№ 1378
гр. Варна , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500811 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Триадица, бул."Витоша" №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център "България", действащо
чрез ю.к.В.Г., срещу разпореждане №185/22.01.2021г., постановено по ч.гр.д. №1060 по
описа за 2020г. на ДРС, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Т. П. П. от с.Д., за сумата от
151,66лв, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
24.09.19г., сумата от 17,78лв, представляваща законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода 01.01.20г. до 09.10.20г., и сумата от 34,97лв,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно погасяване.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане.
Оспорва като неправилни изводите на съда, че клаузата за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неравноправна по см. на чл.143, ал.1 ЗПК, тъй като
предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключването на договора и
ОУ уреждали възможност на потребителя да осигури по свой избор предоставянето на
обезпечение, както и че в случая имало индивидуално договаряне. Намира за неправилен
извода на съда, че възнаграждението по договора представлявало прикрито допълнително
възнаграждение за кредитодателя по договора за кредит, както и че следва да бъде включено
в ГПР по кредита. Оспорва и извода, че претендираните админ.разноски противоречали на
1
забраната на чл.33 от ЗПК, тъй като това били сторени разходи за извънсъдебно събиране на
просрочено вземане и не попадали в обхвата на чл.33.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й представител , срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1060/2020г. на Районен съд Девня, е образувано
по заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. П. П. от с.Д., за следните суми:
сумата от 937,29лв, представляваща главница по Договор за кредит, сумата от 213,02лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за кредит; сумата от 24,08лв.–
обезщетение за забава по договора за кредит; сумата от 34,97лв-администр.разноски; сумата
от 151,66лв-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сумата от
17,78лв-обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и се
претендират разноски по делото. Изрично в т.12 от заявлението и в подадената уточн.молба
е конкретизирано искането по отношение на фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният
съд е приел, че уговорената клауза за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство била неравноправна като не сочела на доброволност при
избора на обезпечение, а плащането на такова възнаграждение представлявало прикрито
допълн.възнаграждение за кредитора по кредита, както и че уговорената клауза за
администр.разходи противоречала на императивната норма на чл.33 от ЗПК.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно уточненията, направени от заявителя в т.12 от заявлението и
уточн.молба, е видно, че по силата на сключения договор за поръчителство заявителят се е
съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния към трето лице-
кредитодател по договор за кредит, а кредитополучателят се е задължил за срока на ползване на
кредита / възлизащ в размер на 1000 лева/ да заплати възнаграждение на поръчителя в размер и
при условията съгласно Приложение №1 към договора, а именно в размер на 71,05 лева на месец
за периода на действие на договора за кредит, което в случая с оглед договорения период на
връщане на кредита се равнява на сумата от 923,65лв за целия срок на договора. Задължение на
съда, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, е да извърши проверка дали искането не
2
противоречи на закона и добрите нрави. Макар и страните да могат свободно да договарят
съдържанието на сключваните от тях сделки, но тази свобода не е неограничена съгласно
чл.9 ЗЗД. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Понятието „добри нрави"
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст" ЕООД да му предостави поръчителство, а напротив същият е
напълно ограничен от кредитора в избора си на поръчител. Установява се от служебно
извършената справка в търговския регистър, че кредиторът „Кредисимо" АД е едноличен
собственик на капитала на одобреното от него дружество -поръчител „Ай Тръст" ЕООД.
Безспорно е също така, че поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект,
разполага и със защитата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
датата на плащането.
При тези фактически и правни констатации обосновано следва да се приеме, че
поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от
предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителството в сравнение с размера на дълга , който обезпечава, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск, поради което и в тази си част сключения между длъжника и поръчителя
- заявител „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство в частта, касаеща
уговореното възнаграждение, е нищожен като сключен при неравностойни престации,
представляващо случай на неспазване на добрите нрави. Ето защо на основание чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК заповед за изпълнение за търсеното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство и обезщетението за забава върху него, не може да бъде издадена.
Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 24.09.2019г. в
частта, в която е договорено възнаграждение, не се отразява на валидно сключения договор за
поръчителство между кредитора „Кредисимо" АД и дружеството - поръчител „Ай Тръст" ЕООД.
В случая със заявлението е заявена и претенция за администр.разходи. Макар
и в сочената от заявителя разпоредба на чл.2.6, раздел VIII от ОУ да е предвидено правото
на кредитора да води кореспонденция с кредитополучателя, провежда телефонни разговори
и изпраща ел.съобщения и писма, то не е налице вменено на длъжника задължение да
заплаща съответните извънсъдебни разходи. От друга страна, това вземане не е и
индивидуализирано по изискуемия начин като не е уточнен начина на формирането му.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното
разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Въз основа на
изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №185/22.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1060 по описа за 2020г. на ДРС, в частта, в която е отхвърлено заявление вх.
3
№4879/06.11.20г., подадено от АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, бул."Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България", за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Т. П. П. от с.Д., за
сумата от 151,66лв, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 24.09.19г., сумата от 17,78лв, представляваща законна лихва за забава по
договор за предоставяне на поръчителство за периода 01.01.20г. до 09.10.20г., и сумата от
34,97лв, представляваща разходи и такси за извънсъдебно погасяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4