№ 1
гр. В., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420101430 по описа за 2022 година
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.” ***, законен представител Я Б.
Я. е предявила при условията на обективно съединяване искове против А. М. Р. с ЕГН
********** с постоянен адрес обл. В., общ. В., гр. В., ж.к. „С.” ***, с които се иска да
се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3955,71 лева,
представляваща главница до погасяване по Договор за стоков кредит № ***; сумата от
1309,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до
30.06.2020 г.; сумата от 379,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
29.09.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, разноските по заповедното
производство :сумата от 118,66 лева внесена държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и разноските по исковото производство. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за стоков
кредит № ***, сключен между А. М. Р. и ”Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ***. На 30.06.2020 г.
е подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
вземания /цесия/ от 17.06.2020 г. сключен между ”Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК *** по силата на който вземанията на
длъжника са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД.
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 , и чл.86 ЗЗД вр. с чл.422
ГПК.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че ответника е подписал
1
Договор за стоков кредит № *** от 29.08.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
Кредитор и А. М. Р. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение
за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на
клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за същия,
както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия
кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Основанието, на което Заявлението по чл. 410 ГПК и искова молба се подават от
името на ищеца е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.06.2020г. на основание чл. 99 от ЗЗД между “БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *** и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК *** (В рамките на
настоящото производство „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*** е конституирано като правоприемника на Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД ЕИК ***) и подписано допълнително споразумение от 30.06.2020 г .
е Приложение № 1.1/ 30.06.2020 г., по силата на което вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
“БАНКА ДСК“ ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на 2 вземания
/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
Към настоящата искова молба се прилагат Уведомление за извършена цесия от
името на “БАНКА ДСК“ ЕАД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, което е връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищеца се позовава на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г.
по т. д . 12/2009г. на II Т О , съгласно които ако към исковата молба на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.
Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното
право.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия
2
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на
вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр. д. № 867/2011 г. и Решение
№ 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр. д. № 788/2013г„ ТК.
Съгласно Договора за стоков кредит № *** от 29.08.2019 г., Кредиторът отпуска
на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 3955.71 л е в а за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от Т.Б. ЕАД. Сумата на
кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца Т.Б. ЕАД. Кредитът е следвало да бъде
върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в
размер на 241.17 лева, а остатъкът в размер н а 232.09 лева се дължи с последната
вноска съгласно уговорения между страните погасителен план, който прилагам към
настоящата искова молба. 3
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 3955.71 лв.
В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39.59 % годишно или
0.1100 % на ден. Останалата и непогасена договорна лихва п о Договора за стоков
кредит № *** от 29.08.2019 г. за периода от 28 септември 2019г. до 30 юни 2020 г. е в
размер на 1309.40 лева.
Съгласно чл. 13 от Договора Кредитополучателят удостоверява, че е запознат с
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на
договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от Банка ДСК.
Ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се
начислява за всеки ден забава, считано от 29 септември 2019 г. - датата следваща деня
на забава на вноските по кредита до 22 октомври 2021 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 668.01 лв., както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Задължението е следвало да се изплати на 29.08.2021 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи
на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
3
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД не са били начислявани лихви за забава, съответно,
горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Ответника чрез назначения особен представител адв.З. заявява, че оспорва
предявените искове по основание и размер. От името на ответника особения
представител оспорва предоставяне на сумата от 3955.71 лв. Твърди, че от страна на
ищеца няма представени доказателства, че ответника е усвоил предоставената му
сума. Счита, че клаузата, с която е договорен фиксиран лихвен процент в размер 39,59
% годишно или 0,1100% на ден, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а
тази, е която се уговаря годишния процент на разлелите (ГПР) по кредита 47,53 %
съгласно чл.7 от договора, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави и на
основание чл. 146 от ЗЗП.
Оспорва дължимостта на сумите с оглед факта,че цесията не е съобщена на
ответника.
Съгласно разпоредбата па чл,99,ал.З и ал.4 от ЗЗД се изисква задължително
цедента да уведоми длъжника за прехвърляне па вземането, 13 настоящия случай от
представените доказателства от ищеца, не се установява подобно действие от страна на
цедента, по отношение на ответника, именно пореди тази причина считам, че цесията
не е проявила своето правно действие и ответника не дължи сумите, обект на
заповедното производство.
Още повече от представения договор за стоков кредит между “ Банка ДСК“ ЕАД
и ответника, не е уговорена възможността за прехвърляне правата па кредитодателя на
трети лица, а съгласно разпоредбата на чл. 26,ал,1 от ЗПК, кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит ако е предвидена такава
възможност. Тази възможност е уговорена в Общите условия, а доколкото тази клауза
считам за неравноправна по смисъла на чл.143, т„15 от ЗЗП, защото дава възможност
па ищеца да прехвърли по всяко време, без да иска съгласие на ответника за това,
правата си по договора за стоков кредит, на всяко трето лице, което избере, а това
несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за
длъжника е без значение дали негов кредитор е избраната от него кредитна /финансова
институция ши друг правен субект, а в същото време в тези договори не е предвидена
реципрочна /равноправна / възможно ,което несъмнено представлява незначително
равновесие между правата и задълженията па страните по тях, което несъмнено е
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Именно това обуславя извод за неравноправно клаузата по чл.16 от общите условия от
общите им условия, съгласно разпоредбата па чл.143,т.1Б от ЗЗП. Понеже същата
клауза не е уговорена индивидуално в текста на процесния договор, а 5 в чл.16 от
общите им условия, тя е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.24 от
4
ЗПК. Направено е възражение за недействителност на сключения между страните ,
договор за стоков кредит на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл.8, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- т.12 и т. 20 от ЗПК- липсва
представен европейски стандартен европейски формуляр, от който да е установено , че
потребителят е запознат с основните характеристики на съответния кредит,
включително не са посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита
и методиката за изчисляване на референти и я лихвен процент, не са посочени и
взетите предвид допускания при изчисляване на годишния процент на разходите.
Прави се възражение, че договорът не е обявен за предсрочно изискуем. И възражение
за погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца за претендиралите
лихви за забава, на основание чл.111,б“в“ от ЗЗД.От страна на ищеца няма представени
доказателства, колко вноски и в какъв размер е заплатил ответника от процесния
кредит.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните
обстоятелства:
В съдебно заседание ищецът не се явява лично или чрез представител, но е
депозирал молба №176435/30.11.2022 г., с която моли да бъде даден ход на делото в
отсъствие на процесуалния представител. Заявява, че поддържа исковите претенции, и
на основание чл. 232 от ГПК оттегля исковата претенция за закона лихва за сумата над
376,99 лв. за периода 29.09.2019 г. до 22.10.2021 г.
Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата си молба чрез
адв. З..
На осн. чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск за
мораторна лихва за периода 29.09.2019 г. до 22.10.2021 за сумата над 379,66 лв., като
до пълният размер от 668,01 лв. прекратява производството по делото поради
оттегляне на исковата претенция.
По ч.гр.д. №3967/2021 г. на Районен съд-В. на 05.11.2021 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А. М. Р. с
ЕГН ********** с постоянен адрес обл. В., общ. В., гр. В., ж.к. „С.” ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ВЗЕМАНИЯ “ АД, следните суми:
сумата от 3955,71 лева, представляваща главница до погасяване по Договор за стоков
кредит № ***; сумата от 1309,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от
28.09.2019 г. до 30.06.2020 г.; сумата от 668,01 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 29.09.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 118,66 лева внесена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
5
възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ
ищец, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящите искове.
По делото е прието за безспорно между страните, а и от представените по делото
Договор за стоков кредит № ***, и Погасителен план и ГПР се установява, че на
посочената дата е сключен договор за стоков кредит, по силата на който „Банка ДСК”
ЕАД е отпуснал стоков кредит на ответника в размер на 3955,71 лв. срещу насрещно
задължение на кредитополучателя да върне заетата сума до 29.08.2021 г. за 24 месеца.
