Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260443
гр. Пловдив, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Жулиета Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4675/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление, издадено от 3 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което на С.П.С. е наложена глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна
и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за
прекомерност. С молба-становище от 20.08.2020г. претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговото потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 20-0438-000743/10.07.2020г.
е издадено от С.Ю.Х. на длъжност ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 03 РУ
Пловдив за това, че на 25.06.2020г. около 10,40 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. България и ул. Васил Левски, С.П.С., ЕГН ********** е управлявал
собствения си лек автомобил Нисан Алмера с рег. № ****, като е извършил
следните нарушения – преминал е на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарната
уредба, работеща в нормален режим и не е поставил обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано, с което е извършил следните нарушения – не съобразява
поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудван. На основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е била
наложена на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 598426/ 25.06.2020г., издаден от С.Л.К.,***, съгласно който
било констатирано, че на 25.06.2020г. около 10,40 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището
на бул. България и ул. Васил Левски, С.П.С., ЕГН ********** е управлявал лек
автомобил Нисан Алмера с рег. № **** – лична собственост, като е извършил
следните нарушения – преминал е на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарната
уредба, работеща в нормален режим и не е поставил обезопасителен колан, с който
МПС е оборудван, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената в АУАН фактическа обстановка настоящият състав
намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателя не е ангажирал доказателства в тази насока,
но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства-разпит на
актосъставителя- С.Л.К.. Свидетелят с категоричност потвърждава, че
нарушенията, така както са описани в АУАН, са извършени в негово присъствие и
лично ги е възприел. Същият посочва, че с колегите му са били застанали на
около 35 метра и са имали изглед както към кръстовището и автомобилите,
преминаващи през него, така и към светофара, който свети над преминаващите превозни
средства. Показанията на свидетеля са последователни и безпротиворечиви, поради
което и съдът изцяло ги кредитира.
Жалбоподателят С. посочва различна от приетата в АУАН
фактическа обстановка. В жалбата се твърди, че същият не е преминавал на червен
светофар. Сочи, че на кръстовището е правел обратен завой от крайна лява лента,
като е навлязъл на кръстовището на зелен, позволяващ преминаването сигнал.
Твърди, че поради забавяне на автомобилите преди него по различни, независещи
от него причини, е освободил кръстовището на жълт сигнал, изчаквайки
преминаването на пешеходец, който е бил навлязъл в кръстовището на забранителен
червен сигнал. Съдът, след като обсъди твърденията на жалбоподателя намира, че същите
са непоследователни и неубедителни, поради което и представляват в случая
негова защитна теза по отношение на случилото се. На първо място,
жалбоподателят посочва, че се е била образувала колона от автомобили, които не
са му позволили да освободи кръстовището на зелен сигнал. Не се посочва обаче
някаква конкретна причина, поради която се е образувало това струпване на коли.
Нещо повече, служебно известно на съда е, че на посоченото кръстовище при
сигнал на светофарната уредба „зелен“ за автомобилите, движещи се по бул.
България в посока „запад“ и завиващи наляво (респ. правещи обратен завой),
единствената друга сигнализация на светофара „зелен“ в този момент за
превозните средства е за движещите се по бул. България в посока „изток“ и
завиващи наляво (респ. правещи обратен завой). В тази насока, в този момент за
превозните средства, движещи се по ул. Васил Левски, както и за превозните средства,
намиращи се на бул. България и движещи се направо или завиващи надясно (без
значение дали се движат посока изток-запад или запад-изток), е налице
светофарна сигнализация „червено“ и същите не могат да навлизат в кръстовището.
С оглед на тези обстоятелства неубедително звучи твърдението, че е имало голямо
струпване на автомобили, доколкото при така направената светофарна сигнализация
няма движещи се насреща превозни средства, които да следва останалите
автомобили да изчакват. В случай, че твърдението на жалбоподателя е вярно и
действително е имало множество коли пред него, същият не посочва и каква е
причината да не изпълни задължението си по чл. 50а от ЗДвП да не навлиза в
кръстовището, ако обстановката в него ще го принуди да спре в кръстовището. Съдът
намира изложената от жалбоподателя фактическа обстановка и за непоследователна,
доколкото същият посочва във възражението, вписано в АУАН-а, че е преминал на
жълт сигнал, докато в жалбата твърди, че е навлязъл на зелен сигнал. Не се
установява и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя в хода
на съдебните прения за наличие на засети гъсти розови храсти, които да се
попречили на актосъставителя да види преминаването на автомобила през
кръстовището на забранителен сигнал. Съдът не възприема и твърдението, че
жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан. Същото се опровергава от
показанията на разпитания по делото актосъставител.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че
изложената в жалбата фактическа обстановка представлява единствено защитна
теза, която е неподкрепена с доказателства, поради което и съдът не я
кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., както и Заповед № 8121К-4207/28.02.2020г. на
Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя
и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.06.2020г.,
а НП - на 10.07.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена
от съда, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
В жалбата се сочи, че в АУАН липсват някои от
задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Действително в него не е описано
каква е местоработата на нарушителя и на кого са предадени за съхранение
иззетите веществени доказателства. Липсата на описание на тези обстоятелства
обаче не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
на правата на жалбоподателя. По отношение на изписването на местоработата,
същото представлява непълнота в изписването на индивидуализиращите данни за
нарушителя, но доколкото от останалите посочени данни може да се направи
недвусмислен извод досежно личността на нарушителя, нередовността на акта
позволява издаването на наказателно постановление. Непосочването в
обстоятелствената част на указания на кого са поверени иззетите вещи също по
никакъв начин не накърнява правата на страните в такава степен, която да
обуслови наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като същите не касаят
нито авторството на деянието, нито описанието на деянието по време, място и
начин на извършване, респ. законните разпоредби, които са нарушени.
Неоснователно е и възражението, че
административнонаказващият орган се е произнесъл, без да спази процедурата по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Изцяло в компетентността на
органа е по какъв начин да извърши проверката, като санкцията за него при
неизпълнение на задължението по посочената разпоредба се състои в издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление, респ. неговата отмяна.
Несъбирането на посочените от нарушителя доказателства и разследването на
спорните факти от страна на административнонаказващия орган, по същество
представлява укоримо поведение на администрацията, но същото не представлява
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на защита
на нарушителя, доколкото не се препятства възможността на наказания субект да
направи доказателствените си искания и да релевира възраженията си по фактите и
правото в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.
Би било налице съществено нарушение при положение, че
административнонаказващият орган се е произнесъл преди изтичането на
законоустановения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН тридневен срок за подаване на
писмени възражения срещу АУАН-а, но в случая жалбоподателят не твърди такова
обстоятелство, нито има доказателства произнасянето да е преди изтичането на
този срок. Предвид гореизложеното,
наказващият орган не е допуснал нарушение при упражняване на правомощията си
по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като законосъобразно е приел, че по делото е
категорично установено осъществяването на посочените в АУАН нарушения от страна
на жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма
са посочени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на
участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със
светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с
пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН
и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение –
съобразяване със светлинните сигнали. Съгласно глава осма
от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение:
червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи
червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена
светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава
„Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента
на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото
доказателства съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод
беше направен от показанията на свидетеля очевидец К., който е имал пряка видимост
и непосредствено е възприел светлинните сигнали на светофара и момента на
преминаването на жалбоподателя през кръстовището. Беше изяснено, че червеният
светлинен сигнал означава, че преминаването е забранено. Следователно, като е
навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на
светофара, жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали
на светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението
е формално, то с осъществяването на това му поведение, нарушението е било
довършено от обективна страна.
Административно наказващия орган правилно е счел, че с
действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие,
обективният състав на нарушението е осъществен. В случая не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което
следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение. Така и
Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд
– Пловдив.
Приложени са и коректните
санкционни норми на чл.183, ал. 5, т. 1 за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 183, ал.4, т.7 за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидените санкции са
в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения
от административно наказващия орган.
Санкционираното деяние разкрива типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва
да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и
на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай са
били констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП, което изключва извод, че
деянието има по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай. На
следващо място, едно от деянията е преминаване на червен светофар на оживено
кръстовище в голям град, което също води съдът до извода, че нарушението не е
маловажно. Действително от представената справка за нарушител водач е видно, че
нарушенията на водача по ЗДвП, особено през последните 5 години, не са много,
но също така е видно, че това не е първо или второ нарушение на жалбоподателя,
както и че са били издавани както наказателни постановления, така и електронни
фишове за различни нарушения на ЗДвП.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63,
ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен
наказващият орган. В случая това е ОДМВР – Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0438-000743 от 10.07.2020г., издадено от 3 РУ при ОДМВР- ПЛОВДИВ, с което
на С.П.С. е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ разноските в настоящото производство в размер на 80
лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.