РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32853
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20221110115436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* срещу Г. ИВ.
Б., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумите от: 853,31 лв. – главница до погасяване на задължение по
договор за паричен заем с № 413614, сключен на 18.04.2020 г. между заявителя и
длъжника; сумата от 102,03 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.09.2020 г. до
01.03.2022 г.; сумата от 225,00 лв. – неустойка за забава, начислена еднократно на
01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2022 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото: 25,00 лв. – държавна такса и
сумата от 260,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК е приложен договорът за паричен
заем и общите условия към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
По искането за присъждане на неустойка за забава:
Заявителят сочи, че претендира сумата от 225 лева – еднократно начислена
неустойка за забава в размер на 25 % от главницата, като се позовава на чл. 21, ал. 7 от
Общите условия по договор за потребителски кредит в сила от 01.10.2020 г. Съгласно
посочената разпоредба, потребителят се задължава да заплаща таксите, определена
съгласно Тарифата за таксите на „Сити Кеш“ ООД, както и съответните неустойки, ако
такива са дължими. Видно от представената Тарифа за таксите, начислява се
допълнително 25 % такса за разходи за събиране на просрочено вземане. Налага се
извод, че претендираната сума не представлява неустойка за забава, доколкото не е
предвидена такава между страните, а такса за събиране на просроченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
1
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната сума, представляваща по същество
такса за извънсъдебно събиране, преследва забранена от закона цел – потребителят да
заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради
противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за неустойка, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания
на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 57826/24.03.2022 г., подадено от „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК ********* против Г. ИВ. Б., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 225,00 лв. –
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2021 г., претендирана по договор
за паричен заем № 413614, сключен на 18.04.2020 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД и Г.
ИВ. Б..
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2