Страните са уговорили размер на погасителната вноска от 241,17лв. за първите 23
месеца и размер на погасителната вноска от 232,09 лв. за последния 24 -ти месец /като
към всяка месечна вноска е посочено какъв размер от вноската е главница и какъв
дължима лихва/, лихвен процент по кредита 39,59%, ГПР 47,53% и общ размер на
всички плащания 5779,00 лева.
Предоставена е са преписи от дубликат от Фактура /служебен бон/ №
********** от 29.08.2019 и от дубликат от Фактура /служебен бон/ № *** от
29.08.2019 издадени от “ТБ“ ЕАД, за покупко-продажба на стоки.
На 17.06.2020г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на продавач и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД (в рамките на настоящия процес е
конституиран правоприемника „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРАЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД), като купувач, е сключен договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, по силата на който „Банка ДСК“ АД ще прехвърли на ”АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРАЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД вземания, посочени в Приемо-
предавателен протокол към настоящия договор. Съгласно § 6 чл. 6.1 прехвърлянето на
вземанията по този договор от продавача на купувача настъпва на датата на
прехвърляне, а съгласно § 1 чл. 1.2 дата на прехвърляне е датата, от която всички права
по отношение на Вземанията , ведно с привилегиите и другите им принадлежности ,
включително и изтеклите лихви, ще се счетат за прехвърлени но купувача в тяхната
цялост и с гаранция за тяхното съществуване . Прехвърленото действие по
предходното изречение настъпва с пълното плащане на покупната цена от купувача по
сметка на продавача. А съгласно § 6 чл. 6.2 изречение второ съответните суми ще
бъдат преведени от продавача в срок до 5 /пето/ число на текущия месец за всички
плащания постъпили за предходния месец по определената в договора банкова сметка
на купувача.
На 30.06.2020 г. между „Банка ДСК“ АД в качеството на продавач и ”АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРАЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, като купувач, е сключено
допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор „Банка
6
ДСК“ АД в качеството на продавач и ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРАЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, като купувач, е сключена покупко-продажба
на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., с което страните се споразумяват „Банка ДСК“
АД да продава възмездно на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРАЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД извънреден пакет от свои вземания по стокови кредити на
физически лица, които са просрочени и не са погасени надлежно, ведно с привилегиите
и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, по някои от които е
възможно да е започнал процес по уведомяване за предсрочна изискуемост, но не са
предприети действия по снабдяване със заповед за изпълнение. Като в деня на
подписване на приемо-предавателен протокол, ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРАЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД превежда на „Банка ДСК“ АД покупната цена,
дължима за вземанията. Прехвърлителното действие настъпва с пълното плащане на
покупната цена на „Банка ДСК“ АД от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД.
Видно от Приложение №1.1/30.06.2020 г. към Договор за покупко-продажба на
вземания от 17.06.2020г. между „Банка ДСК“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД към цесионният договор, задължението на А.
М. Р. е сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.
На осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД и Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/
сключен между „Банка ДСК“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД на 17.06.2020 г. и Допълнителното споразумение от 30.06.2022 г.
„Банка ДСК“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
АД са потвърдили извършената цесия по допълнителното споразумение, с дата на
прехвърлянето 30.06.2020 г.
С изрично пълномощно „Банка ДСК“ АД е упълномощило „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД да уведоми от името на цедента
всички длъжница по вземания по кредите, които Банката е цедирала /прехвърлила/ с
Допълнително споразумение, сключено на 30.06.2020 г между „Банка ДСК“ АД и
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД като цесионер
към Рамков Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 17.06.2020 г. за
извършената цесия.
До длъжника А. М. Р. е изпратено уведомление от „Банка ДСК“ АД чрез
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД за
извършената цесия с Допълнително споразумение, сключено на 30.06.2020 г между
„Банка ДСК“ АД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
АД като цесионер към Рамков Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на
17.06.2020 г , без данни да е получено от длъжника.
