№ 265
гр. Варна, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600352 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура
- Варна срещу определение №929 от 02.11.2022г. на ВОС, постановено по
ЧНД №1112/22 г. по описа на същия съд, с което е уважена молбата на л.св. Р.
Й. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от определеното му общо наказание по ЧНД1350/2022г. на
Специализиран наказателен съд наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
пет години.
В протеста се излагат съображения за липса на доказателства за трайно
поправяне и превъзпитание на осъдения, предвид наложеното наказание,
високата обществена опасност на осъдения и изминалия кратък срок на
пенитенциарно третиране.
Считайки, че към момента на постановяване на атакуваното
определение е налице само една от кумулативно предвидените предпоставки,
съгласно чл.70, ал.1 от НК, представителя на Окръжна прокуратура предлага
на настоящия състав отмяна на протестираното определение и оставяне без
уважение молбата на осъдения.
Постъпило е писмено становище от Началника на Затвора Варна, с
което се излагат съображения за правилност на решението на
първоинстанционния съд.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение,съобрази следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация,
придадена с чл.440, ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан
1
по същество същият се преценява и като основателен.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Осъденото лице Р. Й. Д. изтърпява общо наказание в размер на ПЕТ
„лишаване от свобода“, определено по ЧНД1350/2022г. на Специализиран
наказателен съд.
Към 10.11.2022г.лишеният от свобода е изтърпял общо 3г.2мес.20дни,
от които фактически 6мес.25дни, от арест-2г.5мес.15дни и от работа-
2мес.10дни. Остатъкът към момента на произнасяне на проверявания съд е в
размер на 1г.9мес.10дни. Безспорно е налице една от кумулативно
предвидените в чл.70, ал.1, т.1 от НК предпоставки.
Осъденият е настанен в Затвора на 15.04.200г. и поставен на
„общ“режим, който не е променян. На 04.05.2022г. е преместен в
ЗО“Разделна“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е регистрирала стойности
под средното ниво–32т., при отчетени зони на дефицит- отношението към
правонарушението, начин на живот и обкръжение. Рискът от вреди по
отношение на обществото е отчетен на ниско ниво. Последващата оценка от
28т. е отчела понижени стойности. Към момента на внасяне на
предложението актуалната оценка на риск от рецидив и вреди, отчита
тенденция към корекция в посочената зона на дефицит. Рискът към
общественото е останал на ниски стойности.
Осъденият е полагал доброволен труд в района на ЗО“Разделна“ по
силата на Заповед №216/11.05.2022г. на Началник на ЗО „Разделна“.
Награждаван е два пъти. За престоя му в МЛС не е наказван.
Отчитайки положителните промени, настъпили в мисленето и
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот, настоящия състав
провери наличието на доказателства за тяхната трайност и осъзнатост. На
първо място съдът съобрази, че макар и претърпяла съществено понижение,
оценката на риска от рецидив не може да обоснове извод за липса на
негативни характеристики и проявления, каквито изисквания са въведени с
нормата на чл.439а от НПК. Това се извежда от приложеното препланиране
на присъдата от 15.09.2022г., в което се поставят задачи и цели за корекция
по отношение на два дефицита: отношение към правонарушението и умения
за мислене и през настоящата 2022г.. Индивидуалният план за изпълнение на
присъдата се подготвя и променя в зависимост от резултатите при оценка на
риска от рецидив и вреди и по съществото си е насочен към корекция на
факторите, формиращи риска и обработване на лични дефицити, с цел
ограничаване на вероятностите от престъпно повторение и причиняване на
значителни вреди. Същото не свидетелства за „безупречност“, каквото
мнение е отразено в писмените становища и предложения от страна на
затворническата администрация.
Видно от Експертната оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения, въпреки ниската оценка на криминогенните
потребности е изведен риск в социалата адаптация и необходимост от
2
изграждане на собствен ресурс на осъдения относно развитието на социално-
адаптивни умения за изграждане на социални контакти с лица, които са с
чисто криминално минало, като по този начин се намалят зависимостите от
поддържане на връзки с криминално проявени лица.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване.За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по нататъшния
престой в затвора не се налага.
Настоящият съдебен състав не може да се солидализира с изводите
направени от първоинстанционния съд за налични доказателства за трайни и
осъзнати положителни промени в насока поправяне и превъзпитание.
Въпреки дадените положителни оценки на служители на затворническата
администрация, от същите е видно, че спрямо лицето продължава
корекционната дейност и такава е необходима с оглед пълно преодоляване на
диагностицираните дефицити. Анализът на приложените доклади дава
основания на въззивната инстанция да заключи, че спазването на правилата
на вътрешния ред и недопускането на нарушения и агресивно поведение, са
единствено индиция за съзнателно и активно положително отношение на
осъденото лице към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината в
пенитенциарното заведение, което несъмнено е негово задължение през
периода на изтърпяване на наказанието и само` по себе си не е основание за
допускане на УПО. Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат
ценени във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени,
дали даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. Видно от заповедите, с които е определено
поощрение, същите обезпечават единствено вътрешния ред в пеналното
заведение. В чл.159, ал1 от ЗИНС са посочени дейности с ресоциализационна
насоченост и и именно те попадат в доказателствената логика в аспекта на
субективния критерий по чл.70 от НК. Става въпрос за образователни,
обучителни и квалификационни дейности, които изискват съдействие на
осъдените и показват степен на поправяне и превъзпитание, а не за всякакви
други, които обезпечават поддържането на вътрешния ред и мотивацията на
осъдения да премине успешно през етапите на прогресивната система при
изпълнение на наказанието. Видно от приложеното досие, такива не са
осъществени.
Не следва да се изхода преимуществено и от оценката на риска за
криминален рецидив и вреди за обществото. Тази оценка е една от стъпките
за изпълнение на възпитателната работа спрямо лишения от свобода и има
диагностичен характер, като се следва от индивидуалния план за изпълнение
3
на присъдата. Оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНС включва освен
оценката на риск от рецидивид и вреди, планиране и препланиране на
присъдата, както и прогноза за ресоциализацията му. Ето защо е необходима
цялостна оценка на всички доказателствени източници, даващи възможност
за проследяване на хода и резултатите от поправителната и възпитателна
дейност спрямо осъдения.
Правилния подход при преценка наличието на втората предпоставка на
чл.70 от НК е прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна
на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на
осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек
режим са аналогични с тези, които важат за УПО. Ето защо, обстоятелствата
на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния
ход на корекционния процес. Видно от материалите по делото, режимът на
изтърпяване на наказанието не е променян. Само преминаването през
отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна
промяна в личността и активната самокорикция, чийто желан финален етап е
постигането на условно предсрочно освобождаване. Реализирнето на
специалната цел на наказанието в пълен аспект е изпълнена, при достигане на
най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в
условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние
да докаже трайността на поправянето и превъзпитанието си, за да бъде по-
рано и успешно ресоциализиран.
Доказателствата по делото сочат за започнала положителна промяна в
поведението и мисленето на осъденото лице, т.е. целите на генералната и
специална превенция се изпълняват, но тази промяна се преценява от
въззивната инстанция като не достатъчна, за да се приеме, че е приключил
процесът на превъзпитание по време на изтърпяване на наказанието.
Ресурсите на пенитенциарната система далеч не са изчерпани и не е
реализиран принципът на прогресивната система при изпълнение на
наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до постигане
разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане на
приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
По отношение положителните становища на Началника на Затвора
следва да се отбележи, че същите нямат характер на писмено доказателство,
доколкото становището се формира от анализ на информацията, предоставена
му от съответните служители, които работят с осъдения, а само като дължимо
по закон мнение. Касае се за позицията на лице, което е участник в
производството и то следва да бъде отчетано от съда само като становище,
без да го обвързва с решаване на делото.От значение са първоначалния и
текущите доклади за оценка на осъдени/оценка по чл.155 от ЗИНЗС/, както и
индивидуалния план по чл.156 от ЗИНС. Именно през тяхното съдържание се
проследява изменението в ценностните нагласи на осъдения, като се
обосновават изводи за реалистичните рискове от криминален рецидив и
вреди, преценява се резултата от корекционното въздействие.
4
Неотносими към предмета на настоящето производство са доводите в
протеста по отношение тежестта на извършените престъпления и високата
обществена опасност на дееца. Нормата на чл. 70, ал.1 от НК, предвижда, че
съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на
осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, или не по-
малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.
Законодателната воля е ясна и не предвижда като предпоставка за
допускане на предсрочно освобождаване, анализ на обстоятелства, извън
изрично посочените. Недопустимо е да се тълкуват разширително норми,
чието приложение не дава повод за съмнение.
Всички обстоятелства, свързани с тежестта на извършените от лишения
от свобода престъпления са намерили пълноценен израз в присъдите, където
решаващият съд в наказателното производство е извършил индивидуализация
на наказанието на подсъдимото лице, съобразявайки в съвкупност всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Този въпрос не може
да бъде пререшаван в производството по условно предсрочно освобождаване,
за да се обосновава наличие или липса на поправяне на осъденото лице, след
началото на изтърпяване на наказанието, наложено с присъдата. Наред с това,
всички тези обстоятелства, веднъж и пълноценно обсъдени от решаващия
съд, са били поставени основата на първоначалната оценка на риска от
рецидив в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС.
Същото се отнася и до изложените аргументи в протеста за значителния
размер на зачетено задържане по чл.59,ал.1 от НК, в който период
корекционна работа с осъденото лице не е била извършвана. Изложеното
категорично не отговоря на целта на института –да действа стимулиращо и
възпитателно на лишените от свобода, което от своя страна изключва
формалния оценъчен подход. Съдът дължи изследване на цялостното
поведение на лишения от свобода, което би следвало да отразява съзнателно
поправяне, а не привидно изпълнение на условията на предсрочно
освобождаване.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл.36 от НК, поради което не е налице втората
5
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70,ал.1 от НК.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №929 от 02.11.2022г. на ВОС,
постановено по ЧНД №1112/22 г. по описа на същия съд, с което е уважена
молбата на л.св. Р. Й. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от определеното му общо наказание по
ЧНД1350/2022г. на Специализиран наказателен съд наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет години-
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно
освобождаване на Р. Й. Д. от изтърпяване на останалата част от наказанието
му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6