Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                                                                     Номер   652 /  20.05.2019г.,  град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански  състав, на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело № 2681 по описа за 2017 година, намери за установено следното:

Иск с правна квалификация чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „АДШ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** против Д.Т.Р. – Б., ЕГН ********** ***.

Ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че е предоставил на съпрузите Д.Т.Р. – Б. и Р.С.Б. паричен заем в размер на 24 350 евро, като цялата сума е следвало да бъде върната на дружеството в срок до 31.03.2012г. Сумата била необходима на Б.и, за да изпълнят спрямо „А.“ЕООД задълженията си по договор за покупко-продажба на недвижим имот.

С нотариален акт за договорна ипотека №145, т.ІІ, н.д.№345/16.09.2011г. заемополучателите учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на вземането на заемодателя. Тъй като те не върнали сумата в уговорения срок, ищецът подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което по ч.гр.д.№379/2017г. по описа на Районен съд – гр.Смолян били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът Д.Т.Р. – Б. подала възражение, че не дължи изпълнение на задължението по заповедта.

От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответника  Д.Т.Р. – Б. дължи на ищеца „АДШ“ЕООД сумата 24 350,00 евро на основание договора за заем, обезпечен с ипотека, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.03.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ответницата Д.Т.Р. – Б. е подала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава обстоятелството, че е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот с „А.“ЕООД, но твърди, че е платила всички дължими суми по този договор и към момента на подписване на договорната ипотека не е имала задължения към посоченото дружество. Поддържа, че в деня на подписване на нотариалния акт за продажбата, С.А. поискал Б.и да сключат още един фиктивен договор за заем с фирмата на *** му - „АДШ“ЕООД, като в противен случай ще откаже да прехвърли имота, цената на който вече била платена. Тъй като не е взимала никакви суми от дружеството или от *** на г-н А. нито на 16.09.2011г., нито в някакъв друг момент, ответникът счита, че договорът за заем, обективиран в нотариален акт №145, т.ІІ, н.д.№345/16.09.2011г. е привиден и поради това нищожен, тъй като никоя от страните не е искала той да породи правни последици.  

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

         Видно от материалите по ч.гр.д.№379/2017г. по описа на Районен  съд – гр.Смолян, със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено длъжниците Д.Т.Р. – Б. и Р.С.Б. да заплатят солидарно на кредитора „АДШ“ЕООД, ЕИК 115602597сумата 24 350 евро, дължима по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №145, т.ІІ, н.д.№345 от 2011г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 30.03.2017г. до окончателното изплащане, както и 952,50 лева разноски по делото.

         На 12.09.2017г. заповедта е връчена на Д.Т.Р. – Б., която в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. На 10.10.2017г. съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си. На 30.10.2017г., в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, „АДШ“ЕООД е предявило настоящия установителен иск за сумите по заповедта. Така предявеният иск  е допустим, а по същество е основателен по следните съображения:

         С нотариален акт №145, т.ІІ, н.д.№345 от 16.09.2011г. на н. С.Й., Д.Т.Р. – Б. и съпругът й Р.С.Б. са учредили в полза на „АДШ“ЕООД договорна ипотека върху свой недвижим имот със степен на завършеност „над груб строеж и довършителни работи 100%“, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.535.75.1.4, находящ се в гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.535.75. Посочено е в нотариалния акт, че ипотеката се учредява за обезпечаване на вземането на дружеството по предоставения от него на Б.и паричен заем в размер на 24 350,00 евро, който същите са задължени да върнат в срок до 31.03.2012г.

         От приетите счетоводни експертизи на вещото лице М.Ш. е видно, че на 09.12.2011г. по банковата сметка на Д.Б. в *** от ищцовото дружество са преведени 47 624,46 лева, представляващи левовата равностойност на 24 350,00 евро, като посоченото основание за превода е „плащане по договорна ипотека“. На същата дата Б. е изтеглила сумата. В счетоводството на ищеца на посочената дата извършеният паричен превод е осчетоводен по дебита на сметка „други предоставени заеми – клиенти по кредити – Д.Д.Т.Р. – главница“. В счетоводството на дружеството няма отразяване за връщане на сумата, такива не са представени и по делото.

         С предварителен договор от 10.10.2007г. „А.“ЕООД е поело задължение да прехвърли на Д.Б. собствеността върху недвижим имот за сумата 49 500,00 евро, от която е платено капаро в размер на 4 500,00 евро, а плащането на остатъка е предвидено да се осъществи на две вноски. Изрично е посочено, че уговорената цена е окончателна и не подлежи на промяна. Прехвърлянето на имота е извършено с нотариален акт №143, т.ІІ, н.д.№343 от 16.09.2011г. на н. С. Й., като посочената в него цена на имота е в размер на 39 590,00 лева, която сума е с 57 223,59 лева по-ниска от уговорената с предварителния договор.

         Ответницата е представила платежни документи като доказателство за това, че към 16.09.2011г. е заплатила на „А.“ЕООД сумата 39 590,00 лева, представляваща цената на закупения от нея имот, посочена в нотариалния акт. Не се твърди и не се установява страните да са уговорили при нотариалното прехвърляне на имота друга, по-ниска от първоначално определената цена, поради което остава неизяснен въпросът защо в нотариалния акт е посочена по-ниска цена. Ако страните са имали за цел спестяване на разноски по прехвърлянето на имота, обяснимо е защо е вписана ипотеката като обезпечение на дължимата от купувачите разлика между цената, уговорена в предварителния договор и тази в нотариалния акт.

Предвид изложеното плащането на цената, посочена в нотариалния акт само по себе си не може да обоснове извод за наличие на твърдяната абсолютна симулация. Преди всичко дадените в заем парични средства не са предоставени целево за покриване на разноски по договор за покупко-продажба и обстоятелството за какво са били необходими паричните средства на съпрузите е без значение за установяване на вземането по договора за заем. От данните, че заемните средства са предоставени чрез пет броя трансакции по разплащателната сметка на ответницата и че в един ден са теглени и внасяни от сметката еднакви парични суми, не може да се изведе воля на страните, различна от отразената в нотариалния акт за договорна ипотека, а именно – че ищецът предоставя на Б.и паричен заем.

Предвид изложеното съдът приема за доказано, че ответницата дължи на ищеца сумата 24 350,00 евро на основание договор за заем, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека от 16.09.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед – 30.03.2017г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца ще се присъдят разноските, направени в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 3 125,00 лева, от които: 952,50 лева – държавна такса в заповедното производство, 952,50 лева – държавна такса в настоящото производство, 220,00 лева – разноски за експертиза, 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение.            

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Р. – Б., ЕГН ********** *** дължи на „АДШ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата 24 350,00 евро, представляваща задължение по договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №145, т.ІІ, н.д.№345 от 16.09.2011г. на н. С. Й., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.03.2017г. до окончателното изплащане, за което парично задължение е издадена Заповед №202/03.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№379/2017г. по описа на Районен съд – гр.Смолян.   

         ОСЪЖДА Д.Т.Р. – Б., ЕГН ********** *** да заплати на  „АДШ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата 3 125,00 лева – разноски в заповедното и в настоящото производство.     

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: