано
публикуван материал, не е посочил като източник този материал и като автор – авторът
на по-ранния материал.
При съобразяване на посочената правна уредба и съдебната практика по
8
приложението й, настоящият състав намира, че в процесната статия няма обидни
изявления, а са изнесени факти от личния живот на Г.Х., като повечето от тях не са
позорящи, съответно – нямат клеветнически характер. Така не са позорящи
обстоятелства тези, свързани с излизането на певеца във ваканция, почивка на остров
Корфу, отсядането му в петзвезден хотел или купуването на имот в Гърция. Ето защо,
макар и по делото да не се доказва верността на тези факти, това обстоятелство е
ирелевантно за отговорността на ответника спрямо ищеца.
Не е обида, а по-скоро оценъчно съждение посочването, че Й. Р. е корумпиран
***. Дори обаче да беше обида или клевета, това твърдение не засяга ищеца, поради
което и същото е ирелевантно за отговорността на ответника спрямо него.
Настоящият състав намира обаче, че твърдението за наличие на любовна връзка
между Г.Х. и Й. Р. е твърдение за позорящо ищеца обстоятелство. Макар в глобален
аспект любовната връзка с представител от същия пол да се възприема като нещо
нормално и като една от допустимите форми на човешките отношения, която е въпрос
на правото на личен живот, в българското общество все още такава връзка е морално
укорима и голяма част от представителите на нашето общество я възприемат като нещо
негативно и отблъскващо. В същото време по делото не са събрани доказателства, че
посоченото твърдение е вярно, в разрез с добрата журналистическа практика. Ето защо
същото следва да бъде прието като клеветническо твърдение, което самият ищец
възприема като такова и поддържа, че във връзка с него е претърпял неимуществени
вреди.
По отношение на неимуществените вреди несъмнено посоченото невярно
позорящо обстоятелство, доведено до знанието на неограничен кръг хора чрез
публикацията му в интернет пространството, е засегнало честта, достойнството и
доброто име на Г.Х.. Установява се още от свидетелските показания, че Г.Х. е понесъл
тежко публикацията, към онзи момент се е наложило да посети и психолог и известно
време да пие антидепресанти. Все пак следва са се отчете, че в същия период се
установява той да е изгубил майка си, която преди това е гледал на легло, поради което
не може да се приеме за установено, че влошеното му психическо състояние е именно
и само заради процесната публикация. В същото време не се установява от събраните
доказателства процесната публикация да е довела до семейни проблеми или проблеми
в отношенията с колеги и приятели, или ако такова засягане въобще има, то да е
продължило през значителен период от време. Не се установява публикацията да се е
отразила на кариерата на певеца.
Наличието на противоправно поведение и установяването на неимуществени
вреди във връзка с него обуславят основание за търсене отговорност от ответното
дружество. Неоснователни са оплакванията на последното, че не отговаря, тъй като е
препечатало текста на процесната статия от друга медия – в. „Седмичен Таблоид“. На
първо място, в статията по никакъв начин не е посочено, че се цитира автор,
публикувал в друга медия, от която текстът се препечатва. Напротив, в статията
изрично е посочено, че автор е ПИК. На следващо място, както бе посочено по-горе,
липсата на препратка към друга статия води до приложение на общите правила. В тези
случаи авторът поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност,
защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата
журналистическа практика преди публикуването. Ето защо в случая „Пик Нюз“ ЕООД
носи отговорност за изнесените в процесната статия неверни позорящи обстоятелства,
макар текстът й да е дословно идентично с публикуваното в „Седмичен Таблоид“.
По отношение размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди,
9
приложимо е правилото на чл. 52 ЗЗД. Въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния
акт на издателя върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната
сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и
близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на
противоправния акт - дали е клевета или обида, тежестта им с оглед общоприетите
норми за етика и морал, обемът на обществения отзвук и други подобни. Като база
служи още и икономическият растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
деликта. Следва да бъде посочено още, че по всяко конкретно дело изходът зависи и от
това доколко и как страните са доказали твърденията си.
