№ 3587
гр. С., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110142785 по описа за 2024 година
Предявен е от М. К. Г. срещу „Е.С.“ ООД иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр.ал.3
КТ за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5900 обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 02.04.2024 г. до 27.05.2024 г. – датата
на връщането й.
Ищецът заявява, че е работил в ответното дружество на длъжност ***“ при
ответника. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №96/24.01.2024,
поради съкращаване на щата. Тъй като трудовата книжка не се е намирала у работодателя,
същата не е оформяна надлежно при прекратяването му. На 01.04.2024г. ищецът изпратил
трудовата си книжка на работодателя, като сочи че същата е получена на 02.04.2024г.
Заявява, че трудовата му книжка е върната на 27.05.2024г. с което обосновава и правният си
интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира, че му се дължи обезщетение за
процесния период поради неправомерно задържане на трудовата книжка в размер на 5900
лв.
Ответникът оспорва исковата молба. Заявява, че ищецът не е претърпял
претендираните вреди и оспорва техния размер. Сочи, че от негова страна е извършено
своевременно оформяне на трудовата книжка, но от страна на ищеца е осуетена
възможността да я получи.
С определение, постановено в о.с.з. от 25.11.2024 г. съдът е допълнил доклада, с
твърдения на ответника, а именно, че ищецът не е търпял вреди вследствие от соченото
задържане на трудовата книжка от страна на работодателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение от
възникването му с трудов договор № 130/17.10.2022 г. до прекратяването му на 24.01.2024 г.
В проведеното на 25.11.2024 г. о.с.з. с оглед становището на страните съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ищецът е изпратил на
работодателя трудовата си книжка на 02.04.2024 г. и същата е получена от ответника.
От страна на ищеца е представен трудовият договор № 130 от 17.10.2022 г. /л.6/. Със
1
заповед № 96/24.01.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, като заповедта е връчена при отказ на
24.10.2024 г. в 16:10 ч., за което са положили подписи двама свидетели /л.9/.
По делото е представена извънсъдебна покана от М. К. Г. до „Е.С.“ ООД, с която е
направено искане за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и за оформяне на
трудовата му книжка, като е направено искане след надлежното оформяне, трудовата
книжка да бъде изпратена до офис на Е., гр. С. – офис кв. Б., за сметка на ищеца /л.10/. В
поканата изрично се сочи, че се предоставя оригинал на трудовата книжка. Видно от обратна
разписка /л.11/ посочената по-горе покана е получена на 02.04.2024 г. – обстоятелство, което
не се оспорва от ответника.
Видно от обратна разписка /л.12/ на 27.05.2024 г. ищецът е получил трудовата си
книжка.
Представен е отговор от Дирекция „Инспекция по труда С. област“ /л.13/, депозиран
във връзка със сигнал подаден от ищеца, като отговорът е адресиран до ищеца М. Г.. В
съдържанието на отговора на Инспекцията, се сочи, че подаденият сигнал не е подписан, но
въпреки това, в хода на извършена проверка Инспекцията е установила, че между страните
има висящ спор във връзка със законността на уволнението, а досежно трудовата книжка е
посочено, че същата е изпратена оформена до офис на Е., изрично, както е поискал ищецът в
писмото от 02.04.2024 г.
По делото е представена разписка на куриерска фирма С., видно от която на
12.02.2024 г. М. Г. е получил пратка, изпратена от „Е.С.“ ООД до поискване в офис ***, като
в разписката е посочено, че пратката съдържа заповед за уволнение /л.31/. От представената
разпечатка от интернет страницата на куриерската фирма /л.32/ става ясно, че пратката е
пренасочена към офис в ***, където е и получена от ищеца.
От страна на ответника са представени фишове за заплати за м. януари 2024, м.
ноември 2023 г. и м. декември 2023 г. /л. 49 и сл./
В проведеното на 25.11.2024 г. о.с.з. съдът е извършил констатация на трудовата
книжка на ищеца, видно от която за периода от 25.01.2024 г. до 18.10.2024 г. не е налице
възникнало трудово правоотношение с друго дружество, освен с ответното.
По делото е представено разпореждане № ********** от 10.07.2024 г. на ТП на НОИ
/л.64/, видно от което на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявление, подадено на 17.04.2024 г. , като е разпоредено пенсията да се заплаща от
01.04.2024 г., месечният размер на пенсията е 2134,53 лв.
В проведеното на 03.02.2025 г. са снети обясненията на ищеца по реда на чл. 176
ГПК. Ищецът е заявил, че когато си е подавал документите специално посочил адрес в кв. Б.,
гр. С., Е., където искал да си получи документите. Твърди, че не е прекъснал контакт по
телефона с бившия си работодател веднага след 24.01.2024 г., както и че всички във фирмата
му имали телефона, че никой не му се е обаждал, защото телефонът, който ползвал бил
служебен, след това си извадил личен и го дал на всички. Потвърждава, че при подаване на
документите в НОИ, всички издадени документи и декларирани данни в НОИ от страна на
работодателя му, са били достатъчни и изчерпателни за отпускане на пенсия. Отрича да е
подал документи за пенсия през месец февруари 2024 г., твърди, че ги е подал в средата на
април 2024 г. Твърди, че след 24.01.2024 г. си е търсил работа.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1)
съществуващо между страните трудово правоотношение; 2) прекратяване на трудовото
правоотношение; 3) размера на брутното трудово възнаграждение за месеца преди
прекратяването. В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка.
Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. на
2
ВКС по тълк .дело № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да
предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента
на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване
на необходимите данни и работодателят не я върнал незабавно. За работодателя възниква
задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и, ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и
от деня на предоставяне на трудовото книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че след като
работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата, задържането на трудовата книжка поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата,
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва
необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. За
избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение относно
обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата
книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от
Наредбата изискването - датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на
работника или служителя да се отбележи в дневника за издаване на трудовите книжки по
приложение № 1. По този начин работодателят удостоверява изпълнението на задължението
си за незабавно предаване на трудовата книжка на работника или служителя след
прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи е налице незаконно
задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ,
когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на
работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но
книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза
попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като
работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В
този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният
работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да
бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на
работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се
освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът
или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е
налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените
вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по
чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Прието е също
така, че изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права. Съгласно т. 12 от
3
Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2005 г., ОСГТК,
„задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено,
е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“.
Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или
служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди,
защото той е нормативно определен.
В разглеждания случай е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 24.01.2024 г. Не е спорно също и обстоятелството, че
трудовата книжка е била съхранявана от ищеца, като последният я е предоставил за
оформяне на 02.04.2024 г., като в изпратеното до работодателя в тази връзка писмо изрично
е посочено искането на ищеца след оформяне, книжката да бъде изпратена по куриер до
изрично посочен от ищеца адрес. В случая на 02.04.2024 г. е възникнало задължение за
ответника да оформи и предаде трудовата книжка, като я изпрати на ищеца по изрично
посочения от него начин. Изложеното от страна на ответника в отговора на исковата молба,
че трудовата книжка е важен документ и следва да бъде получена лично, поради което и не
била изпратена първоначално по посочения от ищеца начин, съдът намира за неоснователно,
доколкото самият ищец е заявил изрично желание относно начина на изпращане на
трудовата книжка. Дори и при отчитане на опасенията на ответника относно начина на
изпращане на трудовата книжка, по делото не се установява, а и не се твърди да е изпълнена
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, в частност не се установява съобщаване на работника
или служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. Съдът не намира за необходимо да обсъжда обстоятелството дали постоянният
адрес на ищеца в град В. е бил актуален, доколкото по делото не се твърди, а и не се доказва
до адрес в гр. В. да е изпращана трудовата книжка, нито писмо относно явяването на ищеца
за да си я получи лично. Неотносимо за основателността на настоящия иск е и
обстоятелството, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, е отменена
със съдебно решение, с което е уважен и искът за възстановяване на служителя на работа.
Между страните не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че трудовата
книжка е получена на 27.05.2024 г. от ищеца. Респ. съдът достига до извода, че през
процесния период ответникът е задържал незаконна трудовата книжка на ищеца.
Съдът обаче намира, че ищецът не установи настъпването на вреди, причинени
именно от тези действия/бездействия, както и наличието на причинна връзка между
незаконното задържане на книжката и вредите, като последните трябва да са
действителни. Нещо повече, ищецът дори не излага конкретни твърдения за настъпването
на конкретни вреди, като сочи, че същите се презюмират. Съгласно трайно установената
съдебна практика елемент от основателността на съдебно предявеното вземане е и
наличието на вреда от задържане на книжката, като чл. 226, ал. 3 КТ презюмира
единствено нейния размер, но не и настъпването й /в този смисъл Определение № 2804
от 06.06.2024 г., постановено по к.гр.д. 20238002103817 по описа на ВКС, 3-то ГО, 1-ви
състав/. Доколкото наличието на вреда е факт с положителен характер, от който ищецът
черпи своите права, то и с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК настъпването на вредата
и причинната връзка подлежат на доказване от ищеца. Такова доказване не беше проведено
в настоящото производство. Не се доказа ищецът да е претърпял каквито и да било вреди -
невъзможност да сключи нов трудов договор и т. н., настъпили съответно в резултат на
задържането на трудовата й книжка. Дори напротив по делото се установява, че макар
непредставянето на трудовата книжка при заявено искане за отпускане на пенсия пред ТП на
НОИ, С. град, то такава е отпусната и то с начална дата 01.04.2024 г. Респ. в случая не са
налице вреди, настъпили във връзка с упражняването на осигурителните права на ищеца. В
дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК ищецът е заявил, че през процесния период си е
търсил работа, като липсват обаче дори твърдения относно причината за ненамирането на
работа, респ. и доказателства.
4
Предвид изложеното съдът намира за неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 2, вр., ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 900 лв.,
представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода от 02.04.2024 г. до 27.05.2024 г. – датата на връщането й, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като представя и доказателства за
действително сторени разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъди сумата от 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от М. К. Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.С.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. О. Й., осъдителен
иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр.ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5900 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца за периода от 02.04.2024 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 18.07.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Е.С.“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л. О. Й., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лева сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5