Решение по дело №7055/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 510
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20214430107055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. ***, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430107055 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.238 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния *** ***, *** против ЛЮДМ. Д. АТ., ЕГН **********, с
настоящ адрес : ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ЛЮДМ. Д. АТ. с ЕГН ********** и срещу *** с ЕГН ********** и двамата с
адрес ***. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 20214430103159 по
описа на Районен съд - гр. ***, е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжниците. Заповедта за изпълнение е връчена на ***,
като тя не е възразила срещу същата в дадения й срок. Заповедта за
изпълнение е връчена на ЛЮДМ. Д. АТ. чрез залепване по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, с оглед на което, е предявен настоящият иск на основание чл.422 от
ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ЛЮДМ. Д.
АТ. за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
1
имот - апартамент, находящ се на адрес гр. ***, *** аб. № ***. Вземането се
обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от
ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „**” от дата 13-14.12.2007 г. и във
вестник „***" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ат. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Вземането произтича от : сума за отопление с ИРУ, начислена за
периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 0,00 лв.; Сума
2
за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата молба в
размер на 264,44 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 337,77 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 79,29 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв.
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва:1 бр. водомери за БЕВ; 2 бр. индивидуални
разпределителни уреда /ИРУ/; в баня с щранг-лира. Ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение ЛЮДМ. Д. АТ., ЕГН **********, с настоящ адрес
***, че дължи на „*** - ***” АД сума за консумирана топлинна енергия в
имота, находящ се в гр. ***, *** в размер : Главница в размер от 340,75 лв. за
периода 01.11.2018 г. - 31.03.2021 г., Мораторна лихва 35,11 лв. - за периода
03.01.2019 г. до 11.05.2021 г.; Законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело №20214430103159 по описа на Районен съд - гр. *** до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.В. и юркс.Ц.,
който поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Не са ангажирани искания по доказателствата.
Съдът, след като взе предвди представените доказателства по делото и
становището на ищцовото дружество намира иска за изцяло основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено
решение. Приложено е ч.гр.д. № 3159/2021год. по описа на ПлРС, от което се
установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
3
процесната сума. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим, а
по същество – основателен и доказан.
Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1
т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е
вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и
доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като
се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се
мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна
направените по делото разноски в настоящето производство в общ размер
175лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение, определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от
ГПК и предвид фактическата и правна сложност на делото, проведеното само
едно о.с.з.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство
/вземането е еднакво по размер в заповедното и исковото производство/, а
именно в общ размер – 37,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че
ЛЮДМ. Д. АТ., ЕГН **********, с настоящ адрес : ***, ДЪЛЖИ на “*** –
***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумите,
както следва : главница в размер от 340,75 лв. за периода 01.11.2018 г. -
31.03.2021 г., мораторна лихва 35,11 лв. - за периода 03.01.2019 г. до
11.05.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2021год., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по
4
ч.гр.дело №20214430103159 по описа на Районен съд – ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ЛЮДМ. Д. АТ., ЕГН
**********, с настоящ адрес : ***, ДА ЗАПЛАТИ на “*** – ***” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, направените разноски
по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в размер 175лв., както и
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3159/2021год. по описа на
***ски районен съд в общ размер 37,50лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5