№ 476
гр. София , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110209109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К.Д. С. против Наказателно постановление № 21-4332-
011167/03.06.2021 г. на СДВР, с което, на основание чл. 185 ЗДП, на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП – наказания „глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от
правоуправление”, за срок от 24 месеца. Били му отнети и 12 контролни точки.
Постановлението е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения (несъответствие
между АУАН и НП за фамилно име на нарушителя, за часа на проверката, за характеристики на
управлявания автомобил, за непрецизно описание на нарушенията и по двата пункта) и за
недоказаност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата си, по изложените в нея аргументи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.05.2021 г., малко преди 10:00 ч. жалбоподателят Стойчев управлявал лек
автомобил *** в гр. София, по бул. „Тодор Александров”, с посока на движение към ж.к. „Люлин“.
Тъй като същият криволичел по пътното платно и изглеждал заспал на едно от кръстовищата в
автомобила си, бил последван от св. А.Е. до ж.к. „Люлин“, като междувременно Е. подал сигнал на
спешен телефон 112 за водач със съмнително поведение.
1
Стойчев спрял автомобила си на паркинга на бл. 750 в ж.к. „Люлин“, където заспал в
заключения си автомобил. Продължителни опити на св. Е. и на пристигналия полицейски екип да
го събудят накрая се увенчали с успех, но вместо да съдейства, Стойчев запалил двигателя на
колата и рязко потеглил напред, в резултат на което, поради недостатъчен контрол, причинил
материални щети на паркиран наблизо автомобил ***
След инцидента, Стойчев най-накрая изпълнил поредното полицейско разпореждане – да
излезе, като неколкократно и категорично отказал да бъде тестван с техническо средство за
наличие на алкохол в издишания въздух. Впоследствие не дал и кръвна проба за изследване.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля А.Е.; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; протокол за ПТП със скица;
декларации; картон на водач; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Св. Е. е очевидец на
инкриминираните събития, като същият не е пострадало лице от тях, т. е. не би могла да бъде
обоснована вероятност – същият да е тенденциозен в показанията си. Нещо повече – същият
декларира в края на своя разпит положително отношение на жалбоподателя към него, което е
допълнителен аргумент – показанията му да бъдат предитирани.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
2
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни. И за по
двата пункта на обвинението, налице са годни твърдения за всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване. В допълнение, сгрешената буква (Стойнов в АУАН и Стойнев в НП) се
компенсира от съвпадащите ЕГН в двата процесуални документа, поради което дори да се сподели
теза за отклонение от процесуалните стандарти, същото не е от категорията на съществените.
Посочването на приблизителен час на събитията също не е от категорията на обстоятелствата,
ограничаващи организирането на защитата, още повече, че за цитираното обстоятелство АУАН и
НП са еднопосочни, а цитираното в жалбата отклонение е от 1 (една) минута.
Същевременно, обаче, критиката на жалбоподателя към пункт първи от
административното обвинение има своите сериозни основания. Докато в АУАН се сочи, че той е
реализирал ПТП, в резултат на недостатъчен контрол върху управляван от него лек автомобил ***
(което съвпада с изнесените и от св. Е. данни), то в НП се инкриминира шофиране, отново от
негова страна, на лек автомобил Тойота Рав 4, ДК № СВ 7434 СМ. В този смисъл, налице е
съществено противоречие между АУАН и НП, касателно основно обстоятелство – какъв
автомобил се твърди жалбоподателят да е управлявал, респективно – да е имал задължение да
упражнява достатъчен контрол върху него, т. е. налице е процесуални нарушение по този пункт, от
категорията на съществените и явяващо се самостоятелно отменително основание.
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Отново по пункт първи от обвинителната теза, но вече и в материалноправен план и в
контекста на доказателствения материал, твърдението в атакуваното НП - какъв автомобил се
твърди жалбоподателят да е управлявал, респективно – да е имал задължение да упражнява
достатъчен контрол върху него се опровергава и от доказателствата по делото, а доколкото
задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013
г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-
в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас.
с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г.
по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-
в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г.
по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и
редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна
следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII
кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас.
с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.) освен процесуален
порок, по този пункт от обвинението е налице и материаплноправно отменително основание.
В останалата си част, обаче, атакуваното НП е законосъобразно. В хода на съдебното
3
следствие се доказа по несъмнен начин, че въпреки многократните призиви на контролните
органи, жалбоподателят категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство за
установяване на алкохол в издишания въздух (нещо повече – нито има данни, нито дори се твърди
– да е дал кръвна проба впоследствие). Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящият състав приема, че С. не е изпълнил задължението си да оказва съдействие на
компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред
които, безспорно, попада и проверката за управление, под въздействие на алкохол, и то от
участници в ПТП.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. От субективна
страна, деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен
водач на МПС, е съзнавал, че е длъжен да оказва съдействие, но въпреки това е извършил
неправомерен отказ да бъде тестван за алкохол, без да е налице уважителна причина за това. В
подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че на Недялков е бил надлежно връчен талон за
медицинско изследване, но, макар това обстоятелство да не е било инкриминирано на АНО по
неустановени причини, не е изпълнил и задължението си да даде кръвна пробва, т. е. налице е
трайно, персистиращо поведение, целящо да не бъде установено дали жалбоподателят е шофирал,
под влиянието на алкохол.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
със сигурността на пътя, като от неспазването на императивна законова разпоредба са реално
настъпили две отделни ПТП (за които, както бе упоменато по горе, не са налице процесуални
предпоставки за ангажиране на отговорност), след което С. е предприел всички възможни действия
по осуетяване на възможността да бъде установено дали шофира, под въздействието на алкохол,
4
поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и
бездействия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв. Двете санкции са във фиксиран размер, поради което всякакви
разсъждения по индивидуализацията им също са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-011167/03.06.2021 г. на СДВР, в частта,
с която, на основание чл. 185 ЗДП, на К.Д. С. било наложено наказание „глоба”, в размер на 20
лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-011167/03.06.2021 г. на СДВР,
в частта, с която, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на К.Д. С. били наложени наказания
„глоба”, в размер на 2 000 лева и „лишаване от правоуправление”, за срок от 24 месеца.
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д. С., в частта, касаеща отнемането на 12
контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6