МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N2497/2019година по
описа
на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав
Частният тъжител П.Б.Н., ЕГН **********,***, обвинила
подс. М.Р.М., ЕГН **********, в това че
на 26.09.2019 г., около 13.15 ч., на ул. „Цар Шишман" №19, в гр.Русе
и в присъствието на двама свидетели –
публично,
изрекъл думи, унизителни за честта и достойнството на
тъжителката, а именно: „Майка ги ще еба!", „Трябва да си платиш!",
„На много важна ми се правиш, ще ги покажа аз!, „Лъжкиня, ти нормална ли
си" - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.с чл.146,
ал.1 от НК.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявени от частния тъжител
против подсъдимия, за сумата от 2000лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, състоящо се в уронване на честта и
достойнството му. Претендира се законна лихва и разноски по делото.
Повереникът на тъжителя поддържа обвинението. Моли подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на престъплението, в които е обвинен и
да бъде уважен гражданския иск.
Подсъдимият дава
обяснения. Не се счита за виновен. Твърди, че не бил отправял обидни думи към
тъжителката. Защитникът му пледира за оправдателна присъда поради
липса на категорични доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното.
Подс.М.М.
е роден
на ***г***, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност при условията на чл.78А от НК, не работи, ЕГН:**********.
Подс.М.
и тъж. Н. обитавали съседни имоти, намиращи се ул. „Цар Шишман"' №19, в
гр.Русе. Подс.М. имал имуществени претенции към семейството на тъжителката,
свързани с имота им, поради което отношенията между страните били крайно
влошени. В тази връзка полицейски служители често посещавали адреса по подадени
сигнали за различни инциденти. В тази връзка в ОДМВР – Русе били заведени
многобройни преписки.
На 26.09.2019г., около 13-14ч.
св.Д.У. била
на гости на приятелката си - св.Д. Б.,
майка на тъж.Н.. Имала намерение да потърси подложки за
саксии в близките магазини, поради което помолила св.Б. да й снима нейните
с цветя,
поставени на
терасата.
В това време подс.М. се занимавал с ремонтна дейност в двора и помислил, че
обект на снимките е той, обстоятелство
което го разгневило. Насочил се към дома на тъжителката да подири сметка. Тръгвайки към
изхода на къщата двете свидетелки се спрели да съгласуват с
тъж.П.Н.
подарък за рожден денна баща й. Когато св. Д. Б.
отключила входната врата се стреснала и бързо се отдръпнала навътре. Реакцията й била в отговор
на това, че видяла подсъдимия насреща си, в опит да влезе навътре, крещейки
и
заплашвайки. Св.У. пристъпила към
него с намерение да му попречи да влезе. Той продължавал
да
крещи, че ще ги унищожи и ще събори входа, защото бил негов.
Тогава в инцидента се намесила тъж.П.Н., която предупредила, че ще извика
полиция, в резултат на което подсъдимият пропуснал двете
свидетелки, но насочил
цялата си агресия към нея: започнал да я псува: „Майка
ти ще еба”, „Трябва да си платиш”, „На много важна
ми се правиш, ще ти покажа аз!”, „Лъжкиня, ти нормална ли си?".
Св. Б.
и св.У. успели да преминат покрай
него и излязли от къщата, а тъж. Н. заключила вратата
уплашена и притеснена. Виковете и обидите от страна
на подсъдимия продължили. Тогава тъжителката се обадила на тел.112, в отговор
на което бил изпратен екип полицейски служители – св.Й. Д. и св.О. Б.. Когато
пристигнали скандалът бил приключил, двамата снели обяснения от подсъдимия и
тъжителката, след което изготвили докладна записка.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за
установена, според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и приетите писмени
доказателства. По делото се
събраха две групи доказателства, изграждащи съответно и две версии, взаимно
изключващи се. Едната версия е изградена от обясненията на подсъдимия, според
който описаните в тъжбата „думи, не са
казани от него”. В същото време не отрича, че отишъл и звъннал на вратата на
майката на тъжителката, тъй като „се почувствал провокиран” , от това че бил
„сниман”, в нарушение на
„конституционната забрана ...” С така дадените обяснение подсъдимия признава,
че на процесната дата възникнал инцидент пред дома на св.Б., с участници,
лицата посочени в тъжбата. Отрича обаче, да е казал посочените в последната
обидни думи. Съдът не дава вяра на тази
част от обясненията на подс.М., счита
същите за упражнено право на защита, както и защото тези си твърдения същият не
подкрепя с доказателства, а те се опровергават и от показанията на останалите
свидетели – св. Б. и св.У.. Уличаващи, кореспондиращи помежду си и
допълващи се са доказателствата в тях, чрез които се доказва, че на процесната
дата и място подс.М. крещял срещу тъж.Н., обръщайки се към нея с думите: „Майка ти ще
еба”, „Трябва да си платиш”, „На много важна
ми се правиш, ще ти покажа аз!”, „Лъжкиня, ти нормална ли си?".
Съдът кредитира с доверие показанията на посочените свидетелки, подлагайки ги
на специална преценка, предвид близките им отношения с тъжителката, които обаче
сами по себе си не са основание изначално да бъдат дисквалифицирани, като
такива дадени от заинтересовани от изхода на делото лица. Подробни, логични,
взаимно свързани съдът им дава вяра, както и защото те не се опровергават от
показанията на полицейските служители – св.Б. и св.Д., дошли на местопрестъплението. Двамата
заявяват, че често посещавали адреса във връзка със скандали между страните,
какъвто бил и настоящия случай. Доказателства за това са приложената докладна
записка, протокол за предупреждение и писмени обяснение на св.Б. доказващи друг
такъв случай, станал на 18.06.19год. Свидетелите не са очевидци на настоящия,
поради което показанията им не могат да бъдат източник на доказателства,
обосноваващи обидните думи и квалификации.
Но в показанията си св.Д. твърди, че тъж.Н. се оплакала пред него, че
„подсъдимият я е заплашвал и обиждал”, като вида и характера на заплахите и
обидите се установяват чрез показанията на св.Б. и св.У.. Поради изложеното
съдът приема за доказано, че подс.М. обиждал тъжителката с думите: „Майка ги ще еба!", „Лъжкиня, ти нормална ли
си", с което осъществил състава на престъплението по чл.146
ал.1 от НК.
Съдът констатира обаче, че
думите: „Трябва да си платиш!", „На много важна ми се
правиш, ще ги покажа аз!” нямат характер на обида, тъй като чрез тях не се дава негативна личностна оценка за тъжителката чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и
др. По изложените съображения
подс.М. следва да бъде призната за НЕВИНЕН в това, на
26.09.2019год., в гр.Русе, да е казал унизителни за честта и достойнството на тъж.Н. думи: „Трябва
да си платиш!”, „На много важна ми се правиш, ще ти покажа аз!”, като обидата
да е нанесена публично и ОПРАВДАН по тази част от обвинението по чл.148 ал.1, т.1, вр.чл.146 ал.1
от НК, повдигнато от тъжителката. Съдът преценява, че
посочените думи не обективират и наличието на
всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние по чл. 144, ал. 1 от НК се изразява в
заканване към другиго с извършване на престъпление, като съставомерна е само
заканата с такова престъпление против личността или имота, от която може да
пострада или адресата /в случая частния тъжител/ или ближни нему лица, като
обаче заканата сама по себе си, трябва да бъде годна да възбуди основателен
страх у адресата, че престъплението с което е заплашван, може да бъде наистина
осъществено. Съдът преценява, че смисловото натоварване на изречените от
подсъдимия думи „Трябва да си платиш!”, „На много важна ми се правиш, ще ти
покажа аз!”, не могат да бъдат възприети като закана с престъпление, тъй като
не обективират наличие на такова.
Анализът на събраните гласни и писмени доказателства в
тяхната съвкупност, дава основание на съда да направи следния правен извод:
От
обективна страна подс.М.Р.М. осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 148, ал.1,
т.1, вр.с чл.146, ал.1 от НК,
тъй като на 26.09.2019 г., около 13.15 ч., на ул. „Цар Шишман" №19, в гр.Русе
и в присъствието на двама свидетели –
публично,
изрекъл думи, унизителни за честта и достойнството на
тъжителката, а именно: „Майка ги ще еба!", „Лъжкиня, ти нормална ли
си" - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.с чл.146,
ал.1 от НК.
Налице
е изпълнителното деяние от състава на престъплението: същото е осъществено от
подсъдимия чрез действие, вербално: изрекъл посочените думи, които са от
естество, засягащи достойнството и унизяващи тъжителката, изразяващи
отрицателната оценка за личността й. Тези слова са изречени в присъствието на
пострадалата: същата бил в непосредствена близост с подсъдимия и имала
възможност да възприеме, чуе обидните думи, с което престъплението е довършено.
Без значение за съставомерността на деянието е дали обидните думи отговарят на
действителността, важното в случая е те да засягат личното чувство за
достойнство, положителната самооценката на всеки човек, която има за себе си. Налице
е квалифициращото обстоятелство по т.1 на чл.148 от НК – обидата е нанесена на
публично място, тъй като се събраха доказателства за това, че обидните думи са
възприети от повече лица: свидетелите Б. и Ууд,
които били в къщата и подс.М. съзнавал, че обидата се възприема от множество
лица.
От
субективна страна подсъдимият действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, хипотеза 1-ва НК, като същата съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искала настъпването им.
Подсъдимият съзнавал, че отправянето на посочените горе обидните реплики по
отношение на тъжителката неминуемо ще доведат до накърняване на нейните чест и
достойнство, както и че ще бъдат възприети от повече от един човек, което обосновава
и извода, че субективните му представи са обхващали наличието на посочения
по-горе квалифициращ признак. Въпреки че бил наясно с горепосочените
обстоятелства, подсъдимият отправил инкриминираните реплики с ясното съзнание,
че същите са обидни и че ще бъдат възприети от тъжителката, тъй като последната
се намирала непосредствено до него, въпреки това ги изрекъл, искайки и пряко целейки именно това
– нанасянето на обида на тъжителката.
Предвид гореизложеното, съдът признава подс. М.М. за ВИНОВЕН по обвинението
по чл.148 ал.1, т.1, вр.чл.146
ал.1 от НК
и като констатира наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК
и императивната разпоредба за приложението му, го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно
наказание ГЛОБА в размер към минимума в предвидената
в правната норма санкция от ХИЛЯДА ЛЕВА. При определяне
на същото, съдът е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е отчел следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; отегчаващи: не
се установиха.
Съдът
отбелязва, че доброто име в обществото е факт, който не подлежи на доказване, освен
това същото не е съставомерен признак от престъплението „обида”. Това е така,
тъй като престъплението обида охранява обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеност на личното чувство
за достойнство, а не на общественото отношение към него. Съдът определя глобата при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства,
налагащи наказание към минимума, предвидено в чл.78а НК.
С така определено
наказание ще се постигнат целите на чл.12 ЗАНН - подсъдимият ще преосмисли
постъпката си и ще го
мотивира, за в бъдеще да избира установени от правовия ред и
морал методи
за комуникация и лични отношения.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Налице е основание за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия спрямо тъжителката за престъплението по чл.148
ал.1, т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК. Последната е претърпяла
неимуществени вреди от уроненото достойнство, чест и добро име в резултат на
нанесената обида. Съобразявайки възрастта и цинизма на отправените думи,
състоянието на пострадалата – начална, при това проблемна бременост и с оглед
изискването на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 800лв е достатъчна да
възмезди претърпените от Н. морални страдания и притеснения. Съдът счита, че
представената медицинска документация с различни от инкриминираната дати, не е
в състояние да обоснове, че извършеното от подсъдимия престъпление имало за
последица кардинално влошаване състоянието на пострадалата, свързано с
бременността и. С оглед изложеното,
предявеният граждански иск е основателен и доказан до посочения размер
от 800лв и следва да бъде уважен, като искът в останалата му част, до пълно
предявения размер от 2000лв, следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и
недоказан. Искането за присъждане на лихва е основателно и следва да се уважи,
считано от датата на увреждането.
Съгласно
разпоредбата на чл.190 ал.1, вр.чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият трябва да
заплати в полза на РРС държавна такса от 50лв. за уважения размер на
гражданския иск, както и направените разноски от тъжителката – 812 лв /800лв.
адвокатски хонорар и 12лв. д.т. за завеждане на тъжбата./
Причини за извършване на престъплението - слаби морално-волеви
задръжки и неуважение към моралните блага на другите.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................