Решение по дело №1922/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701922
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

№ 910/18.5.2023г.

 

Гр. Пловдив, 18.05.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 1922 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на Р.Д.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника Р.К., против заповед № А-1438/30.06.2022 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл.224а ал.1 във връзка с чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ – съществени отклонения по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 и т.6 предл. 1 от ЗУТ, е наредено спиране изпълнението на строителството и се забранява достъпа до строеж: „Жилищна сграда в УПИ III-101.505, кв.57“ по плана на с. Червен, гр. Асеновград, пета категория“, находящ се в ПИ с кадастрален идентификатор 80437.101.505 по КК на с. Червен, общ. Асеновград, урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), целият с площ от 749 кв. м., с разрешение за строеж пета  категория № 1/03.01.2018 г., населено място: - с. Червен, общ. Асеновград, издадено от главен архитект на общ. Асеновград, с документ за собственост НА № 114, т.III, рег. № 3530, дело № 476/2014 г.

С жалбата се оспорва изцяло административният акт, като нищожен, незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, същата е немотивирана и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че заповедта е немотивирана и, че неправилно са посочени за нарушени разпоредбите на чл.154 ал.2 т.6 от ЗУТ. Твърди се, че в заповедта липсват и указания на органа, които представляват част от задължителното съдържание на заповедта. Иска се прогласяване нищожността на оспорения административен акт, алтернативно, да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът – кметът на община Асеновград, чрез пълномощника си,  юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, като неоснователна, по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Р.Д.К. е собственик на недвижим имот – ПИ с ИД 80437.101.505, находящ се в с. Червен, общ. Асеновград, по КККР на землището на гр. Червен, с площ 749 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), кв.57, парцел ІІI, съгласно НА № 114, том III, рег. № 35430, д. № 476/2013 г. (л.21).

На 03.01.2018 г. е издадено разрешение за строеж № 1 от главния архитект на общ. Асеновград, с което е разрешено на Р.Д.К. да изгради строеж: "Жилищна сграда“ в УПИ XIII-101-505, кв.57 по плана на с. Червен, инвестиционен проект, изготвен на основание скица виза № 179/18.08.2016 г., комплексен доклад за оценка за съответствието и технически контрол в проектирането по част „Конструктивна“ и оценка за съответствие на същата част(л.19). Строителното разрешение е издадено въз основа на одобрени строителни книжа.

Административното производство пред кмета на община Асеновград е започнало с проверка от длъжностни лица на процесния строеж, въз основа на жалба вх. № 94-Г-67/23.02.2022 г. за установяване на наличие на отклонения от одобрения инвестиционен проект. Във връзка с горното, от длъжностни лица при общ. Асеновград, на 10.03.2022 г. е извършена проверка, за което е съставен  Констативен акт № 15 (л.22). Констатирано е извършване на строителство на едноетажна, монолитна жилищна сграда в УПИ XIII-101-505, кв.57 по плана на с. Червен, общ. Асеновград, на терен с голяма денивелация и възникнала опасност от свличане на земна маса, поради което са планирани допълнителни временни строежи, укрепващи съоръжения и площадки.  Във връзка с тези констатации, на 11.03.2022 г. са издадени предписания (л.47) за спиране на строителството до изпълнение на задължителните разпоредби и нормативни актове по време на строителния процес, а именно – преработка на инвестиционния проект и заповед за допълване на разрешение за строеж. Предписанието е връчено на Р.Д.К. на 11.03.2022 г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила.  

На 21.03.2022 г. от длъжностни лица при общ. Асеновград, са извършили повторна проверка, резултатите от която, са обективирани в КА № 10 от същата дата (л.45). При тази проверка е установено, че се извършва строителство на едноетажна, монолитна жилищна сграда в УПИ XIII-101-505, кв.57 по плана на с. Червен, общ. Асеновград, в хода на което, поради голямата денивелация на терена и възникнала опасност от свличане на земна маса са планирани и изпълнени допълнителни временни строежи, укрепващи съоръжения и площадки, което представлява промяна в характера на застрояването на цитирания обект, пета категория. Формиран е извод, че строежът е с нарушения, тъй като същият се изпълнява при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.6 от ЗУТ, и установеното е основание за издаване на заповед по чл.224а ал.1 от с. з. КА е връчен на упълномощено от възложителя и собственика на строежа лице на 24.03.2022 г.

На 10.06.2022 г. от страна на общ. Асеновград отново е извършена проверка от съответните длъжностни лица по чл.223 от ЗУТ при дирекция „ИПУТ“, при което на място са констатирани следните отклонения от одобрения проект:

1./ на кота – 2.62 м. по проект е следвало да има само едно помещение с размери с широчина b = 3.85 м. и дължина l = 5.70 м. и да са изпълнени основи с обратен насип. Вместо това, обратният насип е изпълнен само частично и в неизпълнената му част са изградени 3 помещения, означени на окомерната скица с цифри от 1 до 3 и имат следните приблизителни размери, както следва: - помещение № 1 – 5.70 м. на 7.60 м. със самостоятелен вход отвън, което помещение е свързано преходно с помещение № 3; - помещение № 2 – 5.70 м. на 2.82 м. на 5.60 м. със самостоятелен вход отвън и помещение № 3 – 5.23 м. на 5.60 м., което помещение има самостоятелен вход отвърни  е свързано преходно с помещение № 1. Прието е, че изложеното съставлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ;

2./ - не са изпълнени следните предвидени по проект конструктивни елементи, а именно: - неизпълнена изцяло стоманобетонна стена, колорирана в червен цвят на окомерната скица и означена като стена № 1; - неизпълнена стоманобетонна стена, колорирана в червен цвят на окомерната скица и означена като стена № 2, което съставлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ;

3./ - изпълнена е стоманобетонна стена, показана в червен и черен щрих на окомерната скица и означена като стена № 3, което не е предвидена по проект,  което съставлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ.

Предвид изложеното в КА е отбелязано, че съгласно чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ е налице основание за издаване на заповед по чл.224а ал.1 от с. з.

Срещу така изготвения КА от 10.06.2022 г. е депозирано възражение вх. № 94-Р-208/20.06.2022 г. (л.14), с което се излага подробно становище, че не са налице нарушенията на цитираните разпоредби на ЗУТ.    

Административното производство е приключило с оспорената в настоящото производство заповед № А-1438/30.06.2022 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл.224а ал.1 във връзка с чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ – съществени отклонения по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 и т.6 предл.1 от ЗУТ, е наредено спиране изпълнението на строителството и се забранява достъпа до строеж: „Жилищна сграда в УПИ III-101.505, кв.57“ по плана на с. Червен, гр. Асеновград, пета категория“, находящ се в ПИ с кадастрален идентификатор 80437.101.505 по КК на с. Червен, общ. Асеновград, урбанизирана територия, НТП Ниско застрояване (до 10 м.), целият с площ от 749 кв. м., с разрешение за строеж пета  категория № 1/03.01.2018 г., населено място: - с. Червен, общ. Асеновград, издадено от главен архитект на общ. Асеновград, с документ за собственост НА № 114, т.III, рег. № 3530, дело № 476/2014 г. Със заповедта е разпоредено също така, възложителят да освободи строежа и строителната площадка от хора и механизация, от пожаро- и взривоопасни средства и материали. Указано е също така, че строежът, спрян с оспорената заповед, може да продължи с разрешение на кмета на общината, след отстраняване на причините, довели до спирането му, като е отбелязано, че за отстраняване на причините, довели спирането на строежа, да се съобрази необходимото време за това.

Заповедта е съобщена на Р.К. на 04.07.20222 г., видно от саморъчно поставения подпис на самия административен акт (л.8-9).

Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана от Р.К.,*** на 11.07.2022 г.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, извършило е оглед и заснемане на процесния строеж, като е изготвило и снимков материал. От жалбоподателя са предоставени за запознаване одобрените проекти по части „Архитектура" и „Конструкции", по които е издадено Разрешение за строеж № 1803.01.2018 г.; - извършило е изчертаване на всички разпределения от одобрения архитектурен проект и един от вертикалните разрези, като е пренесло конструктивните елементи от одобрения конструктивен проект; -     проучило е кадастралната карта на с.Червен, община Асеновград за територията на процесния строеж; изготвило е извлечение от нея за ситуиране на строежа, както и е изготвило графични приложения към експертизата - заснемане на процесния строеж по изпълнението му на място; - разпределения на всички етажи и вертикални разрези в мащаб 1:100. В отделно приложение е представил сградата съгласно одобрените проекти.

