РЕШЕНИЕ
№ 2653
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120100137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Б. Д. Д. с
ЕГН ********** против Н. С. С., ЕГН **********, с която се иска да се
признае за установено, че ответника дължи на ищеца на отпаднало основание
сумата от 2 250 лв., представляваща остатък от сума, подлежаща на връщане
по сключен между страните неформален договор от 24.03.2023г., според който
на ответника е възложено да извърши определена работа, свързана с цел
инвестиции, като договорът е прекратен по взаимно съгласие, за които суми е
издадена Заповед № 3033 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д. № 5487/2023г. по описа на БРС. Претендира се
и присъждане на сторените в заповедното и настоящото производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът превел на ответника на два
отделни транша сумата от общо 4 956 лева, като на 24.03.2023г. чрез Revolut
превел по сметка на ответника сумата в размер на 1 520 щатски долара, с
левова равностойност 2 706 лева, а на 31.03.2023г. чрез банков превод в
„Уникредит Булбанк“ АД превел на ответника сумата от 2 250 лева. Излага се,
че описаните суми били преведени на ответника по силата на сключен между
страните устен договор, според който на ответника е възложено да извърши
определена работа, свързана с цел инвестиции, а именно с подготовката и
започването на общ бизнес с бургери. Първоначалната уговорка е била
ищецът да инвестира сума в размер на 10 000 лева, но поради финансови
затруднения страните са постигнали договорка инвестицията на ищеца да
1
бъде намалена на 5000 лева. Посочва се в исковата молба, че след
получаването на сумите ответникът не е предприел действия по реализиране
на договореното, не е представил отчети за свършена работа, не е учредил
дружество с участието на ищеца. Твърди се, че между страните съществува
кореспонденция в приложенията Facebook и Viber, вследствие на която
договорът бил прекратен по взаимно съгласие на двете страни. Излага се, че
ответникът възстановил сумата от 2 706 лева по сметка на ищеца в Revolut, с
което е направил извънсъдебно признание, че основанието, въз основа на
което е получил сумата е отпаднало или не се е осъществило. Посочва се, че
въпреки многократните обещания от страна на ответника да върне и
останалата част от сумата в размер на 2 250 лв. до настоящия момент
остатъкът остава дължим, с което ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца. Предвид гореизложеното моли за установяване
дължимостта на процесната сума, получена от ответника на отпаднало
основание по развален по взаимно съгласие договор. В условията на
евентуалност, моли за установяване дължимостта на процесната сума,
получена от ответника на неосъществено основание. Претендира се
присъждане и на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. В подаденото от него възражение срещу заповедта за
изпълнение обаче, са изложени подробни аргументи, с които оспорва
дължимостта на посочените в нея суми. Ответникът твърди, че
претендираната сума не подлежи на връщане поради загубени ползи. Излага,
че във връзка с реализирането на инвестицията са закупени оборудвания и са
стартирани дейности по маркетинг и реклама. Възразява, че във връзка с
неизпълнението на договора от страна на ищеца да направи инвестиция в
размер на 10 000 лева и плащането му само на половината от договорената
сума е довело до загуба на ползи, поради което процесната сума не подлежи
на връщане. Моли за обезсилване на заповедта за изпълнение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържа предявеният иск.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, като същият съдът намира за допустим.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителния иск. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК,
след което са дадени указания за предявяване на установителен иск и той е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото е представена разпечатка от онлайн кореспонденция по
мобилно приложение между лице с потребителско име *** и ищеца. Видно от
2
нея лицата коментират бизнес реализацията на който се е забавила. Поради
това ищеца е пискал от лицето да му върне сумата от 5000. Лицето с
потребителско име *** е отговорило, че ще върне парите, като същите ще
бъдат преведени 1520 USD в револют, а остатъка по сметка която ищеца е
изпратил. В кореспонденцията са приложени данни за онлайн превод от 05
юли 2023 г. в размер на 2 550 евро преведени от сметката на Н. С. към
сметката на Б. Д.. В кореспонденцията ищеца твърди че не е получил парите
по превода.
Представени са две преводни нареждания за 1520 долара и за 2250 лева,
от които е видно, че сумите са преведени от сметка на ищеца по сметка на
ответника.
Представена е разпечатка от мобилното приложение Revolut, видно от
която лице с потребителско име *** е превело по сметка на ищеца сумата от
1520 долара равняваща се на 2706 лв. с основание възстановяване на
инвестиция.
Кореспонденцията не е оспорена и в тази връзка следва да се има
предвид, че подобен начин на комуникация има доказателствено значение и
приложими за него са изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Изпратеният в електронен вид
документ има характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ,
макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също
представлява документ, а подписът служи само за доказателство за неговото
авторство. В случая електронните документи следва да бъдат кредитирани,
тъй като процесните изявления въпреки, че не са подписани с електронен
подпис, не са оспорени от ответника, поради което въпросът за идентификация
на автора им не се поставя в настоящия процес.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума и срещу заповедта е подадено
възражение по чл. 414 ГПК, след което са дадени указания за предявяване на
установителен иск и той е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради
което иска е допустим.
В съдебната практика и правната доктрина няма спор, че в разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три от специалните фактически състави на
неоснователното обогатяване. В задължителното по силата на чл. 130, ал. 2
ЗСВ за съдилищата ППВС № 1/79 са разяснени всяка от трите хипотези на
иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които се разграничават
в зависимост от това дали основанието е налице в момента на получаването на
престацията или отпада в последствие, т. е. хипотезите при които може да се
претендира връщането на една неоснователно осъществена престация. Видно
от мотивите на т. 1 към ППВС № 1/79 постановяването му е обосновано с
необходимостта от преодоляване на съществували неправилни тълкувания в
отделни съдебни актове по повод неразграничаване на отделните фактически
състави при приложението на чл. 55 и чл. 59 ЗЗД, считайки, че се касае за един
3
единствен иск за неоснователно обогатяване и за едно единствено основание.
За преодоляване именно на разбирането, че се касае за един иск за
неоснователно обогатяване, в ППВС № 1/79 подробно са разгледани
различните три хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД с оглед правилното им
подвеждане под нормата на закона, с оглед процесуалните изисквания за
разпределяне на тежестта на доказване и с оглед на различните правни
последици. Към общия за всички фактически състави правопораждащ
положителен факт – плащане на сумата, чието връщане се претендира, за да се
реализира защитата по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в изложението на обстоятелствата, на
които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, т. нар.
фактическо основание на иска, в тежест на ищеца е посочване на коя от трите
хипотези на текста се позовава. Следователно, всяка от хипотезите е
основание за самостоятелен иск, поради което исковата защита в хипотезите
на чл. 55 ЗЗД се реализира чрез предявяване на отделни искове. Тези изводи се
споделят в Решение № 50107 от 7.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 530/2022 г., II т.
о.
В настоящия случай е предявен иска само по третата хипотеза на чл. 55
ЗЗД, която е налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това
основание е отпаднало. При предявен иск за връщане на платени по договор
суми в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, спорът се концентрира
върху въпроса налице ли е основание за тяхното задържане като
доказателствената тежест е за ответника (Решение № 13 от 7.03.2012 г. на
ВКС по т. д. № 15/2010 г., II т. о., ТК Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по
т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК; Решение № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1050/2012 г., IV г. о., ГК и др.).
Установено е, че сумата е платена в полза на ответника, както и че е
съществувало основание (правоотношение) въз основа на което е извършено
плащането, доколкото не е спорно наличието на токова, а и се установява от
доказателствения материал. Бил е сключен неформален договор за поръчка по
чл. 280 и сл. ЗЗД, като волята на страните е установена по делото, доколкото
същата не се оспорва от ответника, дори е признал за съществуването му във
възражението си по чл. 414 ГПК.
Според настоящата съдебна инстанция договорката в електронната
кореспонденция, според която ответника се е съгласил да върне сумата
представлява съгласие за прекратяване на действието на сключения между
страните договор съобразно нормата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Поради това
действието на договора е отпаднало.
При това положение съдът намира, че всички предпоставки за
уважаване на престационната кондикция са доказани от ищеца, а ответникът
не доказа, че е върнал претендираната сума преди завеждането на иска или
след това. Не са налице доказателства и в подкрепа на възраженията на
ответника заявени във възражението му по чл. 414 ГПК, относно понесени
вреди или наличието на друг вид разходи, които според уговорките между
страните да следва да останат за сметка на възложителя. Поради това
предявеният иск е основателен в цялост и следва да се уважи.
4
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответникът трябва да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение от 412,50 лева относно осъщественото процесуално
представителство по делото. Това е така, доколкото от данните по делото е
видно, че ищецът е получил от адв. Ч. безплатна правна помощ в качеството
си на материално затруднено лице, като не е налице възражение относно това
направено от ответника до края на устните състезания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. С. С.
с ЕГН ********** дължи на Б. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от 2 250 лв.,
представляваща остатък от сума, подлежаща на връщане по прекратен
неформален договор от 24.03.2023г., според който на Н. С. С. е възложено да
извърши определена работа, свързана с цел инвестиции, като договорът е
прекратен по взаимно съгласие, за които суми е издадена Заповед № 3033 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 5487/2023г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН ********** да заплати на Б. Д. Д. с ЕГН
********** сумата в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща
разноски в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН ********** да заплати на адв. Й. А. Ч. с
адрес на кантората гр. София, бул. ***, сумата в размер на 412,50 лева
/четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5