По молба на ищеца уведомлението за цесията е връчено на ответника заедно с
7
преписа от исковата молба и доказателствата.
Видно от назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по Договор за стоков кредит № ***, сумите по претендираните вземания
за главница, договорна лихва и законна лихва за забава не са платени, както и че
ответникът не е извършвал плащания и няма отразяване за извършени плащания. От
съдебно-счетоводна експертиза се установи и че размерът на неплатените от ответника
суми по сключения договор за стоков кредит по пера е както следва: главница -
3955.71 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки),
договорна лихва - 1823.29 лв. (хиляда осемстотин двадесет и три лева и двадесет и
девет стотинки), договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. - 30.06.2020 г. - 1119.61
лв. (хиляда сто и деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки), законова лихва от
29.09.2019 г. - 22.10.2021 г. - 379.66 лв. (триста седемдесет и девет лева и шестдесет и
шест стотинки). От съдебно-счетоводна експертиза се установи и че процесният кредит
е отпуснат на 29.08.2019 г с който са закупени стоки от Т.Б. ЕАД в размер на -
3488.00(три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева) лв. и застраховка с „Г.З.“
ЕАД - 467.71 (четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) лв.,
като общия размер на кредита е 3955,71 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки) лв.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на
исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на
валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на
вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред,
предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят
на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по
предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и
периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в
процеса. Активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия и от
допълнително споразумение между „Банка ДСК“ АД в качеството й на цедент и
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД ”, в качеството
й на цесионер, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението,
сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към
момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение,
сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
8
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно
ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне.
А съгласно чл. 26. ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност. А съгласно чл. 16 от Общите условия по
договорите за стокови кредити но „Банка ДСК“АД такава възможност на кредитора е
предвидена.
По делото няма данни за достигнало уведомително писмо до ответника за
извършената цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от договор за
паричен заем. В случая следва да бъде посочено, че съгласно последователната
съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с приложените към нея
доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно
уведомен за цесиите /в този смисъл Решение *** на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение
№ 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От
изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на
задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за
извършената цесия на вземането, ответника А. М. Р. се счита за запознат с промяната
на кредитора по кредитния договор. Поради, което ВРС намира за неоснователни
твърденията на ответника за недължимост на сумите, тъй като според ответника
цесията не му е съобщена.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо,
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност
на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за стоков кредит. Ответникът има качество на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за
стоков кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
9
Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват
при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, то с подписването на договора за стоков
кредит, кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на
информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по
извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема Общи условия за
същия, както и че те са неразделна част от Договора.
В последствие договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма.
Посочен е общия размер на кредита /Погасителния план и ГПР / и условията за
усвояването му / т.1 от Договора за стоков кредит и р.II от Общите условия/, фиксиран
лихвен процент / т. 6 от Договора за стоков кредит и в Погасителния план и ГПР/,
условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита /т. 7 от
Договора за стоков кредит и в Погасителния план и ГПР/. В представения
Погасителния план и ГПР е посочено също размера, броя и падежа на задължението.
Ответника е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания/р. V, чл.11 т.2/, за правото й да се откаже от
договора и срока, в който може да бъде упражнено / р. VIII от Общите условия по
Договора за кредит/.
На първо място ответника възразява за недължимост на вземанията по договора
за кредит с твърдения за нищожност на договора, поради противоречие със закона-
ЗПК, с оглед липса на предоставена преддоговорна информация от страна на кредитора
към заемополучателя, чрез Стандартен европейски формуляр. Вярно е, че с оглед
момента на договаряне, процесния договор попада в приложното поле на ЗПК и
общата императивна закрила по ЗЗП, предвид факта, че кредита е предоставен на
физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист,
респективно кредитополучателя се явява потребител. От друга страна горепосоченото
възражение на ответника, се опровергава от съдържанието на процесния договор, в
който както се посочи по-горе /в чл.10 от същия/ се съдържа декларативно изявление
на кредитополучателят, че е получил преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК, с
оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. Въпросния договор
има характер на частен свидетелстващ документ, носещ подпис на ответника и като
такъв се ползва с обвързваща го сила, досежно съдържащите се в него неизгодни за
10
страната факти. Ответника не е оборил доказателствената стойност на договора, по
отношение на изявлението си за получаване на преддоговорна информация по чл.5 от
ЗПК, в резултат от което възражението за недействителност, се явява неоснователно
/Решение от 01.2020г., по в. т. д. №1550/2019г., на ВОС/.
На следващо място ответника възразява, че Договорът за стоков кредит е
недействителен поради неспазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, според който договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. ВРС намира това възражение за неоснователно тъй като
Договорът за стоков кредит №*** е сключен в писмена форма, като и Общите условия
към договорите за стоков кредит и Погасителния план и ГПР са предоставени на
ответника в писмена форма. Също така всички тези документи да предадени на
ответника на хартиен носител, написани са по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са предоставени с еднакъв по вид формат и размер шрифт – 12.
Поради което ВРС приема за неоснователно това възражение на ответника.
Ответника прави възражение и че Договорът за потребителски кредит №*** е
нищожен поради неспазването на чл. 11. ал. 1 т. 7 ЗПК , според който договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа общия размер на
кредита и условията за усвояването му. В чл. 1 от Договорът за потребителски кредит
№*** се съдържа общия размер на кредита, а условията на усвояването му са посочени
също в чл. 1 от Договорът за потребителски кредит №*** и в чл. 2 на р. II от Общите
условия по договори за стоков кредит на „Банка ДСК“АД към Договорът за
потребителски кредит №***. Поради което ВРС приема за неоснователно това
възражение на ответника.
На следващо място ответника възразява, че Договорът за потребителски кредит
№*** е нищожен поради неспазване на чл. 11, ал. 1 т. 12 ЗПК, според който договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на
11
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. По
отношение на информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания се съдържа в чл. 11 от р. V
от Общите условия по договори за стоков кредит на „Банка ДСК“АД към Договорът за
потребителски кредит №***. Погасителният план с посочени дължими плащания,
срокове и условията за извършването на тези плащания се съдържа в Погасителния
план и ГПР към Договорът за потребителски кредит №*** и в р. III от Общите условия
по договори за стоков кредит на „Банка ДСК“АД към Договорът за потребителски
кредит №***. Колкото до планът, който трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи се
съдържа в Погасителния план и ГПР към Договорът за потребителски кредит №***. По
Договорът за потребителски кредит №*** е налице фиксиран лихвеният процент и не
се предвижда допълнителните разходи да могат да бъдат променени съгласно договора
за кредит. Поради всичко това ВРС приема за неоснователно това възражение на
ответника.
Като неоснователно се приема възражението на ответника, че Договорът за
потребителски кредит №*** е нищожен поради неспазване на чл. 11, ал. 1 т. 20 ЗПК,
според който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден. Всичко това се съдържа в р. VIII ПРАВО НА ОТКАЗ ОТ ДОГОВОРА
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ от Общите условия по договори за стоков кредит на
„Банка ДСК“АД към Договорът за потребителски кредит №***.
На следващото място е възражението на ответника, че договорът не е обявен за
предсрочно изискуем. Видно от чл.2 от кредитния договор и погасителния план към
него, падежът на кредита е настъпил на 29.08.2021 г., поради което задълженията по
него са падежирали преди завеждане на исковата молба в съда – 03.05.2022 г.
На следващо място е възражението на отчетника, че договорът е нищожен
поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, според който договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
12
в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В Договора за стоков
кредит № *** е посочен размер на ГПР от 47,53% , който размер е действителен и в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, според които годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България, което означава че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50% от взетата сума. Освен това въпреки че в договора за кредит, не се
съдържа информация как е формиран годишният процент на разходите, такава
информация е налична в Общите условия, които съобразно чл.14 от договора са
неразделна част от него. За пълнота следва да се отбележи, че визираните в чл.6 от ОУ
компоненти включени при определяне на ГПР, съответстват на заложеното в чл.19,
ал.1-ал.3 от ЗПК. /В този смисъл и Решение 01.2020 г. по в. т. д. №1550/2019 г. на
ВОС/. Поради което ВРС приема за неоснователно това възражение на ответника.
От приетите преписи от дубликат от Фактура /служебен бон/ № ********** от
29.08.2019 и от дубликат от Фактура /служебен бон/ № *** от 29.08.2019 издадени от
“ТБ“ ЕАД, е видно, че ответника, е получил стоката предмет на финансиране с
процесния договор за кредит, както и че търговецът е получил нейната цена. Поради
което, съдът намира, че са неоснователни твърденията на отчетника, с които оспорва
предоставянето на сумата от 3955,71 лв. с доводите че ищецът не е предоставена
доказателства, че ответника е усвоил предоставената му сума.
По отношение на възражението на ответника, че ищеца няма представени
доказателства, колко вноски и в какъв размер е заплатил ответника от процесния
кредит, ВРС ги приема за неоснователни. Въз основа на назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по Договор за стоков кредит №
*** сумите по претендираните вземания за главница, договорна лихва и законна лихва
за забава не са платени, както и че ответникът не е извършвал плащания и няма
отразяване за извършени плащания.
В заключение се налага извод, че е налице изискуемо и ликвидно задължение по
главница дължимо по процесния Договор за потребителски кредит №***, като предвид
факта, че тежестта за погасяване на дълга се носи от ответника и доколкото
доказателства в тази посока не са ангажирани, основателен се явява иска за сумата от
3955,71 лева, представляваща главница за погасяване по Договор за стоков кредит №
*** Върху тази сума се дължи законната лихва, считано от 04.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед констатираната забава в плащанията за главница основателен се явява
предявеният иск за мораторна лихва в размер на 379,66 лева за периода от 29.09.2019
13
г. до 22.10.2021г.
По отношение на предявеният иск за сумата от 1309,40 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 30.06.2020 г. съдът приема за
основателни твърденията на ответника, че клаузата, с която е договорен фиксиран
лихвен процент в размер 39,59 % годишно или 0,1100% на ден, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е
ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на
преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде
равна на нея. С оглед изискването на закона – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, при договаряне
между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг
начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на
ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о.
и др.
В тази връзка и Решение №290 от 20.12.2019 год. по гр.дело №417/2019 г. на Ш.
окръжен съд, според което максималният размер на договорната лихва /
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на
размера на възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика
14
/Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. №1106/2003 г., ІІ г.о., Решение № 378/18.05.2006
г. по гр.д. №315/2005г., ІІ г.о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. №5093/2007 г., ІІ
г.о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. №6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по
повод предоставеното ползване на заемната сума. В съответствие с препращащата
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с
Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./,
съгласно което, годишният размер на законната лихва по просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за първото
полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за
второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по
време на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се
явява 10% или трикратния - 30%. В случая отразеният в договора ГЛП – 39,59%
надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен
е принципът за еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение
на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради това ВРС приема за нищожна
клаузата на Договора за потребителски кредит № *** за нищожна.
Въпреки че част от съдебната практика /Решение №290 от 20.12.2019 год. по
гр.дело №417/ 2019год. на Ш. окръжен съд/ при констатирана нищожна клауза за
лихва по потребителски кредит заменя клаузата регламентираща размера на ГЛР по
право от повелителни правила на закона, като приемат дължимост на лихвата до
размера от 10 % - законната лихва съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните и части, ВРС не заменя нищожната клауза за лихва
по Договора за стоков кредите № *** съобразно посочената разпоредба. Врачанския
районен съд приема за правилно разрешението на въпроса на ВКС в Решение № ***,
ТК, П.О., ВКС, където съдът е приел, че заместването на нищожната клауза на договор
за кредит с повелителните правила на закона, като се редуцира до десет пункта,
колкото се прилагат при изчисляване на законната лихва при забавени задължения
съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, е в противоречие със задължителната практика на СЕС и е
неправилен. Неравноправната договорна клауза е нищожна, т.е. няма задължителна
сила за ответника, имащ качеството потребител, поради което същата не следва да се
прилага в отношенията между страните.
При тези съображения съдът приема клаузата, с която е договорен фиксиран
15
лихвен процент в размер 39,59 % годишно или 0,1100% на ден от Договор за стоков
кредит № ***, сключен между А. М. Р. и ищеца за нищожна поради противоречие с
добрите нрави (чл. 9 ЗЗД), поради което предявеният иск за сумата от 1309,40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 30.06.2020 г. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователно се приема и възражението на ответника, че претендираните
лихви за забава са погасени по давност. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 04.11.2021г. и прекъсва течението на
погасителната давност по отношение на претендираните лихви за забава. Доколкото
задължението за мораторна лихва е периодично задължение и се погасява с кратката
тригодишна давност/чл.111 б“в“ ЗЗД/ с оглед датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК-04.11.2021 г., когато е прекъсната погасителната давност и периода за
който се претендира тази лихва 29.09.2019 г. до 22.10.2021 г. следва че това
задължение не е погасено по давност.
В заключение следва да се приеме за установено, че А. М. Р. има задължение
към АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: *** за
сумата от 3955,71 лева, представляваща главница до погасяване по Договор за стоков
кредит № ***; сумата от 379,66 лв, представляваща мораторна лихва за периода от
29.09.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Като неоснователен следва да се отхвърли предявеният иск за сумата от 1309,40
лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 30.06.2020 г.
При този изход на гражданския спор в полза на ищеца следва да се при
присъждат разноските направени по исковото производство съобразно уважената част
от исковете.
В случая ищеца претендира 141.92 лева –заплатена държавна такса, 365.00 внесен
депозит за назначаване на вещо лице, 400.00 лева-възнаграждение за вещо лице и
350.00 лева възнаграждение за процесуално представителство от които – 50.00лева по
чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото и 300.00 лева по
чл.25 от НЗПП. Напълно неоснователно е искането на ищеца да му бъдат присъдени
разноски, определено от него по чл.13 от НЗПП и отделно от тези по чл.25 от НЗПП.
Единствения ред по който има право на разноски за юриск.възнаграждение е този
определен в чл.78, ал.8 от ГПК, препращащ към чл.37 от ЗПП въз основа на която и
чл.25, ал.1 от НЗПП До колкото делото не е от правна и фактическа сложност , а
съгласно чл.25 от НЗПП, издадена по чл.37 от ЗПП, предвижда при проведени
производства възнаграждението съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП да е в размер от 100 до
360лв. Ето защо и съдът намира, че дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва
да се определи в размер на 200лева, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1
16
от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и
осъществената защита по него. С оглед това сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски са в общ размер на 1106.93 лева/заплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в настоящото съдебно производство съдебно-деловодни разноски в размер
на 850.16 лева/за заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ и в заповедното производство
по ч.гр.д.№3967/2021 г.в размер на 129.54 лева./заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес
обл. В., общ. В., гр. В., ж.к. „С.” *** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „П.В.” *** сумата от 3955,71 лева, представляваща главница до погасяване
по Договор за стоков кредит № *** и сумата от 379,66 лв, представляваща мораторна
лихва за периода от 29.09.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „П.В.” *** против А. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес обл. В.,
общ. В., гр. В., ж.к. „С.” ***, за сумата от 1309,40 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 28.09.2019 г. до 30.06.2020 г. като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен
адрес обл. В., общ. В., гр. В., ж.к. „С.” *** следва да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „П.В.” *** сторените пред настоящата съдебна инстанция
съдебно-деловодни разноски от 850.16 лева/за заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен
представител/ и в заповедното производство по ч.гр.д.№3967/2021 г. на Районен съд В.
в размер на 129.54 лева./заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
17
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
18