№ 97
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. А.
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500814 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от адв.М. З. от АК
Стара Загора, като особен представител на К. Н. И. от с.К., *** против
Решение под № 109 от 12.10.2022г., постановено по гр.д. № 149/2022г. по
описа на Районен съд - Раднево, с което съдът е признал за установено, че К.
Н. А. дължи на Я. М. З. сумата от 8500 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за паричен заем от 11.03.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 27.10.2021г. до окончателното изплащане
на задължението.
Въззивникът чрез особения представител адв. М. З. обжалва
първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон и с константната съдебна
практика, включително и такава на ВКС.
Счита, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в
която съдът е приел, че никоя от клаузите на договора за заем от 11.03.2021г.
не е нищожна, неравноправна или противоречаща на закона и морала. Сочи,
че при постановяване на решението, съдът не се е съобразил с разпоредбата
на чл.143 от Закона за защита на потребителите, както и практика на ВКС по
сходни казуси.
1
На следващо място сочи, че постановеното решение е неправилно и в
частта, в която съдът е приел, че е налице редовно обявяване на предсрочна
изискуемост.
Излага подробните си съображения в депозираната от него въззивна
жалба.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение, като
неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което бъдат
отхвърлени изцяло предявените от Я. М. З. искове, като бъде признато за
установено, че К. Н. А. не дължи на Я. М. З. сумата от 8500 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем от
11.03.2021 г.
Претендира се присъждане на възнаграждение за особен представител
за извършено процесуално представителство на ответника пред въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Я. М. З., чрез адв.Ю. Й. от АК Стара Загора, с който оспорват въззивната
жалба, като намират за неоснователни оплакванията за неправилност на
първоинстанционния акт. Вземат становище по всяко едно от оплакванията
наведени във въззивната жалба. Сочат, че следва да се има предвид, че
цялостното поведение на длъжника - пълно неизпълнение на паричните му
задължения, липса на постоянни доходи, както и последвалата невъзможност
да бъде открит на известните на кредитора адреси са основания за кредитора
да поиска предсрочно изпълнение на задължението.
Претендират оставяне без уважение на подадената от особения
представител на К. Н. А. адв. З. въззивна жалба и съответно потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и присъждане
в полза на Я. М. З. на сторените по делото разноски пред въззивната
инстанция.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко
поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази
приложимия закон, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е била установена следната
фактическа обстановка:
Предявени са два установителни обективно кумулативно съединени
иска: първият на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8500
лева по Договора за паричен заем от датата 11.03.2021 г. и вторият с правно
2
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата
по същия Договора за паричен заем от датата 11.03.2021 г.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на същия договор за
паричен заем или предаването на сумата от 8 500 лева т.е. по иска с правното
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже наличието на валидно сключения на 11.03.2021 г. договор за заем с
ответника за сумата от 8500 лв., в изпълнение на който е предал на
заемополучателя заетата сума, която е следвало да се върне в срока до
17.05.2023 г.; настъпилите предпоставки за обявяването на заема за изцяло
предсрочно изискуем поради неизпълнението на ответника на уговорените
между страните задължения по договор за заем от 17.08.2020 г. и уведомяване
на ответника за предсрочното едностранно прекратяване на договора на това
основание и съответно дължимостта и на законната лихва върху същата
главница от ответника, както и съответно и настъпилата изискуемост.
В тежест на ответника е да докаже плащането или евентуално
правопогасяващите възражения за недействителност на същия договор
поради съображенията, изложени в писмения отговор и съответно във
въззивната му жалба, т.е. Въззивникът следва да докаже насрещните си
възражения.
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Въззивната инстанция намира, че по делото е представен и приет като
писмено доказателство от първостепенния съд договора за паричен заем от
11.03.2021 г. /л.6 от първоинст. дело/ съответно с нотариална заверка на
подписите. От същият е видно, че на датата 11.03.2021 г. въззиваемата Я. М.
З. е сключила с ответника К. Н. А. договор за заем и му е предоставила в заем
сумата от 8500 лв. в брой, за което уговорката в чл. 2 от договора служи за
разписка. В този смисъл възражението на особения представител във
въззивната му жалба за липса на доказателства за предаване на сумата са
неоснователни. В чл. 3 от договора е уговорено сумата да бъде върната в срок
до 17.05.2023 г. Поради това, съдът намира, че между страните е валидно и
надлежно сключен договор за заем на паричната сума от 8500 лв., която е
предадена в брой на ответника и въззивник преди сключване на договора.
От договора за заем е видно, че страните са имали и други заемни
отношения, като в договора в чл. 3, б. „б“ от раздел IV е уговорено правото на
заемодателя едностранно да прекрати договора за заем в случай на
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключен между
тях друг договор за паричен заем от 17.08.2020 г., обезпечен с ипотека. В този
3
случай съгласно чл. 4 от раздел IV цялата дължима по договора сума става
незабавно и изцяло изискуема. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 1 от
раздел III възнаграждение е уговорено да не се дължи за заетата сума.
По делото е прието като писмено доказателство уведомлението /л.7 от
първоинст. дело/, с което въззиваемата е уведомила ответника и въззивник, че
поради неизпълнение на задълженията на ответника по договор за заем от
17.08.2020 г., обявен за предсрочно изискуем, била издадена и заповед за
изпълнение и по който договор въззивникът не бил платил никакви суми, го
считала за неплатежоспособен и именно поради това на основание чл. 3, б.
„б“ от раздел IV от договора за заем от 11.03.2021 г. обявила същия за
изцяло предсрочно изискуем за сумата от 8500 лв. Това уведомление е
връчено лично на ответника на 08.09.2021 г.
Също така от приетия по делото изпълнителен лист под № 217 от
датата 11.10.2021 г., издаден по ч.гр.д. с № 561/2021 г. на РС-Раднево е видно,
че въззивникът не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и
същата е влязла в законна сила, поради което е издаден изпълнителния лист
за сумата от 9900 лв., представляваща невърнат заем по договор за паричен
заем от 17.08.2020 г. От това е видно, че действително е налице неизпълнение
на задължението на ответника за погасяване на задължението по договора за
заем от 17.08.2020 г., което е станало причина за снабдяване със съдебно
изпълнително основание от страна на въззиваемата. Съдът следва да зачете и
влязлата в сила заповед за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. При така
установеното са налице предпоставките по договора за паричен заем от
11.03.2021 г. за неговото обявяване за изцяло предсрочно изискуем по чл.
3, б. „б“ от раздел IV, което е сторено от въззиваемата с нарочното
уведомление до ответника. А съгласно чл. 4 от раздел IV цялата дължима
по договора сума в размер на 8500 лв. е станала незабавно и изцяло
изискуема, поради неплащане в дадения двуседмичен срок от
получаването на 08.09.2021 г.
Въззивникът твърди, че ищецът не е посочил ясно и на кое конкретно
основание е станал предсрочно изискуем договора за заем от 11.03.2021 г.,
тъй като в уведомлението било посочено раздел 4, т. 3 от договора, който
гласял, че за неуредените въпроси се прилага гражданското законодателство,
поради което уведомлението не е произвело правно действие. Това
възражение, направено и с въззивната жалба също е неоснователно, тъй като
видно от уведомлението в него е посочено конкретното неизпълнение на
задълженията на ответника по предходния договор за заем от 17.08.2020 г.,
обвързаността на това неизпълнение със задълженията му по договора от
11.03.2021 г., както и изрично е посочено, че договора от 11.03.2021 г. се
обявява за предсрочно изискуем и е дадена възможност от 2 седмици за
изпълнение на задължението за връщане на сумата от 8500 лв. Също е видно,
4
че е посочено и конкретното основание за това, уговорено в договора от
11.03.2021 г.
Въззивникът не представя доказателства за заплащане на никой от
двата заема.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че има вероятността да е налице само един
договор или да сумата да е дадена на друго основание, или пък договорът да е
фиктивен и да прикрива друга сделка. Такива доказателства липсват по
делото, а доказателствената тежест е на ответника. Освен това сумите по
двата договора се различават, което пък и логически отстъпва от тезата за
дадена една и съща сума по двата договора. От тук и липсва правна и
логическа връзка за липсата на воля от ответника за сключване на договора с
аргументи да била предадена само една сума и имало сключен един договор, с
което тези възражения на особения представител на ответника също са
неоснователни.
