РЕШЕНИЕ
Гр.София, 15.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд
, ГО-ІV А състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря
А.Луканова, като разгледа докладваното от съдията ТАШЕВА гр. д. №7180/2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение от 16.06.2017 г. по гр.д.7171/15
г., СРС-113 състав ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348,
ал. 1 ТПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
8, находящ се в гр. София, ж.к. „*****”, ул. „*****” №*****, със застроена площ
от 59.61 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, при
съседи на апартамента - стълбище, В.Г.и ул. „*****”, заедно със зимнично
помещеие при съседи - коридор, Л.А., В.Л., ул. „*****” и Д.П., заедно с 2.75 %
идеални части от общите части на сградата, построена върху държавна земя,
съставляваща парцел 18 от кв.ЗО, м. „*****”, като получената парична сума от
продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както
следва: 1/2 идеална част за Л.В.Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., и 1/2 идеална част за
Е.Т.К.
- Г., ЕГН **********,*** - адв. И.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., срещу Е.Т.К. - Г., ЕГН
**********,*** - адв. И.Г., иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС по
отношение на процесния недвижим имот за заплащане от съделителя Е.Т.К. - Г. на
сумата от 4 350.00 лв., представляваща обезщетение лишаване от ползване на
процесния имот за периода 20.03.2015 г. до 29.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т.К. -
Г.,
ЕГН **********,*** - адв. И.Г., срещу Л.В.Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., искове с правно основание чл.
30, ал. 3 от ЗС , вр. чл. 346 от ГПК за заплащане от съделителя Л.В.Х. на
сумата от 2 055.00 лв., съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч.
от имота, представляваща извършени подобрения в имота през периода от 2012 г.
до 2015 г., и за заплащане на сумата от 305.20 лв., съответстваща на
притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч.
от имота, представляваща заплатени от съделителя Е.Т.К. - Г. данък и такса
битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2016 г.
ОСЪЖДА Е.Т.К. - Г., ЕГН **********,*** - адв. И.Г. да
заплати на Л.В.Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 175.00 лв., представляваща съответна на квотата й от
съсобствеността част от разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Л.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., да
заплати по сметка
на СРС на основание чл.355 от ГПК
сумата 2 168.40 лв. -държавна такса за делбеното производство.
ОСЪЖДА Е. Т.К. - Г., ЕГН **********,*** - адв. И.Г., да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 355 от ГПК сумата 2 168.40 лв. -
държавна такса за делбеното производство.
ОСЪЖДА Е. Т.К. - Г., ЕГН **********,*** - адв. И.Г., да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноски за производството в
размер на 50.00 лв.
Въззивното
производството е образувано по жалба на ответницата и насрещна жалба на
ищцата в първоинстанционното производство.
Въззивницата Е.Т.К.-Г. –ответница,обжалва
постановеното решение в частта,в която процесния имот се изнася на публична
продан и в частта ,с която искът за сметки/чл.346 ГПК във вр. с чл.30 ал.3 ЗС /
е отхвърлен като неправилно,постановено в противоречие с процесуалния закон и
необосновано.Твърди,че решението е неправилно,защото липсва влязло в сила
решение по допускане на делбата.За ответницата Е.Г. било неправилно връчено
решението за допускане на делбата .Особеният представител не е страна или
пълномощник и следвало се издири адрес на ответницата.На посочения постоянен
адрес живеели родителите й,не е издирена адресна регистрация в Германия и
връчване на книжа чрез Регламент ЕО 1393/2007 на Европейски парламент и на
Съвета от 13 ноември 2007 относно връчване на държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.Неправилно съдът не
присъдил сторените подобрения в имота.Тя е владяла имота,чрез държането на
родителите си.
Моли
решението да се отмени като се остави без уважение искането на ищцата за
изнасяне на имота на публична продан и да се уважи искането на ответницата по
сметки.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата
за неоснователна и моли да се отхвърли.Претендира разноски.
Въззивницата Л.В.Х.-ищец е
подала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта,с която е отхвърлена
претенцията й за сметки с правно основание чл.346 ГПК във в р. с чл.31 ал.2
ЗС.Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон.На
ответницата Е.Г. била изпратена нотариална покана ,връчена на 19.03.2015 г.,с
която е пожелала да й се осигури достъп до съсобствения имот като в противен
случай претендира обезщетение за лишаване
от ползване.Държането се установявало от гласните доказателства по делото.
Моли да се отмени решението в
обжалваната част и се присъди обезщетение в размер на 4 350 лв. за периода
20.03.2015 г.-29.09.2016 г. Претендира разноски.
Не е постъпил отговор по насрещната
въззивна жалба.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По въззивната жалба на Е.Г.
Възражението на въззивника,че
решението по допускане на делбата не е влязло в сила,тъй като е нарушена
процедура по призоваването и връчването на съдебно решение съдът намира за
неоснователно.На посочения в исковата молба адрес ответникът не е намерен .Изготвена
е служебна справка от която се установява постоянен адрес *** и настоящ адрес в
Германия като е връчено съобщение по постоянен адрес *** при съблюдаване
правилата на чл.47 ГПК.Съобразно чл.47
ал.3 ГПК връчването става на постоянен или настоящ адрес,в случая по постоянен.Назначен
е особен представител на основание чл.47 ал.6 ГПК с определение от 26.11.2015
г.Постановеното решение по първа фаза на делбата е връчено на особения
представител и същото е влязло в законна сила.
