№ 4180
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100509780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Я. Г. В., чрез адв. К. А. – особен
представител, срещу решение № 7225/09.05.2023г., постановено по гр.дело №
67643/2021г. по описа на СРС, 166-и състав, в частта, в която по предявените от
ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. П. осъдителни искове по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е осъдена да му заплати сумата 317.11 лева,
представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за периода от
18.08.2015г. до 30.01.2020г., за недвижим имот, находящ се в с. Рударци, общ П., ул.
„*******, ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане,
сумата 61.97 лева – мораторна лихва за периода от 18.09.2015г. до 10.08.2021г.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за недопустимо – в нарушение
на правилото по чл. 119, ал. 3 ГПК не се произнесъл по възражението на ответника за
местна неподсъдност на делото на СРС. На следващо място излага доводи за
неправилност на постановеното от СРС решение. Оспорва представените от ищеца
частни документи – извадка от електронна система, не били отразени вярно
консумираните услуги, не се установявало, че абонатният номер отговарял на номера
на имота на ответника. По делото не били представени доказателства за притежавано
от ответника вещно право върху процесния имот, страните не били сключили писмен
договор за доставка, ОУ на ищеца допускали и наемател да е клиент на услугите.
1
Ответникът не получила издадени от ищеца фактури, вземанията не били ликвидни и
изискуеми. От заключението на ССчЕ се установило, че издадената на 20.04.2018г.
фактура обхващала тригодишен период, което било недопустимо – позовава се на чл.
35, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Отчитането съгласно чл. 23, ал. 2 ОУ било на тримесечен период. Нарушението било
злоупотреба с права на ВиК оператора в ущърб на потребителя, по отношение на
задълженията за дългия тригодишен срок били изтекли давностните срокове.
Плащанията в хода на делото следвало да бъдат отнесени за погасяване на вземанията
за 2019г. и 2020г. Отделно ищецът следвало да откаже да получи плащането, поради
образуваното дело за дълга, неправилно СРС приложил чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като приел за
най-обременителна фактурата от 20.04.2018г., издадена в противоречие с действащото
законодателство за тригодишен период. Неправилно СРС приложил института на
погасителната давност, не зачел възражението на ответника за погасителна давност,
направено в рамките на съдебното производство, като изявление за поредност на
погасяване. Моли за отмЯ. на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - гр. П. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. От представения по делото нотариален акт било установено, че
ответникът Я. Г. В. била собственик на процесния имот и подала пред ищеца заявление
за откриване на партида, предвид на което облигационната връзка между страните
била доказана. Правилно СРС кредитирал заключенията на изслушаните по делото
експертизи, както и извършените от страна на ответника частични плащания в хода на
производството по делото. Решението било законосъобразно и правилно. Моли
същото да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
С определение от 29.11.2022г. СРС се произнесъл по заявения от адв. А. –
особен представител на ответника Я. Г. В., отвод за местна непос.дсъдност на делото,
като оставил същия без уважение. Към релевантния за делото момент – депозирането
на исковата молба в съда, ответникът Я. Г. В. има регистрирани постоянен и настоящ
адрес в гр. София, видно от служебно изготвените справки от НБД „Население“,
предвид на което твърдяното от въззивника нарушение на правилата за местната
подсъдност е напълно неоснователно.
2
Решението в обжалваната част е правилно на въведените в жалбата основания
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 14, том II, рег. № 1980, дело № 182/2014г. на М.М. – нотариус с район на действие
Пернишки районен съд, от който се установява, че на 08.07.2014г. ответникът Я. Г. В.
придобила правото на собственост върху процесния имот, находящ се в с. Рударци,
общ П., ул*******. От представеното по делото заявление изходящо от ответника В. и
неоспорено по делото се установява, че след като придобила правото на собственост,
на 09.10.2014г. същата представила копие от нотариалния акт и поискала ищецът да
открие на нейно име партида за студена вода за горепосочения адрес. От
представената по делото справка-извлечение за адреса, както и от заключенията на
изслушаните по делото експертизи се установява, че за горепосочения адрес на името
на ответника партида била открита с аб. № 1621444.
Ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 о, ал. 1 ЗВ и
предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за границите на
обособена територия П.. Съгласно чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията
между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР
общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква. В случая по делото в о.с.з. на
23.03.2023г. като писмено доказателство е приет писмен договор за доставка на вода,
който не е оспорен от страните.
Доколкото по делото не се твърди и не се установява от доказателствата
ответникът да се разпоредила с притежаваното от нея право на собственост, правилно
СРС приел, че през процесния период тя била негов носител и като такъв била
потребител на ВиК услуги във връзка с валидна облигация по продажба на
3
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди. Същото
обстоятелство се установява още и от извънсъдебното презнание на ответника,
посредством извършените в хода на делото частични плащания на вземанията.
Настоящият въззивен състав намира, че СРС правилно е приложил института на
погасителната давност, като е съобразил, че ответникът извършила частични плащания
в хода на делото преди да бъде релевирано възражението й за погасеност на
вземанията по давност – арг. чл. 118 ЗЗД. Погасяването е съобразено при условията на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, при правилно приложение на нормата, доколкото видно от
допълнителното заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, ответникът извършила
плащанията на каса, като в платежните документи били отразени фактурите, по които
плащанията се отнасят.
Задължението по фактура № **********/20.04.2018г. изцяло било погасено от
ответника посредством плащане в хода на делото, с което дължимостта му била
извънсъдебно призната, предвид на което ирелевантни са доводите във въззивната
жалба досежно обхванатия от фактурата период на потребление.
Видно от заключенията на ССчЕ ищецът фактурирал задълженията за
потреблението на ответника. Съобразно чл. 33, ал. 2 ОУ дължимите суми следвало да
бъдат заплатени в 30-дневен срок от фактурирането. Вземанията са ликвидни и
изискуеми. Установява се и изпадането на ответника в забава за плащането им.
Приемането на плащане в хода на висящ процес не съставлява злоупотреба с
право на кредитора. Неоснователни са доводите за вреда за ответника. Напротив – с
плащането намалява размерът на паричния дълг към ищеца, респ. не се натрупват
лихви върху погасения размер на главницата.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение в обжалваната част за правилно на въведените с жалбата доводи, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
В частта, в която СРС е отхвърлил предявените искове като необжалвано
първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна-
ищец. Същият претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция, които съдът определя в минимален размер от 100 лева. Сторил
е и разноски за особен представител на ответника в размер на сумата 200 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата страна-ищец следва да бъдат присъдени
300 лева разноски, сторени пред СГС.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
4
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника Я. Г. В..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7225/09.05.2023г., постановено по гр.дело №
67643/2021г. по описа на СРС, 166-и състав в частта, в която по предявените от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. П. осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Я. Г. В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *******, сумата 317.11 лева,
представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за периода от
18.08.2015г. до 30.01.2020г., за недвижим имот, находящ се в с. Рударци, общ П., ул.
„*******, ведно със законната лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане, и
сумата 61.97 лева – мораторна лихва за периода от 18.09.2015г. до 10.08.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. Г. В., ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *******, сумата 300 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Я. Г. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: *******
*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5