№ 4084
гр. Варна, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20243100101666 по описа за 2024 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от Б. Т. О.
срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в: непрекъснат
емоционален и психически стрес, депресия, безпомощност, тревожност в
резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 343, ал.4 вр. чл. ал.3, б.“б“ НК, за което е оправдан с Присъда по НОХД
№29/2020г. по описа на ВОС, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.06.2022г.
до окончателно изплащане на сумата; сумата от 1 800 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение общо за първоинстанционно и въззивното производство,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че на 29.09.2017г, малко след полунощ,
1
ищецът претърпял ПТП с управлявания от него микробус „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ТХ 7465 АМ. Твърди се, че причината за настъпване на
ПТП, в което имало множество пострадали лица, била виновното поведение
на другия участник – М.Т.М., който управлявайки л.а. Пежо 406 с рег.№5561
ХА с превишена скорост навлязъл в насрещната лента за движение. Ищецът
също бил пострадал с множество счупвания на кости и претърпял няколко
операции, за да се възстанови.
По случая било образувано ДП №317/2017г. по описа на РУ-Аксаково/
пр.р. №12280/2017г. по описа на ВОП/. С Постановление от 09.03.2017г.
прокурор при ВОП ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343, ал.4, вр. чл.3, б.“б НК затова, че при ПТП от
29.09.2017г. , нарушавайки правилата за движение по чл.44,ал.1 ЗДвП и
чл.63,ал.2, т.1 ППЗДвП в условията на независимо съпричиняване с Младен
Тодоров Маринов по непредпазливост е причинил телесни повреди на четири
лица и смъртта на Младен Тодоров Маринов. На 20.08.2019г. прокурор от
ВОП внесъл срещу него обвинителен акт и било образувано НОХД
№968/2019г. о описа на ВОС. С определение от 11.10.2019г. съдът прекратил
съдебното производство и върна делото на ВОП за отстраняване ма допуснати
отстраними процесуални нарушения в досъдебното производство. След
провеждане на допълнително разследване на 09.01.2020г. ВОП отново внесла
обвинителен акт със същото обвинение срещу ищеца, по който било
образувано НОХД №29//2020г. след провеждане на множество заседания била
постановена Присъда №260007/24.09.2021г., с която бил признат за невиновен
и оправдан по въведеното обвинение. Оправдателната присъда била
обжалвана от конституираните по делото частни обвинители като било
образувано ВНОХД № 377/2021г. по описа на Варненския апелативен съд. С
Решение №59/14.04.2022г. първоинстанционната присъда била потвърдена.
Същата влязла в законна сила на 09.06.2022г.
Твърди се, че действията на Прокуратурата, свързани с водене на
наказателно преследване и повдигане на обвинение срещу ищеца са
незаконни. Излага се, че през периода от повдигане на обвинението до влизане
в сила на оправдателната присъда на ищеца са причинени значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален,
психически и здравословен характер. Твърди се, че след повдигане на
2
обвинението ищецът изпаднал в емоционален стрес от случващото се с него,
претърпял морални страдания и унижение от положението, в което бил
поставен като лице обвинено в извършване на толкова тежко престъпление и
обвинено в причиняване на смърт на човек и причинило тежки наранявания на
други лица. Притеснявал се за изхода на производството и се страхувал от
осъждане. За престъплението, за което бил обвинен се предвиждало наказание
лишаване от свобода от 5 до 15 години и реално го грозяла ефективна
присъда. Това било особено стресиращо за него, изпитвал притеснения, че
ако бъде признат за виновен, ще изтърпява ефективно наказание лишаване от
свобода в затвора. Макар да знаел, че другият участник в ПТП е виновен,
изпитвал чувство на вина пред пострадалите в ПТП. Близките на починалия,
които го видели в едно от с.з. го заклеймили като убиец, което било смазващо
за психиката му.
Излага, че следствие на ПТП получил телесни увреждания : счупване на
лявата тазобедрена става; счупване на горното рамо на лявата срамна кост;
счупване на 2,3,4,5 проходилни кости на дясното стъпало, счупване на
латералната и медиалната кунеиформени кости на дясното стъпало.
Непосредствено след ПТП бил откаран в Спешния център на МБАЛ
„Св.Анна“ Варна АД, а след това бил приет в Клиника по ортопедия и
травматология като му били извършени няколко оперативни интервенции.
След изписването му бил предписан рехабилитация и постелъчен режим и
придвижване с помощни средства. Възстановителният му период бил
продължителен, труден и много болезнен. Повече от четири години след
операцията все още не му било възможно да извършва активни и пасивни
движения с десния крак без помощни средства, походката му била силно
затруднена, движенията в дясното стъпало и в двете леви тазобедрени стави
били силно ограничени и болезнени. При това затруднено здравословно
състояние бил длъжен да се явява пред органите на досъдебното производство
и в множество провели се открити съдебни заседания. Придвижването му до
съда с помощта на патерици било трудно и болезнено. Заради силните боли в
двете тазобедрени стави трябвало да му бъде направена операция за смяна на
лявата тазобедрена става, но той търпял болките и отлагал операцията, за да
може да се явява в съдебните заседания като подсъдим. Провел хирургичната
интервенция за смяна на ставата едва на 07.12.2021г., когато приключило
съдебното производство на първа инстанция.
3
Излага, че воденото наказателно производство срещу него го поставило
в непрекъснат емоционален и психически стрес, изпаднал в тежка депресия,
която въпреки оправдаването му не бил преодолял и към момента. Чувствал се
безпомощен, не можел да спи, бил потиснат и изпитвал непрекъсната
тревожност. Сочи, че се познавал с пострадалите, хора, които пътували в
неговия автомобил преди инцидента, имали общи познати и приятели и
поради тази причина воденото срещу него наказателно производство станало
известно сред кръга от хора, с които общува ежедневно. Усещал техния укор и
поради това се затворил в себе си, не искал да общува с никой, изолирал се от
близки и приятели. Независимо от оправдаването му все още изпитвал
тревожност, неувереност, понижено настроение, качеството му на живот било
променено.
Твърди се също, че за защита в производството на първа инстанция на
15.10.2020г. е заплатил по банков път адвокатски хонорар в размер на 800 лева
съгласно договор за правна защита и съдействие №20/11.10.2019г., а за
въззивното производство на 08.11.2021г. заплатил в брой сумата от 1000 лева
съгласно договор за правна защита и съдействие №10/08.11.2021г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на
република България е депозирала отговор по иска, в който е изразено
становище за неоснователност на същия.
Твърди се, че част от описаните в исковата молба вреди са пряк резултат от
възникналото ПТП.
Излага се, че наказателното производство е приключило в разумен срок с
оглед на неговата фактическа и правна сложност. На по-ниска степен на
увреждане сочел фактът, че първоинстанционната оправдателна присъда не
била протестирана от прокурор, нямало данни спрямо ищеца да е била взета
мярка за неотклонение, принудителна административна мярка или друга
мярка за процесуална принуда.
Сочи се, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди не е
доказан, тъй като не са представени доказателства за реално извършено
плащане в претендирания размер на адвокатски хонорари.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба, а
4
именно : че е бил привлечен като обвиняем и срещу него е било повдигнато
обвинение за престъпление, за което е била постановена оправдателна
присъда, както и че в следствие на действията на ответника е претърпял
заявените в исковата молба неимуществени вреди и размерът на тези вреди; че
е претърпял имуществени вреди следствие на изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лева.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да установи правоизключващи и/или
правопогасяващи исковите претенции обстоятелства.
Съдът намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима,
поради което производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл.140,ал.1 ГПК съдът :
Намира представените с исковата молба писмени
доказателства за относими и допустими към предмета на спора,
поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и
приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание.
Намира искането на ищеца за изискване на НОХД №29/2020г.
по описа на ВОС за относимо и допустимо към предмета на спора.
Намира искането на ищцата за допускане на гласни
доказателства за установяване на твърденията му за преживян стрес,
напрежение, тревожност за относимо и допустимо към предмета на
спора, като същото следва да се уважи за двама свидетели.
Намира искането за допускане на СПЕ за относимо към
предмета на делото, поради което следва да се уважи. Към въпросите
на експертизата следва да се включат и поставените от ответната
страна такива с отговора на исковата молба.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
5
заседание, което ще се проведе на 28.11.2024г. от 14.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца, с
които да установи наличието на заявените с исковата молба неимуществени
вреди, като отхвърля искането за трети свидетел.
ИЗИСКВА НОХД №29/2020г. по описа на ВОС за послужване.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и изследва на ищеца да даде заключение по следните въпроси :
1.По какъв начин повдигнатото срещу ищеца обвинение и воденото срещу
него наказателно производство са се отразили на психическото и
емоционалното му състояние?
2.Какво е психичното състояние на ищеца към настоящия момент?
3. Налице ли са отклонения в психиката на ищеца и резултат ли са те от
воденото наказателно преследване?
4. Страда ли ищеца от психиатрично заболяване и ако да от какво и в какво се
изразява?
5. От кога датира това заболяване/
6. Възможно ли е това заболяване да е възникнало по различна при1ина от
воденото срещу него наказателно производство/ лични или служебни
проблеми/ ?
7. Налице ли е медицинска документация по твърдяното заболяване, с което
вещото лице да се е запознало преди изготвяне на заключението?
8. Ако е налице психиатрично заболяване, то може ли да се отнесе към
периода на воденото наказателно производство?
9. Може ли в основата на това заболяване да са получените от ПТП
увреждания?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в
размер на 500 /петстотин/ лева, вносим от бюджета на съда, на основание
6
чл.83, ал.3 ГПК вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Румяна Георгиева, която да се уведоми за
поставената задача.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
7
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8