По отхвърления иск с правно основание
чл.346 ГПК във вр. с чл.30 ал.3 ЗС предявен от съделителя Е.Г.
Приет е за разглеждане иск за
подобрения ,полезни разноски, извършени от ответницата в периода от 2012 до
2015 г.
От св.Б.К.,майка на ответницата, се
установява,че те заедно със съпруга си са извършвали ремонтни дейности в
процесния имот след 1997 г.няколкократно .Според вещото лице,разпитано в
съдебно заседание на 02.02.2017 г.,ремонтите дейности са извършени поне преди
10 години,т.е. преди 2007 г.Ищцата е призната за собственик с влизане в сила на
решението на ВКС на 22.02.2010 г. По делото не е установено ,че ответницата е
извършила подобрения в имота в периода 2012 г.-2015 г.Платените от нея данък
сграда и такса битови отпадъци са по нейна партида ,съобразно припадащата й се
½ идеална част.Ищцата е легитимирана като съсобственик от 2011 г.,когато
е вписана съсобствеността в АВп,а партидите са поименни на всички съсобственици.Платените
такси от 2012 г.отразяват задължение на ответницата Е.Г. за нейната ½ ид.ч.Искът
правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По насрещната въззивна жалба на
ищцата.
Претендирано е обезщетение за лишаване
от ползване за периода 20.03.2015 г.-29.09.2016 г.
Установено е по делото от разпита на
свидетелката ,че в процесното жилище не
живее никой от 1997 г.и тя го поддържа.
С нотариална покана ,връчена на
ответницата на 13.03.2015 г. ,същата е поканена да осигури достъп до имота
,както и поискано обезщетение за ползването му в размер на пазарния наем за
срока на неправомерното лишаване от ползване.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012
г. по описа на ВКС, ОСГК, личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно права им,без да се събират
добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.В случая родителите на ответницата са държатели на имота,притежават
ключ ,грижат се за жилището.В получената от съделителката Е.Г. нотариална
покана изрично е обективирано желанието на ищцата за ползването на имота и ако не
постигнат съгласие за това, да заплащат обезщетение за лишаването й от ползване
на имота.
За да се освободи
от отговорност, ползващият вещта съсобственик следва да предложи на другия
съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността, както и
да му осигури възможност реално да упражнява това свое право (решение №
269/18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК,горепосоченото тълкувателно решение и др.).
От събраните
по делото доказателства ,св.Б.К., се установява,че ищцата не е притежавала
ключ.Не се установи, че тя е допусната в имота - че е имала свободен и
безпрепятствен достъп до него.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбоподателят е доказал всички елементи от
правопораждащия фактически състав на претендираното от него вземане за
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот според правата му.
Размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността. Съгласно заключението на вещото лице наемът за частта на жалбоподателката е
4 350 лв.Тази сума се дължи от другата съделителка, съобразно нейното
участие в съсобствеността.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции не съвпадат по отношение на претенцията с
правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31 ал.2 ЗС решението следва да се
отмени в тази част и да се уважи ищцовата претенция.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати сумата 174 лв. д.т. по сметка на СРС за
уважения иск по чл. 31 ал.2 ЗС., а като въззиваема следва да заплати сумата 87
лв. д.т.по сметка на СГС за въззивна жалба.
Въззивницата Л.Х. претендира разноски и такива
са сторени в размер на 500 лв.за адвокатски хонорар,както и 800 лв.заплатени за
хонорар на особен представител на Е.Г.. Разноските са заплатени и следва да
бъдат присъдени.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
16.06.2017 г. по гр.д.7171/15 г., СРС-113 състав в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М., срещу Е.Т.К.
- Г., ЕГН **********,*** - адв. И.Г., иск с правно основание чл.
31, ал. 2 от ЗС по отношение на процесния недвижим имот за заплащане от
съделителя Е.Т.К. - Г. на сумата от 4 350.00 лв., представляваща обезщетение
лишаване от ползване на процесния имот за периода 20.03.2015 г. до 29.09.2016
г.и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Е.Т.К.
- Г., ЕГН **********,***,оф.513
,с особен представител адв.Н.Р.Н. с личен№*****да заплати на Л.В.Х.,
ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** - адв. С.М. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 4 350.00 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 20.03.2015 г. до 29.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Т.К.
- Г., ЕГН **********,***,оф.513
,с особен представител адв.Н.Р.Н. с личен№*****да заплати на СРС сумата 174 лв.
за държавна такса и на СГС сумата 87
лв. за държавна такса за въззивна жалба.
ОСЪЖДА Е.Т.К. - Г., ЕГН **********,***,оф.513 ,с особен представител адв.Н.Р.Н. с личен№*****да заплати на Л.В.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. С.М. сумата от 1 300 лв.разноски пред възивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.