Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното съдебно
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В., като
разгледа докладваното съдията гр. дело №
936/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.В.В.,
чрез адв. Р.А. от САК, срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 3052,50
лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена
потребена електрическа енергия за периода от . до …., фактурирана от ответното дружество с
данъчна фактура № ... за недвижим имот с адрес гр. И., ул. „Г.М.“ №.. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди,
че е абонат на ответното дружество за процесния недвижим имот. Поддържа, не е
консумирал начисленото количество електрическа енергия. Твърди, че не е
присъствал на проверката и КП не го обвързва. Поддържа, че не са спазени
изискванията за извършване на едностранна корекция. Твърди, че липсва вина на
потребителя и същият не следва да отговаря за СТИ.
Ответникът, получил
препис от исковата молба в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който
оспорва изцяло основателността на предявения иск. Поддържа, че между него и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия при Общи условия (ОУ). Поддържа, че на 17.04.2018 г. е
извършена проверка на мястото за измерване на доставяната в процесния обект
електрическа енергия и е съставен КП, съгласно който същата не се измерва.
Твърди, че потребителят е уведомен за извършената проверка, извършено е преизчисление
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ в съответствие с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, като
е издадена фактура за процесната сума. Поддържа, че предвидената в ПИКЕЕ обективна
отговорност е специална, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.
82 ЗЗД за виновно поведение на потребителя. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Доколкото
извънсъдебната претенция на ответника се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за
потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова
право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване.
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа
енергия и 2) наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция
и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ответника. Ищецът следва да докаже
възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Не е спорно
между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с
приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно съществуването
на договорни отношения между тях за доставка на електрическа енергия касателно
недвижим имот в гр. И., ул. „Г.М.“ №.., на който обект е извършена процесната
проверка от …..
От показанията
на свидетеля К., работещ като техник ел. системи контрол НТЗ при ответното
дружество, се установява, че заедно с негов колега и още двама човека от
„Федерация на потребителите“ при проверка на 17.04.2018г. на адрес в гр. И.-
къща с двор, са констатирали нарушени пломби и стикери на намиращия се в имота електромер,
поради което са го демонтирали и прибрали в безшевен чувал със съответните
стикери и са го изпратили за проверка в БИМ, а на негово място са монтирали нов
електромер. Установява се, че в двора на къщата се е намирала възрастна жена,
която е свързала по телефона проверяващите и титуляра, като последният заявил,
че се намира в гр. С. и не може да присъства на проверката. Както на титуляра
(по телефона), така и на появило се впоследствие на място момиче- св. В., били обяснени
извършените действия. Установява се също така, че при проверката по отношение
на този електромер процентът грешка е „нула“.
От показанията
на свидетеля П., работеща като сътрудник във „Федерация на потребителите“, се
установява, че същата е присъствала на процесната проверка, че са били нарушени
стикерите и пломбите на намиращия се в имота електромер, както и че същият е
бил поставен в безшевен чувал, а на негово място е монтиран нов електромер.
От показанията
на свидетеля Е.В. се установява, че ищецът е неин чичо и брат на баща ѝ- В.
В., като на процесната дата, прибирайки се вкъщи, е видяла служителите на
ответното дружество пред електромера, като същите са заявили, че предстои
смяната му. Установява се също така, че В. В. (брат на ищеца) работи като
международен шофьор и често от понеделник до събота отсъства от страната, респ.
не се намира на адреса.
От справка за
родствени връзки се установява, че ищецът- И.В.В., и В. В.В. са братя.
От констативен
протокол № г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване
на електрическата енергия се установява, че са нарушени пломбата на капачката
на клемния блок на електромера, холограмните стикери и пломбите на големия
капак на електромера, като електромерът е демонтиран за метрологична експертиза
и поставен в безшевен чувал с посочената в КП пломба, а на негово място е
поставен нов електромер. Констативният протокол е съставен в отсъствието на
потребителя и в присъствието на двама представители на „Федерация на
потребителите“. Съдът не кредитира констативния протокол в частта, в която е
посочено, че консумираната енергия не се отчита от електромера, тъй като този
извод се опровергава от изготвения в последствие Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № …., извършена от служители
на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- П..
От писмо изх. № …
г. и известие за доставяне, получено лично от ищеца на 26.04.2018г. (л. 59 от
делото), се установява, че последният е уведомен за извършената проверка,
съставения констативен протокол и предстоящата метрологична експертиза от БИМ.
С протоколно определение от …. е открито производство по оспорване на това
писмо (л. 59 от делото) в частта за авторството, като съгласно правилата на чл.
193, ал. 3 ГПК доказателствената тежест е разпределена върху ищеца по делото,
тъй като документът, чието авторство се оспорва, носи неговия подпис и именно
ищецът оспорва автентичността му. Ищецът, макар и в преклузивния срок – в първо
съдебно заседание след представяне на оспорения документ, да е оспорил истинността,
в частност автентичността на частния свидетелстващ документ, не установи в откритото
от районния съд по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК производство чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
193, ал. 3 ГПК, че положеният подпис върху оспорения документ за „получател” не
изхожда от него. Следователно съдът приема, че писмото със съответното съдържание
е получено лично от ищеца (по арг. от чл. 180 ГПК).
От Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №845/23.07.2018г.,
извършена от служители на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- П., се
установява, че процесният електромер измерва в рамките на допустимата грешка
(т. 4.4.1 и т. 4.4.2), както и че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера и допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство,
състоящо се от две електронни платки, което е присъединено във вторичните токово
вериги на фази S и T (т.5). Посочено е, че електромерът не съответства
на изискванията на т. 4.1., т. 4.4.2 и т. 5.
От писмо изх. №…
г. и известие за доставя, получено на …. (л. 63 от делото), се установява, че в
същото е посочено, че лицето В. В. е получил пратката, в която се съдържа
уведомление за извършената метрологична експертиза и за предстоящото извършване
на корекция на сметка, както и копие на КП. С протоколно определение от
07.05.2019г. е открито производство по оспорване на това писмо (л. 63 от
делото). Този документът не носи подписа на ищеца (страната, която го оспорва),
а на външно за процеса лице- В. В., поради което ответникът (страната
представила документа) носи тежестта да докаже истинността му (чл. 193 ал.3,
изр.2 ГПК), в който смисъл съдът е разпределил доказателствената тежест. Ответникът
не установи в откритото от районния съд по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК производство
чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 193, ал. 3 ГПК, че положеният подпис върху оспорения документ
за „получател” изхожда от трето за производството лице- В. В.. Действително с
протоколно определение от 25.06.2019г. е отделено за безспорно между страните,
че ищецът и В. В. са в родствени връзки- братя, което се установява и от
справка за родствени връзки (л. 177 от делото). От друга страна ответникът,
чиято е доказателствената тежест, не ангажира други доказателства, а разпитания
по делото свидетел- Е.В., посочва, че В. В. работи като международен шофьор и
често отсъства от страната в периода от понеделник до събота. Следователно с
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и липсата на пълно
и главно доказване съдът приема, че писмото със съответното съдържание не е
получено от В. В..
От Предложение
за корекция на сметка от ..., изготвено от отдел „Технически загуби“ при
ответното дружество, се установява, че на потребителя допълнително е начислена
стойността на . kWh за периода от ...
до ..
От писмо, изх. №….,
изготвено от ответното дружество (л. 112 от делото), се установява, че на основание
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 17, ал. 2 от ОУ ответното
дружество уведомява ищеца за начисляването на сумата от 3052,50лв. за
консумирана, но незаплатена електрическа енергия, като към писмото е приложена
и съответната фактура №**********/07.08.2018г.. От представената товарителница
в оригинал (л. 179) и от представения протокол за предадени пратки (л. 169) се
установява, че пратката е изпратена, но не е получена и е върната.
От приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза се
установява, че в електромера е монтирано допълнително устройство с неустановено
предназначение, като това не се е отразило на метрологичните характеристики
на електромера и същият измерва точно (с нормативно допустима грешка)
преминаващата през него електроенергия.
Според обстоятелствената
част на заключението (л. 199-200 от делото), ако се приеме, че за прилагане на
чл. 48 от ПИКЕЕ от значение е само изискването за наличие на точно измерващ
електромер, то към съставяне на констативния протокол в процесния обект е бил
наличен електромер, който е измервал вярно/точно преминаващата през него
електроенергия, доколкото невярно измерване не е констатирано и в такъв случай няма
причина за преизчисляване на консумираната в обекта електроенергия (вариант
1 на заключението при отговора на задача 2).
