№ 3815
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100500807 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №18707/17.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4692/2024 г. на
СРС, ГО, 120 състав, е отхвърлен предявеният от Л. Б. Т., ЕГН **********,
против ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в гр. София, ул. ****, , иск с
правно основание чл. 74 от ЗКЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 473
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса по сметка на СГС, такса по
ТТРЗЧИ, понесени от ищеца в резултат на незаконосъобразно издадено
разпореждане (постановление) по изп. д. № 20238560400837 по описа на ЧСИ
Б., отменено с влязло в сила решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Л. Б. Т., в която се твърди, че същото е
необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е приел в мотивите си, че решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС не е задължително за него, макар че със сила на
присъдено нещо било установено, че процесното разпореждане било
незаконосъобразно. Поддържа се, че в резултат на незаконосъобразното
разпореждане на ЧСИ в патримониума на ищеца настъпила пряка вреда,
1
изразяваща се в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемият ЧСИ Б. И. Б. оспорва подадената въззивна жалба. Моли се
за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Дженерали Застраховане“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ
включва следните елементи: 1) противоправно действие или бездействие
извършено от съдебния изпълнител при или по повод осъществяваните от него
функции, т. е. да е налице хипотезата на така наречената процесуална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. За материално
незаконосъобразно принудително изпълнение съдебният изпълнител не
отговаря защото той е обвързан от изпълнителния лист в неговите обективни и
субективни предели, като за длъжника съществува друг ред за защита срещу
материално незаконосъобразно принудително изпълнение - исковете по чл.
439 ГПК и чл. 440 ГПК; 2) трябва да са настъпили вреди; 3) причинна връзка
между противоправното действие или бездействие извършено от съдебния
изпълнител и настъпилите вреди и 4) вина, която се предполага - арг. от чл. 45,
2
ал. 2 ЗЗД. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 ГПК вр. чл. 74
ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно
индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което
на длъжника са причинени вреди. Липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Причинната връзка
не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По предявения иск съдът
преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на
ответника и причинната връзка между тях. При упражняване на
правомощията си по осъществяване на действия по принудително изпълнение
ЧСИ прилага процесуалните норми, като отклонението от тях се квалифицира
като процесуална незаконосъобразност. Съгласно установената съдебна
практика пряката вреда означава директно въздействие върху правната сфера
на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител. (в този смисъл решение № 275/5.03.2020 г. по гр. д. № 4596/2018
г. на ВКС, IV г. о.). Вредите от своя страна представляват неблагоприятно
изменение в имуществото на кредитора. Съдебните решения, постановени в
производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат
правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено
нещо. Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за
присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД. Съдът
сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка
законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния
орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436
ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на
пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на
изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира
същия процесуален въпрос (така в задължителните мотиви по т. 3 от ТР №
7/2014 г. от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 на ОСГТК на ВКС, решение №
184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., ВКС, III г. о. и Решение №
238/30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., ВКС, III г. о., Решение №
139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Следователно съдът
по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по
жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на
пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се
постанови отмяната му, но не и по отношение процесуалната им
законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Сила на
пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на действията и
3
бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако
съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като
елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител
отговорност за вреди, не е резултатна от решението по жалбата, чиито
последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид, че
проявата на тези конститутивни последици спрямо по-нататъшното развитие
на изпълнителния процес изключват противоправността. Следователно,
представените решения, постановени в производството по чл. 435 и сл. ГПК,
образувани във връзка с жалба срещу разноските по процесните изпълнителни
дела, не обвързват съда, разглеждащ иска за вреди срещу съдебния
изпълнител във връзка с твърдяното процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Съгласно чл.
79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те
се събират от длъжника.
Ето защо и съдът в случая не е обвързан със сила на пресъдено нещо от
решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС.
В конкретния случай с процесното разпореждане от 31.10.2023 г. ЧСИ Б. е
отказала намаляване размера на приетото по изпълнителното дело
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и намаляването
на начислените такси и допълнителни разноски по ТТР към ЗЧСИ, във връзка
с което длъжникът е депозирал частна жалба по реда на чл. 436 ал. 1 вр. чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК, по която с решение № 369 от 19.01.2024 г., постановено по
ч.гр.д. № 458/2024 г. на СГС, с което юрисконсултското възнаграждение е
намалено от 150 лв. на 50 лв., както и разноските, приети по изпълнителното
дело: с размера на таксата по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ над сумата от 573,42 лева
с ДДС, с размера на таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ над сумата от 12 лева с ДДС, с
размера на таксите по т. 31 ТТЗЧСИ в общ размер от 10,10 лева за
допълнителни разноски. По отношение на определеното юрисконсултско
възнаграждение, същото е определено от съдебния изпълнител в съответствие
с нормата на чл.27 НЗПП, т.е. между 50 и 150 лв., т.е. не е налице нарушение
на закона. Определянето на конкретния размер в рамките на посочените
законови граници е конкретна и в известна степен субективна преценка, като
разминаването в определените размер от съдебния изпълнител и съда не сочи
на извод за извършено незаконосъобразно действие от съдебния изпълнител,
щом размерът е в рамките на законовите граници.
По отношение на таксата по т.26 ТТЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира, че правилно нейният размер е бил определен от съдебния изпълнител
и при съобразяване на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
Забележка 4 към т. 26, в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси. Адвокатското възнаграждение и юрисконсултското
4
възнаграждение в изпълнителното производство имат характер на разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което се събира наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това то се включва както в
понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в
понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана
чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на
практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е
недопустимо) - в този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр. дело №
414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в размер от
400 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18707/17.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4692/2024 г. на СРС, ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА Л. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ЧСИ Б. И. Б., с рег. № 856 в КЧСИ и адрес в гр. София, ул. ****,
разноски в размер от 400 лв.
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“
АД, ЕИК *********, като трето лице - помагач на страната на въззивника.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6