№ 46794
гр. София, 17.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110128176 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищцата М. И. З. е предявила срещу ответника „В. К.“ АД главен установителен иск с
правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде
прогласен за нищожен сключеният между страните договор за паричен заем Standard 14 №
5965031 - 03.10.2023г.
В условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 20 от ЗПК и
чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на следните клаузи: чл. 1, ал. 3 от договор за
паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г., съгласно който се дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887 лв.; чл.
4, ал. 2 от договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г., съгласно който се
дължи неустойка от кредитополучателя за непредоставяне на обезпечение в размер на 1257,
90лв.; чл. 2, ал. 1, т. 1 от договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. вр. с
Приложение 1 - Погасителен план, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер
на 774, 60 лв.
Ищцата твърди, че на 03.10.2023 г. между нея, в качеството й на кредитополучател, и
„В. К.“ АД, в качеството на кредитор, е сключен договор за паричен заем Standard 14 №
5965031 - 03.10.2023г. Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен
документ, след подадена заявка през уебсайта на „В. К.“ АД. По силата на същия
ответникът е следвало да предостави заемна сума в размер на 3000 лв. Кредитополучателят,
от друга страна, поел задължение да върне задължението за срок от 60 седмици, с 30
погасителни вноски, всяка от които в размер на 188,72лв., при фиксиран годишен лихвен
процент 40.32 % и годишен процент на разходите 49.37% и общ размер на всички плащания
5661.60 лв. с включена такса за „експресно разглеждане“ на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 1887,00лв., съгласно чл. 1, ал. 3 вр. с чл.2, ал.1, т. 7 от процесния
договор. Посочва, че съгласно чл. 4 от договора е трябвало да бъде предоставено
обезпечение - поръчител или банкова гаранция в срок до 3 /три/ дни от сключване на същия.
В случай, че от страна на кредитополучателя не било предоставено едно от посочените
обезпечения, в уговорения 3-дневен срок, на осн. чл. 4, ал. 2 от страна на кредитополучателя
се дължала неустойка в размер на 1257, 90 лв., разсрочена на равни части към всяка от
погасителните вноски, като размерът на дължимата вноска в този случай е бил в размер на
230,65лв., а общото задължение по договора е било в размер на 6919,50лв. Посочва, че
съгласно погасителния план видът на вноските били четиринадесетдневни, като сумите
които следвало да бъдат върнати са следните: главница – 3000,00 лв., договорна лихва –
1
774,60 лв., такса „експресно разглеждане“ – 1887,00 лв. и неустойка – 1257,90 лв.
Неустойката и таксата за експресно разглеждане, както изрично било посочено в договора се
дължали пропорционално към всяка вноска по кредита, отразени са в погасителния план и
представляващ неразделна част от договора. Нещо повече, неустойката се дължала от деня
на подписване на договора, независимо от предвидения срок за предоставяне на
обезпечение. Счита, че договорът е нищожен, тъй като в него липсвала ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира същият/. Твърди, че посочения размер на ГПР не
отговаря на действителния такъв, доколкото в него не били включени таксата за експресно
разглеждане и неустойката. Сочи, че действителния размер на ГПР надвишава значително
максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че с предвиждането за заплащане на
сумата за такса „експресно разглеждане“, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
доколкото събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди, че с включването и към
задължението на потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение е
налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в
договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане
на кредита, размерът, на които да не се включва в ГПР, тъй като е уговорено задължение за
потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за
която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Твърди, че в нито
един момент не й е била представена преддоговорна информация, нито пък в процесния
договор е посочено какъв е ГПР, когато се включи и предвидената неустойка за
неизпълнение на акцесорното задължени, свързано с представяне на “невъзможно”
обезпечение. Счита, че е налице нелоялна търговска практика от ответника, доколкото е
въвел ищцата в заблуда относно действителната му цена. Твърди, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, като
същата излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се
превръща в източник на неоснователно обогатяване. Твърди, че клаузата, уреждаща таксата
за експресно разглеждане също е нищожна на самостоятелно основание - чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД поради противоречието и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва
уговорената възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва правен
интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на
потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът,
по който е изчислен ГПР, е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи
математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде
включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на
договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката
имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави,
доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да
сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените
обезпечения, а в случай, че няма възможност, е имал 14 дневен срок да се откаже от
договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е
налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице
нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по
управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че
услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.
2
Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не
предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.
Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
По допустимостта
Съдът счита, че така предявените искове са допустими, както и че исковата молба е
редовна. Между страните няма спор, че оспорените клаузи присъстват в договора, а дали
сумите са начислени на ищеца, е въпрос, който не засяга допустимостта на предявените
искове. Не е налице противоречие между петитума на исковата молба и изложените
твърдения в обстоятелствената част.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че между нея и
ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от
03.10.2023 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдяния размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която
договорна клауза противоречи закона, уговорена е в негова вреда, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на
евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че на 03.10.2023 г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. с
твърдяното в исковата молба съдържание.
По доказателствата
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Ищцата е поискала назначаването на съдебно-счетоводна експертиза при
необходимост, като ответникът е възразил срещу това искане. Съдът счита, че доколкото
спорът между е правен, не е необходимо назначаването на експертиза.
Искането на ответника да се извърши справка дали са налице други дела между
ищеца и други кредитни институции за нищожност на договори, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото е неотносимо към настоящия спор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 03.10.2023 г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5965031 - 03.10.2023г. с твърдяното в
3
исковата молба съдържание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4