№ 84
гр. Велико Търново, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20244000600143 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. М. Н. за възобновяване на
производството по НОХД №719/2022г. на РС-Горна Оряховица и
ВНОХД№338/23г на ОС-Велико Търново, като се сочи, че са допуснати
нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, без да се посочва конкретно в какво
се изразяват, а се излагат оплаквания за необоснованост на изводите на съда,
това, че не са събрани доказателства и не са изяснени местата с видеокамери,
от записите на които ще се установи, че е невинен. Делото се базира на
доказателства от рода тя казала, той чул и няма никакви безспорни
доказателства за извършване на деянието. Сочи се още, че пострадалата не се
е страхувала от него защото в продължение на 4-5 месеца след това си е
играла пред дома му.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че постановеното решение на Окръжен съд
Велико Търново по ВНОХД №338/23 г. е изцяло правилно, обосновано и
законосъобразно, както и потвърдената с него първоинстанционна присъда. В
искането за възобновяване осъденото лице е посочило т.1 и т.3 на чл.348 ал.1
НПК, като в тях следва да обсъди нарушението на материалния закон и
несправедливостта на наказанието. Съгласно съдържанието на подаденото
1
искане повече се залага на обосноваността, която от своя страна не е
възобновително основание поради което, не е налице годно основание за
възобновяване. Съдебните актове са мотивирани, правилни и
законосъобразни. Разгледано е изцяло противоправното деяние, което е
претендирано за престъплението по смисъла на чл. 151 ал.1 НК. Това
престъпление е доказана както със свидетелските показания, така и с
комплексната СППЕ като всяко от годните доказателства насочва
съдържанието си към главния факт на престъплението. Не са налице каквито
и да било основания за прогласяване порочността на посочените съдебни
актова и в тази връзка се моли подаденото искане да бъде оставено изцяло без
уважение.
Осъденото лице се явява в съдебно заседание за изразяване на
становище и твърди, че е осъден на четири години лишаване от свобода на
голословни твърдения, че е извършил съвкупление с лице ненавършило 14-
годишна възраст. В самото дело става ясно, че има противоречия между
свидетеля, който е извикала тя. Показанията на Д. и на момчето - момчето
казва, че не е писало от нейния телефон, а тя казва, че е писал от нейния
телефон. Тези противоречия не са обсъдени от съда. От другите свидетели
става ясно, че не са очевидци на казаното от нея и не могат да потвърдят, че
това което им е споделила е на сто процента истина. От времето на
разследването е установен само един телефон, с който е разговарял на
Инстаграм на камера, което не отрича. Това не е доказателство, че е имал
интимен контакт с нея, за който тя твърди. По време на разследването не е
имало ДНК от осъдения, че е имал контакт с нея. Ако разследващите органи
са си направили труда на тази дата в този час да разследват на вход и изход на
селото на камерите дали е излизал и е ходил до някаква си река с нея, защото
има камери в селото. Може да проверят дали е излизал на този ден от селото
за тази река и е щяло да стане ясно, че на този ден не е излизал от селото. Има
много грешки, които са допуснати, за да се разбере обективната истина и да
се стигне до там, че не е извършил това престъпление и не заслужава присъда,
която ще му промени целия живот защото четири години са доста време.
Моли съда да бъде върнато делото за ново разглеждане, за да се установи
обективната истина. Ако съдът не е склонен да върне делото за ново
разглеждане да бъде редуцирана присъдата, тъй като смята, че сама по себе си
е достатъчно голяма за недоказано престъпление.
Процесуалния представител на осъдения адв. Р. П., излага
съображения, че счита че искането е основателно. Налице е основание за
възобновяване на наказателното производство по реда на чл.348 ал.1 т.1 НПК,
а именно нарушение на материалния закон. Не може безспорно от
свидетелските показания да се установи извършеното деяние от обективна
страна. Изводите на двете инстанции, както на първата, така и на втората, в
случая са произволни и не почиват на събраните по делото доказателства. От
двете експертизи, които са направени се установява преживяванията на
пострадалата и в крайна сметка досежно нейната личност, но не може да се
2
установи от обективна страна извършеното деяние.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с
допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.
Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3
от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №13/13.04.23г. по НОХД №719/22г. РС-Горна Оряховица е
постановил: Признава подсъдимия С. М. Н. за виновен в това, че: На
23.06.2020 г. в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, се съвкупил с лице,
ненавършило 14- годишна възраст – Д. Й. Х., родена на 21.03.2007 г., поради
което на основание чл. 151 ал.1 НК вр. чл.54 и чл.36 НК го осъжда на четири
години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг
режим, на основание чл. 41 ал. 6 НК вр. чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“в“ ЗИНЗС. На
основание чл. 68 ал. 1 НК привежда в изпълнение присъда по НОХД№358/20
г. на РС – Горна Оряховица, като наказанието от две години лишаване от
свобода да се изтърпи отделно от наложеното с присъдата, при първоначален
общ режим, на основание чл. 41 ал. 6 НК вр. чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС. Съдът се
е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С решение №51/04.04.2024г. по ВНОХД№338/23г. ОС-Велико Търново е
постановил: Потвърждава изцяло Присъда №13/13.04.2023г. постановена по НОХД
№719/2022 г. на ГОРС, като правилна и законосъобразна.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Сочи се, че са допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, без да
се посочва конкретно в какво се изразяват, а се излагат оплаквания за
необоснованост на изводите на съда, това, че не са събрани доказателства и не
са изяснени местата с видеокамери, от записите на които ще се установи, че е
невинен. Делото се базира на доказателства от рода тя казала, той чул и няма
никакви безспорни доказателства за извършване на деянието. Сочи се още, че
пострадалата не се е страхувала от него защото в продължение на 4-5 месеца
след това си е играла пред дома му.
3
Осъдения твърди, че му е наложено наказание четири години лишаване
от свобода на голословни твърдения, че е извършил съвкупление с лице
ненавършило 14-годишна възраст. Твърди се, че от дело става ясно, че има
противоречия между свидетеля, който е извикала тя. Показанията на Д. и на
момчето което казва, че не е писало от нейния телефон, а тя казва, че е писал
от нейния телефон. Тези противоречия не са обсъдени от съда. От другите
свидетели става ясно, че не са очевидци на казаното от нея и не могат да
потвърдят, че това което им е споделила е на сто процента истина.
На разследването е установен само един телефон, с който е разговарял
на Инстаграм на камера, което не отрича. Това не е доказателство, че е имал
интимен контакт с нея, за който тя твърди. По време на разследването не е
изследвано ДНК от осъдения, за да установи, че е имал контакт с нея. Ако
разследващите органи са си направили труда на тази дата в този час да
разследват на вход и изход на селото на камерите дали е излизал и е ходил до
някаква си река с нея, защото има камери в селото. Може да проверят дали е
излизал на този ден от селото за тази река и е щяло да стане ясно, че на този
ден не е излизал от селото. Има много грешки, които са допуснати, не е
извършил това престъпление и не заслужава присъда, която ще му промени
целия живот защото четири години са много време. Моли съда да бъде
върнато делото за ново разглеждане, за да се установи обективната истина.
Ако съдът не е склонен да върне делото за ново разглеждане да бъде
редуцирана присъдата, тъй като смята, че сама по себе си е достатъчно голяма
за недоказано престъпление.
Процесуалния представител на осъдения адв. Р. П., излага
съображения, че искането е основателно. Налице е основание за
възобновяване на наказателното производство по реда на чл.348 ал.1 т.1 НПК,
а именно нарушение на материалния закон. Не може безспорно от
свидетелските показания да се установи извършеното деяние от обективна
страна. Изводите на двете инстанции, както на първата, така и на втората, в
случая са произволни и не почиват на събраните по делото доказателства. От
двете експертизи, които са направени се установява преживяванията на
пострадалата и в крайна сметка досежно нейната личност, но не може да се
установи от обективна страна извършеното деяние.
Във връзка с поставените от осъдения и защитата му основания и
доводи за възобновяване на производството следва да се посочи, че
производството по възобновяване е извънреден способ за проверка на влезли
в сила съдебни актове и съдът, при преценката на основателността на
искането, е обвързан само от основанието и подкрепящите го доводи,
изложени в иницииращия процесуален документ/ арг. Решение № 162 от
4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./.
След това уточнение е необходимо да се отбележи, че доводите
изложени от защитата на осъдения са изцяло за необоснованост на изводите
на съдилищата, въпреки че се цитира нарушение на материалния закон по
4
чл.348 ал.1 т.1 НПК. При това положение доводите, които са и твърде общи
от страна защитата не попадат във възможните основания за възобновяване
по чл.348 от НПК. Това е така защото необосноваността на изводите на
съдилищата не е основание за възобновяване на производството по този
извънреден способ.
Относно изложеното от осъдения следва да се посочи, че действително
има конкретни възражения, но те не са съществени и обуславящи извода нито
за допуснато нарушение на закона от съдилищата, нито за съществено
процесуално нарушение. Относно соченото, че не са събрани доказателства и
не са изяснени местата с видеокамери, от записите на които ще се установи,
че е невинен, следва да се посочи, че това твърдение не може да се приеме за
основателно. На първо място то е твърде общо/не се сочи за кои и какви
камери става въпрос/, за да получи конкретен отговор. На следващо място не
е установен точния маршрут на движение на автомобила, за да може да се
проследи от съответните камери. Отделен е въпросът, че към настоящия
момент такова доказателство от случайни камери е и невъзможно да се
събере след изтичане на четири години от извършване на деянието.
Относно изложеното от осъдения, че делото се базира на доказателства
от рода „тя казала, той чул и няма никакви безспорни доказателства за
извършване на деянието“, също следва да се отбележи, че не отговаря на
действителността. Налице са преки доказателства за извършване на деянието
и те се съдържат в показанията на пострадалата. Същите са подкрепени от
производните доказателства в показанията на другите свидетели, на които
пострадалата е споделила. Съдилищата са обсъдили и защо приемат, че
осъдения е знаел каква е възрастта на пострадалата, с което са обосновали
извършването на деянието и от субективна страна.
Относно изложеното от осъдения, че пострадалата не се е страхувала от
него защото в продължение на 4-5 месеца след това си е играла пред дома му,
следва да се посочи, че този извод няма как да се сподели за основателен и
съществен. В показанията си пострадалата е описала защо е била пред дома
му, отделен е въпроса, че в случая обвинението не е по чл.152 от НК и е без
значение за съставомерността на деянието, дали се е страхувала или не. На
следващо място страхът от осъдения, имащ в случая значение за
индивидуализация на наказанието, който е насаден у пострадалата е
обоснован в мотивите на съдилищата. В тази насока съдилищата са изложили
убедителни мотиви/на база показанията на пострадалата, другите свидетели и
експертното заключение/ и няма основание да се приеме, че е налице
допуснато съществено процесуално нарушение.
Относно изложеното от осъдения, че „момчето казва, че не е писало от
нейния телефон, а тя казва, че е писал от нейния телефон. Тези противоречия
не са обсъдени от съда.“ Става въпрос за показанията на св. Д., на когото са
прочетени показанията от досъдебното производство, поради констатирано
противоречие. Съдът е проявил нужната активност, прочел е показанията и е
5
дал възможност на свидетеля да изрази становище по въпроса, като
действително казаното е уклончиво, видно от протокола от с.з. от 10.03.2024г.
Действително не е налице обсъждане в мотивите и на двете инстанции на
въпросното противоречие, но то е несъществено защото става въпрос за
действия след деянието. В този смисъл няма основание за извод, че е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Относно оплакването, че „от другите свидетели стана ясно, че не са
очевидци на казаното от нея и не могат да потвърдят, че това което им е
споделила е на сто процента истина“. Това възражение е основателно в
смисъл, че действително показанията на другите свидетели по делото са
производни, както се посочи по-горе. Налице са, обаче преки доказателства и
те се съдържат в категоричните показания на пострадалата, обсъдени от двете
инстанции. Както се посочи по-горе тези производни показания подкрепят
преките такива.
Относно възражението, че „на разследването е установен само един
телефон, с който е разговарял на Инстаграм на камера, което не отрича. Това
не е доказателство, че е имал интимен контакт с нея, за който тя твърди. По
време на разследването не е имало ДНК от осъдения, че е имал контакт с нея“.
Това твърдение също е основателно защото действително комуникацията по
интернет не доказва деянието, но изяснява отношенията, които са
предшествали същото и всъщност подкрепя преките доказателства,
съдържащи се в показанията на пострадалата. Вярно е и това, че не е правена
ДНК експертиза, но тя в случая е безпредметна предвид изтеклия период от
деянието до образуване на досъдебното производство.
Относно искането за намаляване на наказанието по чл.348 ал.1 т.3 от
НПК - когато наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно
разпоредбата на чл.348 ал.5 от НПК наказанието е явно несправедливо когато:
очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите
по чл. 36 от Наказателния кодекс и на второ място когато неправилно е
приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Предвиденото наказание за извършено престъпление по чл.151 ал.1 от
НК към датата на извършване на деянието е от две до шест години лишаване
от свобода. Относно индивидуализацията на наказанието както първата, така
и втората инстанция са изложили подробни съображения, които се приемат от
настоящия състав, с изключение на отчитане на отегчаващо вината
обстоятелство, свързано с това, че липсва критично отношение към
извършеното. Липсата на критично отношение е част от линията на защита и
не може да е отегчаващо вината обстоятелство. Допуснатата неточност, обаче
не е съществена защото съдът и без да отчита такова отегчаващо вината
обстоятелство е дължал индивидуализация на наказанието най-малко към
6
средата на предвиденото в закона. В тази насока са изложени подробни
съображения от съдилищата, които се споделят от настоящия съд. Освен това
не е налице такъв довод в искането за възобновяване. Единствения конкретен
довод относно размера на наказанието е свързан с твърдението, че „присъдата
ще му промени целия живот защото четири години са доста време“. Този
довод няма как да се приеме за основателен в аспекта на чл.348 ал.5 от НПК.
Предвид гореизложеното основанията и доводите в искането за
възобновяване са неоснователни и следва същото да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. Н. за
възобновяване на производството по НОХД №719/2022г. на РС-Горна
Оряховица и ВНОХД№338/23г на ОС-Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7