Р Е Ш Е
Н И Е № 6
гр.Сливен,
24.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря П.СПАСОВА и в присъствието на прокурора Б.СЯРОВ, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внах дело № 613 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по
реда на чл.378 ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязло в сила решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а
от НК.
Образувано е по въззивна жалба от адв.
Е.М. ***, защитник на обвиняемия М.Р.М., срещу решение № 452/31.10.2019г.
постановено по анд № 1415/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение обвиняемият М.Р.М.
е признат за виновен в това, че на 06.07.2019г. в гр. Сливен, без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/ 0,661
грама нето тегло с концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол - 11,40%, на стойност 3,97 лева, съгласно Протокол №
537/2019г. ФХЕ на БНЛ Бургас (забранени, съгласно Приложение 1 към чл. 3, ал. 2
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите (обн. ДВ бр.
30/1999г.), като случая е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3
предл.2, т.1 предл.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено дминистративно наказание „глоба" в
размер на 1 000 лева.
Отнети са в полза на държавата
веществените доказателства, като е постановено след влизане в сила на решението
същите да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Обвиняемият е осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 59.62 лева платима
в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас.
В жалбата, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство, подадена от защитника на
обвиняемия в предвидения от закона и указан от съда срок за обжалване на
решението, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт. Решението на
районния съд се определя като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. По отношение на наложеното административно
наказание се заявява, че същото е несправедливо, тъй като не е съобразено с
обстоятелството, че обвиняемият е безработен. Заявява се, че съдът не се е
съобразил с всички налични доказателства и е игнорирал тези, обосноваващи извод
за незначителна степен на обществена опасност - количеството и стойността на
наркотичното вещество, предназначението за лична употреба, добрите
характеристични данни, чистото съдебно минало, липсата на предходни
регистрации, критичното отношение към стореното, приноса за разкриване на
обективната истина. Обосновава се извод за липса на вредни последици респ.
аргументира се хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
Настоява се за отмяна на решението на СлРС и за постановяване на ново решение,
с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В с.з. пред въззивния съд, обвиняемият М.М.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният
заявява, че поддържа жалбата на обвиняемия на посочените в нея основания. Твърди, че в
първата инстанция неоснователно не са били отчетени адекватно наличните
смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства и оспорва съдържащото се в
мотивите на решението основание за налагане на административното наказание в определения
от съда размер. Настоява за отмяна на решението на СлРС и и за постановяване на
ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Самият обвиняем настоява за намаляване на размера на
наложеното му наказание.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
решението на СлРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Аргументира се, че деянието правилно е квалифицирано като маловажен случай, а
не като малозначително, както и че наложеното наказание е в предвидения по
закон минимален размер.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните
от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:
На 06.07.2019г. свидетелите А.М.и М.П.-
полицейски служители в РУ на МВР - Сливен изпълнявали служебните си задължения
по опазване и охрана на обществения ред.
Около 19.00 часа те спрели за
проверка в гр. Сливен, по ул. "Димитър Пехливанов Добрович"
обвиняемия М.М., който управлявал лек автомобил марка "Рено", модел
"Меган" с ДК № СН ***СА. При проверката полицейските служители
забелязали, че обвиняемият е притеснен, със зачервени очи и широки зеници.
Свид. М.П.попитал обвиняемия дали е
употребил упойващи вещества, на който въпрос обвиняемият отговорил отрицателно,
но признал, че носи в себе си топче марихуана, което предал с протокол за
доброволно предаване на същия свидетел. Обвиняемият бил тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
- Сливен, като пробите били отрицателни.
На предаденото с протокол за
доброволно предаване топче бил направен оглед на веществено доказателство,
както и полеви тест, при който веществото реагирало на канабис.
В хода на досъдебното производство
била назначена и извършена физикохимична експертиза, от чието заключение се установява,
че предаденото от обвиняемия вещество има нето тегло 0,661 грама и се определя
като коноп /марихуана/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол - 11,4 %. Стойността на предаденото доброволно наркотично
вещество е 3.97 лв.
Фактическата обстановка, изложена в
мотивите към проверяваното решение подробно и последователно, по същество и по
отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото
му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна
до изложените по-горе фактически констатации.
Тази фактическа обстановка не се
оспорва по същество предвид липсата на оплакване в жалбата за необоснованост,
както и на наведените доводи в тази насока в с.з. пред въззивния съд.
Решението на районния съд не е
необосновано, доколкото изложените фактически констатации напълно съответстват
на събрания по делото съвкупен доказателствен материал.
Изводите на районния съд както по
отношение на преценката на доказателствените материали, така и по направените
въз основа на това фактически констатации напълно се споделят от въззивния съд.
Правилно е отчетено в мотивите към
първоинстанционното решение, че приетото за установено от фактическа страна се
потвърждава от събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М.П.и Антон
Митев, протокол за оценка на наркотични вещества, протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, приемателно-предавателен
протокол, както и заключението по назначената физикохимична експертиза.
Въз основа на така правилно
установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд,
последният е направил и обосновал законосъобразните си правни изводи относно
съставомерността на извършеното от обвиняемия М.Р.М., а именно, че с деянието
си той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл.1 от НК, а именно, че на 06.07.2019г. в
гр.Сливен, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества
- коноп (марихуана) с нето тегло 0.661 грама с концентрация на активния
наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 11,40 %, съгласно
физикохимична експретиза на БНЛ Бургас /забранени, съгласно Приложение 1 към
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/
на стойност 3,97 лв., като случаят е маловажен.
В тази връзка първоинстанционния
съд също е изложил достатъчно и убедителни съображения относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното от обвиняемия М.М., които настоящата
инстанция напълно споделя.
При приетите за установени и
коментирани по-горе фактически положения е несъмнено, че деянието на обвиняемия
съставлява престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, предл.1 от НК.
От обективна страна е несъмнено, че
обвиняемият е държал в себе си високорисково наркотично вещество – марихуана,
като не е имал разрешително за това.
Конопът /канабис, марихуана/ и
активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина" от Наредба за реда за квалифициране на растенията
и веществата като наркотични във връзка с чл.З, ал.2 от ЗКНВП.
Правилна и законосъобразна е
преценката, че случаят е маловажен предвид факта, че се касае до наркотично
вещество, което е в количество малко над половин грам и на ниска парична
стойност. Тази преценка е съобразена и с личността на дееца, а именно касае се
до млад човек, без предходни осъждания, с изразено съжаление за извършеното.
Същевременно, обаче, районният съд
обосновано е направил извод, че независимо от по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, в конкретния случай все пак се касае за престъпление,
което поради характера на засегнатите обществени отношения и начина на
засягането им, широкото му разпространение и обществената нетърпимост към
същото, е принципно със завишена степен на обществена опасност и поради това е
неприложима нормата на чл.9, ал.2 от НК.
Настоящата инстанция напълно
възприема и споделя тази констатация относно степента на обществената опасност
на извършеното от обвиняемия М.М. конкретно деяние и счита, че такава е налице
т.е. деянието не е малозначително.
Неоснователни са както оплакването
във въззивната жалба по отношение на отказа на съда да приложи разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК, така и наведените в тази връзка доводи и аргументи.
Не отговаря на истината
твърдението, че районният съд не е взел предвид и е игнорирал определени
обстоятелства, а именно - количеството и стойността на наркотичното вещество,
предназначението за лична употреба, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало, липсата на предходни регистрации, критичното отношение към
стореното, приноса за разкриване на обективната истина. Напротив, всички тези
обстоятелства за взети предвид от съда /видно и от съдържанието на самите
мотиви/, но във връзка с преценката на извършеното деяние като маловажен
случай. Същевременно съдът изрично е посочил, че тези обстоятелства не са
достатъчни за да се обоснове извод за липса на обществена опасност на
извършеното деяние респ. за явна незначителност на тази обществена опасност.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Тъй като са налице всички
предпоставки за приложението на института регламентиран в разпоредбите на
чл.78а от НК, законосъобразно обвиняемият е бил освободен от наказателна
отговорност за извършеното от него деяние и му е било наложено административно
наказание глоба в минималния размер от 1000 лв.
В тази връзка са законосъобразни както
констатациите на районния съд за наличието на основанията за приложението на
института по чл.78а от НК, така и извода му за налагане на административното
наказание в размер на минималния предвиден в закона.
По отношение на размера на
наложеното наказание в мотивите към атакуваното решение са изложени подробни
съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.
Правилно е посочено, че в
процедурата по чл.378, ал.4 от НПК съдът освобождава обвиняемия от наказателна
отговорност и следва да му определи административно наказание глоба, съобразно
с нормата на чл.78а, ал.1 от НК, която към датата на извършване на
престъплението предвижда административна глоба от 1000 до 5000 лева, Коментирана
е и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, която предвижда забрана
административното наказание да надвишава размера на предвиденото за съответното
престъпление наказание глоба. В този смисъл, при определяне на
административното наказание, същото не би могло да надхвърли размера на
глобата, предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК, а именно 1000 лева.
Минималният размер на административното наказание обаче, е визиран в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК и поради това съдът следва да се съобрази
именно с него в тези случаи, а не с минималния размер предвиден за наказанието
глоба по чл.47 от НК и в този смисъл е решение № 69/2010 г. на ВКС по н.д.
№684/2009 г., II н.о., в което се коментира, че административното наказание по
чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не може да бъде по-малко от предвидения в ал.1
минимум. Имено с оглед на тези съображения районният съд е определил и наложил
административно наказание глоба на обвиняемия в размер от 1000 лева, който
едновременно се явява минималният предвиден в закона и затова е съобразен с
данните относно личността на обвиняемия, а от друга страна, не е в противоречие
със забраната предвидена в ал.5 на чл.78а от НК.
С оглед на горните съображения,
претенцията на самия обвиняем за намаляване на размера на наложеното му
наказание се явява неоснователна, доколкото не е налице законова възможност за
това.
По реда на служебната проверка и с
оглед на правомощията си се прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на защита на обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички
страни за участие в производството.
Тъй като при извършената цялостна
въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха
основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва същият да бъде
потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452/31.10.2019г.
постановено по анд № 1415/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: