Определение по дело №220/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                 №…………………………….2021г., гр.Варна

 

           

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на първи юни 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 220/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК, приложим на осн.чл.144 от АПК.

С Решение № 513/21.04.2021г. по адм.д. № 220/2021г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав съдът е отменил Решение рег.№ 32-20267/20.01.2021г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към MNR 19BG002002001527R2/30.01.2019г. по жалба на „Белтрейд 2018“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Езерово, обл.Варна, община Белослав, ул.“Васил Левски“ № 37, представлявано от Б.В.Б., като е осъдил ответника да заплати в полза на дружеството съдебно-деловодни разноски в размер на 974.87 лв.

С молба с.д.№ 6791/10.05.2021г. жалбоподателят, чрез пълномощника адв.Б.С., е поискал изменение на решението в частта за разноските, като се присъди поисканият пълен размер от 900 лв. на договореното адвокатско възнаграждение. Счита, че предвид фактическата и правна сложност на спора, неправилно съдът е зачел възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнително сочи, че съдът е определил възнаграждението под минималния размер съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съобразно обжалвания по делото материален интерес, тъй като не е взел предвид размера на дължимата лихва за забава, която трябва да бъде начислена от датата на възникванена митническото задължение – 30.01.2019г.

Препис от молбата е връчена на ответника, който в срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е изразил становище по искането.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Същата е депозирана в срока по чл.248  ал.1 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следното:

Със списък по чл.80 от ГПК /л.96 гръб/ жалбоподателят е претендирал съдебно-деловодни разноски общо в размер на 1 150 лв., от които 50 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 900 лв. адвокатско възнаграждение.

В писмено становище от 30.03.2021г. и в последното по делото открито заседание, ответникът чрез процесуален представител – ю.к.Т., е направил възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение от 900 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от определения минимален размер по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Следователно правната уредба цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат пред вид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който е положен от защитата на съответното право, като съдебните разноски които следва да понесе загубилата делото страна следва да са „пропорционални“. В решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС е посочено че пропорционалност не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, а да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

В конкретния случай, съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на казуса, който не се отличава от други от същия вид, както и обема на процесуално представителство – изготвяне на жалба и на две писмени становища, без реално участие в съдебно заседание, съдът намира, че определения с решението размер на адвокатското възнаграждение от 724.87 лв., съобразно правилата на чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 1/2004г., при материален интерес от общо 7 897.31 лв., се явява справедлив и пропорционален.

Неоснователно молителят поддържа, че същия е определен под минимума в Наредбата. От една страна материалният интерес се определя от задълженията по оспорения акт, а в процесния такъв няма начислени лихви, като тук е момента да се съобрази и обстоятелството, че жалбата е уважена. А от друга, страната не е представила фактура, или други доказателства, установяващи регистрацията на адв.С. по ЗДДС, налагащи съобразяване разпоредбата на § 2а пр.2 от ДР на Наредбата.

Предвид изложеното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, искането за изменение на решението постановено по адм.д. № 220/2021г., в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът                                        

 

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Белтрейд 2018“ ЕООД, ЕИК *****, с.Езерово, за изменение на Решение № 513/21.04.2021г. по адм.д. № 220/2021г. на Адм.съд-Варна, в частта за разноските.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: