Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 22.03.2012 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд …………………….състав
На 23.02.2012 год.
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
Д.В.
сложи
за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 404
по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът РПК гр.Чирпан, твърдят в исковата
молба (ИМ) и допълнителната такава, че по силата на договор от 24.09.1970 год.
са придобили правото на строеж от Община гр.Чирпан, върху държавно урегулирано
място 29.50 % от разгъната застроена площ в размер на 1451 кв.м. или върху 428
кв.м. от жилищен блок № 8, съставляващо парцел VIII в кв.58 по тогава действуващият
план на гр.Чирпан. При изчисление на процентите на участие с магазини в жилищен
блок № 8 в кв.58 по плана за гр.Чирпан, като собственост на кооперацията бил
определен целият партерен етаж от двете тела с две избени помещения, без
стълбищните клетки със съответното участие на кооперацията в общите части. По
описаният начин РПК гр.Чирпан станали инвеститор за стопанските обекти -
магазин и сладкарница, които следвало да бъдат застроени на партерният етаж на
посоченият блок. Тъй като кооперацията нямала специална служба по
строителството, въпросите свързани с инвеститорските задължения били поети от
Централен кооперативен съюз - Капитално строителство (ЦКС). Твърди се, че в
архива на кооперацията били намерени планово задание, одобрено от ЦКС на 06.06.1968
год. и архитектурен проект, одобрен на 06.06.1968 год. за строителството на
стопанските обекти – магазин и сладкарница, които послужили за изработване на
архитектурната и друга строителна документация на блок № 8. Излага се, че още
при строителството на обекта – сладкарница е било включено помещение от 11.23
кв.м. в партерният етаж на горепосочената сграда, което кооперацията владеела
повече от 30 години. Тъй като ответниците – собственици на етажна собственост
на жилищен блок № 8 в гр.Чирпан, пл. „Съединение” № 4, вход „А” и вход „Б”,
представлявани от управителя на етажната собственост И.Г.В. оспорили правото на
собственост на ищеца, владелец на посоченото помещение от 11.23 кв.м. за
последните възникнал правен интерес да предявят настоящият иск. Ето защо молят
да бъде признато за установено по отношение на собствениците на етажна
собственост на жилищен блок № 8 в гр.Чирпан, пл.„Съединение” № 4, вход „А” и
вход „Б”, построен в УПИ V-1376 в кв.90 по плана на гр.Чирпан, а именно – С.Т.К.
с ЕГН:**********, М. Желев М. с ЕГН **********, Г.Г.М. с ЕГН **********, М.Н.Д.
с ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН **********, Л.И.Г. с ЕГН **********, И.Г.В. с
ЕГН **********, Н.Н.В. с ЕГН ********** -починала, с наследници И.Г.В. с ЕГН **********,
Г.И.В. с ЕГН **********, И.Т.К. с ЕГН **********, З.Г.Т. с ЕГН **********, Л.Д.П.
с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, В.К.В. с ЕГН **********, Ж.С.В. с
ЕГН **********, И.И.К. с ЕГН **********, М.И.В. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********,
Н.Г.Д. с ЕГН **********, С.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,
представлявани всички от управителя на етажната
собственост И.Г.В. с ЕГН **********, че кооперацията им е собственик на помещение от 11.23 кв.м. находящо се в
партерни етаж на блок № 8 със два входа в гр.Чирпан пл.„Съединение” № 4 при граници
за същото помещение: от изток и юг –
двор; запад и север - стени към заведение „Кафе еспресо” застроена в УПИ № V-1375 в кв.90 на гр.Чирпан при граници за
парцела: поземлени имоти № ІV-1369, VІІІ-1371, VІІ-1372, VІ-1373, Х-1374 и от
двете страни улици. Претендират разноски.
В срока за отговор на ИМ ответниците считат,
че ИМ е нередовна, като не следва да й се дава ход, докато не бъдат отстранени
недостатъците, от които страда. На първо място, това била активната процесуална
легитимация. Като ищец било посочено юридическо лице - кооперация и не се
твърдяло тя да е пререгистрирана (нямало посочен ЕИК), за да намерела
приложение разпоредбата на чл.23, aл.4 от Закона за търговския регистър. В ИМ
не били посочени и представени доказателства за съществуването на това
юридическо лице и представителната власт на физическото лице, подписало молбата.
На второ място, от изложението на обстоятелствата на които се основавал иска,
не ставало ясно какво е придобивното основание, на което ищецът твърди да е
придобил спорното помещение. Най-напред се сочело, че придобиването му е
осъществено чрез правна сделка - отстъпено право на строеж по договор от
24.09.1970 год., а след това се излагало друго придобивно основание - давностно
владение в продължение на повече от 30 години. Считат, че ищецът следвало ясно
и точно да определи кое от двете твърдения поддържат, за да можели да организират
защитата си и ангажират съответните доказателства. В отговора се изразява
становище също, че считат иска за допустим, но неоснователен, като излагат свои
аргументи в подкрепа на направените правни и фактически изводи. Претендират
разноски.
В о.с.з ищеца РПК гр.Чирпан, редовно
призовани, явява се лично управителя Г. Теленчев, представляван от адв.Цанков
от АК Ст.Загора и изразяват становище, че поддържат така предявения от РПК
Чирпан иск.
В о.с.з ответника С.Т.К., редовно призована,
не се явява, депозира становище, че се
отказва от иска.
В о.с.з ответника М. ** М., редовно
призован, не се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника Г.Г.М., редовно
призована, не се явява изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника М.Н.Д., редовно призована,
лично се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника Т.Д.К., редовно
призована, не се явява изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника Л.И.Г., редовно
призована, не се явява, заявява, че признава изцяло предявеният установителен
иск.
В о.с.з ответника И.Г.В., редовно
призован, лично се явява и с адв. Славчев от АК Пловдив, изразява становище, че
не признава иска.
В о.с.з ответника Г.И.В., редовно
призован, не се явява изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника И.Т.К., редовно
призован, не се явява изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника З.Г.Т., редовно
призована, не се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника Л.Д.П., редовно
призован, не се явява изразява становище, че се отказва от иска.
В о.с.з ответника М.И.П., редовно
призована, не се явява изразява становище, че се отказва от иска.
В о.с.з ответника В.К.В., редовно
призован, не се явява, заявява, че се отказва от иска.
В о.с.з ответника Ж.С.В., редовно призована,
не се явява, заявява, че признава изцяло предявеният установителен иск.
В о.с.з ответника И.И.К., редовно
призован, не се явява изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника М.И.В., редовно
призована, не се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника М.И.М., редовно призован,
не се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника Н.Г.Д., редовно
призован, не се явява, изразява становище, че не признава иска.
В о.с.з ответника С.С.Д. - редовно
призована, не се явява, заявява, че признава изцяло предявеният установителен
иск.
В о.с.з ответника М.С.Д. - редовно
призована, не се явява изразява становище, че не признава иска.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначени са единична и тройна съдебно-технически експертизи и
са изслушани заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата на страните прави следните изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяване на настоящия иск - ищеца
претендира, че е собственик на процесния имот, което право му се оспорва от
ответниците (Реш. № 1845/63 год. на ВС), поради което иска е допустим.
Предявеният иск е неоснователен по
следните съображения:
Предявявайки положителен установителен
иск ищецът се стреми и цели да получи по-пълна по обем защита, тъй като в случай,
че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното
от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на
ответниците. Чрез предявения по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск, ищцовата
страна е отправила пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо
защитаваното право срещу ответниците, които оспорват или смущават това право.
Както всеки установителен иск, разглежданият иск цели разрешаване на възникнал
правен спор относно притежанието на конкретно право и установяване със сила на
пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите
страни по повод на правоотношенията, обект на оспорваното право.
Тежестта на доказване при този иск е на
ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира върху процесното
помещение на твърдяното основание (в случая правна сделка -отстъпено право на
строеж и алтернативно – давностно владение в продължение на повече от 30
години). При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
правото си на собственост върху процесното помещение, като докаже активната си
материално-правна легитимация и това, че са осъществени твърдените факти с правопораждащ
собствеността ефект.
От своя страна ответниците по предявения
положителен установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по
предвидения процесуален ред, чрез възражения могат да сочат фактите, които
опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на
правото.
Правото на собственост се доказва с
писмени доказателства – нотариални актове, записка за вписване, делбени
протоколи, вписване в разписни листове на общините, договори за
покупко-продажба със съответните вписвания и нотариални заверки и др., а
единствено придобиването въз основа на давностно владение – чрез свидетелски
показания, които да установят срока на фактическата власт върху имота.
Основателността на установителното
искане предполага осъществяване в патримониума на ищеца на годен придобивен
право на собственост способ – чл.77 от ЗС.
Предмет на претенцията по настоящето
дело, както вече се посочи е признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на
помещение от 11.23 кв.м. находящо се в партерен етаж на блок № 8 със два
входа в гр.Чирпан пл.„Съединение” № 4 при граници за същото помещение: от изток и юг – двор; запад и север - стени към
заведение „Кафе еспресо” застроена в УПИ № V-1375 в кв.90 на гр.Чирпан при
граници за парцела: поземлени имоти № ІV-1369, VІІІ-1371, VІІ-1372, VІ-1373, Х-1374.
Първото фактическо основание на иска за собственост посочено в исковата молба и
се свежда до следното - РПК гр.Чирпан по силата на договор от 24.09.1970 год. придобила
правото на строеж от Община Чирпан, върху държавно урегулирано място 25.50 % от
разгъната застроена площ общо 1351 кв.м. върху партерния етаж в размер на 428
кв.м. от жилищен блок № 8, съставляващо парцел VIII в кв.58 по тогава
действуващият план на гр.Чирпан. Съдът счита, че от така посоченото основание
(правна сделка – отстъпено право на строеж) за придобиване на процесното
помещение от ищеца не може да се направи извод за правото на собственост на
кооперацията, тъй като в цитираният и приет, като писмено доказателство по
делото договор от 24.09.1970 год. не е видно, за изграждането на какви обекти е
било учредено правото на строеж, поради липса на индивидуализация на отделните
обекти.
Видно от заключенията на назначените по
делото експертизи (единична и тройна) които съдът кредитира с доверие, като
компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото е, че на първо място
няма данни кога точно е било извършено строителството на процесната сграда и
по-късните преустройства, тъй като липсва запазена, одобрена проектна
документация и строителни разрешения. В заключението си по единичната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице сочи, че сградата е проектирана през
1968 год. и построена до 1970 год. По делото е приложено с ИМ заверено копие на
чертеж от проектната документация за партерния (приземен) етаж с нанесени
корекции върху него, че е одобрен на 06.06.1968 год. на който липсва печат за
одобрение от техническа служба на ГОНС-Чирпан, съгласно нормативните изисквания
на ЗТСУ, действуващ тогава. Вещите лица са установили, че чертежа на партерния
(приземен) етаж и представеното с ИМ и прието като писмено доказателство по
делото – планово задание, са одобрени от ЦКС на
една и съща дата - 06.06.1968 год. като всички помещения, упоменати в
плановото задание фигурират и чертежа от проектната документация до нанасяне на
корекциите, върху същата. От заключенията на вещите лица е видно, че процесното
помещение с площ 11.23 кв.м. е било предвидено като помещение за смет със
самостоятелен вход откъм двора на жилищният блок, без връзка с останалите
помещения от етажа. От направеният оглед на сградата по единичната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице е констатирало, че при
строителството на сградата, спорното помещение е било изпълнено според
първоначалното предвиждане (с преградни стени, отделящи го от сладкарницата и вход
към двора на сградата). В проведените по делото о.с.з. на 02.12.2010 год. и 17.05.2011
год. вещите лица заявяват категорично при изслушването им, че предвид
конструктивните и архитектурни характеристики на процесното помещение
(местоположение, отделеността му от обекта на ищцовата кооперация и достъпа до
него единствено от двора на сградата), първоначалното предназначение на това
помещение е било да се ползува общо от всички обекти на етажната собственост
(търговски и жилищни), т.е. представлява обща част на сградата. Вещите лица
дават заключение, че поради невъзможност експертизата да установи кога и то
кого са били нанесени корекциите в проектната документация, касаещи процесното
помещение – до 06.06.1968 год. или след тази дата и към кой момент това помещение
е престанало да бъде обща част на сградата (тъй като помещенията за смет са
обща част), не може да се даде отговор дали преустройството на помещението е
било осъществено с редовни строителни книжа, тъй като такива не са представени
по делото от ищеца, съобразно тежестта на доказване, независимо от указанията,
дадени с доклада по делото.