Съдът по никакъв начин не намира някоя от клаузите на договора за
паричен заем от 21.03.2021 г. да е нищожна, неясна, неравноправна, да е
противоречива на морала или закона. Първо налице е сключен договор
между двете физически лица – страни и по настоящото дело,
представляващ по правната си същност обикновен договор за паричен
заем, с приложимите разпоредби на гражданския закон – в случая
приложимия ЗЗД. Видно е също, че е налице и предходен договор за заем
между двете страни, който не е бил изпълняван от ответника. Свободата на
договаряне по чл. 9 от ЗЗД дава възможността на страните сами и свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Тези обвързващи клаузи
на договора от 11.03.2021 г. по никакъв начин не са забранени от повелителни
правни норми. Такова положение дори е често срещано в практиката при
наличие на няколко договора за заем и обезпечаване само на един от тях. По
никакъв начин защитата на заемодателя срещу недобросъвестно поведение на
заемодателя чрез обвързване на изпълнението по няколко договора за заем не
може да противоречи на добрите нрави. Това обвързване по никакъв начин не
застрашава интересите на заемополучателя, а единствено го мотивира да бъде
добросъвестен и да изпълнява задълженията си по договорите.
Въззивникът твърди, че е удовлетворил въззиваемата, която се е
съгласила да получи обезпечението по договора за заем от 17.08.2020 г., чрез
договорна ипотека, като по този начин въззиваемата вместо плащане на заема
е получила имот на по-висока стойност от заетата сума. Това възражение
също е неоснователно. Видно е, че предходния договор е обезпечен с ипотека,
но тя удовлетворява вземането на въззиваемата, за което е издаден
изпълнителен лист. Тази ипотека по никакъв начин не обезпечава настоящия
5
договор и няма връзка с него.
Въззивникът твърди, че оспорва въззиваемата да е разполагала общо
със сумата от 18400 лв., за да ги предаде в заем на ответника по двата
договора за заем, като въззиваемата не била регистрирана по ЗКИ като
финансова институция и нямала право да дава заеми. Тези обстоятелства
също са неоснователни. От къде въззиваемата се е снабдила с паричните
средства са без значение, след като е видно, че същите са предадени на
ответника. Щом са предадени тези парични средства, то Въззивникът дължи
тяхното връщане. И съгласно правилото на чл. 240 ЗЗД въобще не е
необходимо регистриране на едно физическо лице по ЗКИ като финансова
институция, за да сключи договор за заем с друго физическо лице, поради
което липса правна аргументация, която да отнема на въззиваемата правото
да даде заем на друго физическо лице, било то и Въззивникът.
Поради това съдът намира, че искът на въззиваемата се явява изцяло
доказан по основание и размер и следва да се уважи в неговата цялост, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на първоначалното
заявление по чл.410 от ГПК пред РС-Раднево на датата 27.10.2021 г. /датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 724/2021 г. на РС-
Раднево/.
В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба на
жалбоподателя, по които въззивният съд намира за установено следното:
Относно възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че при постановяване на решението съдът не е
съобразил разпоредбата на чл.143 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/
с оглед твърдението на особения представител за наличието на неравноправна
клауза по смисъла на ЗЗП в сключения между Я. З. и К. Н. договор за паричен
заем от датата 11.03.2021 г. Правилно решаващият съд е приел, че процесният
договор представлява действително обикновен договор за заем, по отношение
на който са приложими разпоредбите на ЗЗД. Договорът за заем не е сключен
като част от търговска или професионална дейност на заемодателя, поради
което въззиваемата (ищца) Я. З. няма качеството на „търговец“' по смисъла на
§13, т.2 от ДР на ЗЗП, нито пък въззивникът (ответник) има качеството на
“потребител“ по смисъла на т.1 от същия параграф, за да са приложими в с
настоящия случай изобщо разпоредбите на ЗЗП. В тази връзка, позоваването
от страна на особения представител на въззивника на решенията на ВКС по
приложението на чл.143 от ЗЗП, подробно посочени и описани във въззивната
му жалба е несъстоятелно, неоснователно и необосновано.
В обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви по
приложението на чл.9 от ЗЗД във връзка с въведеното с отговора на исковата
молба възражение за нищожност, неяснота, неравноправност и противоречие
на закона и морала на клаузите на процесния договор за паричен заем от
6
датата 21.03.2021 г. и е формирал правилен, обоснован, мотивиран и
законосъобразен извод изобщо за липсата на такава клаузи в договора.
Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението досежно
извода, че е налице редовно обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането на заемодателя. Правилно съдът е констатирал, че в полученото
лично от заемополучателя писмено уведомление са изложени не само
фактите, но и изрично е посочено основанието от договора, на което се
позовава заемодателя, както и е даден и съответния и разумен срок за
изпълнение с ясното и точно указание за последствията от неизпълнението.
Следва да се има предвид и че цялостното поведение на длъжника (пълно
неизпълнение на паричните му задължения, липса на трудови
правоотношения, респ. на постоянни доходи, както и последвалата
невъзможност да бъде открит на известните на кредитора адреси), са
основание за кредитора да поиска именно предсрочното изпълнение на
задължението.
Предвид гореизложеното, въззивният съд следва да остави без
уважение подадената от особения представител на К. Н. А. въззивна жалба и
да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно постановеното от
Районен съд гр.Раднево Решение с № 109/12.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 149/2022 г., като присъди в полза на Я. М. З. сторените във връзка с
въззивното производство разноски.
Освен това въззивната инстанция следва да отбележи, че нито в
настоящото въззивно производство, нито на първоинстанционното такова,
жалбоподателя не е оспорил автентичността на процесния договор за паричен
заем, т.е. не е оспорил подписите, положени от него върху него. В хода на
първоинстанционното производство такива твърдения изобщо не са
направени от жалбоподателя и ответник и съответно доказателства не са били
изобщо ангажирани в тази насока.
Договора за заем е реален договор. За да е действителен този договор
следва да са налице два задължителни елемента - да е налице съгласие и от
двете страни по договора за неговото сключване, както и да е налице реално
предаване на заемната сума. Липсата на една от предпоставките води до
недействителност на договора за заем. За действителност на договора за заем
не се изисква писмена форма. В настоящия случай е налице писмен договор с
нотариална заверка на подписите на страните по него, като в самия нето е
отбелязано, че подписването му са и предадени на заемателя и ответник на
посочените в процесния договор суми, т.е. доказано е предаване на сумата от
въззиваемия и получаването на същата от жалбоподателя. Факта, че
жалбоподателя е получил сумата означава, че е налице съгласие от негова
страна за сключването на договор за заем. Всички останали елементи от
договора, като в случая датата и мястото на сключване не влияят на
7
действителността на самия договор. В този смисъл и първоинстанционния съд
е мотивирал решението си.
Предмет на делото се явява дължимото вземане от въззивника към
неговия кредитор и заемодател, представляващо дължимия заем, който
заемодателят е предоставил на заемателя. Договорът за заем се явява реален
договор по своя правен характер и с предаването на заемната сума договорът
се счита за валидно сключен.
Настоящата инстанция приема, че в производството и пред първата и
пред въззивната инстанция безспорно се установи, че е налице
ДЪЛЖИМОСТ от страна на въззивника Н. на заетата и невърната от него
сума от 8500 лева. В тази насока съгласно гореизложеното следва извода, че
основното и главно задължение на заемополучателя по договора за паричен
заем се явява именно връщането на заетата от заемодателя сума.
По делото безспорно се установява, че въззивникът не е върнал тази
сума на неговия заемодател въззиваемата М..
В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че на
посоченото основание претендираните от ищеца и въззиваема суми са
дължими и като такива следва да бъдат присъдени в негова полза.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, изводите на съда съответстват изцяло на
събраните по делото доказателства.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
въззивният съд счита, че на основание чл.78, ал.3 и чл.273 от ГПК и
въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата, направените от
последната разноски по делото пред въззивната инстанция общо в размер на
1905 лева, от които за адвокатско възнаграждение за тази въззиваема пред
въззивната инстанция в размер на 1150 лв., определени в представения
договор за правна защита и съдействие сключен от въззиваемата с
пълномощника й адв.Ю. Й. от АК Стара Загора /на лист 27 от делото/, в който
е определен и размера на адвокатското възнаграждение по делото на тази
страна, както и представения пред въззивния съд по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК /съответно на лист 26 от въззивното дело/, както
и сумата от 755 лева внесено възнаграждение за особения представител.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение под № 109 от 12.10.2022г.,
8
постановено по гр.д. № 149/2022г. по описа на Районен съд - Раднево, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН ********** от с.К., *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.
М. З., ЕГН **********, от гр.С.З., *** сумата от 1905,00 лв. /хиляда
деветстотин и пет лева/, представляваща направените от последния разноски
по делото, пред въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ чрез ОС – Стара Загора при
наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9