Мотиви към
Решение №115 от 09.10.2018 г. по АНД №252/2018г.
на Районен съд Луковит
Производството
пред съда е по реда на Глава двадесет и осма от НПК и е образувано по внесено
постановление от Районна прокуратура гр. Луковит, с което се прави предложение обвиняемият
Р.О.М. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1, предл. 1-во НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 НК да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание - глоба в минимален размер.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура - Луковит, се представлява от прокурор
В. Д., която поддържа обвинението и становището си, че същото е доказано
несъмнено. Позовава се на факти, които счита, че изключват приложението на чл.
9, ал. 2 НК. Иска да му се наложи административно наказание глоба в размер на
1500 лева, а приобщеният като веществено
доказателство моторен трион да бъде
отнет в полза на държавата Обвиняемият, редовно призован, не
се явява.
Защитникът
адв. П.Р. пледира за оправдаване на обвиняемия, като настоява да се приложи
института на чл. 9, ал. 2 НК. Счита, че случаят е маловажен.
Обвиняемият
Р.М. в последната си дума признава вината си без да отправя конкретно искане
към съда.
Съдът, след като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият
Р.О.М. е роден на *** ***, български гражданин, българин, безработен, понякога
получава доходи от полаган временно труд
като общ работник, без образование, не притежава недвижимо имущество, нито
движимо на стойност над 1000 лева, не е осъждан. За периода от 2013 до 2018 г.
има констатирани множество нарушения по Закона за горите, за които е наказван
по административен ред.
На
13.02.2018 г. около 16.00 часа обвиняемият Р.М. е заловен от служителите на ДГС
Лесидрен (свидетелите Й.М., М.К. и П.Й.) докато реже с моторен трион дървета в
имот с кадастрален №******, отдел **** „*“, собственост на Община Луковит.
При проверка горските служители
установяват, че отрязаната дървесина – част от която натоварена в конска
каруца, а друга - на земята, е с общ обем от 0.6 пр.куб.м., без да е маркирана с контролна горска марка и не е придружена от превозен
билет.
За установеното срещу Р.М. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) – за това, че извършва сеч на
описаната дървесина, като с акта е иззет бензиномоторния трион и впоследствие
срещу Разписка за отговорно пазене същият е предаден за съхранение в ДГС
Лесидрен.
След съставянето на акта отсечената дървесина е
транспортирана от обвиняемия с конската каруца с мълчаливото разрешение на горските
служители.
Пазарната стойност на дървесината е определена на 42.00
лева чрез експертна справка от директора на РДГ Ловеч, базирана на пазарната
стойност на 1 пр.куб. м. дърва за горене в размер на 70.00 лева.
Обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава
двадесет и осма от НПК във вр. с чл.78а НК.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява
въз основа на събраните непосредствено от съда доказателства, чрез разпита на
обвиняемия и на свидетелите, като друга част от доказателствата, събраните в
хода на досъдебното производство и на основание чл. 378, ал.2 НПК съдът прецени
в отклонения на общия принцип за непосредсвеност.
Главният
факт – сечта на дървесината и липсата на маркировка, се установява от
показанията на свидетелите – очевидци, които в кръга на службата си са
възприели деянието, което осъществява признаците и на нарушение на специалния
закон – ЗГ.
В
подкрепа на техните показания са и обясненията на обвиняемия, който признава
извършването на сеч без да има позволително за това, но възразява само относно
датата на деянието.
Времето на извършване на деянието е
съществен елемент с правно значение, които мотивира съда да проведе
непосредствен разпит на свидетелите – очевидци.
В хода на разпита им и въз основа на
редовно съставените документи в хода на административно наказателното
производство – АУАН и разписка за предаване на иззетия моторен трион, съдът
прие, че датата на деянието е 13.02.2018 г.
Обясненията на обвиняемия, който
признава престъпната си деятелност, съдът прие, че са добросъвестно депозирани,
но у обвиняемият е настъпила грешка за датата на деянието.
Тази грешка се дължи на
обстоятелството, че Р.М. е системен нарушител на правилата на Закона за горите
и често спрямо него са извършвани проверки от контролните органи.
Съдът прие, че М. е във фактическа
грешка за датата, поради това, че в рамките на два поредни дни е спиран за
проверка от горския служител Й.М., за което свидетелства и последният. Точната
дата на деянието е тази, посочена в обвинението, доколкото същата съответства и
на документите, съставени в хода на проверката.
Едновременно с това съдът отчете, че
са налице редица пропуски в поведението на тримата свидетели, които следва да
бъдат отбелязани, макар и да нямат неблагоприятна доказателствена последица в
случая.
Това
е така, защото на основание чл. 1 НПК наказателния процес наред с
разобличаването на виновните, има за задача и укрепване на законността.
Тримата
свидетели са действали в качеството им на длъжностни лица, чиято професионална
дейност е детайлно регламентирана и с която те дължат да съобразяват своето
професионално поведение по опазване на горските територии и недопускане на
нарушения.
След установяване на
процесното нарушение и на основание чл. 190, ал. 2, т. 10 от Закона за горите е
следвало да задържат не само триона, но и дървесината, която е предмет на
нарушението. С бездействието си длъжностните лица са допуснали обвиняемият да
продължи да извършва действия с незаконната дървесина – да я извози и да я
транспортира.
Данните
за миналите нарушения, извършени от обвиняемия, се съдържат в справката за
нарушител, издадена от РДГ Ловеч. Чистото съдебно минало е видно от справката
за съдимост.
Социалното
положение и данните, свързани с личността на обвиняемия, се установяват от неговите
обяснения, автобиографичната му справка и декларацията за имуществено
състояние.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Р.М. е обвинен в извършването на престъпление по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 2 НК.
Съставът на това
престъпление изисква от обективна страна да бъде установена една от формите на
деянието – в случая това е сеч на дървета, при допълнителните условия от
обективна страна – без писмено позволително за това и в територията на горския
фонд.
Мястото на сечта
попада в горска територия, което легално понятие по смисъла на Закона за горите
съответства на термина по отменения специален закон – „горски фонд“.
От обективна страна
се доказа и допълнителният признак, обуславящ прилагането на по-леко
наказуемият състав по чл. 235, ал. 6 ЗГ – маловажност на случая, който следва
да бъде оценен по този начин, с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия,
затрудненото социално положение и целта, с която е извършено престъплението –
за задоволяване на лични битови нужди от огрев.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при пряк умисъл. Обвиняемият, бидейки наказван многократно по
административен ред за нарушения на Закона за горите съзнавал обективната
запретеност на това да сече дървета без да има писмено позволително за това.
Въпреки знанието за забраната, обвиняемият съзнателно и целенасочено е извършил
сеч.
При тези съображения съдът прие, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
235, ал. 6, вр. ал. 1 НК.
По
отношение на обвиняемия са налице условията, предвидени в чл.78а НК. Той е
пълнолетно лице, извършил е умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до
300 лева, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на
раздел ІV от Глава осма от Общата част на НК. От престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни. Затова обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и да му бъде наложено предвиденото в чл.78а НК административно
наказание глоба.
При
определяне размера на глобата съдът отчете невисоката степен на обществена
опасност на деянието и затрудненото имуществено състояние на обвиняемия – липса
на доходи и имущество. При това, съдът счита, че административното наказание
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като на обвиняемия бъде наложена глоба в минималния размер от 1000
лева.
Средството послужило за извършване
на престъплението – моторния трион, приобщен като веществено доказателство, подлежи
на отнемане в полза на държавата.
Воден
от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...........................