Р Е Ш Е Н И Е
16.03.2009 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО
съдебно заседание от 26.02.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря
Т. И. и с участието на прокурора ......................... ...............................................,
като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 536 по описа за 2008 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357
от Кодекса на труда.
Предявени са в обективно съединение искове с
правно основание чл.128 от КТ; чл.143 от КТ, чл.224 от КТ и по чл.86 .
Ищцата Г. Ц. М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат Нели Борисова, вписана в АК Монтана излага обстоятелства относно изпълнявани трудови
задължения при ответника в периода 06.08.2007 г. до 01.04.2008 г., където
работела като продавач в магазин за дрехи, находящ се в град Монтана, ул. xxxx .
Твърди, че ответникът и не и е заплатил
трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2008 година, което възлиза
на 546.72 лв. ; допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа в размер на 72.00 лв. ; за работа
в съботните дни и на официални празници – извънреден труд от 473.00 лв. ; обезщетение за неизползван отпуск за 13 дни от 168.00 лв. и обезщетение за забавено изпълнение на парични задължения, с
конкретно посочени суми по отношение на всички претенции.
Съгласно сключения договор е следвало да
работи на пълно работно време – 8 часа на ден. В магазина е работела от
понеделник до петък по 8 часа и събота от 09.00 да 15 часа. Работила всяка
събота, така и на официалните празници – 06.09.2007 г. ; 24,25 и 26.12.2007
година.
Моли съда да постанови решение, с което се
осъди ответника да и заплати трудово възнаграждение за месеците януари и
февруари 2008 година, в размер на 546.72 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, мораторната
лихва върху тази сума до датата на завеждане на иска в размер на 35.00 лв. ;
допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа /клас/ за времето
от 06.08.2007 г. до 01.04.2008 г., в размер на 72.00 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното плащане; за работа в съботните дни и на официални празници –
извънреден труд от 473.00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; мораторна лихва върху тази
сума до датата на завеждане на исковата молба в размер на 40.00 лв. ; обезщетение за неизползван отпуск за 13 дни от 167.00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното плащане, мораторна лихва върху тази
сума в размер на 10.00 лв. до датата на завеждане на
исковата молба, както и направените разноски в производството.
Ответникът ЕТ “Авел- И.
И.”, със седалище и адрес на управление град Монтана, представляван от И. В. И.,
ЕГН xxxxxxxxxx, регистриран в МОС по ф. д. № 452/2004 година, в предвидения срок, съгласно
разпоредбата на чл.131 ал.1 , не представи отговор.
На същия е връчено съобщението на адреса, на който е регистриран като едноличен
търговец и е вписан в регистъра на едноличните търговци и техните клонове при
Окръжен съд Монтана по ф. д. № 452/2004 година и е отбелязано, че не живее на
посочения адрес. Живял е под наем.
Чрез процесуалния си представител адвокат
Младенка Миленова, вписана в АК Монтана взема
становище по исковете.
Моли съда да постанови решение, с което
частично се уважи иска по чл.128 от КТ, изцяло се
отхвърли предявения иск за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа от 06.08.2007 година до 01.04.2008 година; частично се
уважи иска за положен и неизплатен извънреден труд, изцяло да се уважи
предявения иск на основание чл.224 ал.1 от КТ, а така
също и да се осъди ищцата да заплати направените по делото разноски съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа
експертиза и две допълнителни такива, изпълнени от вещото лице Л. З., приети от
съда и не оспорени от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание
чл.235 , намира за установени следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че е съществувал
между тях валидно сключен трудов договор за периода 06.08.2007 година до 01.04.2008
година. От трудовия договор, подписан между страните се установява по безспорен
начин, че ищцата от 06.08.2007 година е започнала да изпълнява длъжността
продавач в магазин, находящ се в град Монтана, ул. xxxx , за пълно работно време от 8.00 часа и
договорено трудово възнаграждение. Със Заповед № 01 от 01.04.2008 година, считано
от същата дата, трудовоправните отношения между страните са прекратени.
Спорен е въпросът какви суми – за трудово
възнаграждение – основно, допълнително и за положен труд в съботни дни и на
официални празници и обезщетение, съответно в какъв размер, не са изплатени на
ищцата при прекратяването на трудовия договор, дължими от ответника.
В уговореното трудово възнаграждение по чл.128 от КТ се включват и допълнителните възнаграждения – в
уговорените или в определените с НДДТВ задължителни
минимални размери. Така определеното възнаграждение представлява и “брутното
трудово възнаграждение”. Но то е “брутно”, не защото включва и сумите, които работникът
или служителят дължи за данъци, осигуровки и други плащания, а защото включва
основното трудово възнаграждение и добавките към него. По силата на чл.272 ал.1
от КТ, работодателят има право да приспадне, т. е. да
удържи от възнаграждението, изплатените на работника аванси, надвзети от него
суми, вследствие на технически грешки и суми във връзка с осъществяване на
ограничената имуществена отговорност, както и задължение да удържи съответно
дължимите от работника данъци и осигурителни вноски и суми по наложени по
съответния ред запори. Тези удръжки работодателят може да направи и без
съгласието на работника, следователно, задължението му към последния е в размер
на остатъка от чистата сума за получаване.
Съгласно чл.128 от КТ,
работодателят е длъжен да заплаща на работника /служителя/ уговореното трудово
възнаграждение. В него обаче се включват и допълните възнаграждения – уговорени
или задължителни.
Предвид горното разбиране, докладчикът по делото
счита, че към договореното основно трудово възнаграждение се дължи от
работодателя и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, макар и
да не е уговорено в сключения трудов договор между страните, тъй като
съставлява задължителен елемент от брутното трудово възнаграждение за престиран труд.
Съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху
основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
От заключенията на вещото лице – основно и
допълнителни такива, изпълнени от Л. З., които съда
възприема изцяло като обективни, компетентни и безпристрастни, без да е
заинтересована от изхода по делото, след като е направила проверка по
счетоводните документи на ответника и в книгите за дневните финансови отчети
/касови книги/ за 2007 и 2008 година, се установява, че в разплащателните
ведомости са начислявани суми до м. декември 2007 година по 205 лв. за трудово месечно възнаграждение на ищцата, както е и
договорената сума по представения трудов договор, а от месец януари 2008 година
по 255.00 лв., за което липсва допълнително
споразумение.
Размерът на БТВ по
смисъла на чл.228 от КТ е 264.18 лв., от които 255 лв. основно трудово
възнаграждение плюс клас /прослужено време/ от 9.18 лв. Неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците януари и февруари на 2008 година, за които се
претендира плащане възлиза на 399.32 лв. чиста сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигуровки и данъци.
Размерът на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж, придобит от ищцата, съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в сила от 01.07.2007 година –
чл.12 ал.1 и ал.4 – същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност, професия – за установените такива отработени от
ищцата 6 години при 0.6% на година, на нея не са начислени допълнително трудово
възнаграждение за отработения период при ответника в размер на 63.39 лв.
В тежест на ответника бе да установи по
безспорен начин, че е изпълнил задължението си по изплащане на трудово
възнаграждение, за което в хода на процеса не се ангажираха никакви доказателства.
Не се споделят доводите на ответника досежно факта, че взетите от касата пари от ищцата
представляват трудовото и възнаграждение за съответния период – “изконсумирала
заплатата си на зелено”. Установените размери на взети от касата пари не са
могли да се извършат без знанието и съгласието на работодателя, в случая
ответника и не се ангажираха доказателства в насока, това да са изплатени суми
по трудовото възнаграждение на ищцата, тъй като е регламентиран ред и начин на
получаване на трудово възнаграждение.
С допълнителното второ заключение са
установени точно всички дни за положен извънреден труд от ищцата при ответника,
който възлиза на 66 часа и полагащо се трудово възнаграждение за отработеното
време в съботни дни и на официален празник е в размер на 152.80 лв.
От дължимата сума за неизплатено трудово
възнаграждение следва да се приспадне сумата от 49.80 лв., представляващи
вересии, за които не се спори между страните, че съществуват.
Безспорно е установено, че ответникът при
прекратяването на трудовия договор не е изплатил суми, представляващи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е за 13 работни дни и
възлиза на 167.00 лв., така както е заявено и с
исковата молба, който иск признава и ответника.
Установяването на неизплатените суми по
трудово възнаграждение и обезщетение, дължими от ответника, при условие, че
такъв е положен добросъвестно, безспорно е задължението за заплащане на трудово
възнаграждение за престиран труд, то е основателен и акцесорния иск за изплащане обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение, в установени размери.
При този изход на делото, в тежест на
ответника са и разноските, направени от ищеца.
Разноски, дължими на ответника от ищцата, с
оглед направеното искане за изплащане на такива съразмерно отхвърлената част от
исковете, докладчикът счита, че не се следват, предвид характера на
производството, а именно: трудов спор и установяването на неизпълнение на
задължение на ответника за изплащане на суми по трудово възнаграждение и обезщетение.
В тежест на ответника са и дължимите държавни
такси и възнаграждение за вещото лице, платими на Районен съд Монтана по
предявените искове, като за всеки един от тях сумата е от 50.00 лв., съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл.1.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ “Авел- И. И.”,
със седалище и адрес на управление град Монтана, представляван от И. В. И., ЕГН
xxxxxxxxxx, регистриран в МОС по ф. д. № 452/2004
година, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx следните суми:
-
385.07 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за
месеците януари и февруари 2008 година, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 13.10.2008 година до окончателното издължаване, като отхвърля иска над този
размер до предявения такъв от 547.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; 35.00 лв., представляващи обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 01.04.2008 година до
13.10.2008 година;
-
63.39 лв., представляващи неизплатени суми по допълнително трудово
възнаграждение за прослужено време /клас/ за периода от 06.08.2007 година до 01.04.2008
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2008 година до
окончателното издължаване, като отхвърля иска над този размер до предявения
такъв от 72.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
152.80 лв., представляващи трудово възнаграждение за отработени 66 часа
в съботни дни и на официален празник, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 13.10.2008 година до окончателното издължаване, като отхвърля иска над този
размер до предявения такъв от 473.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; 18.96 лв. обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение в периода 01.04.2008 година до 13.10.2008
година, като отхвърля иска над този размер до предявения такъв от 40.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
-
167.00 лв., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 13 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2008
година до окончателното издължаване и 10.00 лв. обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение в периода 01.04.2008 година до 13.10.2008
година.
-
100.00 лв. за изплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ЕТ “Авел- И. И.”,
със седалище и адрес на управление град Монтана, представляван от И. В. И., ЕГН
xxxxxxxxxx, регистриран в МОС по ф. д. № 452/2004
година, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд град Монтана държавна такса в размер на 250.00
лв. ; 160.00 лв. за
възнаграждението на вещото лице и 5.00 лв., в случай
на издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: