Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр.
Габрово, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела
Караджова и с участието на прокурор Рачева от Окръжна прокуратура – Габрово, като
разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм.
д. № 9 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото
е образувано по искова молба, вх. № СДА-01-171/31.01.2022 г., подадена от С.И.И.,
с ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Р.Д. ***. Исковата
молба е насочена срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Ловеч /ОДМВР – Ловеч/, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2. Претендира
се обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 300,00
лева, ведно със законна лихва върху претендираната сума в размер на 72,51 лева за
периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен
незаконосъобразен административен акт – 10.09.2019 г. до посочената от ищцата
дата 26.01.2022 г., лихва върху главницата за периода от подаването на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението, както и присъждане на
деловодните разноски по настоящото производство. Вредата, към чието репариране е
насочена претенцията, представлявала заплатен адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие от 20.07.2018 г. за представителство по АНД № 1191/2018
г. по описа на Ловешки районен съд в размер на 300,00 лева.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа
иска. Постъпила е молба от процесуалния ѝ представител адв. Д. от САК, с
която също се заявява поддържане на предявената искова претенция.
Ответникът
по исковата молба – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Ловеч не се представлява и не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово в
заключението си твърди, че намира исковата молба за основателна и доказана,
включително по размер и следва да бъде уважена.
Административен
съд – Габрово, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Искът
е процесуално допустим, подаден от надлежна страна, а разгледан по същество
следва да бъде уважен изцяло по следните съображения:
По описа на Районен съд – Ловеч за 2018 г. е образувано
АНД № 1191 по жалба на С.И.И. /ищца в настоящото производство/ срещу
наказателно постановление № 18-0906-001242/ 27.08.2018 г. на Началника на
сектор Пътна полиция – Ловеч към ОДМВР – Ловеч, с което ѝ е било наложено
наказание глоба в размер на 20,00 лева за извършено административно нарушение
на Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е отменено като
необосновано и незаконосъобразно с Решение № 252 от 09.08.2019 г. на Ловешки
районен съд. По посоченото АНД жалбоподателката е ползвала адвокатска защита, видно
от приложен договор от 20.07.2018 г. за правна защита и съдействие, по който е
платен хонорар в размер на 300,00 лева /л. 22 от приложено към настоящото дело
АНД 1191/2018 г. на РС - Ловеч/.
I. Относно главницата
Налице
са всички предпоставки, сочещи основателност на предявения иск.
Обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба, са безспорно установени, като ищцата е направила разноски за
адвокатска защита по обжалване на наложена в проведеното
административно-наказателно производство санкция. Разходът е в размер на 300,00
лева, което се установява от приложения договор за правна помощ, където изрично
е вписано, че договореният хонорар е изплатен в брой до първото по делото
заседание, което представлява и разписка за изплатени средства, и доказателство,
че те са направени. Към онзи момент не е налице настъпилото впоследствие изменение
на ЗАНН – чл. 63, ал. 3 (редакция съгласно ДВ, бр. 94/2019 г., в сила от
03.12.2019 г., посл. изм. бр. 109/2020 г.), както и сега действащата разпоредба
на чл. 63д. (нов – ДВ, бр. 109/2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), регламентиращи правото на страните в производството по
обжалване пред съответната съдебната инстанция на присъждане на разноски по
реда на АПК. Поради това, направеният
разход по делото към онзи момент не би могъл да бъде претендиран, нито присъден
при постановяването на решението, с което Ловешки районен съд е отменил
издаденото наказателно постановление.
Дейността по издаване на
наказателни постановления е административна и единственият път за реализиране
отговорността на административния орган за причинени вреди е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който не
поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е незаконосъобразен,
да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна
дейност. В този смисъл е и възприетото по т. 1 от Тълкувателно постановление №
2 от 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2014 г. на Общото събрание на колегиите на
ВАС и Гражданската колегия на ВКС становище, че за квалификацията на исковете
по чл. 1 от ЗОДОВ определящ е не
видът на акта според критериите в АПК, а видът на дейността по налагане на
санкция, която се осъществява по административен ред, от административно наказващ
орган чрез упражняване на властнически метод.
Между
налагането на административно наказване като действие на администрацията и причинените
вреди e
налице причинна връзка, тъй като за да
реализира защитата си при обжалване по съдебен ред на издадения и впоследствие отменен
като незаконосъобразен акт, ищцата е сторила разходи, в конкретния случай – за
правна защита и съдействие. Действително, адвокатската защита не е
задължителна, а размерът на възнаграждението подлежи на свободно договаряне
между страните, но това не води до липса на пряка причинна връзка между
потърсената и заплатена адвокатска помощ и отменения незаконосъобразен акт.
Напротив, съгласно тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. №
2/2016 г. „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ“. Безспорно се
приема, че адвокатската защита и платеният за нея хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването му е законово регламентирано и е единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Това обжалване не е задължително да
бъде осъществено с помощта на адвокат, но не може да се очаква от всеки правен
субект да познава позитивното право до степен, в която сам да защитава своите
права и интереси пред съдебна инстанция, поради което трудно би се справил без
квалифицирана помощ, а разходите по ангажирането ѝ представляват
непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление,
чието пряко следствие е дължимост на хонорар. Същият се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора и следва да е съразмерен на
правната защита, необходима на лицето.
Приложимият
към производствата по НАХД пред районните съдилища закон – НПК, със своя чл. 12
прокламира принципа на “равенство на страните в съдебното производство”.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от същия кодекс
“когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец”. Прави впечатление, че осъденият поема
всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните органи и
съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни обвинители. Точно
за да бъде спазен принципът за равенство на страните и усещането за
справедливост, което е върховен дълг на правораздавателните органи, оправданият
подсъдим или лицето, срещу което е било издадено отмененото впоследствие НП,
следва да бъде обезщетен за всички разходи, които е понесъл във връзка с
производството. В подкрепа на този извод са другите два процесуални закона –
ГПК и АПК. Сторените деловодни разноски от страната, спечелила делото, се
присъждат в нейна полза още със съдебния акт, приключващ производството.
Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция – да бъде възстановено
статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди
неговото провеждане. Заради това, че е била принудена да се защитава от
незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила известни средства, те
следва да й бъдат възстановени.
Относно стойността на претендираното обезщетение, съдът
намира, че обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, тоест
съразмерен на оказаната правна защита и съдействие по АНД № 1191/2018 г. по
описа на Районен съд – Ловеч, е минималният такъв – 300,00 лева, определен съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което исковата претенция за изплащане на
обезщетение в размер на 300,00 лева следва да бъде уважена в пълен размер.
II.Относно претендираните лихви
1.
Лихва за
забава
Съгласно
т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС “При незаконни актове
на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове…”. Вземането за обезщетяване
на причинената вреда е възникнало след признаване по законен ред на
незаконността на акта на държавния орган. В
случая, както бе посочено по-горе, е издадено наказателно постановление №
18-0906-001242/ 27.08.2018 г. на Началника на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР –
Ловеч, което е отменено като незаконосъобразно с решение № 252/ 09.08.2019 г. на
Районен съд - Ловеч, влязло в сила на 10.09.2019 г. От тази дата ОДМВР – Ловеч се
смята в забава и без да е необходимо отправяне на покана за изпълнение на
задължението си да обезщети кредитора, възстановявайки статуквото на
патримониума му към момента преди да е заплатено адвокатското възнаграждение по
посоченото по-горе АНД. До завеждането на настоящата искова молба ОД на МВР – Ловеч
не е заплатила на ищцата сумата, с която тя е обедняла, защитавайки се срещу издадения
от нея незаконосъобразен акт.
С
оглед изложеното, основателно се явява искането за присъждане на лихва за
забава върху главницата, като същата е дължима за периода от 10.09.2019 г. –
датата на влизане в сила на отменителното решение до 27.01.2022 г. – датата на
предявяване на иска.
Ищцата претендира присъждане на лихва за периода от
10.09.2019 г. до 26.01.2022 г. Като доказателство по делото е приета неоспорена
от насрещната страна справка, представляваща разпечатана и заверена от
процесуалния представител на ищцата страница от интернет калкулатор, съгласно
която за претендирания период е изчислена лихва на стойност 72,51 лева. Съдът приема
за доказана по размер претендираната законна лихва, определена по методологията
на изчисление чрез общодостъпен в интернет калкулатор
за изчисляване на лихви, поради което претенцията в тази й част следва
да бъде уважена като доказана, както по основание, така и по размер.
2. С оглед уважаването на главния иск, искът за присъждане на законна
лихва върху определеното обезщетение от момента на предявяване на исковата
молба /27.01.2022 г./ до действителното изплащане на задължението се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
III. Относно претендираните разноски
С
оглед резултата от делото, следва да бъде изцяло уважена като основателна и
доказана претенцията за заплащане на направените
от ищцата разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, чийто
общ размер възлиза на 310,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса и
заплатено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие от
24.01.2022 г. в размер на 300,00 лева – минималния такъв съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното, на основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК, настоящият
състав на Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Ловеч, адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на С.И.И., с ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер
на 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване
на исковата молба /27.01.2022 г./ до пълното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ловеч,
адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на С.И.И., с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата в размер на 72,51
/седемдесет и две цяло, петдесет и една стотни/ лева, представляваща законна лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата на забавата /10.09.2019г./ до
26.01.2022 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ловеч,
адрес: гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на С.И.И., с ЕГН **********,
адрес: ***, направени пред настоящата съдебна инстанция разноски на обща
стойност 310,00 /триста и десет/ лева, съставляващи 300,00 /триста/ лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 /десет/ лева платена
държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен от съобщаването му.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: