Решение по дело №527/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Б - КОНТАКТ“ ООД чрез адв. В. А. срещу решение № 134 от 08.12.2022 г. на ДРС, постановено по АНД № 20223120200128/2022г., по описа на ДРС, с което е потвърден ЕФ № **********, с който на „Б - КОНТАКТ“ ООД, за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на Агенция „Пътна инфраструктура” в размер на осемдесет лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Въз основа на изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което издаденият ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание касатора, не изпраща представител. С писмени бележки с.д. № 295/08.01.2025 г., чрез адв. В. А. А. поддържа касационната жалба и изразява становище по съществото на спора, като моли да бъде отменено Решение №134/08.12.2022 г. постановено по АНД № 202231220200128 по описа за 2022 г. на РС – Девня, І състав, с което е потвърден ЕФ №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, тъй като същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид на което, моли да се постанови решение, с което да се отмени ЕФ №********** и се присъдят разноски съобразно представените доказателства за това.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура” не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Не е съобразено от страна на въззивната инстанция, че към момента на нарушението разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от закона не е допускала издаването на електронни фишове за такъв вид нарушение. Не е съобразено несъответствието на действащата санкционна уредба в ЗДвП в българското законодателство с тази на Европейския съюз и невъзможността да бъдат преценени при налагането на санкции характерът и тежестта на нарушението, както и обстоятелствата, при които то е било извършено. Счита, че обжалваното решение, както и потвърдения с него електронен фиш, подлежат на отмяна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Девня е бил ЕФ № **********. Със същия на дружеството за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500. 00 /две хиляди и петстотин/ лева.

ДРС е приел от фактическа страна, че в 08. 18 ч., на 12. 11. 2020 г., в землището на [населено място] обл. варна, с устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ [рег. номер], с обща допустима техническа маса 15 000 кг., брой оси 2, категория евро 3, собственост на „Б – контакт“ ООД, се движи по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно подадена е тол – декларация за т. а. с ДК№ **************, но с обща допустима техническа маса под 12 000 кг. Съставен бил ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.

За да потвърди ЕФ, Девненският районен съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност.

Обжалваното решение на Районен съд - Девня е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, поради следното:

Към датата на извършване на процесното нарушение законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание.

Така, съгласно чл. 189е, ал.1 и 2 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал.3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят актове за административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят. По същият категоричен начин, следващата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП постановява, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. На следващо място, настоящата касационната инстанция намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал. 2 АПК, при която се констатираха основания за отмяната му, поради несъответствие с материалния закон решението следва да се отмени и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ.

Независимо от изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения по делото адвокат.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ, вр. чл.222 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 134 от 08.12.2022 г. на ДРС, постановено по АНД № 20223120200128 по описа на ДРС за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ № **********, с който на „Б - КОНТАКТ“ ООД, за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.