Предвид изложеното, съдът счита, че
от значение за установяване на действителните
отношения между страните е фактическото положение, такова каквото е възникнало вследствие
на строителството, а не на бъдещите преустройства на процесното помещение. Съвкупно
от показанията на разпитаните свидетели В. и Славов се установява, че от
построяването на сградата процесното помещение се е ползвало от живущите във
входовете на блока (за съхранение на мотори, касетки, велосипеди, чували с
битови отпадъци, т.е. за складиране на вещи, отпадъци). От изложеното следва извод, че организационното
разпределение на процесното помещение е било – помещение за смет, което се е ползвало
от живущите във блока до момента когато е започнала да го ползва ищцовата
кооперация. Този извод се потвърждава и от свидетелските показания за начина на
ползване на процесното помещение след построяването му до момента когато между
страните се е породил спор за собствеността на помещението. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели с доверие, като основаващи се на
непосредствените им впечатления още повече, че св.Славов, като строител на
жилищният блок и живущ на друг адрес не е заинтересован от изхода на спора. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Д.
и С. посочени от ищеца, поради това, че като бивши служители на ищцовата
кооперация, може да се направи извод, че същите са заинтересовани от изхода на
спора, както и поради формиралото се в съда вътрешно убеждение по време на
разпитите им проведени в условията на устност и непосредственост.
При това положение, съдът приема, че към момента на
построяването на сградата организационното разпределение на процесното
помещение е било – помещение за смет. Поради това съдът споделя тезата, че
построеното помещение има статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС.
Това е така, защото общите части са такива или по естеството си, или по
предназначението си. В конкретния случай съдът приема, че процесното помещение
представлява обща част по предназначението си, доколкото фактическото му ползване
е било за задоволяване на нужди от допълнителна складова площ на етажните
собственици. Поради това се налага извода, че помещението не е било възможно да
бъде придобито от ищеца по силата на отстъпеното му и реализирано право на
строеж, защото не е било част от обекта на кооперацията.
По въпроса придобил ли е ищеца право на
собственост вследствие необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 30 год.
на описания обект, съдът намира на първо място, че процесното помещение, като
обща част на сградата не може да бъде придобивано по давност. На следващо място
ищеца не ангажира никакви доказателства за необезпокоявано и непрекъснато
владение повече от 30 год. на описания обект, каквито са наведените в ИМ
твърдения, т.е. не се ангажираха доказателства за действията, чрез които се
осъществява т.нар. обективен елемент на владението. Още повече, че ищцовата
кооперация е сключила с останалите етажни собственици – договор за наем от
10.05.2004 год. приет като доказателство по делото с който процесното помещение
е било наето от ищеца. На следващо място видно от представеното с отговора от
ответника и приетото като писмено доказателство писмено предложение за
изкупуване от страна на ищцовата кооперация на дела от процесното помещение на
останалите съсобственици е, че
действията на ищеца до подаване на ИМ, не доказват намерение за владеене
на спорното помещение или т.нар.субективен елемент на владението.
От всичко гореизложено не се доказва изискуемата продължителност на необезпокоявано владение, като ищеца не доказа по несъмнен начин правопораждащия факт, с който законът свързва придобиването на правото на собственост върху процесният обект по давност.
