№ 39
гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело
№ 20215200900056 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:58 часа се явиха:
Ищецът М.Х. не се явява, редовно уведомен от предишно заседание чрез
процесуалния си пълномощник адв. М.. За него се явява адв. М., редовно
упълномощен с приложено по делото пълномощно. Явява се и съпругата на
ищеца В.Х. с приложено по делото пълномощно.
Ответникът „С.“ ЕООД - гр. Пазарджик - уведомен от преди чрез
процесуален пълномощни адв. С., не изпраща представител. За него се явява
адв. С. - редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.
Явява се вещото лице Л.Ц. – редовно призован. От същият е постъпило
заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза Вх. №
1635/11.03.2022 г.
Явява се и вещото лице М.К. – редовно призован. От същия е
постъпило заключение по допуснатата химико-технологична експертиза Вх.
№ 1578/10.03.2022 г.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
В.Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл.142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи се към изслушване на химико-технологична експертиза след
снемане на самоличността на вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
М. СТ. К. – ** г. българин, бълг. гражданин, неосъждан, женен, без
родство и служебни взаимоотношения със страните по делото.
1
На вещото лице се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В. Л. К.: Изготвил съм заключение, което съм представил и поддържам
същото. В следствие на физико-химични процеси, кожата, която е органичен
материал – белтък, търпи окисление, в някои случаи от наличната влага в
кожите протичат хидролизни процеси, намалява своята якост и става по-
твърда. Описал съм, че твърдостта се намалява чрез допълнителна обработка
на кожите, но все пак след 7 години тези кожи и кожени облекла имат
необратимо влошаване на показателите за нормална употреба. Нормална
употреба означава, че като се ползва дрехата може да се скъса. В един
допълнителен разговор с Министерство на отбраната „Логистичен отдел“ ми
казаха, че от кожите отдавна са се отказали, както за обувки, дрехи и всичко
останало още преди 15 години. Изобщо не използват такъв вид материал
поради тези причини, че има съвременни технологии. Всичко е полиестер по
технологии на по технологията на проф. Горин – т. нар. Gore-tex - по името на
създателя им – дишащи материи.
АДВ. М. (въпрос): Тук е казано, че в армията през 4 години кожените
дрехи се вкарват в барабани с пластмасови елементи. Така се бомбардират и
се възстановява тяхната еластичност. След това надолу се казва, че вече за 7
години пък кожите са абсолютно негодни. Искам да питам, кое от тези
неща е вярно – че след 7 години са негодни или че може да се вкарат в
барабан и да се възстанови тяхната еластичност?
В. Л. К.: На 5 години са се преглеждали тези кожени облекла, обувки и
т.н., оценявана е тяхната годност. Това, което е негодно, се бракува и се
разпродава. Другото остава за още 5 години и то до 10 години всичко отива.
От друг източник ми казаха, че е на 7 години. За другия източник мога да Ви
дам телефон.
АДВ. М.: Искам да кажа, че аз лично имам 2 дрехи от тези, които са
правени тогава. Те са отлични и аз ги нося и сега. Това просто го казвам като
сведение.
В. Л. К.: Само искам да кажа, че между дрехата и кожата струпана в
склад, разликата е много голяма. Вие знаете, че дори в следствие на тези
окислителни и бактериални процеси има самозапалване на тези материи. Не
твърдя това. Доколкото разбрах изобщо не е имало никакви самозапалвания.
2
АДВ. М. (въпрос): Тук е написано, че по сведение на ответника,
последният е унищожил преди десетина години кожите, които до момента са
били стояли 13 години. Искам да попитам г-н експерта: Този, който сте
питали (предполагам, че е бил управителя на фирмата), устно Ви е казал, без
да Ви представи някаква документация, че преди 10 години грубо казано (не е
ясно кога), са били унищожени?
В. Л. К.: Документация никой не ми е представил.
АДВ. М. (въпрос): Точно за какви кожи, от каква материя, се отнася
тази експертиза? За всички видове кожи или само за овчи, кози, биволски
кожи? Кои кожи стават негодни?
В. Л. К.: Тези кожи, които са били складирани, са щавени, подъбени -
кожи за облекла. Обработката на кожи е най-старият занаят на човечеството.
АДВ. М.: Аз нямам засега други въпроси към вещото лице.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
АДВ. М.: Моето мнение е, че не трябва да се приема експертизата,
защото тя е вътрешно противоречива, защото на едно място се казва, че
армията през определен период, така да се каже, възобновява
използваемостта на тези кожи. След това по-надолу се казва, че за 7 години те
били вече изцяло неизползваеми, което според мен сочи, че (с уважение към
възрастта на вещото лице) вещото лице не може да се справи с тази задача,
поради което моля да бъде назначено друго вещо лице със същия въпрос,
което да даде едно ясно и непротиворечиво становище, което да каже: при
правилно съхранение, какъв е срока на годност на въпросните кожи. Аз държа
да е правилно съхраняване, защото ответникът е човек, който се занимава с
кожи и е длъжен да спазва изискванията за съхранение и експлоатация.
Твърдя, че становището на вещото лице не е ясно, не е пълно и е
противоречиво. Да не се приема заключението, тъй като не е ясно
становището на вещото лице. Има съмнения за правилността му, защото е
вътрешно противоречиво, защото не става ясно за какъв вид кожи се отнася.
Основанието е чл. 201 от ГПК.
В. Л. К.: Няма спор. Кожите са овчи и са обработени за употреба за
облекла. Козите кожи са по същата технология, но предимно се ползват овчи.
АДВ. М.: Предвид факта, че аз лично съм си закупил от тях 2 облекла от
3
въпросните кожи, които се съхраняват там в техния склад над 20 години, аз ги
нося все още. Това ме кара да мисля, че при правилно съхранение тези кожи
дори може да се каже, че нямат срок на годност. Поради това навеждам към
втората хипотеза на чл. 201 от ГПК. Считам, че това заключение е вътрешно
противоречиво доколкото в първата част на експертизата навежда, че кожите
могат да бъдат възстановени и не се каза какъв е срока на годност, вече във
втората част се казва, че те не могат да бъдат възстановени и имат едва ли не
7-годишен срок на годност. Това за мен е противоречиво заключение, поради
което моля да бъде допусната втора експертиза от друго вещо лице, чрез
което аз се домогвам да докажа, че при правилно съхранение, което е
задължение на един човек, който се занимава с производство на кожени
изделия, изделията на практика са, ако не вечни, то с доста голям срок на
годност.
В. Л. К.: Барабаненето възстановява еластичността, който е един от
показателите, а 7-годишният срок, който соча, е да се прегледат кожите.
Никой не държи кожи толкова време - 7 години кожи на склад.
АДВ. С.: Аз ще моля да бъде прието заключението като правилно,
законосъобразно, обосновано. В днешното изложение вещото лице изрично
конкретизира, че 7-годишният престой се касае за дрехи, а не за кожи. В
процесното дело става въпрос за кожи, а не за облекла. Вярно е, че кожените
облекла може да издържат много повече от 7 години, но кожите имат срок на
съхранение поради описаните физико-химични качества и те няма как да
бъдат съхранявани. Мисля, че срокът на спора е чак 2018 г. Ищецът е
изпълнил неговите условия и от този момент е трябвало доверителят ми с
тези кожи да работи, а те вече са били негодни за изготвяне на облекла.
АДВ. М.: В тази връзка по делото сме представили писмени
доказателства, които аз сега ги нося пак, за да ги покажа на уважаемия
представител на другата страна. Има една нотариална покана, която е
изпратена през 2019 година, в която се иска споразумение между страните.
Там ответникът е отговорил, че иска да му се заплати такса за склад – става
въпрос за 2019 г. Това означава, че те или не са били унищожени до 2019 г., а
са продадени, или просто не знам какво друго да кажа. Позволете ми да
запитам дали са унищожени тези кожи и коя година? Какво е станало с тях?
АДВ. С.: След влошаване на качеството са унищожени.
4
В.Х.: Аз имам един много силен въпрос към вещото лице. Аз, когато
назначихте експертизата, очаквах, че ще има едно парче кожа, което да се
подложи на химико-технологична оценка и да се прецени. След като нямаме
нищо вътре, дори един косъм, как ще стане технико-икономическа оценка и
как ще се опорочава една продукция на един много силен завод в света? Той е
известен, продава. Аз нося дрехи от 50 години. Когато се оженихме, моят
съпруг ми подари това нещо (сочи дрехата, с която е облечена). В нашия дом
винаги се е работило това. Няма такава експертиза. Аз искам да се говори за
конкретната партида. Мисля, че си губим времето в съда и се отива в едно
друго обидно разискване. Щом няма кожи, не може да има химико-
технологично изследване. Аз мога да донеса сакото на дъщеря ми (показва
снимка на сако).
Съдът счита, че вещото лице е отговорило на така поставената задача,
зададена като въпрос от процесуалния пълномощник на ответника, поради
което следва да бъде прието заключението на вещото лице по допусната
химико-технологична експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице М.К. по допусната химико-
технологична експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата в размер на 200 лева
съгласно представената декларация и внесения депозит.
АДВ. М.: Аз споделих какви според мен са основанията, които биха
дали право да се иска една повторна експертиза - чл. 201 от ГПК втората
хипотеза, а донякъде и първата. Искам да кажа, че бих искал да бъде
допусната втора експертиза, тъй като аз с нея се домогвам да докажа, че
съхранявани правилно въпросните кожи имат много по-голям срок на
годност. Твърдя, че тази експертиза е противоречива, неясна – това е втората
хипотеза на чл. 201 от ГПК, и първата хипотеза донякъде според мен също
може да се приложи. Поради тази причина искам да се допусне една втора
експертиза и предоставям на съда това да го прецени, дали има основание да
бъде допусната втора такава експертиза, защото смятам, че първата е
противоречива, защото не стана ясно до колко време може да се възстановява
използваемостта на кожите. Ние твърдим, че да се говори, че след 7 години те
5
вече са негодни, е просто неправилно.
АДВ. С.: Противопоставям се на искането. Считам, че същото е
неоснователно, тъй като вече изразих становище по приетата химико-
технологична експертиза. След като вече са бракувани кожите, за да се
прецени тази кожа дали издържа или не, няма откъде. Изрично вещо лице
посочи, че прави разлика между кожени облекла и кожи за съхранение.
АДВ. М.: Мога ли да кажа, че бракуването на кожите го твърди само
господинът, но то не е установено по никакъв начин? В тази връзка искам да
се допусне един допълнителен въпрос, дали към това вещо лице или към
другото, което да установи дали счетоводно са налице данни за бракуване,
защото това е едно твърдение, което е смехотворно. Не правя искане да се
допусне втора експертиза.
Съдът намира, че следва да пристъпи към изслушване на допуснатата
съдебно-икономическа експертиза след снемане на самоличността на вещото
лице, както следва:
Сне се самоличността на вещото лице:
Л.С.Ц. – С. г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство и служебни взаимоотношения със страните.
На вещото лице се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В. Л. Ц.: Представил съм заключение което поддържам. Искам да се
уточни какви точно облекла са произведени от тази кожа или да се даде
конкретно за някакво облекло, за да мога да направя изчислението, защото
разценките на различните облекла са различни. Ако кожите са били
унищожени, би следвало да се състави акт за брак и да се осчетоводи този
брак.
АДВ. М.: В такъв случай бих искал да бъде допуснат още един въпрос
към вещото лице, което да се запознае с документацията при ответника и да
даде отговор на въпроса, дали въпросните кожи са бракувани и дали това
бракуване е отразено счетоводно. Сега се навежда, че кожите са бракувани и
поради тази причина аз правя искане да се направи счетоводно проучване
дали това нещо е записано, тъй като твърдя, че това изобщо не е вярно. По
останалите въпроси, доколкото виждам, по тази експертиза дори стойността
6
на кожите е по- голяма отколкото по предишната, която ние представихме, но
тя не беше приета от уважаемия съд. Бих искал да ни бъде предоставена
възможност да увелича иска с размера, който е по-висок по тази експертиза.
Други въпроси, освен тези нямам. Искам да поставя въпрос: Дали е налице
акт за брак, дали по някакъв начин може да се установи счетоводно, че тези
кожи са бракувани? След това още един последен въпрос. Ако тези кожи са
продадени в магазин или по някакъв друг начин, дали това също може да се
установи счетоводно? Тези кожи, които са заприходени счетоводно, по какъв
начин те вече са напуснали склада на другата страна - дали са бракувани, дали
са продадени, дали са преработени в дрехи?
В. Л. Ц.: В момента не мога да отговоря на този въпрос, но ако имат
налична документация, мога да отговоря, но ако няма - няма как.
АДВ. М.: Документално искам да се установи. Настоявам бракуването
да се види дали го и дали са продадени по някакъв начин. Да се приеме
заключението на този етап.
АДВ. С. (въпрос): Посочили сте, че на 22.10.1997 г. има издадени 2
данъчни фактури и плащания по тези фактури. Знаете ли кой е плащал на
„В.“ АД по тези две данъчни фактури, които сте посочили?
В. Л. Ц.: Двете фактури са издадени за преработка на кожи за ишлеме.
С фактурите са издадени и два приходни касови ордери, има издадена и
спецификация от 22.10.1997 г. Сумите са платени от ЕТ „С.“ – Пазарджик -
С.Л. и същият е получил 867 бр. кожи.
АДВ. С. (въпрос): Може ли, тъй като собственик на кожите е
ищецът, да се осчетоводи брак на несобствена стока?
В. Л. Ц.: Стоката би трябвало да бъде заприходена в склада на „С.“, не
може да стои така неосчетоводена, така ч е ако има някакви последствия с
тези кожи – на брак или преработка, би трябвало да има някаква
документация в тази посока. Срокът за съхранение на счетоводни документи,
ако приемем, че 1997 г. е заплатено, е най-много 5 години. Тази експертиза
съм обяснил как съм я направил. Аз съм работил по предишното дело №
73/2003 г. и тогава съм правил проверка и в двете дружества – и в Л. във „В.“
и в ЕТ „С.“. Сега съм работил по тези документи, които ми бяха представени
още тогава. От 2003 година си ги пазя тези документи. Сега проверка не съм
правил в счетоводствата на дружествата. Те няма как да се съхраняват – това
7
са повече от 20 години. Работил съм на базата на документацията, която ми
беше представена от двете дружества през 2003 година.
АДВ. М.: Г-н съдия, това е становище от страна на г-н С.Л., който през
2019 г. си позволява да иска за кожи, които е продал, такса за склад. Това е
въпрос, който е свързан. По този въпрос исках да ми бъде отговорено от
представителя на другата страна, тези кожи унищожени ли са, съхраняват ли
се, ако се съхраняват, тогава каква сума се иска да се върне за склад?
Поддържам искането за допълнителни въпроси. 2019 г. Л. иска такса за склад
на тези кожи. Представям становище на Л. от 2019 г. в оригинал – това е нов
факт. Сега попитах представителя на ответника, дали са бракувани кожите и
той каза, че са. Когато възникне спор след първото съдебно заседание,
преклузията не е в сила.
В. Л. Ц.: След допълнителна проверка мога да установя.
В.Х.: Какво ни интересува нас, дали са бракувани или са продадени,
след като той ги е купил и не е искал нашето съгласие. Не ни ги е предложил
да ни ги даде срещу заплащане. Ние щяхме и дефектни кожи да приемем. Ние
си искаме стоката. И сега изведнъж казваме: Той е невинен, той ги е
унищожил. Няма ги кожите. Няма ги от 2003 г. Експертизата на Ц. е
разкошна. Огромна е разликата между експертизата на Ц. и предишната
експертиза. Как ще правим експертиза, като няма кожи? Какво ще се
оценява? Аз имам едно сако в къщи и мога да Ви го дам за оценка. А ако в
склада ги няма, Л. да бъде така добър да си плати това, което е унищожил.
Стоката е платена и 23 години не щат да ни я дадат.
В такъв случай аз предлагам на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК да
се спре делото и да се предаде на прокуратурата. Тук има три престъпления:
първото е, че кожата е обсебена; второто е, че 120 месеца са ни унищожавали,
като вземаха пенсията ни, и третата е, че сега в момента искат да ни обвинят,
че сме виновни, че са продали кожите – че ги няма в складовете. Да се даде
делото на прокуратурата и да се свърши. Прокуратурата се е произнесла, че
когато се плати изработката, ще бъде върната стоката. Прокуратурата каза, че
това е реда след като всичко е изчистено.
АДВ. М.: Аз не поддържам това искане за изпращане делото на
прокуратурата.
АДВ. С.: По искането за допълнителната задача към експертизата се
8
противопоставям, тъй като изрично по закона за счетоводството, а и вещото
лице каза, че повече от 5 години няма как да се намерят данни. Поканата е от
2019 г. и не знам дали е в кориците на делото. Доверителят ми изрично е
посочил, че по данъчните и счетоводни закони срокът е изтекъл. Тогава е
било 21 години и няма как да се съхраняват счетоводни документи.
Колкото до искането за спирането, пред Районния съд с писмения
отговор съм представил Постановление на Окръжна прокуратура – Пазарджик
за прекратяване - има за обсебване по чл. 206 от НК, има нови текстове.
Отделно Окръжна прокуратура се е произнесла, включително и Върховна
касационна прокуратура - няма доказано престъпление. Да се приемат
представените доказателства.
Противопоставям се на искането за допълнителна задача към
експертизата, тъй като няма какво да се намери след изтичането на 23 години.
АДВ. М.: Аз настоявам. Даже още един въпрос искам да се добави.
Твърдя, че като добър стопанин, ответникът е бил е длъжен, ако наистина е
преценил, че кожите вече не са в добър вид, да ги продаде и да вложи сумата
на банкова сметка на името на ищеца. В тази връзка искам да се направи
проучване, дали това нещо е станало; дали са продадени тези кожи и дали
стойността им е вложена в специална банкова сметка, тъй като няма как нещо
да го получиш, да го продадеш и после ей така да си тръгнеш чист от цялата
работа.
В. Л. Ц.: Ще направя проверка и ще отговоря, дали парите са вложени
по сметка.
АДВ. М.: И последен въпрос: От датата на пректоунищожаването на
тези кожи, тъй като те са изплащани до преди 2 години, независимо, че са
били брак, да се каже каква сума е постъпила по банковата сметка на
ответника след бракуването на кожите. Въпросът е, че ако те са бракувани
преди 20 години, те са били плащани до много скоро – до преди 2 години са
били плащани. Бракувани са, обаче продължават да се плащат. Ищецът тези
кожи ги е изплащал до преди 2 години, а тук се твърди, че са бракувани
преди 13 години. По банков път е плащано. Изпълнителното дело би трябвало
да бъде в това дело тук сега. Представени са доказателства.
АДВ. С.: Техният иск се основава на спецификацията. Според
спецификацията, както каза днес вещото лице, моят доверител е платил
9
сумата и не започва обработката на кожите докато не му се изплати тази сума.
Тогава завеждат иск ищците пред Окръжен съд – Пазарджик през 2003 година
за търсене отново на сегашния, настоящ иск. Доверителят ми прави насрещен
иск за тази сума за 8900 лева и тези 8900 лева от 2004 година, когато
Апелативен съд е потвърдил, до 2018 година (има ги доказателства вътре в
кориците на делото) изплащат по насрещния иск. През това време е
съхранявал кожите не повече от 13 години, както е записало вещото лице. Те
просто няма как да бъдат съхранявани.
АДВ. М.: Унищожени са кожите и се плаща по нещо, което го няма 10
години. Искам да се види от датата на унищожаване на кожите, която се
твърди, до днешна дата какви суми са постъпили за изплащане на същите
тези кожи, които са унищожени и въпреки това продължават да се изплащат.
Тези суми са постъпвали по изпълнителното дело. Тези суми са постъпвали
по банковата сметка на другата страна. Тези суми са постъпвали от ищеца по
банковата сметка на „С.“.
АДВ. С.: Какво общо има това? Вие имате задължения.
АДВ. М.: Общото е това, че кожите са продадени от Вас, след това са
платени, а Вие гледате да се спасите по всякакъв начин – това е общото.
АДВ. С.: Изпълнителното дело е водено във Видин. В кориците на
делото има съобщения до ЧСИ и кога са изплатени, но това е извън спора.
АДВ. М.: Спорът е, че са предадени кожите, те са изплатени до край, 20
години са плащани, а другата страна ги е продала и сега искат да се измъкнат
сухи – това е общото. Безспорно ясно е, че те са продадени, няма брак, няма
нищо, но не искат да ги платят. Всячески се мъча да докажа, че тези кожи не
могат да се изпарят ей така просто във въздуха. Те или са продадени, или са
брак. Поисках да се направи счетоводна експертиза и ми беше казано, че вече
няма данни - по закона за счетоводството такива данни вече нямало, късно
било, тези данни повече от 5 години няма да се пазят. Няма как тези кожи,
които са заприходени, просто да се изпарят. Ако другия път кажат нещо,
което аз тогава чувам за пръв път, тогава ще имам други въпроси и то ще е на
база, че се противопоставя нещо ново, което аз тогава го чувам за пръв път.
Смисълът на процеса е справедливост. Г-н съдия, тук имаме всячески опити
нещо, което е влязло в склада, продадено е… Ако в петото заседание по
делото се наведе нов факт от другата страна, тази преклузия не е в сила. Това
10
трябва да го знаете Вие, не аз. Този факт аз мога да го доказвам по всякакви
начини – този факт има връзка с исковата молба.
В.Х.: Ние доказахме, че кожата я няма в склада и искаме да ни се
заплати независимо от това. Ние доказахме, че нямаме никакви задължения.
Ние доказахме, че от нас със сила и с терор са отнети 120 пенсии от съпруга
ми. Не искаме сега делото да се протака. Как ще унищожат чужда
собственост?
Съдът ОТПРАВЯ официално предупреждение към пълномощникът на
ищеца, да не използва висок тон, да не прекъсва воденето на съдебното
заседание, респ. протокола от съдията докладчик, като й указва, че при
повторно нарушаване на реда в залата и неспазване на указанията, същата ще
бъде глобена с глоба в размер до 100 лева.
АДВ. М.: Как мога да докажа тези кожи къде са? Следа трябва да има от
тези кожи. Безспорно е, че те са влезли в склада, но не е ясно какво е станало
с тях – излезли ли са, не са ли, не се знае. Сега ние правим опити счетоводно
да го установим това. Справедливостта това нещо го изисква. 20 години са
плащани тези кожи. Счетоводното проучване е здрава основа. Нямам други
въпроси.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещото лице. Отново се
противопоставям на искането за допълнителна експертиза. Както посочих
вече, че е извън срока по контрол на счетоводството. И отделно основание, в
писмения ми отговор – нито в Районен съд, нито в Окръжен съд по чл. 367 и в
допълнителния ми писмен отговор по чл. 374 изрично съм посочил
насрещния иск - че имаме право на задържането на тези кожи до
изплащането. Сега се навежда задача към допълнителна техническа
експертиза, когато е можело това да се оспорва в сроковете по нашия писмен
отговор – първия писмен и допълнителния писмен отговор. Сега това искане
е извън преклузивния срок за сочене на доказателства. Още повече, че
изрично в нашия отговор сме изразили това становище, че сме отправили
насрещен иск и имаме право на задържане. Това не е ново обстоятелство,
което в момента го коментирали. Колега, прочетете чл. 176.
АДВ. М.: Вие казвате, че имате право на задържане докато се изплатят
– това е първото. Сега се оказва, че са продадени преди много време. Кое е
вярното?
11
АДВ. С.: Ако намерите документ за продажба, докажете го.
АДВ. М.: Документ няма очевидно, но също ги няма и стоките.
В.Х.: Ако те докажат, че стоките са развалени и са бракувани, какво
значи това? – Че ние трябва да им простим ли? Да им кажем „Извинете“ ли“?
Ние доказахме, че кожите ги няма. В исковата молба пишем, ако кожите ги
няма в склада, да ни бъде изплатена равностойността им.
АДВ. М.: Нямам други въпроси. До сега тези, които съм ги имал, са
били продиктувани от факта да се установи истината по делото и да
възтържествува справедливостта. Няма как да вземеш тези кожи, да си ги
сложиш в джоба и после просто ей така да си тръгнеш. Нямам какво да кажа
повече.
В.Х.: Аз давам висока оценка на тази експертиза, защото там има много
доказателства. Кожите ги няма и ние искаме тяхната равностойност. Какво
искате от нас? Вече три пъти се събираме и делото продължава?
Съдът счита, че в случая не са налице основанията на чл. 229, ал. 5 от
ГПК за спиране на настоящото гражданско дело, тъй като при разглеждане на
настоящото дело не са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването
на които зависи изхода на гражданския спор, поради което искането следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното Окръжен съд - гр. Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от процесуалния
пълномощник на ищеца за спиране на производството на основание чл. 229,
ал. 1, т. 5 от ГПК.
С оглед изясняване на предмета на изследване следва да бъдат
поставени допълнителни въпроси към вещото лице, като се приеме така
изготвеното и представено заключение по допуснатата съдебно-
икономическата експертиза и след извършване на необходимите справки и
проучвания и посещение на място в счетоводството на дружеството „С.“, да
отговори на така поставените и описани в днешното съдебно заседание
въпроси, естествено при наличие на документация, като вещото лице следва
да съобрази и представените 3 броя заверени копия от нотариална покана,
писмо от „С.“ до М.Х. и уведомително писмо от „С.“ до М.Х..
12
Водим от горното Окръжен съд - гр. Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените и описани 3 броя писмени доказателства в
днешното съдебно заседание.
ПРИЕМА изготвеното и представено заключение на вещото лице Л.Ц.
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
На същото да се изплати сумата от 400 лева съгласно представена
декларация по внесен депозит.
ПОСТАВЯ допълнителни въпроси към вещото лице, което след като се
запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки и
проучвания, и посещения на дружеството „С.“ ЕООД, да отговори на
посочените и описани по-горе въпроси в днешното съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за вещото лице в размер на 150
лева, вносими в едноседмичен срок по сметка а Окръжен съд - гр. Пазарджик
от ищцовата страна.
В.Х.: Аз искам да приключим. Искам справедливост, искам законите да
се спазват. Всички знаят, че ги няма кожите. Не сме ние виновни, че са ни
искали разрешение. Искам прокурор да го каже, защото в България няма
справедливост. Прокурорът е казал, че щом платим, ще получим. Има един
прокурор от ВСС. Имаме отговор, че ВКП не е компетентна да разследва този
случай. Аз искам да го спрете и да дадете делото на прокурор. Ние сме в съда
и Вие не вярвате, че кожите ги няма и са унищожени. Не може 23 години ние
да сме плащали и сега да сме виновни, че кожите са унищожени. Аз не съм
съгласна да разследва съда къде са кожите, които са унищожени, защото ние
нямаме никакви доказателства.
Съдът предупреди и разпореди на пълномощника на ищеца да напусне
залата поради продължаващото си невъздържано и настоятелно поведение,
прекъсвайки воденето на съдебното заседание и протокола от съдията
докладчик.
АДВ. М.: Нямам искания.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
За изясняване предмета на изследване, с оглед поставените
допълнителни въпроси към допълнителната съдебно-икономическа
13
експертиза, Окръжен съд - гр. Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 16.05.2022 г. от 11:15 часа , за
която дата и час ищецът е уведомен чрез процесуалния пълномощник адв. М.,
ответникът чрез процесуалния пълномощник адв. С., вещото лице уведомено.
ДА СЕ ВНЕСЕ определения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:16
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14