РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Малко Търново, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20252140200154 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. Т. Е., д. р. ********** г., пол: мъж,
узбекистански паспорт № ***********, ПРОТИВ НП № 4069а-287-09.10.2024
г. издадено от ВПД Началник на ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово, с
което за нарушение по чл. 34 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБК) на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
С жалбата се твърдят нарушения по връчване на НП, във връзка
неспазване процедурата по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Твърди се, че
жалбоподателят е напуснал страната преди изтичане на разрешения срок,
поради което не е нарушил приложимото законодателство. Излага се, че
липсват доказателства за връчване на оспорения административен акт. На
следващо място се твърди, че в хода на административно-наказателното
производство не е бил назначен преводач на жалбоподателя с оглед
обстоятелството, че не владее писмено и говоримо български език. Моли се за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Преди първото по делото заседание
процесуалният представител на жалбоподателя депозира писмена защита, в
която доразвива съображенията за незаконосъобразност на оспореното
наказателно постановление.
Административнонаказващия орган, редовно призован, не изпраща
1
представител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице,
имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е
допустима.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано с акт по
административнонаказателна преписка № 4069а-287/04.10.2024 г., съставен от
мл. инспектор Д. Х. Г. на длъжност полицай на ГКПП - Малко Търново към
ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово за това, че на 04.10.2024 г. в 15:00
часа, на ГКПП - Малко Търново, при излизане от страната предоставя за
обработка узбекистански паспорт № *******, издаден на **.**.**** г.,
валиден до:**.**.**** г., с положена в паспорта българска входна виза №
*********, издадена на: **.**.**** г., валидна от: **.**.**** г. до **.**.****
г., вид на визата „D“, брой на влизанията: “М“, срок на пребиваване: 45 дни.
Лицето влиза в страната на 25.05.2024 г. през ГКПП - Малко Търново и
излиза от страната на 04.10.2024 г., през ГКПП - Малко Търново, като е
пребивавало в страната 85 дни повече от разрешения му престой в страната,
което е нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
За което е съставен АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, като в него е идентично описанието на нарушението и
неговата правна квалификация. НП не е връчвано на жалбоподателя.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за
установяване на административно-наказателно нарушение (АУАН) и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, счита, че същите са незаконосъобразно съставени и при
допуснати съществени процесуални нарушения от административно-
наказващия орган.
В административнонаказателното производство, завършило със
съставянето на атакуваното наказателно постановление, е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, водещи до неговата
незаконосъобразност.
Съдът счита, че АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на
чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ. По силата на посочената правна норма нарушенията по
този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на
2
вътрешните работи, а в определени случаи и от органите на Министерството
на труда и социалната политика. С оглед конкретиката по делото и
претендираното нарушение, следва да бъде прието, че актосъставителят мл.
инспектор Д. Х. Г. на длъжност П на ГКПП - Малко Търново към ГПУ -
Малко Търново при РДГП - Елхово е орган на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ въз основа на съставените
актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната
политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни
постановления. По делото липсват доказателства атакуваното наказателно
постановление да е издадено от орган притежаващ съответната материална
компетентност, докалкото няма представена заповед оправомощаваща ВПД
Началник на ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово да издава актове от
категорията на обжалвания. Липсата на така представена заповед препятства
съдът да направи преценка за материалната компетентност на органа, издал
оспорения административен акт, и следователно АНО не е изпълнил
вмененото му в чл. 103 от НПК задължение да установи всички предпоставки
за издаване на НП. С оглед на това наказващият орган следва да понесе
неблагоприятните последици от неизпълнението на доказателствената тежест,
като съдът приеме, че Д. Кокаларов, в качеството му на ВПД Началник на
ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово не е имал правомощие да издаде
процесното НП, поради което и само на това основание наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
На следващо място, по време на осъщественото административно
производство не е бил назначен преводач, съгласно изискванията на чл. 84 от
ЗАНН, по силата на който за неуредените в него случаи се прилагат нормите
на НПК, във вр. с чл. 21, ал. 2, изр.2 от НПК. Касае се за проверка на
узбекистански гражданин, която е осъществена от български инспектор. По
делото няма доказателства, че жалбоподателя владее български език писмено
и говоримо, както и че при установяване на нарушението е присъствал
назначен преводач. В АУАН липсва вписване, че съдържанието на акта е
преведено и разяснено на разбираем за жалбоподателя език. Правото на
нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово
изрично и надлежно дадено съгласие, че не желае да се ползва от това право,
преводач може и да не бъде назначен. По делото липсват каквито и да е данни
за отказ от преводач от страна на нарушителя, включително и че изобщо на
същия е разяснено правото да ползва преводач.
Поради горното не са спазени императивните изисквания на чл. 43, ал. 1
и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето
на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния
законов ред на нарушителя, поради факта, че същият не е български
гражданин, не владее български език и е следвало
административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 2
НПК - да назначи преводач. Всички документи са изготвени на български и в
този вид са поднесени на жалбоподателя за запознаване с тях.
3
В този смисъл е и текста на чл. 6, т. 3, б. "а" от КЗПЧОС, който
гарантира на лицата, обвинение в криминално деяние да получат незабавно и
в подробности информация за характера и причините за обвинението срещу
тях на разбираем за тях език (в този смисъл е и решението на ЕС по делото
Йозтюрк срещу ФРГ).
Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е
следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното се
ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице.
Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от
събраните по делото доказателства. Не на последно място, по делото липсват
каквито и да било доказателства относно връчване на процесното НП и
спазване изискванията на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед
отмяната на НП следва да бъдат възложени да се заплатят от наказващия
орган. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното съдебно
производство от упълномощен от него адвокат и претендира сумата в размер
на 900 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по делото. Доколкото по
делото АНО не е направил възражение за прекомерност на претендирания
размер на адвокатското възнаграждение, то същото следва да се присъди на
жалбоподателя в пълен размер.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4069а-287/04.10.2024 г. на
ВПД Началник на ГПУ - Малко Търново при РДГП - Елхово, с което на
основание чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ на О. Т. Е., д. р. ********** г, пол: мъж,
узбекистански паспорт № ***********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Главна дирекция
„Гранична полиция“ да заплати на О. Т. Е., д. р. ********** г, пол: мъж,
узбекистански паспорт № ***********, сумата в размер на 900 лв.
(деветстотин лева) с ДДС за адвокатско възнаграждение пред Районен съд -
Малко Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
4
5