В случая, при съобразяване вида и характера на установеното противоправно
поведение от една страна и доказаното засягане личността на ищеца, без да се
установява сериозен отзвук на същото в семейството му или в обществото, нито
особено продължително времетраене на търпените вреди, както и икономическото
развитие на обществените отношения през 2017 г., настоящият състав намира, че
справедливо обезщетение в случая би било такова в размер на 5000 лева.
Обстоятелството, че и други издатели са публикували по същото време или в
близък интервал от време идентични или сходни по съдържание публикации,
съдържащи обидни или клеветнически твърдения за ищеца, на които се позовава по
делото ответникът, не променя обема на отговорността му, както смята „ПИК Нюз“
ЕООД. Посочените издатели носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите.
В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да
изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53
ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници (така Решение №
253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ВКС, III г.о.)
Горното обуславя частична основателност на въззивната жалба на „ПИК нюз“
ЕООД и пълна неоснователност на въззивната жалба на Г.Х..
Предвид частично съвпадане на изводите на въззивната инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено за сума над
5000 лева до присъдените 20 000 лева и да бъде потвърдено в останалата му част.
По разноските: При този изход от спора всяка от страните има право на разноски
съразмерно на уважената, съотв. – на неуважената част от въззивната жалба.
Жалбоподателят „ПИК нюз“ ЕООД е доказал разноски за въззивната инстанция в
общ размер на 1900 лева, от които 1500 лева за адвокатско възнаграждение и 400 лева –
държавна такса.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав намира възражението за основателно. Предвид ниската фактическа
и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и липсата н аотговор на
насрещната жалба, на дружеството се дължи минималния адвокатски хонорар. „Пик
Нюз“ ЕООД е защитавал материален интерес от 30 000 лева, за който се дължи
минимален адвокатски хонорар в размер на 1430 лева. При защитен материален
интерес от 25 000 лева му се дължат минимално 1191.62 лева и това е сумата, която
10
следва да му възмезди ищецът.
Жалбоподателят Г.Х. е доказал разноски за въззивното производство в размер на
200 лева за държавна такса, но тъй като въззивната му жалба е изцяло неоснователна,
то никаква част от държавната такса не му се дължи.
За първата инстанция на „ПИК Нюз“ ЕООД следва да бъдат присъдени още
1149.59 лева – адвокатско възнаграждение и 85.99 лева разноски.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на
Г.Х. за разликата над 200 лева до присъдените 899 лева – държавна такса и за
разликата над 233.38 лева до присъдените 933 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3931/03.07.2020 г. по гр.д. № ********** г. на СГС, І-3
състав В ЧАСТТА, в която „ПИК Нюз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 3 е осъдено да заплати
на Г. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Македония“ № 1, ет.
8, ст. 13 – адв. Ив. С., на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата 5000
(пет хиляда) лева до присъдените 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от публикация в пресата (статия „ВАКАНЦИЯ! *** Г.Х.
разпуска на Корфу с подкупния *** Й. Р. от 08.08.2017 г. на сайта на
Информационна агенция ПИК), както и в частта, в която на Г. С. Х. са присъдени
разноски над 200 лева до присъдените 899 лева – държавна такса и за разликата над
233.38 лева до присъдените 933 лева – адвокатско възнаграждение, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
бул. „Македония“ № 1, ет. 8, ст. 13 – адв. Ив. С. против „ПИК Нюз” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 92,
ет. 3 за разликата над 5000 (пет хиляда) лева до присъдените 20 000 (двадесет
хиляди) лева с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от публикация в пресата (статия „ВАКАНЦИЯ! *** Г.Х.
разпуска на Корфу с подкупния *** Й. Р. от 08.08.2017 г. на сайта на
Информационна агенция ПИК)
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3931/03.07.2020 г. по гр.д. № ********** г. на
СГС, І-3 състав в останалата част.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Македония“ № 1, ет. 8, ст. 13 – адв. Ив. С., да заплати на ПИК Нюз” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 92,
ет. 3 сумата 1191.62 лева – разноски пред САС и допълнително 1149.59 лева –
адвокатско възнаграждение и 85.99 лева разноски – пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
11
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12