От извършения оглед на място и заснемане на процесния строеж, експертът е констатирал, че изпълнената сграда е еднофамилна, жилищна, с един жилищен етаж, частичен етаж под него и използваемо подпокривно пространство. Сградата е със скелетна стоманобетонова носеща конструкция, монолитно изпълнение. Сеизмичната осигуреност е решена със стоманобетонови шайби. Сградата е на фаза „груб строеж". Теренът е силно наклонен, като ниската страна е от североизток, а високата от югозапад към улицата. Изпълнени са: стоманобетоновата носеща конструкция, ограждащите и преградните тухлени зидове /без някои преградни стени по система за сухо строителство/, покривната конструкция, покривното покритие с керемиди, улуци, водосточни тръби. Монтирана е фасадната дограма. Не е положена външната топлоизолация. Вътре в сградата са изпълнени част от довършителните работи - шпакловки и на места -фаянс и теракота. Не е монтирана вътрешната дограма. Инсталациите са монтирани като вертикални клонове и хоризонтална разводка, без зареждане с ключове и контакти и без обзавеждане със санитарни прибори. В част от помещенията не са изпълнявани довършителни работи и стените са все още с видима зидария. Не са довършени и шпакловки на таваните във всички помещения.

Около фасадите на сградата в дворното пространство не са довършени строителните дейности по тераси, подпорни стени, площадки и стълби. На места има останал кофраж и временни подпори. Сградата има частично използваем първи етаж в североизточната си част, който е на кота – 3.00 м. спрямо котата на готовия под на жилищния етаж + -0.00 м. Там са разположени две помещения -едното е Г-образно и заема цялата ширина на сградата, а другото е със същата ширина, но е тясно и със самостоятелен вход от фасадата от югоизток. В голямото помещение се влиза от двора от североизток, но в момента на огледа не е можело да се определи функция, тъй като то е недовършено /има само ограждащи стени/. Между двете помещения е изпълнена стоманобетонова стена по цялата ширина на сградата. Поради наклона на терена, над частичния първи етаж на кота – 3.00 м. е разположен жилищен етаж на кота + -0.00 м. със значително по-голяма площ, която обхваща и насипан терен върху основите в югозападната част на сградата. Върху него е и входа за сградата, намиращ се на югозападната фасада. На етажа е изпълнено една жилище, в което са оформени /все още без обзавеждане/: 3 спални с бани и тоалетни, дневна с трапезария и кухненски бокс, килер и коридор, с антре пред входа на сградата. В стоманобетоновата плоча над етажа, на кота + 3.15 м. е оставен отвор за вита стълба, от която да става качване към използваемо подпокривно пространство с двускатен наклонен покрив над него. Подпокривното пространство е предвидено за ателие.

Сградата е изпълнена с размерите и местоположението си съгласно одобрените за нея инвестиционни проекти. Вътре са направени незначителни промени, които могат да се определят като несъществени изменения. Непредвидени в проектите са: тераса към североизточната фасада, за която е изпълнена самостоятелна носеща конструкция от колони, и плоча и за покрив, над която, е удължена дървената покривна конструкция от тази страна на сградата. На терасата се излиза от помещение на жилищния етаж и същевременно се качва от двора по еднораменна дъговидна външна стълба, изпълнена като стоманобетонова. Тя не е довършена и няма все още парапети. Парапетите на терасата са от плътна тухлена зидария. Към североизточната фасада, в нейния южен ъгъл е изпълнена тераса към дневната на жилищния етаж. Тя е с размери 1.90 м./7.00 м., има стоманобетонова носеща конструкция от колони, греди и плоча. Парапетите са от плътна тухлена зидария. Такава тераса е изпълнена и при югозападния ъгъл на сградата. Конструкцията е също стоманобетонова от колони, греди и плоча. Терасата има две части - до ъгъла е част с размери 3.60 м./5.70 м., която достига до плътна ограда към съседния имот и е предвидена за паркомясто или детска площадка. Към нея е свързана тераса с размери 2.00 м./З.12 м. към спалнята в тази част на етажа. В имота, около сградата, са изпълнени подпорни стени, които не са довършени. Те оформят както терасиране на двора за бъдещо ползване с декоративна растителност, така и за решаване на проблемите с отводняването на дворното пространство. Дворното пространство е подготвено за реализиране на вертикална планировка, но изпълнението й е спряно.

В резултат на огледа и прегледа на строителните книжа, вещото лице е констатирало, че посочената в т.З от заповедта стоманобетонова стена, номерирана в окомерната скица към констативния акт като „Стена 3" е предвидена в одобрения конструктивен проект в участъка между Шайба 4 и Стб. Сг.17. Тя е номерирана от проектанта като Сгб Ст.4. Продължението на тази стена в посока към шайба 5 не е предвидено в проекта. Там е даден насип върху фундаментите под настилка на кота – 0.05 м.

Експертът сочи, че в т.2 от обжалваната заповед са описани като неизпълнени две стоманобетонови стени, означени на окомерната скица към констативния акт като „Стена Г и „Ст.2". Тези стени в одобрения конструктивен проект са съответно Стб. Ст.З и Стб. Ст.14. Те са предвидени от проектанта като елементи, поемащи земния натиск от насипа, който е трябвало да бъде изпълнен вътре в пространството между стените. Същевременно стоманобетоновите стени поемат натоварването от плочата на кота + -0.00 м. в този участък от сградата. Огледът на място показа, че тези стени по време на строителството са заменени със стоманобетонови греди между колоните и шайбите така: Изпълнена е греда между Шайба 1 и колона К.5, изпълнена е непрекъсната греда между Стб. Ст.4 - колона К.б - колона К.5 - колона К.З - колона К.2. Посочва също така, че замяната на плътни стоманобетонови стени с греди е възможна, но само след съответните статически изчисления, извършени от проектанта - конструктор или друго правоспособно лице с пълна проектантска правоспособност за част „Конструкции" на инвестиционните проекти. Замяната променя строителната конструкция и натоварванията. Стоманобетоновата стена е вертикален линеен елемент, натоварващ ивично фундаментите на сградата под тях, а гредите предават натоварванията върху колоните, които от своя страна натоварват фундаментите точково. Разликата в начина на натоварване се отразява в размерите и армировката на фундаментите под колоните, съответно горната и долната армировка.

Ако замяната на стоманобетоновите стени с греди цели да се елиминира насипа от почва в пространството между стените и така то да се освободи за обитаване, това може да се предвиди в преработка на проекта по част „Конструкции", изискваща съответни статически изчисления и чертежи с нова, променена армировка. След изготвяне на такъв проект и неговото реализиране на място, обектът може да бъде въведен в експлоатация.

          На следващо място, експертизата е констатирала, че новите помещения на кота – 2.62 м. не са предвидени в одобрения проект /предвидено е само едно помещение между колони К.1 - К.2 - К.З - К.5 - Шайба 1/. Обстоятелството, че насипа между колоните е заменен с помещение за обитаване се отразява на конструкцията на сградата с това, че се появява експлоатационно натоварване в този участък, а не земна почва. Основите на сграда са проектирани като ивични и експлоатационното натоварване /настилки, замазки, подови покрития, хора, мебели и т.н./ практически се предава директно върху почвата между ивиците като равномерно разпределен товар, а не върху друг конструктивен елемент. В този случай промяната няма да се отрази на носимоспособността на сградата поради липсата на директен контакт с някой от носещите елементи. В участъците, в които равномерно разпределеното експлоатационно натоварване се предава върху ивичните основи, предвиденото натоварване в проекта от почвен насип компенсира промяната. Общи части на строежа при еднофамилна жилищна сграда не могат да се определят, тъй като не съществуват различни собственици на етажите или отделни части от сградата.

Огледът на място е показал, че всички предвидени конструктивни елементи, с изключение на описаните в обжалваната заповед като неизпълнени или променени, са изпълнени с размерите и местоположенията им съгласно одобрения конструктивен проект. За вложената армировка са съставени протоколи обр.7, с което участниците в строителния процес гарантират влагането на необходимата армировка, предвидена в проекта или негови изменения, процедирани по надлежния ред, предвиден в ЗУТ и „Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството". За процесния строеж няма одобрявани изменения на одобрените проекти по време на строителството. Промени са нареждани в заповедната книга от лицето, упражняващо авторски надзор.

Посочва също така, че в заповедната книга на строежа са вписани 5 заповеди от лицето, упражняващо авторски надзор на строежа /а не от проектанта - конструктор, автор на одобрения конструктивен проект/, с когото е сключен договор на 30.03.2019 г., съгласно вписване в заповедната книга /л.76/.

Със Заповед № 1 от 02.04.2018г. е наредена промяна в котата на фундиране на строежа /л.77/. Там, където по проект е била на -3.35 м. и – 3.75 м., със заповедта тя е понижена на кота – 4.00 м.

Със Заповед № 2 от 03.04.2018г. /л.77/ е наредено да се изпълни нова армировка на фундаментите, за което е представен и нов армировъчен план /л.78/.

Със Заповед № 3 от 03.04.2018г. /л.79/ е наредено да бъде удължена надлъжната армировка във всички вертикални конструктивни елементи - шайби, колони и ст. б. стени, тъй като на голяма част от площта е понижена котата на фундиране и проектната армировка е с недостатъчна дължина.

За стоманобетоновата плоча на кота – 0.05 м. е издадена Заповед №4/25.04.2018г. /л.79 гръб/. Описано е, че възложителят желае да ползва помещения в участък от сградата, в който в проекта е предвиден насип. Дадена е нова армировка на плочата на кота + -0.00 м. /л.80 гръб/.

Експертът е констатирал също така, че от издадените заповеди от лицето, упражняващо авторски надзор, вписани в заповедната книга на строежа, към които са приложени кофражни и армировъчни планове на елементите, предвидени за промяна, са предприети мерки за своевременно отразяване на исканите от възложителя промени. Тъй като предвидените изменения представляват съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по смисъла на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, в чл.154, ал.З от ЗУТ е определен ред за одобряването им с нов инвестиционен проект и издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж преди реализирането им.

Отбелязва също така, че описаните в заповедта, като неизпълнени стени, могат да бъдат изградени и на по-късен етап от строителството, но те няма да бъдат идентични с тези, предвидени в проекта на техните места. Това е така, защото вертикалната армировка на стоманобетоновите стени се отвежда навътре във фундаментите още при кофрирането им и същевременно достига нагоре в плочата на кота +-0/00м. и се бетонира с нея. Такова отвеждане на вертикална армировка в елементи от долно и горно ниво и едновременно бетониране, не може да се постигне качествено, след като сградата е изпълнена. Реализацията би изисквала сериозно разбиване и направа на пробиви в основите и горната плоча за монтаж на допълнителна вертикална армировка, което не е желателно. Посочва също, че характерът на сградата - „ниско застрояване" по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗУТ/до 10м./ не се променя и в двата случая.

Вещото лице сочи също така, че, съгласно одобрените проекти, на кота -2.62 м. е предвидено само едно помещение - „Помещение за инвентар" в северозападния ъгъл на сградата. По време на строителството нивото е понижено на – 3.00 м. На това ново ниво са изпълнени две помещения., подробно описани в експертизата , и доколкото промените на кота – 2.62 м. /сега на – 3.00 м./ засягат само обема на сградата вътре и не се отразяват на габаритите й, не нарушават линиите на застрояване и височините на сградата, те могат да се третират като вътрешни преустройства, но със засягане на конструкцията на сградата.

          Вещото лице и установило, че всички протоколи и актове, които се съставят по време на строителството, подробно са описани в „Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството". Всеки протокол се съставя на определен етап от изпълнение на строежа. Самата номерация на протоколите в наредбата следва хронологично етапите на строителния процес. Съставянето и подписването на протоколите е отговорност на участниците в процеса, които го подписват. За законосъобразно изпълнение на строежа следва да са съставени всички относими към естеството на строежа актове от наредбата. Гарантирането на изпълнението е заложено в самото им съставяне и подписване.

Отбелязва също така, че Наредба № 3 изисква Акт обр.З /Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването/ да се състави от длъжностно лице от общинската администрация, като се подписва и от техническия ръководител за обекти от пета категория и от строителя /ако има такъв/. С акта се удостоверява, че след като са изпълнени фундаментите на сградата, строежът отговаря на издадените строителни книжа. За съставяне на Акт обр.14 - Акт за приемане на конструкцията е необходимо да са налице всички предходни актове протоколи по наредбата, касаещи изпълнението на конструкцията на сградата. Ако в Акт обр. 3 се констатира, че строежът се изпълнява съгласно одобрените проекти, това е предпоставка в Акт обр.14 да се констатира, че конструкцията на сградата е изпълнена също по тях. При наличие на изменения, те трябва да бъдат отразени по съответния ред, както в проектите, така и в актовете, отчитащи изпълнението.

Съставените актове и протоколи по време на строителството, които са приложени по делото, са описани в експертизата в т.В./, 3./. Те са част от цялото досие на строежа, но не са в изчерпателния си вид, който ще ги направи годни за представяне пред главния архитект на община Асеновград за въвеждане в експлоатация на строежа. Прегледът на представените протоколи показва, че те са подписани от участниците в строителния процес за процесната сграда. Крайният извод на експерта е, че процесният строеж е изпълнен на фаза „Груб строеж" по смисъла на т.4б от §5 на ДР на ЗУТ.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и обосновано.

В съдебно заседание на 08.12.2022 г. като свидетел е разпитано лицето К.А.М., от чийто показания се установява, че по професия съм архитект. Познава Р. и неговият строеж в с. Червен в детайли. Сочи, че обектът е спрян още през февруари месец тази година, поради промяна в инвестиционното намерение на собственика, възложителя. Посочва също така, че съгласно закона се изисква спиране от страна на строителния надзор за отразяване на промените в проектната документация, както и, че след спирането, по обекта не се изпълняват никакъв вид СМР. Свидетелят твърди, че от 2018 г. обектът е на груб строеж, с протокол акт образец 14, и няма отклонение от тогава. Твърди също така и, че от 2018 г. до момента са извършвани укрепителни дейности на терена и довършителни работи във вътрешността на обекта - до спирането. За спирането е съставен акт образец 10 от страна на строителния надзор на обекта, през  февруари месец, но не помни дата. Сочи, че проверка от страна на общ. Асеновград с комисия на обекта се състояла на 10.03.2022 г., при спрян обект, съгласно сигнал. Съставен е констативен протокол от страна на комисията, като не се констатира в него, че има извършено незаконно строителство в обекта. Констатациите били за площадките на терена, които, съгласно план за безопасност и здраве на СМР, са  предвидили. Общината изисквала от тях да представят проект с промените. Не знае защо са съставени два констативни акта за спиране на строителството при вече спрян строеж и заповед за спиране, която е обжалвана от собственика към община Асеновград. Жалбата не е взета като съществена и след това е издадена заповед за спиране на строежа. Свидетелят твърди също така, че е присъствал по време на проверката, на която не е имало външни лица - били комисията, собственикът и свидетеля. Работници, техника не е имало. Твърди също така, че на обекта има само строителни материали.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представени от жалбоподателя в с. з. на 05.10.2022 г. доказателства (л.45 и следв.); - представените с молба от 09.11.2022 г. от жалбоподателя доказателства (л.73 и следв.).

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК във връзка с чл.215 ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт. Аргументите за този извод на настоящия състав на съда са следните: - според възприетите в правната теория и практика критерии, административният акт е нищожен, ако е издаден при особено съществени нарушения на изискванията за законосъобразността му по чл.146 АПК. Липсата на компетентност на административния орган - материална, териториална (местна) или по степен, винаги води до нищожност на акта. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление.  Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

          Съдът намира, че, в случая, не се установява да са налице основания за обявяване нищожността на оспорената заповед.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 1  1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи; т.3 забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите. Съгласно разпоредбата на чл.224а ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1. С  оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

          Спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържат фактически констатации, установени в предхождащия я констативен акт, връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, срещу който КА са депозирани възражения, разгледани от административния орган в производството по издаването на заповедта от 30.06.2022 г.

Не се споделя довода за незаконосъобразност на оспорения акт, предвид издаването му след предвидения в чл.224а ал.5 от ЗУТ тридневен срок от изтичане срока за подаване на възражения срещу КА. Така предвиденият срок е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността административния орган по чл.224а от ЗУТ да упражни своите законови правомощия.

Съдът не установява в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспорения акт. Не се установява да е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Всички констативни актове са връчени надлежно на К. чрез упълномощено от него лице, което е достатъчно, да се приеме наличието на редовна процедура по съобщаване на акта. Следва да се посочи, че съгласно константната практика на ВАС, дори и да се приеме, че има нарушение в процедурата по връчване на КА, то същото не съставлява съществено такова по смисъла на закона. Оспорената заповед е издадена след съставяне на КА, като правото на участие на заинтересованите лица е гарантирано с възможността за подаване на жалба срещу този акт. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповедта за спиране на незаконния строеж и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът е реализирал правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно, правото на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства, е реализируемо и в производството по обжалване на заповедта пред съда. Жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на защита в процесното производство и е предприел съдебно оспорване на акта, с който приключва административната процедура.

По правило, производството по чл.224а във връзка с чл.224 от ЗУТ от ЗУТ, е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Предпоставка за издаване на акт за спиране на строителство е провеждане на процедура по чл.224а от ЗУТ във връзка с чл.224 от ЗУТ. В случая е изпълнена процедурата предвидена в  чл.224а ал.1 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 12 от 10.06.2022 г. Описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт.  В този смисъл констативният акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства се оспорват от жалбоподателя, но следва да се посочи, че  в настоящото съдебно производство безспорно се установи фактът на извършеното и констатирано строителство, чрез приетата без възражения от страните СТЕ.

По съществото на спора, съдът намира че обжалваната заповед е законосъобразна. Спирането на изпълнението на строеж, по своята правна същност, е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство. Следователно, издаване на заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и законосъобразно, само, когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи строително-монтажни работи, т.е., когато реално се извършва строеж. В контекста на изложеното и след анализ на събраните по делото даказателства, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. От данните в съставения констативен акт се установява по безспорен начин, че строителните дейности, подробно описани в акта по своя характер представляват строително-монтажни работи по изграждане на строеж и попадат в приложното поле на  §5 т.36 и т.38  от ДР на ЗУТ, за осъществяването на които, не е налице одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.154 ал.2 т.5 и т.6 от ЗУТ и заповед за допълване на разрешение за строеж, като горното квалифицира незавършения строеж като строеж с нарушения, който се осъществява при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, така, както е прието в оспорената заповед, и, който строеж може да бъде спрян в условията на чл. 224а ал.1 от ЗУТ. По съществото на спора, съдът приема за установено, че са налице основанията по смисъла на  чл.224а ал.1 във връзка с чл.224 ал.1 от ЗУТ, поради което и заповедта е законосъобразна.  

Целта на спирането на изпълнението на строителството в хипотезата на чл. 224а ал.1 от ЗУТ за строеж с нарушения по смисъла чл.224 ал.1 т.1 от ЗУТ, който се извършва без влязло в сила разрешение за строеж, е констатираните нарушения да бъдат своевременно отстранени, за да се предотврати довършването на започнатото незаконно строителство и да се осигури законосъобразното му приключване в съответствие с всички правила и строителни норми. Затова в този случай, контролните органи, със заповедта за спиране на строежа са длъжни да дават указания и срок за изпълнението им, включително и в хипотезата на започнат строеж преди издадено и влязло в сила разрешение за строеж. И само ако не бъдат изпълнени, могат да пристъпят към издаването на заповед за премахване на незаконното строителство. Т. е. налице е волеизявление на административния орган, което е ясно и разбираемо изразено, при липса на каквито и да е съмнения относно разпоредените с акта последици. Посочени и са отклоненията на строежа от издаденото строително разрешение и одобрените инвестиционни проекти.

Съгласно чл.154 ал.2 т.5 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, а според т.6 на същия текст, които нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл.152 ал.2. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им.

Видно от приетото заключение на вещото лице по изпълнената СТЕ, са налице съществени отклонения по смисъла на чл.154 ал. 2 от ЗУТ по отношение на т.5 и т.6: - установени са много отклонения и най-вече в конструктивната част. В експертизата и по-горе в настоящото изложение същите са изложени подробно, но най-общо казано, с оглед избягване повтарянето им, те се изразяват в замяна на стени по време на строителството, която замяна променя строителната конструкция и натоварването на сградата, като експертът е посочил, че това следва да стане единствено и само, след съответните статистически изчисления, извършени от проектанта-конструктор или друго правоспособно лице с пълна проектантска правоспособност за част конструкции и, едва тогава, обектът може да бъде въведен в експлоатация. В този смисъл, неоснователно е  възражението на жалбоподателя в насока неправилно посочване на нарушени разпоредби – тази по чл.154 ал.2 т.6 от ЗУТ.

Както от КА, така и от оспорената заповед се установява, че към момента на проверката са извършвани строителни дейности в отклонение на одобрения проект се извършват; посочено е в какво се изразяват те; посочено е какво представлява строежът, каква категория е и, че не е завършен и пр. Посочено е и срокът, в т.2 от заповедта, като същият, макар и да  не е конкретизиран, предвид изложените причини за спиране на строителството, а именно: - набавяне на строителни книжа, е указано, че следва да се съобрази с технологичното време за изготвянето им. В случая безспорно са установени нарушения по смисъла на чл.224 ал.1 т.2 от ЗУТ, поради което и не може да се приеме, че не са дадени точни и ясни указания относно отстраняването на нарушенията.

Констатирайки това, кметът на общината е издал процесната заповед в съответствие с материалния закон и с целта му.

Не може да се приеме за основателно и твърдението на жалбоподателя, че обектът е бил вече  спрян, а административният орган е издал заповед за спиране. Спиране на строеж от трета, четвърта и пета категория, изпълнен в нарушение се извършва по реда на чл.224а ал.1 от ЗУТ, т.е. със заповед на кмета на общината. Издаването на КА и предписания, които очевидно в случая, не са били изпълнени, след като се е работило по площадката на обекта, обстоятелство, установено, както в КА и от 21.03.2022 г. и в този от 10.06.2022 г. и, което кореспондира с показаният на разпитания свид. Маргаритов, не означава спиране на изпълнение на строителството. Органът има право да извършва проверки по всяко време, да съставя актове, да издава предписания, но спирането на обектите се извършва по така посочения по-горе.

Що се отнася до възражението, че в частта за „строителен надзор“ на обекта, е посочено лице, изпълняващо технически контрол  - инженер Х.М., който няма техническа връзка с обекта, съдът намира за необходимо да посочи следното:

На първо място, КА № 12/02022 г. е подписан от упълномощеното лице И.Д. без възражение по отношение посоченото в него лице по строителен контрол. На второ място, видно от акт за приемане на конструкцията от 03.09.2018 г. (л.46) под т.2 - Технически ръководител, фигурира името на инж. Х.М. Г., който и се е подписал на процесния акт; като такъв, инж. Х.М. Г. съществува и в: -  Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа (л.49); в КА за установяване съответствието на строежа с издадените строителни книга и за това, че ПУП е приложен по отношение на застрояването, подписан от него самия (л.52), както в акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 16.02.202 г. (л.53), който също е подписан от инж Х.М. Г.. Или иначе казано, неоснователно е възражението на жалбоподателя,че е сгрешена длъжността на инж. Х.М. в оспорения акт, което представлява съществено процесуално нарушение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният акт не отговаря на изискванията на чл.224а ал.3 от ЗУТ, тъй като не са посочени конкретните причини, които следва да се отстранят и срок, в който следва да стане това. В т.3 на диспозитива от оспорения административен акт е посочено, че за отстраняване на причините, довели до спиране на строежа следва да се съобрази необходимото технологично време за изготвяне на строителната документация, както се посочи по-горе, а в мотивната част на заповедта, подробно, в 3 точки са посочени и конкретните нарушения със съответната правна квалификация, които представляват основание за спиране строителството на обекта.   

По изложените съображения съдът счита, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК, а жалбата на Р.К. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника, съгласно разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК. Същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение,  съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от изложеното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.К., ЕГН **********,***, против заповед № А-1438/30.06.2022 г. на кмета на общ. Асеновград.

ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на общ. Асеновград, сумата от 100.00 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

                   

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: