Решение по дело №6690/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 26
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330206690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330206690 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован чрез адв.К. А., не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. До съда е депозирана молба, в която прави
множество искания, заявява, че поддържа жалбата, с направените в нея
възражения и моли да бъде даден ход на делото. Претендират се и разноските
по делото.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от юрк.С.С. -Г., която
пледира за потвърждаване на процесния ЕФ. Претендира разноските по
1
делото и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14 - дневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 07.03.2022г. около 15:09ч., било установено нарушение №
D9B1873A1DF81178E053021F160AF86C, с ППС влекач „Ивеко АС 440 Т П“,
рег. № ***** с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Родопи,
за движение по път А-1 км 107+663, с посока нарастващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото
било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон з
апътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663. Собственикът, на когото
било регистрирано процесното ППС било дружеството-жалбоподател
„БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК *********.
С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № ********** на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД за нарушение на чл.
102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, р. чл.179, ал.3б
от ЗДвП му била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира, като служещи за установяване на обективната истина.
При така изложената по делото фактическа обстановка и след обстоен
анализ на целокупния писмен доказателствен материал, Съдът намира за
безспорно установено извършеното от „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД така вменено
нарушение, а всички, изложени от жалбоподателя възражения за
неоснователни при следните съображения:
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
2
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство.
Правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за установеното нарушение, тъй като
обжалваният ЕФ е съставен на името на собственика на конкретното ППС,
който факт, дори не се оспорва от наказаното лице. Именно към собственика
на ППС е адресирана материалната норма по чл.102, ал.2, така и основанието
по чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП /собственик –
юридическо лице/.
В случая правилно е бил издаден ЕФ, доколкото разпоредбата на чл. 189ж, ал.
7 от ЗДвП, който освен за нарушения по чл. 179, ал. 3, предвижда издаване на
електронен фиш и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е
настоящото.
Съгласно чл. 189 ж от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините
за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обжалваният ел.
фиш съдържа предвидените в цитираната разпоредба реквизити, в
съответствие е с издадения образец. По казуса всички законоустановени
реквизити, каквито цитираната норма изисква са безспорно описани.
Обжалваният ел. фиш е пределно ясен, както по отношение на субекта на
нарушението, така и по отношение на изпълнителното деяние, с описание –
точно, пълно и ясно, от което наказаното лице да разбере за какво е
ангажирана отговорността му.
Действително в ЕФ не е посочен регистрационния номер на ремаркето, но
това според Съда не води до липса на надлежна индивидуализация на ППС,
доколкото в санкционния акт са описани всички данни за ППС с оглед целите
на настоящото производство и охраняване правото на защита на
жалбоподателя – рег. номер на товарния автомобил, марка и модел, неговият
собственик, общият брой на осите и общата технически допустима
3
максимална маса. Представено е в преписката и статично изображение във
вид на снимков материал на въпросното ремарке. Доказано е и че процесното
ППС попада в категорията пътни превозни средства, за чието движение по
платената пътна мрежа се заплаща тол такса.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими в настоящото производство,
тъй като административнонаказателната отговорност е ангажирана със
съставянето на ел.фиш, а не чрез съставянето на акт и въз основа на него
Наказателно постановление. В този смисъл е и ТР № 1/2014 г. на ВКС.
Създаденият доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП със статично изображение
към него, има доказателствена сила, което не беше оборена в хода на
производството. От представеното заявление по искане на жалбоподателя №
53004720 от 19.08.2022 г. процесуалният представител на фирмата собственик
изрично признава извършване на нарушението, като със съответното
заявление желае да се даде възможност да заплати впоследствие процесната
пътна такса по процесния ел.фиш. Посоченото на практика означава косвено
признание на установеното нарушение от страна на жалбоподателя. От
приложените заплащания няма такова за съответния час на нарушението, за
тол сигмента, т.е. пътния участък. От приложеното към административната
преписка становище на информационния отдел се установява единствено, че
има заплатена маршрутна карта, но в нея не е бил включен пътният участък,
през който е преминало процесното ППС.
Застъпеното в жалбата оплакване относно компетентността на органа,
издал ЕФ не намира опора в действащата нормативна уредба, доколкото
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП установява, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съответно разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП
предоставя правомощието на Агенция „Пътна инфраструктура“ при
осъществяване на контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата, да съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. В този смисъл процесният Електронен фиш е
издаден от компетентен орган.
На следващо място, неоснователно се явява възражението, че нарушението
4
се установява от технически уред, който не е сертифицирано. В случая
заснемането е извършено с камера, която не попада в обхвата на Закона за
измерванията, доколкото същата функционира чрез визуално разпознаване на
дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което и не
е включена в приложното поле на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. С оглед липсата на предоставени каквито и да е
доказателства за платени такси за извършеното движение на ППС с рег. №
***** за дата 07.03.2022г. г. за процесния участък, презумпцията на 189е, ал.
9 от ЗДвП не беше оборена.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, свързани с нарушения на
Регламент /ЕС/ 2020/204, то писмото на АПИ изх. № 53-00-5626/13.10.2022г.,
налично по кориците на делото, изрично с аргументи сочи неоснователността
на твърденията, предвид целта на създаването на Регламента, свързан с
Директива /ЕС/ 2019/520 на Европейския парламент, да се допълни и
хармонизира законодателната рамка за осигуряване на оперативната
съвместимост на електронните системи за пътно таксуване във всички
държави - членки, а не превратно да се тълкува предвиденото в тях.
По отношение на посочената в ЕФ такса в размер на 119 лева на основание
чл.10б. ал.5 от Закон за пътищата, е неотносима към предмета на това
производство, доколкото се дължи от жалбоподателя, както е посочил
наказващият орган независимо от налагането на административно наказание
по казуса.
В случая не са налице обстоятелства, които да обосновават извода за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава
съществено от обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид и не би било предпоставка за приложение на чл. 28 от ЗАНН по смисъла
на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като
въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на
5
нарушението е юридическо лице.
Ето защо напълно основателно е ангажирана отговорността на
„БУЛТРАНС-Т“ ЕООД за извършеното от него нарушение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП. Правилно е приложена съответната на нарушението санкционна
разпоредба - чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и е
наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева, който е фиксиран от
законодателя и не подлежи на ревизиране от страна на Съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор и осъществената защита,
разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган, чийто
представител своевременно е поискал присъждането им. Предвид изхода от
спора и изрично направеното искане, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената
дейност, на основание чл. 37 от ЗЗП. С оглед потвърждаването на обжалвания
ЕФ, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
ал.3, вр. чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
6
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „БУЛТРАНС-Т“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Пътна инфраструктура сумата
от 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноските по делото юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7