Решение по дело №133/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Кърджали срещу Решение № 21/ 17.02.2024г., постановено по а.н.д. № 938/ 2023 г. на РС – Кърджали.

Изразява се несъгласие с извода на съда за наличие на маловажност по смисъла на §1, т.4 от ДР ЗАНН.

В касационната жалба се посочва, че нa 11.08.2023 г., в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Кърджали, [улица], ***, е установено, че „ЕСД Конструкшън" ЕООД е сключил трудов договор с лицето T. C. (Д. Т.), гражданин на ***, притежаващ Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал. 1 от ЗТМТМ, издадено от ОД МВР - Кърджали на 19.05.2023 г., валидно до 21.03.2026 г. В трудовия договор е договорено T. C. (Д. Т.) да извършва работа на длъжност „***" с място на работа: [населено място], [жк] *** /жилищна сграда и масивна ограда в имот с ид.№ *** - [УПИ] в условията на пълно работно време /40 часа на седмица/, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер *** лева. Трудовият договор е регистриран в ТД на НАП, издадена е Справка за приетото уведомление; същата е връчена на работника срещу подпис срещу името му. Налице са всички данни за осъществяване на трудовото правоотношение между страните: връчена е длъжностна характеристика на работника за изпълняваната от него длъжност; проведен е начален инструктаж за безопасност при работа, удостоверено с издадена служебна бележка; работодателят е уведомил срещу подпис работника относно размера на полагаемия през 2023 година платен годишен отпуск; в отчетна форма /таблица/ за явяване/неявяване на работа през месец юни 2023 г. работодателят е отчел положения от работника труд през месеца. Безспорно е установена датата на постъпване на работа на работника -19.06.2023 г.

При служебно направена на 11.08.2023 г. проверка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" е установено безспорно, че в нормативно установения срок 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Д. Т. по трудовия договор, а именно: през периода от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г., включително, „ЕСД Конструкшън" ЕООД, в качеството на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), не е уведомил писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" относно действителното започване на работа на лицето в предприятието, с установена дата на нарушението - 27.06.2023 г. Нарушението е релевирано на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение. До момента на съставянето на АУАН „ЕСД Конструкшън" ЕООД не е уведомил писмено ИА "Главна инспекция по труда" относно постъпването на Д. Т. на работа в предприятието.

В касационната жалба се посочва, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, в тази връзка са предвидени и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава - в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС. Задължението се основава върху Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

Твърди се също, че с оспореното съдебно решение не се постига целта на закона съгл. чл.12 от ЗАНН и поради факта, че въпреки че НП е законосъобразно и правилно, и нарушението е доказано, то деецът остава ненаказан за извършеното нарушение. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен юрисконсулт, който прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмена защита обосновава подробно доводите си за незаконосъобразност на оспореното решение на РС – Кърджали.

Ответникът – „Есд Конструкшън“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа и представения писмен отговор по същата.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 938/2023 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Кърджали е: 1.Отменил Наказателно постановление № 09-2300214 от 11.09.2023 г„ издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Есд Конструкшън” ЕООД [населено място], ***, [улица], ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ; 2.Предупредил ”Есд Конструкшън“ ЕООД [населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото решение е присъдил деловодни разноски в полза на търговското дружество.

РС – Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение с съставен правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административно нарушение. Приел е за доказано извършеното нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, както и възможността търговското дружество да бъде субект на отговорност за нарушаване на изискването в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Районният съд е мотивирал становището си за наличие на маловажен случай на нарушение като е приел, че нарушението се изразява в закъснение по-малко от два месеца, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 26.06.2023 г., а това е направено на 23.08.2023 г. На следващо място е посочил, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове, касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че той в срока на даденото му предписание е отстранил констатираното нарушение. Също така е посочил, че нарушението е първо за жалбоподателя. Не се твърди, а и не се установява преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно деяние, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за Държавата.

АС – Кърджали, в настоящия касационен състав, приема, че решението е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка РС – Кърджали е достигнал до извод за маловажност на нарушението съгласно определението в §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Освен изложените мотивите в оспореното решение следва да се посочи и следното:

Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. § 2 от ДР на ЗТМТМ).

Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. в) от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. в) е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", а не на НАП.

В настоящия случай е установено, че наетото от търговското дружество лице – Т. Д., от 02.03.2023 г. до 02.09.2023 г., пребивава на територията на Р България с виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл.24и от ЗЧРБ – „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. От ОДМВР – Кърджали на лицето е издадено Единно разрешение за пребиваване и работа по реда на ЗЧРБ и чл.15, ал.1 от ЗТМТМ № ***/ 19.05.2023 г., валидно до 21.03.2026 г. В чл.15, ал.1 от ЗТМТМ е посочено, че Достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.

Безспорно е установено, че с наетия като работник чужд гражданин е сключен трудов договор, регистриран в НАП. Всички тези доказателства водят до извод, че пропуска да се уведоми ИА „ГИТ“ на дружеството-работодател не е за да се наеме нелегално чуждия гражданин. Също така тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение са по-ниски от други нарушения от този вид.

Като е достигнал до този извод РС – Кърджали е постановил правилно решение, което е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

При този изход на делото предвид своевременно направеното, в отговора на касационната жалба и съдебно заседание, искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Есд Конструкшън“ ЕООД [населено място] адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 540 лв. с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г..

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение №21/17.02.2024 г. на PC – Кърджали, постановено по а.н.д. №938/2023 г.

Осъжда Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, да заплати на „Есд Конструкшън“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [улица], ***, деловодни разноски в размер на 540 лв. с ДДС ( петстотин и четиридесет лева).

Решението е окончателно.