РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпили въззивни жалби срещу
решение № 2951 от 10.08.2022 г. по гр.дело № 17123/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХIV гр. състав.
С постъпилата въззивна жалба, подадена от К. К. Н., чрез адв. А. Б., се
обжалва постановеното решение № 2951 от 10.08.2022 г. по гр.дело №
17123/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр. състав, в частта, с което са
отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени и неимуществени щети срещу Н. Х. Г., а именно искът на Н. К.
Н., починала в хода на процеса, заместена от К. К. Н., за заплащане на сумата
от 1400,00 лева обезщетение за вреди в размер на средния пазарен наем от
неизпълнение на договор от 18.07.2018г. за предоставяне на ползването на 2
избени помещения, 1/2 ид.ч. от помещение за клозет и чешма, от входа и
антрето и реално ползване на двор за периода от 22.09.2020г. до 17.04.2021г,
както и предявения от К. К. Н. иск за заплащане на сумата от 1000,00 лева
1
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизпълнението на
договор от 18.07.2018г. за предоставяне на ползването на 2 избени
помещения, 1/2 ид.ч. от помещение за клозет и чешма, от входа и антрето и
реално ползване на двор, сключен между Н. К. Н. и Н. Х. Г..
Недоволен от постановеното решение в тази му част ищецът в
първоинстанционното производство К. К. Н. навежда доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение, с което са отхвърлени претенциите, заявени с исковата молба.
Твърди, че съдът неправилно е квалифицирал характера на договорното
правоотношение между страните, от което произтичат техните права и
задължения като безвъзмезден договор за заем. Факта, че не е отчел, че
договорът е бил сключен като условие, за да бъде продаден имота и не е
обсъдил приетата по делото експертиза счита, че сочи, че съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото и не е вникнал в правния спор между
страните. Възразява и относно извода на съда, че жалбоподателят не е страна
по договора за заем за послужване, поради които е отхвърлена исковата
претенция за обезвредата му от неизпълнение на договора, без съдът да вземе
предвид, че е страна по договора за покупко-продажба на имота, условие по
която е било обещанието да се ползват приземните стаи от майката на
прехвърлителя, докато е жива. С оглед изложеното твърди, че съдът е
постановил необосновано и неправилно решение, поради което моли да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове и същите да
бъдат уважени, като бъдат присъдени и пълния размер на сторените от
жалбоподателя разноски.
Насрещната страна Н. Х. Г., чрез адв. П., в подадения отговор на
въззивната жалба, счита жалбата неоснователна, като отрича да е налице
каузална връзка между продажбата на апартамента и сключения между него и
ищцата Н. Н. договор за заем за послужване. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от Н. Х. Г., чрез адв. П., срещу решение
№ 2951 от 10.08.2022 г. по гр.дело № 17123/2020 г. по описа на РС Пловдив,
ХIV гр. състав, в останалата му част, с която се осъжда Н. Х. Г., ЕГН
**********, да заплати на К. К. Н., ЕГН **********, като наследник на
починалата в хода на процеса Н. К. Н., ЕГН ********** сумата от 300,00
2
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнението на договор от 18.07.2018г. за предоставяне на ползването на 2
избени помещения, 1/2 ид.ч. от помещение за клозет и чешма, от входа и
антрето и реално ползване на двор, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба– 21.12.2020 г. до окончателното й
погасяване.
Счита решението само в тази му част неправилно и моли да бъде
отменено в тази част. Твърди, че от събраните по делото доказателства е
установено, че се е отнасял с уважение към ищцата, обгрижвал я е, не и е
създавал никакви пречки за ползване на имота, като е заплащал всички
разходи за ел.енергия и вода, поради което счита законосъобразна и
претенцията за връщане на вещта, отправена към нея.
Не е постъпил отговор на въззиваната жалба от страна на К. К. Н. в
дадения му срок по чл. 263 от ГПК.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
освен при необходимост от прилагане на императивни правни норми.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск, не е налице
нарушение на императивни материално-правни норми.
Производството по делото е образувано по предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД, във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
Ищците Н. Н. и К. Н. предявяват претенции за обезвреда срещу Н. Г. за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради
неизпълнение от страна на ответника Г. на договорните му задължения за
осигуряване на ползването от ищеца Н. на две стаи и реална площ от дворно
място, уговорено във връзка със сключен между ищеца и ответника договор
за покупко-продажба на недвижим имот, прилежаща част към който са
3
процесните помещения. Твърдят, че всъщност е учредено право на ползване,
скрито от банката кредитодател на купувача, както и, че с договора за заем за
послужване е прикрит договор за наем, тъй като при уговаряне на цената по
договора за покупко-продажба е било съобразено, че ищцата ще продължи да
ползва помещенията и реалната част от двора така, както е било до
прехвърляне на собствеността върху имота. През 2020 г. ответникът и
останалите съсобственици (със съгласието на ответника), се твърди да са
извършили действия на системен тормоз, с които попречили на ищцата Н. да
осъществява договореното ползване, включително чрез разрушаване на
ползваната от нея тоалетна, което довело до значителни неимуществени вреди
и за двамата ищци – стрес, неудобство, безпокойство къде ще живее ищцата,
която била привързана към мястото, в което живеела, и наложило синът и
ищецът Н. да пътува до България и да остане при майка си, за да се погрижи
за настаняването и на друго място, след като напуснала процесните
помещения на 22.09.2020 г. Поради това ищцата претендира обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, свързани с неудобствата във връзка с
лишаване от ползването, в размер на 300 лева, както и обезщетение за
причинените и имуществени вреди от лишаване от ползването на процесните
помещения и двор в размер на 1400 лева, представляващи средния пазарен
наем за тях, за периода от 22.09.2020 г. до настъпилата в хода на процеса
нейна смърт на 17.04.2021 г., поради която е заместена в процеса от
конституирания на нейно място наследник и ищец в производството К. К. Н..
Ищецът Н. от своя страна претендира обезщетение за причинените му от тези
действия на ответника Г. неимуществени вреди в размер на 1000 лева,
доколкото също е претърпял неудобства, притеснения и безпокойство къде
ще живее неговата трудноподвижна и болна майка, която се е задължил да
издържа и гледа, необходимостта да се прибере в страната и неколкократно
да удължава престоя си.
Ответникът оспорва основателността на претенциите, като оспорва
между договора за заем за послужване и договорът за покупко-продажба да
има каузална връзка, твърди, че е отстъпил ползването на помещенията
изцяло на добра воля към една пределно възрастна жена, живяла дълго време
в този имот и свикнала с него, твърди, че никога не е създавал пречки за
ползването им, още повече да осъществява системен тормоз над ищцата, като
твърди, че винаги е бил в добри отношения с нея и дори е заплащал изцяло
4
всички разходи за ток и вода за ползване на имота.
По делото са приети писмени доказателства, включително преписи от
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2018 г. между ищеца Н.
– продавач и ответника Г., договор за заем за послужване от 18.07.2018 г.
между ищеца Н. Н. и ответника Г., покана – предизвестие от ответника към
ищцата за напускане на имота, договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане. Разпитани са свидетели за
отношенията между ответника и ищеца Н., състоянието на помещенията,
които е обитавала, изпитаните от ищците неудобства с оглед действията на
ответника и съсобствениците му, принудили я да напусне обитаваните от нея
помещения, както и причинения и от това стрес. Разпитана като свидетел е и
нотариус К., изповядала сделката за покупко-продажба на имота. От
показанията и се установява, че продавачът е имал изискване неговата майка
Н. Н. да остане да остане да живее в приземните стаи към апартамента, като
ползва и частта от двора. Това изискване на продавача било правно
разрешено със сключване на договор за заем за послужване, след прехвърляне
на имота, тъй като при запазване на правото на ползване, каквото било
първоначално уговорено, не би могло да се ползва банково кредитиране от
купувача, а обособяване на помещенията като самостоятелен обект било
невъзможно. Приети са СТЕ, от които е видно, че средно-пазарния наем на
приземните помещения, обитавани от ищцата, за процесния период е 1477,00
лв., а актуалната пазарна цена на продадения имот към датата на продажбата е
била 133600,00 лв., при цена, посочена в нотариалния акт 84955,00 лв.
Приети са и разписки за заплащане на консумативи, които съдът е приел, че
не могат да отнесат към конкретни помещения на посочения в тях адрес.
Въз основа на така сбраните доказателства районният съд е приел, че
искът за заплащане на имуществени вреди от прекратения договор за заем за
послужване е изцяло неоснователен, тъй като реално изложените
обстоятелства не водят до извод за симулация, защото не се твърди страните
по сделката да са искали да сключат друг договор, като самото съгласие на
последния за предоставяне на това ползване се твърди, да е било получено с
оглед уговорките по договора за покупко-продажба на имота, а тези
твърдения не променят характера на правоотношението. При установеното от
представения договор от 18.07.2018 г. безвъзмездно предоставено ползване на
5
две партерни избени помещения, 1/2 ид.ч. от тоалетна и реална част от двора
е прието, че самото неизпълнение на задължението на ответника да осигури
ползването на имота не води до възникването на имуществени вреди за
ползвателя, а други, във връзка с това поведение, страната не е доказала.
Уважен е изцяло предявеният от ищцата иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на
задължението на ответника по договор за заем за послужване от 18.07.2018 г.,
поради наличие на виновно неизпълнение на задължението на заемодателя да
предостави за ползване като жилищни прилежащите партерни помещения
към закупения от него имот и реалната част от двора, след разрушаване на
санитарния възел. Обосновано е, че справедливия размер за обезщетение на
доказаните от събраните гласни доказателства неудобства, проблеми, стрес,
които е претърпяла ищцата поради необходимостта да се премести от
жилището си в много напреднала възраст, напълно покрива претендираната
сума от 300 лв.
Отхвърлен е искът за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
Н. неимуществени вреди в следствие на причинените му неудобства във
връзка с прекратеното ползване на жилището от ищцата Н., необходимостта
от обезпечаване на жилище на своята майка, пътуване до страната и
удължаване на престоя си, поради това, че описаните щети не са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора от ответника
спрямо неговата майка.
При така наведените твърдения и възражения от страните в
производството, след като съобрази оплакванията, изложени във въззивните
жалби, съдът прие, че обжалваното решение е и правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от ПРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Няма спор между страните и е установено от събраните доказателства,
че между ищецът Н. и ответникът е бил сключен на 16.03.2018 г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно
който ищецът Н. се е задължил да продаде на ответника Г. притежавания от
него етаж от къща, като запази за майка си правото на ползване на
прилежащата към него част от партерния етаж и ползването на реална част от
6
двора. С договор за покупко-продажба от 22.06.2018 г. ищецът Н. и А. Н. са
прехвърлили срещу цена от 84955,00 лв. втори етаж от жилищна сграда,
представляващ СОС с идентификатор 56784.523.16**, ведно с прилежащите
части, като не са уговорени други условия за придобиване на собствеността в
нотариалния акт, освен за заплащане на цената. След сключване на
окончателния договор за покупко-продажба, на 18.07.2018 г., между ищеца Н.
Н. и ответника Г. бил сключен договор за заем за послужване на част от
помещенията, предмет на договора за продажба, а именно две партерни
избени помещения, 1/2 ид.ч. от тоалетна и реална част от двора. На
16.10.2019 г. ответникът изпратил покана до ищцата за освобождаване на
имота му, след което получил отговор от нея, а тя останала да живее в имота
до 22.09.2020 г., когато било разрушено санитарното помещение на
приземния етаж, което ползвала на основание сключения договор за заем за
послужване. Наложило се синът и - ищецът Н., да обезпечи майка си с друго
жилище, такова осигурил в с. Я., далеч от познати и приятели, дома, с който
била свикнала, личния лекар и пощата, от която получавала пенсията си.
Жалбоподателят К. Н. оспорва извода на съда, че между страните е бил
сключен безвъзмезден договор за заем за послужване, какъвто е представен
по делото в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Счита, че,
това, че предоставянето на ползването на част от имота, в който е живеела
ищцата, е било условие за сключване на договора за прехвърляне на
собствеността, на изгодна за ответника цена, прави договора възмезден,
прикриващ договор за наем. Настоящият състав не споделя така направените
възражения във въззивната жалба. Действително, налице е връзка между
двата договора, като сключването на договора за заем за послужване не е от
алтруистични подбуди на ответника, както твърди, а, както се установява от
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и от
свидетелските показания на нотариуса, участвал в преговорите на страните и
подготовка и сключване на договорите, е бил в резултат на уговорките за
прехвърляне на имота между страните. Установява се от така събраните
доказателства, че продавачът е желаел, след прехвърляне на собствеността на
имота, неговата майка да продължи да живее в приземния етаж на сградата и
да ползва санитарния възел и реална част от двора, а купувачът желаел в
нотариалния акт да не фигурира запазено право на ползване, тъй като банката
не би отпуснала финансиране при закупуване на имота с такава тежест.
7
Поради невъзможност да бъде обособена като самостоятелен имот ползваната
от ищцата Н. част от имота, то страните са се съгласили да бъде прехвърлена
собствеността върху имота, след което да бъде сключен друг договор -
договор за заем за послужване, по силата на който майката на продавача да
продължи да ползва безвъзмездно посочената част от имота, както до
момента на прехвърлянето му, за срок от десет години. Представеният
договор за заем за послужване е сключен в писмена форма, с нотариална
заверка на подписите и удостоверява направените от страните волеизявления.
Не се установява страните да са договаряли възмездно ползването на имота,
съдържание на договорки, с други правни последици, различни от
обективираните в договора за заем за послужване, които страните да са
целели в действителност, поради което да е налице симулативност на
сключения договор. Това, че страните са избрали сключване именно на тези
сделки за постигане на целения от тях резултат – прехвърляне на
собствеността върху имота и осигуряване на ползване на част от него от
страна на майката на продавача, както и съобразяване на цената на
продажбата с така направените уговорки, не води до привидност на
сключения договор за заем за послужване и възмезден характер на договора.
Поетото задължение от страна на купувача да бъде осигурено ползването на
част от имота от страна на майката на продавача е изпълнено със сключения
договор за заем за послужване, съгласно уговореното между страните, по
тяхно желание, за което свидетелства нотариус К.. Видно от приетата по
делото СТЕ е, че продажната цена на имота е уговорена в размер по-нисък от
действителната му пазарна цена. Логично е и твърдението от страна на
ищеца, че определянето на продажната цената на имота е било съобразено с
направената уговорка между страните да бъде осигурено ползването на част
от имота от страна на майката на продавача, а и други причини за така
уговорената по-ниска продажна цена не са сочени и доказани. Действително
имотът е бил придобит при благоприятни условия от купувача, а направената
уговорка между страните е била изпълнена в последствие със сключения от
него договор за заем за послужване в полза на майката на продавача, но това
нито прави договора за заем за послужване възмезден, с оглед
обективираното в писмения акт съдържание, нито прави продавача на имота
страна по договора за заем за послужване. Както бе посочено по-горе,
целеният от страните правен резултат е бил постигнат чрез сключване на два
8
различни, самостоятелни договора. Фактът, че продавачът е счел, с оглед
последвалите действия на ответника, опровергали доверието му, че е
направил неправилна преценка за вида на сделките, които е следвало да
сключи за постигане на целените правни последици, не влияе на
действителността на уговорките към момента на сключване на договорите.
Поради изложеното съдът правилно е отхвърлил предявените искове за
заплащане на обезщетение в размер на сумата от 1400,00 лева за причинени
на ищеца Н. Н. имуществени вреди от неизпълнение на договор заем за
послужване от 18.07.2018г., като е отчел безвъзмездния характер на договора
за заем за послужване и липсата на имуществени щети, явяващи се пряка и
непосредствена последица от неизпълнението от страна на ответника на
задължението за предоставяне на ползването на посочената в него част от
недвижим имот, както и липсата на такива преки и непосредствени
неимуществени щети от това неизпълнение за ищеца Н., който не е страна по
договора за заем за послужване, а негативните му изживявания са опосредени
от роднинската му връзка със заемателя и поетите от него морални и
договорни задължения да гледа и издържа своята майка.
Заемателят по договора за заем за послужване – ищеца Н. Н., с оглед
неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне на уговорената
част от помещенията, предмет на договора за продажба, е претърпяла
неимуществени вреди в следствие невъзможността да ползва помещенията, в
които е живяла и необходимостта в напреднала възраст да се премести да
живее на друго място, далеч от дома, социалните удобства и познатите и
приятелите си. Жалбоподателят Г. възразява, че действията, довели до
невъзможност за ползване на помещенията от страна на ищцата Н. не са
извършени от него, а от негов съсед, като той винаги се отнасял към
възрастната жена с уважение и разбиране, като сам поемал заплащане на
консумативите за имота, поради което претенцията му за връщане на имота
била основателна. Районният съд е преценил, въз основа на кредитираните
гласни доказателства, че ответникът Г. е попречил за ремонтиране на
разрушения санитарен възел, съсобствен с трето лице, като не е осигурил
спокойното му ползване от заемателя, съгласно поетото от него задължение,
което е неизпълнение на задълженията му договора за заем за послужване,
сключен от него с ищеца Н., довели до значителни негативни последици за
нея. Обстоятелството, че и в съдебното решение се констатира, че ответникът
9
Г. не е извършвал лично действия на системен тормоз спрямо ищцата, както
се сочи и във въззивната жалба, не променя факта, че с бездействието си,
както и с противопоставянето на ремонт на тоалетната в приземния етаж, е
нарушил договорните си задължения за осигуряване на уговореното ползване,
поети с договора за заем за послужване. Именно поради това е приета за
основателна претенцията за реализиране на договорната му отговорност за
причинените на заемателя неимуществени вреди. Основания за
едностранното прекратяване на договора за заем за послужване не са
доказани по делото, като не е направено и такова възражение в преклузивния
срок по чл. 131 ГПК, поради което и правилно районния съд е уважил
предявената претенция от ищеца Н. Н. за обезщетение на причинените и от
неизпълнение на договора неимуществени щети. Поради изложеното и
жалбите и на двете страни са неоснователни, а постановеното решение
правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед отхвърляне и на двете въззивни жалби разноски на страните не
следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал.
1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2951/ 10.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 17123/ 2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХIV гр. състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10