Р Е Ш Е Н И Е
13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А състав на четвърти ноември през две хиляди и
деветнадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 583 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби срещу решение от 31.10.2018 г.по гр. д. №8017 от 2015 г. на
Софийски районен съд, 82 състав,с което се ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД на С.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** /конституирана като наследник по
закон на починалия в хода на процеса ищец П.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***/
против Е.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили за П.М.Н., ЕГН **********, в резултат на изречена от ответницата по
отношение на него на 07.02.2015 г., около 22 ч„ в гр. София, ул. „********,
обида: „Гледай си работата, мухльо нещастен“, и нанасяне на четири удара по
главата и раменете му с ръчна дамска чанта.
Решението
се обжалва с жалба на С.П.Н.,правоприемник в процеса на
наследодателя си П.М.Н.-ищец и с жалба на процесуалния й представител адв.М..
Излагат се съображения за незаконосъобразен съдебен
акт.Съдът не обсъдил всички
доказателства по делото,допуснал до разпит трима свидетели,а бил разпитан само
един,представена била медицинска документация,че ищцата не може да се яви на
делото,а и няма връзка с процесуалния представител,като въпреки това е даден
ход на делото.
Молят решението да бъде отменено като се уважи иска. Не се претендират разноски.
По жалбите не са постъпили отговори от въззиваемата страна.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Атакуваното съдебно решение е и правилно.
Релевантните за делото факти са
установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът
препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са
законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие /, 2/ вредата,
3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен
елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на деликтна
отговорност е извършване на противоправно деяние, ,т.е. такова действие или
бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен
интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
В разглеждания случай ищецът се
позовава на увреждащо противоправно поведение на ответника,изразяващо се в нанасяне
на побой и обиди на 07.02.2015
г.осъществено на ул.“Руй“,гр.София.Допуснатият свидетел описва друг случай
,станал на друга дата.Съдът е допуснал за това обстоятелство един свидетел,
допуснатия втори свидетел,който ищецът не е довел, е за друго обстоятелство.Други
доказателства за извършеното деяние не са събрани по делото.Ищецът не е доказал
при условията на главно доказване,че на сочената от него дата и място е осъществено
деяние,което да е противоправно и да му е нанесло вреда.
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е уважил молбата
на ищцата за отлагане на делото. Същата е представила болничен лист и твърди,
че е било обективно невъзможно да се яви в съдебно заседание. Твърди, че
въпреки това съдът е разгледал делото в нейно отсъствие и при наличие на
доказателства, от които се установявало,че не може да се яви .
По делото не е представено медицинско удостоверение по образец, съгласно
чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, с което задължително при
наличие на общо заболяване се удостоверява, че лицето, на което е предписан
режим домашно амбулаторно лечение, не може да се яви пред органите на съдебната
власт, в която хипотеза, представянето на болничен лист не е достатъчно
основание за отлагане на делото. Въз основа на това правилно съдът е преценил,
че ищцата не е доказала невъзможността си да се яви в откритото съдебно заседание,
тъй като не е доказала уважителна причина по смисъла на чл.142, ал.2 ГПК по
предвидения от цитираната наредба начин. Преценката, дали заболяването
позволява на лицето да се яви пред съдебните органи, е в компетентността
единствено на здравните органи. Нито съдът, нито страните по делото притежават
компетентност и медицински знания, позволяващи самостоятелна преценка кое
заболяване и режим на лечение позволяват или не, явяване пред съдебните органи.
По тази причина, законодателят е предвидил тази преценка да се извършва
единствено от компетентно лице от здравните органи,при това в предвидената нарочна
форма - медицинско удостоверение. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за
медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният
е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред
органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна
нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение" по
образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието,
в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В тази хипотеза съдът
при постановяване на определението по чл.142, ал.2 ГПК действа при обвързана
компетентност, доколкото преценката, че заболяването не позволява явяване пред
съд, е единствено от правомощията на здравните органи, обективирана в
медицинско удостоверение по образец по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза.Освен това в залата се е явил процесуалният й представител.
Първоинстанционният съд не е допуснал
твърдяното от въззивницата нарушение на съдопроизводствените правила.
И двете въззивни жалби са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Не се доказаха
твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
31.10.2018 г.по гр. д. №8017 от 2015 г. на Софийски районен съд, 82 състав .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.