Според обстоятелствената
част на заключението си (л. 200 от делото) в случай, че за прилагането на чл.
48 от ПИКЕЕ е с предимство изискването за наличие на одобрен тип на средство за
измерване, електромерът би имал качество на СТИ в метрологична годност при
липса на неправомерно въздействие върху него. В този случай към датата на
проверката електромерът не е съответствал на одобрения тип, респ. не е бил
годно СТИ по смисъла на Закона за измерванията, като може да се заподозре или
предположи, че е възможно преди датата на проверката за някакъв период от време
електромерът да е бил спиран, при което да не е измервал преминаващата през
него електроенергия, респ. да е бил манипулиран, при което да е измервал електроенергията
непълно или неточно( вариант 2 на заключението при отговора на задача 2). Според
този вариант, ако се приеме, че процесният електромер не е бил годно СТИ от
одобрен тип, то количеството електроенергия за процесния обект за периода на корекция
е определено правилно от ответника по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
"б", предл. 1 от ПИКЕЕ и възлиза на 16628 кВтч, като периодът на корекция
също е определен правилно. В този период това количество електроенергия може да
бъде доставено в обекта, като в същия период, т. е. до 90 дни преди проверката технически проверки за изправността на това
СТИ не са извършвани. Вещото лице посочва, че след приспадане на заплатените
суми остава сума за доначисляване сума в размер на 2869,03лв.
С Решение № ….
г. по адм. дело № … г. на петчленен състав на ВАС са отменени ПИКЕЕ с
изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. Подзаконовият
нормативен акт се смята отменен занапред – т.е. от деня на влизане в сила на съдебното
решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до неговата
отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. В
настоящия случай процесният период (18.01.2018г.
до 17.04.2018г.) е след постановяване на цитираното решение на ВАС. С
Решение № 13691 от 08.11.2018г. по адм.д.№ …. на ВАС, 5- членен състав са
отменени и чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, но това не засяга процесния
случай, тъй като се касае за предхождащ постановяването на това решение период.
Вземането на
ответника се основава на чл. 48, ал 1 от ПИКЕЕ, съгласно който субективното
гражданско потестативно право на оператора едностранно да коригира сметката на
потребителя за дължимите от него суми за доставена електрическа енергия за
минал период възниква при липса на средство за търговско измерване, както
и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
На първо място в
конкретния случай се установява наличие на електромер и че същият измерва точно
(с нормативно допустима грешка) преминаващата през него електроенергия.
Действително е установено и наличието на нерегламентирано електронно устройство
в кутията на електромера, но това не може да бъде приравнено на липса на СТИ по
смисъла на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, тъй като електромер е наличен.
В този смисъл
следва да се посочи, че съдът възприема вариант 1 на заключението на вещото
лице при отговора на задача 2, а именно че към съставяне на констативния протокол в
процесния обект е бил наличен електромер, който е измервал вярно/точно
преминаващата през него електроенергия, доколкото невярно измерване не е констатирано
и в такъв случай няма причина за преизчисляване на консумираната в обекта
електроенергия.
Съдът не
възприема отговора на задачите във Вариант 2 на съдебно- техническа експертиза,
тъй като той визира хипотеза, в която за прилагането на чл. 48 от ПИКЕЕ от
съществено значение е наличието, респ. липсата на СТИ от одобрен тип по смисъла
на ЗИ, т.е. вещото лице при отговора на въпросите във Вариант 2 приема, че
електромерът не е одобрен тип СТИ. Този извод не се споделя от съда. Съгласно §
1, т. 58 от ДР на ЗЕ всяко СТИ е средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27
от ЗИ, поради което то следва да бъде от одобрен тип по арг. от чл. 26 от ЗИ.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № …...,
извършена от служители на БИМ не се
установява несъответствие на електромера с одобрен тип, а единствено, че не
съответства на изискванията съгласно т. 4.1., т. 4.4.2 и т. 5 от същия протокол.
Следователно в констативния протокол от метрологичната експертиза липсват
констатации, че електромерът не е одобрен тип СТИ, поради което не може да се
приеме, че в процесния период до имота на ищеца е доставяна електрическа
енергия при липса на СТИ по смисъла на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. В допълнение
следва да се посочи, че цитираното от ответника в писмените бележки Решение №
2484 от 20.04.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 255/2018 г. не касае идентичен случай, тъй като в същото е прието, че от
протокола за метрологична проверка на БИМ и СТЕ се установява, че „версията на софтуера за отчитане на
преминалата електрическа енергия, инсталирана от производителя, не е идентична
с версията, която е инсталирана към датата на проверката, поради което от
записаните към датата на проверката параметри на проверения електромер, само фабричният
му номер е верен“, че „оригиналният
заложен от производителя софтуер е подменен, а препрограмирането води до
неизвестно поведение на уреда във времето, а констатациите от извършената
проверка в БИМ, отразяват само моментното състояние на уреда и точността на
измерването му“, както и че „начинът на записване на консумираната ел. енергия,
преминала през уреда, е заложен в новозаписания
софтуер, който не е познат“. Следователно в цитираното решение е направен
извод, че осъщественото вмешателство в софтуера на СТЕ води до изменение в
него, което прави електромера средство за търговски измерване, което не е от
одобрения тип. По настоящото дело не са представени доказателства, от които
да се направи извод за изменение или неидентичност на версията на софтуера,
инсталирана от производителя, с тази към датата на проверката.
На следващо място
от Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № …..,
извършена от служители на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- П., както и
от приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза
се установява, че процесният електромер измерва в рамките на допустимата
грешка, т.е. измерва точно и вярно. Вещото лице изразява предположения за
възможно неизмерване или неправилно измерване на електроенергията вследствие евентуално
въздействие от нерегламентираното електронно устройство във вътрешността на
електромера. По делото обаче не се установи действително да е осъществявано такова
въздействие върху нерегламентираното електронно устройство във вътрешността на
електромера, което да е довело до неизмерване или неправилно измерване на
електроенергията. Хипотетичната възможност за осъществяване на такова
въздействие не може да доведе до несъмнен извод, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата през определен
период от време.
За пълнота
следва да се посочи, че Решение № . от .. г. на РС – С.по гр. д. № .. г. касае
аналогичен случай. Цитираното решение е потвърдено с Решение № .. от 3.06.2019
г. на С. . по в. гр. д. № .. г..
В обобщение с
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът не
установи чрез пълно и главно доказване наличието на предпоставките за
извършване на едностранна корекция от страна на ответното дружество по смисъла
на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ – липса на СТИ или установяване при метрологична проверка,
че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. По тези съображения
съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3052,50 лв., представляваща
продажна цена на коригирано количество на измерена потребена електрическа
енергия за периода от 18.01.2018г. до 17.04.2018г., фактурирана от ответното
дружество с данъчна фактура №**********/07.08.2018г. за недвижим имот с адрес
гр. И., ул. „Г.М.“ №6, поради което отрицателният установителен иск се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане, право на разноски има ищецът, като по
делото са налице доказателства същите да са реално платени (л. 3 и л. 138 от
делото), поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 122,10 лв. за държавна такса и 450 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
По направеното
възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
при интерес от 1000лв. до 5000лв. – е в размер на 300 лева плюс 7% върху горницата
над 1000лв.. В конкретния случай определеният интерес е в размер на общо 3052,50
лева, поради което възнаграждението от 450 лв. е около минимума. Следователно
възражението за прекомерност е неоснователно.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ….., със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. Ц. ш. №.., Б.М. Б.Ц., че И.В.В., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи сумата от 3052,50 лв., представляваща продажна цена на
коригирано количество на измерена потребена електрическа енергия за периода от ...
до ..., фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № …. за недвижим
имот с адрес гр. И., ул. „Г.М.“ №...
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ч.Е.Б.”
АД, да заплати на И.В.В. сумата от 122,10
лв. за държавна такса и 450 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред С.. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВЪРНАТ на ответника оригиналите на
представените по делото Уведомително писмо- пратка номер …, и Уведомително
писмо- пратка номер …., след влизане в сила на решението.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: