РЕШЕНИЕ №124
№ 144
гр. С., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20241870100175 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. С. И., с адрес в гр. С., е предявила срещу В. П. Н., с адрес в с. Д., Община С.,
иск за осъждане на ответницата да й предаде държането на заета за послужване вещ –
застроен поземлен имот, находящ се в с. Д., Община С., с идентификатор 23039.10.224
по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с площ 1121 кв. м., при
посочени в исковата молба съседи, заедно с построената в поземления имот двуетажна
еднофамилна масивна жилищна сграда, със застроена площ 127 кв. м.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на гореописания недвижим
имот по наследство от баща й С.С.И., починал на 8.8.2023 г., който приживе придобил
и до смъртта си притежавал правото на собственост върху поземления имот на
основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 152/2017 г. на нотариус
Б.М. с район на действие съдебния район на РС – С. и изградил в него жилищната
сграда с разрешение за строеж.
Преди смъртта си наследодателят на ищцата живял в имота заедно с ответницата
като между двамата не бил сключен брак. Със смъртта на наследодателя на ищцата
основанието, на което ответницата се намирала в имота отпаднало и затова през м.
август 2023 г. ищцата и ответницата постигнали съгласие ответницата да остане да
живее в имота безвъзмездно. По това време отношенията между страните по делото
били близки, ищцата живеела в С. и имала две малки деца, поради което сама
1
предложила на ответницата да остане да живее в имота, защото разчитала, че ще го
ползва близък човек. На 5.2.2024 г. ищцата пристигнала в с. Д. и установила, че няма
достъп до имота, тъй като на външната входна врата на имота имало поставен катинар
с верига, а всички врати на къщата били със сменени ключалки. Ищцата установила
също, че няма достъп до монтираните в имота й камери за видеонаблюдение. При
пристигане на полицията по сигнал на ищцата ответницата й заявила, че няма да
напусне имота. Поради това поведение на ответницата ищцата й изпратила нотариална
покана, с която поискала последната да напусне имота в 3 дневен срок. Нотариалната
покана била връчена на ответницата на 6.2.2024 г., но тя не напуснала имота, а
останала да живее в него до предявяване на иска. Ищцата излага доводи, че
ответницата ползва имота на основание договор за заем за послужване без определен
срок и безвъзмездно и че този договор е прекратен при условията на чл. 249, ал. 2 от
ЗЗД на 6.2.2024 г. с нотариална покана, поради което ответницата дължи да върне на
ищцата заетата за послужване вещ – в случая поземлен имот ведно с построената в
него сграда.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба,
в който е оспорила иска със становище за неговата неоснователност. Твърди, че ползва
имота със знанието и съгласието на ищцата, но твърди, че уговорката между тях била
ответницата да ползва имота за срок не по-малко от 2 години след смъртта на
наследодателя на ищцата. Ответницата изтъква, че тази уговорка била постигната след
смъртта на С.И., защото тя е живяла на съпружески начала с него, грижила се е за
него, подпомагала го е материално и с труд за изграждането на къщата. Съгласието
между страните по делото в горния смисъл било на ответницата да се предостави
цялостното ползване на имота, а не под формата на съвместно обитаване с ищцата,
като ответницата полага грижите за имота. Ответницата твърди, че поставянето на
допълнително заключване не било извършено с цел своене на имота от нейна страна и
не било насочено срещу интересите на ищцата, а било провокирано от заплахи и
агресивно поведение от И.С.И. – брат на починалия С.И., който правил множество
опити да нахлуе в имота и да изгони оттам ответницата, служейки си със заплахи и
обиди. Заради това поведение на И.И. била издадена заповед за незабавна защита от
домашно насилие № 1/29.1.2024 г. по гр. д. № 77/2024 г. по описа на РС – С., като по
делото било постановено и решение № 43/19.3.2024 г. с постановени мерки за защита.
Наред с това ответницата възразява срещу твърденията на ищцата, че сключеният
между тях договор за заем за послужване бил прекратен. В тази връзка сочи, че
нотариалната покана, на която се позовава ищцата, не съдържа нейно изявление за
прекратяване на договора, а твърдение, че ответницата ползвала имота без правно
основание, което контрастирало с твърденията в исковата молба. Излага доводи, че с
оглед уговорката за 2-годишен срок на договора за заем за послужване, той е валиден
до 8.8.2025 г. и не е настъпило нито едно от изрично предвидените в чл. 249, ал. 2 от
2
ЗЗД основания за едностранното му прекратяване. Поради това ответницата твърди, че
ползва имота на основание валиден и непрекратен договор за заем за послужване. При
условията на евентуалност ответницата прави и възражение за нищожност на договора
за продажба, който приживе легитимирал С.И. като собственик на поземления имот
поради нарушение на добрите нрави. Счита, че това нарушение се изразява в
нееквивалентност на престациите по договора предвид посочената в него цена –
3317,80 лв., която била десетки пъти по-ниска от пазарната. Обосновава правния си
интерес от такова възражение с оглед твърдението в исковата молба, че ищцата е
собственик на имота. Отправя искане за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от
пъломощника си адв. С. О., която заявява, че поддържа иска.
Ответницата се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Р.Т.,
който заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата
молба. Уточнява, че възражението за нищожност на договора за продажба, с който
приживе С.И. е придобил право на собственост върху процесния поземлен имот, е
направено с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 243 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Искът е допустим, а разгледан по същество е основателен.
С нотариален акт № 152, т. І, рег. № 1621, д. № 139/2017 г. на нотариус Б.М. с
район на действие съдебния район на РС – С., на 11.5.2017 г. бил сключен договор за
продажба, по силата на който С.С.И. придобил право на собственост върху недвижим
имот, находящ се в с. Д., Община С. и представляващ урегулиран поземлен имот с
идентификатор 23039.10.224 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри
(КККР) на селото, с площ по скица 1121 кв. м.
Не е спорно между страните, а и се потвърждава от разрешение за строеж №
166/16.10.2017 г., издадено от Главния архитект на Община С. и от скица на сграда №
15-1245012 от 23.11.2023 г., издадена от СГКК – С. област, че след сключване на
гореобсъдения договор за продажба и докато С.И. е бил жив, в поземлен имот с
идентификатор 23039.10.224 по КККР на с. Д. е построена еднофамилна двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 23039.10.224.1, със застроена площ 127 кв. м.
Страните не спорят и за обстоятелството, че до смъртта си С.И., който бил вдовец,
живеел в тази сграда на семейни начала с ответницата В. П. Н..
Еднозначно се установява от показанията на свидетелите В.В. (съжителстващ на
съпружески начала с ищцата), Н.Д. и И.Д. че до смъртта на С.И. ищцата и ответницата
поддържали много добри и близки отношения.
3
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 70/16.8.2023 г., издадено от
кметство с. Д., Община С., че С.С.И. е починал на 8.8.2023 г. и че негов единствен
наследник е дъщеря му – ищцата Н. С. И..
В деня на погребението на С.И. се провел разговор между ищцата и ответницата
в двора на къщата му в с. Д., на който присъствал и свидетелят В.В.. В този разговор
ищцата заявила, че живее в гр. С. и ще бъде по-спокойна ако има човек, който да
остане да поддържа имота, поради което позволила на ответницата да остане да живее
в къщата, без да плаща наем, при условие, че поддържа имота и заплаща
консумативните разходи за него. Ответницата се съгласила с това предложение.
Съдът кредитира показанията на св. В. за тези обстоятелства, както и за
обстоятелството, че в хода на този разговор страните не са определили срок, за който
ответницата да остане да живее в имота. Показанията на св. В. за всички тези
обстоятелства са непосредствени и независимо от това, че живее на съпружески начала
с ищцата, тези показания са логични, последователни и безпротиворечиви. Те се
подкрепят от еднозначно установеното от всички свидетели обстоятелство, че до
смъртта на С.И. отношенията между ищцата и ответницата са били много добри,
поради което е напълно житейски логично в деня на погребението на техен много
близък човек (баща на ищцата и съжителстващ с ответницата) те да не определят
конкретен срок, в който ответницата да остане да живее в къщата, в която е живяла до
смъртта му.
Съдът не кредитира показанията на св. И.Д. в частта им, в която същата сочи, че
след смъртта на С.И. тя от своя имот (непосредствено съседен на процесния) чула
разговор между ищцата и ответницата, в който ищцата казала на ответницата да остане
в къщата за две години. Първо, в тази им част показанията на св. Д. са вътрешно
противоречиви за времето, в което тя твърди да е проведен този разговор – от една
страна тя сочи, че разговорът е проведен в края на м. септември 2023 г., а от друга – че
е проведен преди отбелязване на 40 дни от смъртта на С.И., но е ноторно известно, че
тази панихида се извършва точно на 40-тия ден от смъртта на починалия – в случая на
16.09.2023 г. И второ, в същата им част тези показания са откъслечни (фрагментарни)
и уклончиви – в тях св. Д. не възпроизвежда в пълнота личните си възприятия за
разговор между страните относно ползването на имота след смъртта на С.И., а само
едностранно изявление на ищцата „две години В. да живее в къщата“, което
впоследствие (неясно кога) ответницата определила в личен разговор с тази
свидетелка като „уговорка“. Съвкупността от тези обстоятелства не позволява на съда
въз основа на показанията на св. Д. за сочени от същата нейни възприятия на думи,
дочути от нея през оградата, едва ли не от съседско любопитство, да изгради извод за
уговорка между страните за определен срок, в който ответницата да живее в имота.
Така въз основа на показанията на св. В.В., подкрепени и от показанията на св.
4
Н.Д., съдът приема, че през месец август 2023 г., след смъртта на С.С.И., страните са
се съгласили ищцата да предостави безвъзмездно на ответницата процесния недвижим
за временно ползване без определен срок. Съществените елементи на тяхното съгласие
го определят като договор за заем за послужване съгласно чл. 243 – 249 от ЗЗД. Такъв
договор може да има за предмет недвижим имот и дори в този случай договорът е
неформален – за сключването не е предвидена никаква форма на валидност, поради
което и постигането на съгласието в устна форма, категорично установено от
показанията на св. В., обвързва страните.
Не е спорно между страните обстоятелството, че от смъртта на С.И. до
предявяването на иска, а и до приключването на устните състезания, ответницата
ползва процесния недвижим имот – поземлен имот и построена в него жилищна
сграда, т. е. предвид реалния характер на договора за заем за послужване той е
породил действие.
Тук е мястото да се отбележи, че за валидността на този договор, а и за
надлежното му изпълнение, не е необходимо ищцата да е собственик на недвижимия
имот. Поради това изходът на делото не зависи от валидността на договора за
продажба, сключен с нот. акт № 152/2017 г. на нотариус Б. М., въз основа на който
ищцата се легитимира като собственик на имота като единствен наследник на С.И.,
който от своя страна е бил купувач на поземления имот и приживе е построил в него
жилищна сграда и е станал неин собственик по силата на приращението (чл. 92 от ЗС).
Затова и с оглед обстоятелството, че на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК
настоящото производство се развива по реда на Глава Двадесет и пета от ГПК „Бързо
производство“ с оглед вида и предмета на предявения иск, действителността на
договора за продажба, сключен с горепосочения нотариален акт като основание за
придобиване на право на собственост върху процесния имот от наследодателя на
ищцата, не подлежи на разглеждане в настоящото производство дори ако твърдяната
му недействителност е заявена чрез предявяване на инцидентен установителен иск по
реда на чл. 314, ал. 1 от ГПК, а още по-малко съдът дължи произнасяне по този въпрос
по възражение на ответницата, каквото тя е заявила в отговора на исковата молба.
Затова и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК съдът не
дължи произнасяне в диспозитива на решението по възражението на ответницата, че
договорът за продажба, сключен с нот. акт № 152/2017 г. на нотариус Б. М., е
нищожен поради противоречието му с добрите нрави, изразяващо се в
нееквивалентност на престациите по този договор предвид посочената в него цена –
3317,80 лв., която била десетки пъти по-ниска от пазарната.
След сключването между ищцата и ответницата на договора за заем за
послужване на процесния недвижим имот отношенията им се влошили по причини,
които са без правно значение в настоящото производство.
5
Поради това с представената нотариална покана, изпратена на 5.2.2024 г. чрез
нотариус С.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., ищцата поканила
ответницата в 3-дневен срок от получаването на поканата да напусне процесния имот.
Не е спорно, а и се установява от удостовереното от нотариуса връчване на
нотариалната покана, че същата е връчена на ответницата на 6.2.2024 г. При
положение, че страните не спорят, че между тях е сключен договор за заем за
послужване с предмет – процесния недвижим имот и че от кредитираните от съда
доказателства се установява, че ползването на имота е уговорено без определен срок,
тази нотариална покана изразява ясно, еднозначно и недвусмислено волята на ищцата
ответницата да й върне имота поради едностранно прекратяване на договора от страна
на ищцата. Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗЗД заемодателят може всякога да прекрати
едностранно договора за заем за послужване като поиска връщане на заетата за
послужване вещ, а по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД той може да упражни това свое
право с отправяне на покана до заемателя. Ищцата надлежно е упражнила това свое
право с отправяне на гореобсъдената нотариална покана до ответницата, като
изявлението й е достигнало до ответницата на 6.2.2024 г. и по този начин сключеният
между страните договор за заем за послужване с предмет – процесния недвижим имот,
е прекратен. Така за ответницата е възникнало задължението да върне на ищцата
заетия за послужване недвижим имот.
По изложените дотук съображения ответницата следва да бъде осъдена да
предаде на ищцата държането върху този недвижим имот.
С оглед изхода на делото и отправеното от ищцата искане, ответницата следва да
бъде осъдена да плати на ищцата сумата 1100,00 лв. за разноски по делото, от които
100,00 лв. са за внесена държавна такса по иска и 1000,00 лв. са за платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Н., ЕГН **********, с адрес с. Д., Община С., ул. „-ма“ № , на
основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 243 от Закона за задълженията и договорите, ДА
ПРЕДАДЕ на Н. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Д.“ № , ет. , ап. ,
полученото на основание договор за заем за послужване, сключен през м. август 2023
г. между Н. С. И. и В. П. Н. и прекратен на 6.2.2024 г., ДЪРЖАНЕ ВЪРХУ СЛЕДНИЯ
НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. Д., Община С., ул. „-ма“ № , а именно – застроен
поземлен имот с идентификатор 23039.10.224 по одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри (КККР) на с. Д., Община С., целият с площ по скица 1121 кв. м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 23039.10.225, 23039.10.226,
23039.10.227, 23039.10.223, 23039.10.222, 23039.10.221 и 23039.10.185, ведно с
6
построената в така описания поземлен имот еднофамилна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 23039.10.224.1 по КККР на с. Д., Община С., със застроена площ 127
кв. м.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от 29 юли 2024 г. – датата, на която съдът е посочил, че решението ще бъде
обявено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7