На следващо място в приетият като писмено
доказателство по делото констативен нотариален акт № 48, том I, дело № 124 от 23.11.1995 год. на ЧРС за
притежаваните от ищцовата кооперация обекти в етажна собственост не фигурира
помещение с предназначение за смет. Такова не фигурира и в плановото задание. В
раздел първи, точка шеста от акта е посочено – антре с площ от 11.23 кв.м. Такова
антре е предвидено и построено, на то е друго помещение различно от спорното,
като според заключенията на вещите лица е с действителна площ 5.30 кв.м. от което може да се направи извод, че в
представеният от ищеца нотариален акт е допусната фактическа грешка в
квадратурата на описаното антре.
Следователно, ищцовата кооперация не
установи с доказателствената си активност придобиване на вещното право на
собственост върху процесният имот на поддържаните придобивни основания, което
предпоставя отхвърлянето на установителното искане, като неоснователно.
По изложените съображения предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът намира, че предвид изхода на
спора, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски, тъй като са поискали
присъждане на такива в размер на 1620 лева, съобразно представените по делото списъци
за сторени такива, по смисъла на чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от РПК гр.Чирпан,
пл. „Съединение” № 1, регистрирана с Решение по ф.дело № 3065/1994 год. на
Окръжен съд Стара Загора, БУЛСТАТ *********, представлявано от председателя Г.
Христов Теленчев, ЕГН:********** иск за признаване за установено по отношение
на собствениците на етажна собственост на жилищен блок № 8 в гр.Чирпан,
пл.„Съединение” № 4, вход „А” и вход „Б”, построен в УПИ V-1376 в кв.90 по плана
на гр.Чирпан, а именно – С.Т.К. с ЕГН:**********, М. Желев М. с ЕГН **********,
Г.Г.М. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН **********, Л.И.Г.
с ЕГН **********, И.Г.В. с ЕГН **********, Н.Н.В. с ЕГН ********** -починала, с
наследници И.Г.В. с ЕГН **********, Г.И.В. с ЕГН **********, И.Т.К. с ЕГН **********,
З.Г.Т. с ЕГН **********, Л.Д.П. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, В.К.В.
с ЕГН **********, Ж.С.В. с ЕГН **********, И.И.К. с ЕГН **********, М.И.В. с
ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********, Н.Г.Д. с ЕГН **********, С.С.Д. с ЕГН **********
и М.С.Д. с ЕГН **********, представлявани
всички от управителя на етажната собственост И.Г.В. с ЕГН **********, че
кооперацията им е собственик на
помещение от 11.23 кв.м. находящо се в партерни етаж на блок № 8 със два
входа в гр.Чирпан пл.„Съединение” № 4 при граници за същото помещение: от изток и юг – двор; запад и север - стени към заведение
„Кафе еспресо” застроена в УПИ № V-1375
в кв.90 на гр.Чирпан при граници за парцела: поземлени имоти № ІV-1369,
VІІІ-1371, VІІ-1372, VІ-1373, Х-1374 и от двете страни улици, като неоснователен
е недоказан.
ОСЪЖДА РПК гр.Чирпан, пл. „Съединение” №
1, регистрирана с Решение по ф.дело № 3065/1994 год. на Окръжен съд Стара
Загора, БУЛСТАТ *********, представлявано от председателя Г. Христов Теленчев,
ЕГН:********** да заплати на С.Т.К. с
ЕГН:**********, М. Желев М. с ЕГН **********, Г.Г.М. с ЕГН **********, М.Н.Д. с
ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН **********, Л.И.Г. с ЕГН **********, И.Г.В. с ЕГН **********,
Н.Н.В. с ЕГН ********** -починала, с наследници И.Г.В. с ЕГН **********, Г.И.В.
с ЕГН **********, И.Т.К. с ЕГН **********, З.Г.Т. с ЕГН **********, Л.Д.П. с
ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, В.К.В. с ЕГН **********, Ж.С.В. с ЕГН **********,
И.И.К. с ЕГН **********, М.И.В. с ЕГН **********, М.И.М. с ЕГН **********, Н.Г.Д.
с ЕГН **********, С.С.Д. с ЕГН ********** и М.С.Д. с ЕГН **********,
представлявани всички от управителя на
етажната собственост И.Г.В. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1620 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: