МОТИВИ към Присъда № 34/19.04.2017г. по НОХД
№ 463/2017г. по описа на Окръжен съд П.
Окръжна
прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.В.К. за това, че:
на 01.10.2009 г. в гр. П., като пълномощник на ЕТ „с.-и.к.“ гр. П., е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за месец септември 2009 г., в
особено големи размери - 31 064,80 лева, представляващи дължим данък по ЗДДС,
като е потвърдил неистина в ежемесечната справка - декларация с вх. № **** от
01.10.2009 г., изискваща се по чл. 125 от ЗДДС, подадена пред ТД на НАП гр. П.
за ЕТ „****“ гр. П., и е използвал документ с невярно съдържание - фактура № ***
г., издадена от ЕТ „*****“ гр. П. на румънското търговско дружество „----“ ООД
гр. , при водене на счетоводството на ЕТ „****“ П., като доказателство, че е
извършена вътреобщностна доставка (ВОД) по нея, както и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 31 064,80 лева - престъпление по чл.255, ал.3 вр.
ал.1, т.2, предл. I-во, т.6, предл. II-ро и
т.7 от НК.
По
делото беше приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
Министъра на финансите в качеството му на представляващ Държавата, чрез
упълномощен представител, против подсъдимия за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди от деянието, предмет на обвинителния акт в размер
на 31064.80 лева, ведно със законната лихва за забава считано от 15.10.2009г.
до окончателното изплащане на сумата.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите
по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа
обвинението, така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се
установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
и предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК,
да се наложи наказание Лишаване от свобода, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, ориентирано към минимума на предвиденото в закона,
същото да се намали с 1/3 и да се изтърпи при първоначален общ режим. Предлага
освен това, да се групират наказанията на подсъдимия по настоящото дело и по
осъждането му от 2012г., като се определи едно общо най-тежко измежду тях, без
да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК и се приспадне изтърпяната до момента
част от наказанието по предходното дело. Становището на Прокурора по
гражданския иск е същият да бъде уважен, а направените по делото разноски, предлага
да се възложат на подсъдимия.
Пълномощника
на гражданския ищец поддържа гражданския иск и поиска пълното му уважаване.
Защитата
на подсъдимия, в лицето на адв.С.М., не оспорва фактите по делото, предлага,
съдът да наложи наказание Лишаване от свобода, към минимума, което да се намали
с 1/3, да се определи общо наказание с това по предходното осъждане, без да се
завишава същото. Относно гражданския иск, защитата направи възражение за
изтекла погасителна давност, като се позова на общите разпоредби по ЗЗД,
съгласно които тази давност е 5 години.
Подсъдимият
С.К. лично, се разкайва за извършеното, моли за по-ниско наказание.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
С.В.К. е роден на ***г***, жител и живущ ***, към момента изтърпява наказание в
Затвора – П., българин, български гражданин, със средно специално образование,
женен, осъждан, ЕГН **********.
Подс.С.К.
призна изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които са следните:
Св.И. С. е майка на подс.К. и работи
като санитарка в болница „****“. През 2001г. тя регистрирала фирма ЕТ „с.-и.к.“
с предмет на дейност търговия със стоки в страната. Тъй като търговията не
вървяла, в края на 2003г. св.С. замразила дейността на фирмата, след което от
първи януари 2009г. отново започнала да развива дейност - търговия с плодове и
зеленчуци. Същата година, подс.К. бил
безработен, предвид което св.С. с цел да му осигури работа, му подписала
генерално пълномощно той да ръководи дейността на фирмата ЕТ „****“. С влязло в
сила на 21.01.2010г. споразумение по НОХД № 268/2010г. на PC гр.П., 17 н.с., подс.К. е осъден на 850 лева глоба за деяние
по чл.211, ал.1 от НК, в качеството си на пълномощник пак на майка си И.С., като управител на „****“
ООД. Първоначално счетоводното обслужване на фирма ЕТ „****“ било извършвано от
св.В. П., а впоследствие за периода февруари - декември 2010г. от св.А. К.. И в
двата случая подс.К. им предоставял първичните счетоводни документи, които били
отразявани в дневника за покупки, тъй като фирмата била регистрирана по ДДС от
25.09.2009г. Съгласно Заповед за
възлагане на ревизия била назначена такава на ЕТ „с.-и.к.“ с обхват
25.09.2009г. - 30.09.2009г. по задължения данък върху добавената стойност.
Същата била документирана с рев. акт № **** от 11.06.2010г., който бил връчен
на подс.К., в качеството му на пълномощник, като акта не бил обжалван. За
ревизирания период подс.К., в качеството си на пълномощник на ЕТ, декларирал
доставка на стоки – ВОД/вътреобщностна доставка/ за Р. мобилни телефони, по
които получателят „****“ било лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава, членка на ЕС в размер на 159 983,73 лв. Точно тази сума била вписана в
инвойс фактура ****. и била предадена от подс.К. на св.П. и впоследствие
отразена в СД за данъчен период месец септември 2009г. № **** от 01.10.2009г.,
която се изисква по чл.125 от ЗДДС и подадена пред ТД на НАП гр. П., за което
би следвало да се плати ДДС в размер на 31 064,80 лв. Легалната
дефиниция на категорията „вътреобщностна доставка“ се съдържа в нормата на чл.7,
ал.1 от ЗДДС, съгласно който вътреобщностна доставка на стоки е доставката на
стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика — регистрирано по този
закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице. Следователно,
съгласно закона, за да е налице реална доставка и ВОД е необходимо да са
изпълнени няколко условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят
да е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се
транспортират до другата държава членка; сделката да е възмездна. По фактура № ***. на стойност 159983,73
лева и начислен ДДС 0,00 лв., като основание за начисление е чл.53, ал.1 и
чл.84 от ЗДДС, подс.К. предоставил международна товарителница за извършен
превоз на стоките до Р. от превозвача „****“ ЕООД с ЕИК *******, в която бил
записан получател „****“ и същата била подписана и подпечатана от получателя на
стоки „****“ на дата 06.10.2009г. и място на получаване на стоките - гр.К. Подсъдимият
К. предоставил на св.П. потвърждение за получена стока от румънско дружество „****“
с №****, подпечатано с печат на „****“ с доставчик
ЕТ „****“ по същата фактура. За доставката бил подписан Договор за покупко-продажба
на стоки № ***. между „***“ и ЕТ „с.-и.к.“ за доставка на мобилни апарати. Също
така подс.К. представил на св.П. дневен финансов отчет от 01.10.2009г. с
отразено плащане в брой на 159983,73 лева, приходен касов ордер №***** за
получената сума от 159983.73 лева, в които не били записани имената на лицето
получило сумата, нито имената на предалия сумата от „****“. Транспортът, според
подс.К., бил извършен от фирма „****“ ЕООД с товарен автомобил на дружеството ****
с peг. №****. За
извършената услуга била издадена фактура № ****г. със стойност 1000 лв. и ДДС
200 лв. Пак по обяснения подс.К., плащането било извършено на 19.10.2009г.,
като приложил и копие от дневен финансов отчет. Видно от показанията на св.Л. К., която е от гр.В.и за
инкриминирания период се е водела собственик и управител на споменатото
дружество „****“, през април 2009г. непознато за нея момче й предложило срещу
заплащане да й прехвърли румънска фирма, занимаваща се с вкарването на части за
автомобили в България. След няколко месеца отново го срещнала на пазара във В.
и му казала, че не иска да се занимава с това дружество, а именно „****“, като
не е подписвала никакви документи. За периода, през който се е водила
собственик на „****“ не е сключвала никакви сделки и не познава фирма „****“,
от която да е купувала мобилни апарати. Липсата на доставка на мобилни апарати
в Р.за фирма „****“ се потвърждава и от показанията на св.С. В.който според
документацията, предадена от подс.К. е превозил въпросните мобилни апарати, не
е пътувал до Р. и не е превозвал никаква стока, макар че е имал сключен договор
за превоз. В подкрепа на горното са и показанията на св.С. К., че именно той е
запознал подс.К. и св.В. по молба на подсъдимия, и че знае, че св.В. не е
пътувал никъде и нищо не е товарено на наетия от подс.К. бус. Нещо повече -
налице е разлика и в стойността на представеното заверено копие на билет **** от
фирмата, отдала под наем буса на подс.К., с който се твърди, че е извършена
доставката с дата 05.10.2009г. на стойност 96 лв. за пътник и микробус, и този,
представен от „Параходство българско речно плаване“ АД със същия номер, но с
дата 27.10.2009г. на стойност 6 лв. за преминаване на един пътник. Още едно
доказателство, че реално не е извършван транспорт с наетия от подс.К. бус,
управляван от св.В. до Р. с ферибот, т.е. касае се за фиктивна сделка, без
реално да са закупени и продадени мобилни апарати, още повече, че въобще не е
извършен транспорт до Република Р. Дори датите на фериботните билети са с дати,
следващи с дълъг период от време превоза на апарати до Р., както се твърди от подс.К.. Прокурорът е ползвал изцяло
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи, на които се е
позовал в обвинителния акт.
Описаната фактическа обстановка се установява безспорно
от събраните по делото доказателства. Тя се установява на първо място от
самопризнанието направено от подс.С.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на
следващо - от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното
производство, които, съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, от
писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК, като всички те
подкрепят признанието направено от подсъдимия. Изложеното се подкрепя и от
изготвените експертни заключения по ССчЕ, които са обосновани, отговарят пълно
на поставените задачи, изготвени са обективно и се възприемат от съда.
Анализ на доказателствата:
Видно
от показанията на инспекторите от НАП, извършили ревизия на ЕТ „с.-и.к.“ –
свидетелките Р. Т. и К. Г., вниманието на данъчната служба е било привлечено
към тази фирма именно при декларирането на описаната по-горе ВОД, при което
била възложена данъчна ревизия само за периода на това деклариране – 25-30.09.2009г.
Доставките по ВОД от декларирания вид са с нулева ставка на данъка по ЗДДС,
съгласно чл.53, ал.1 от закона. При ревизията били проверени всички представени
от фирмата документи за декларираната доставка на мобилни апарати към
румънското дружество „****“, при проверка на обстоятелствата по които,
ревизията констатирала, че доставка всъщност няма - по документи плащането било
извършено в брой, но не били посочени лицата, съответно предал сумата от
българското дружество и приел сумата от румънското, транспорта всъщност не е до
гр.К., а образно казано до края на българската територия – превозвача
декларирал, че е разтоварил стоката преди К., тъй като при влизане в Р.
трябвало да плати винетка, доказателствата обаче, дори и за пътуване до К. се
оказали недостоверни, тъй като представения билет за ферибот не съвпада със
заявеното от дружеството, а се оказва за друга дата и за 1 пътник, а не и за
товарно МПС. При запитване до румънските данъчни служби, свидетелките получили
информация, че „***“ е декларирало ВОП по процесната фактура за доставка на
телефони от България, но при обстойна проверка на фирмата, румънската страна
заявила, че „****“ оперира единствено като „липсващ търговец“ – регистрирал в
счетоводството и декларирал в Р. по фиктивен начин ВОП и доставка на стоки
между Р. и България в рамките на кръгове тип „въртележка“, инициирани и
завършени в България. Фирмата нямала собствени или наети склад, офис, наети
лица. Лицата посочени като предали сумата от това дружество всъщност не били
наети в него. При това положение свидетелките преценили, че не е налице ВОД и
няма основание за нулева ставка, при което с РА начислили дължимия за внасяне
ДДС по фактурата, тъй като стигнали до извод, че стоките са реализирани на българския
пазар, а не са изнасяни в Р.
Мнимият
фактически превозвач на стоката до Румъния – св.С.В. не отрича, че се е съгласил
да подпише документи, съгласно които е нает да извърши превоз до Р., без да
осъществява такъв, като освен това поел ангажимент да заяви пред НАП, ако го
попитат за това – че е осъществил курса до Р.. За това негов познат – С., му
обещал определена сума пари, които обаче не му платил. Установено е, че това е
св.С. К., който обаче отрича подобни уговорки, заявява, че единствено е свързал
подс.К. със св.В., както и че последния никъде не е пътувал по уговорката с
подсъдимия.
Собственикът
на румънското дружество по онова време – българската гражданка св.Л. К.,
потвърждава, че фирмата не е имала имущество, работници и т.н., както и че тя
не е сключвала никакви сделки и не е подписвала никакви документи по времето,
докато дружеството е било нейно – продадено й от непознато момче на пазара във
В., наред с други румънски дружества.
Майката
на подсъдимия – св.И. К. не отрича, че е преотстъпила управлението и дейността
на ЕТ на сина си, за да му осигури работа, подписвала е всички документи, които
той й носел от името на дружеството, но не е запозната в детайли с дейността и
не дава информация за конкретни сделки, в частност за доставката на мобилни
апарати в Р.
Св.В.
П. – счетоводител, нает за обслужване счетоводството на ЕТ „с.-и.к.“ от подс.К.,
е подала справката декларация по ЗДДС на 01.09.2009г., работила е само по
предоставени от подсъдимия документи, които отразявала счетоводно, заявява, че
му обърнала внимание на обстоятелството, че сумите по дадените от него фактури
са големи, което може да предизвика само по себе си проверка от данъчната
служба, но той подписал всички съставени документи без да дава обяснения за
сделките. След подаване на СД от първи октомври 2009г., свидетелката
преустановила дейност за неговото дружество по собствено желание.
Без
значение са показанията на св.И. К., св.П. М.св.П. В., св.И.М., св.М. Д., св.Ю.
Г., св.М. В., св.А. К., св.В.Л., св.Г. Г.
Заключението
на в.л. Б. Т. съвпада с констатациите по ревизионния акт, като вещото лице счита,
че в случая неправилно е приложена нулева ставка, а на практика няма ВОД и ДДС
по договора за доставка на телефони се дължи. Видно от заключението на в.л. А. К.
в случая не са изпълнени условията за ВОД, и дружеството неправилно е приложило
нулева ставка. Стоките следва да се обложат с данъчна ставка 20 % и да се
начисли данък ДДС в размер на 31 996.75 лева.
Анализа
на всички събрани доказателства, дава възможност да се възприеме, като случила
се в действителността, именно описаната в обвинителния акт и призната от
подсъдимия, фактическа обстановка. Установява се, че подсъдимия е лицето, имащо
отношение към управлението и дейността на ЕТ „с.-и.к.“ за инкриминирания
период, като при подаване на месечните СД и Дневници покупки и продажби към
НАП, лично е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, включвайки в месечната документация за септември 2009г.,
фактурата за доставка на мобилни апарати на „*****“ в Р., неотразяваща реална
сделка, описана подробно по-горе, като така е заявил неследващ се данъчен
кредит за представляваното от него дружество. Фактите не се и оспорват от
подсъдимия, който ги призна изцяло, така, както са описани в обвинителния
акт.
От правна страна:
Подсъдимият
С.В.К. е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2
предл.1, т.6, предл.2 и т.7 от НК, за това, че на 01.10.2009г. в гр.П., като пълномощник на ЕТ „с.-и.к.“ гр.П., е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за месец септември 2009 г., в
особено големи размери - 31 064,80 лева, представляващи дължим данък по ЗДДС,
като е потвърдил неистина в ежемесечната справка - декларация с вх. №**** от
01.10.2009г., изискваща се по чл.125 от ЗДДС, подадена пред ТД на НАП гр. П. за
ЕТ „*****“ гр. П., и е използвал документ с невярно съдържание - фактура № *****,
издадена от ЕТ „*****“ гр.П. на румънското търговско дружество „****“ ООД гр. К.,
при водене на счетоводството на ЕТ „*****“ П., като доказателство, че е
извършена вътреобщностна доставка (ВОД) по нея, както и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 31 064,80 лева.
По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че подс.С.К. е бил управител
на ЕТ „с.-и.к.“ през инкриминирания период от време. В това си качество, като
представляващ дружеството лично, при водене на счетоводството на дружеството е
представил на св.П. документ с невярно съдържание - фактура № ****. за
осъществена ВОД на мобилни апарати, без да е налице доставка по смисъла на
данъчното законодателство, която фактура свидетелката включила в месечната СД,
подписана от подсъдимия и подадена от счетоводителката. Не се установи
мобилните апарати по фактурата действително да са изнесени за Р., при което се
налага извода, че са реализирани на българския пазар. Така, с включването на тази
фактура в ДПродажби за съответния месечен период, се е стигнало и до избягване
установяването и плащането на данъчни задължения – в посочените размери по
обвинението, тъй като в подадената периода СД по ЗДДС, на практика е потвърдена
неистина относно размера на извършените доставки и начисления ДДС – в случая с начислена
нулева ставка на данъка по процесната фактура. Като управител на дружеството,
подсъдимият е следвало да изпълнява специалните разпоредби на данъчните закони,
свързани с коректното осъществяване на търговска дейност, но с цел лична
облага, той е предприел имитиране на заявена като извършена доставка – ВОД към румънската
фирма, за да начисли нулева ставка на ДДС, съобразно специалните разпоредби за
ВОД, като по този начин е избегнал както установяване, така и плащане на дължим
ДДС. С това, състава на престъплението по чл.255 от НК се явява изпълнен. Няма
спор, че съобразно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК в случая става въпрос за данъци в особено
големи размери, тъй като е надхвърлена границата от 12 000 лева.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
неговите обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с
оглед обществените отношения, които засяга, като съобрази и степента на
обществената опасност на дееца – не завишена, подсъдимият действително е осъждан
общо четири пъти до момента, като три от осъжданията му са били факт към
момента на извършване на деянието по настоящото дело, но от друга страна съдът
прецени обстоятелствата, че той изразява самокритичност към извършеното, признава
вината си и осъзнава стореното от него, в конкретния случай е предявено
обвинение за една единствена фиктивна сделка, респективно неистинска фактура,
по която е избегнато установяване и плащане на ДДС, и като отчете и изминалия
период от осъществяване на деянието – 8 години, съдът прецени, че наказанието
следва да се определи към минимума на предвиденото в закона и при предвидени
параметри на наказанието Лишаване от свобода от 3 до 8 години и Конфискация на
цялото или част от имуществото, избра да наложи наказание Лишаване от свобода в
размер на 3 години, Наказанието Конфискация не се наложи, тъй като видно от
доказателствата по делото, подсъдимият няма имущество, върху което би могло да
се насочи това наказание. С оглед процедурата, по която протече делото, и
съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали определеното наказание Лишаване от свобода с една трета, или крайния
размер такова, което беше наложено на подсъдимия става 2 години Лишаване от
свобода. Независимо от обстоятелството, че този краен размер попада под
минимума на предвиденото в нормата на чл.255, ал.3 от НК, то следва да се
отбележи, че съдът не намери основания за самостоятелно приложение разпоредбата
на чл.55 от НК вр. чл.58, ал.4 от НК, предвид обстоятелството, че най-лекото
предвидено в закона наказание, каквото е Лишаването от свобода в размер на 3
години, не се явява несъразмерно тежко съобразно конкретната престъпна проява,
напротив – оптимално е с оглед постигане целите на наказанието. Наказанието
следва да се изтърпи ефективно, което е единствен възможен вариант предвид
предходните осъждания на подсъдимия. При преценка на обстоятелствата, касаещи
определянето на първоначален режим за изтърпяване на наложеното наказание,
съдът прецени, че в конкретния случай с оглед това, че подс.К. не е лице с
висока степен на обществена опасност, той може да бъде поставен при общ режим,
макар и да са налице основания за определяне на строг режим. Това е допустимо
съобразно разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, поради което и съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият
има три предходни осъждания, по които деянията са извършени в съвкупност и са
групирани по съдебен път, като в момента той търпи определеното му общо
най-тежко наказание по тези дела – НОХД № 907/05г. на РС П., НОХД № 44/09г. на
РС Карлово и НОХД № 268/10г. на РС П..
Предвид това, макар и формално да са налице условията по чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказанията по първите две осъждания, то съдът не приложи
тази разпоредба, тъй като напрактика двете наказания са групирани и приведени в
изпълнение, което се очаква да приключи на 10.08.2017г. Групирането и
привеждането е станало с присъдата по НОХД № 1042/2011 г. на ОС гр. П., влязла
в законна сила на 27.12.2012г. По това дело подс.К. е осъден за извършени
деяния по чл.256, ал.2 и 255, ал.3 от НК на 4 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване. Деянията по това дело са извършени от
подс.К. в периода 02.06.2009г.-14.08.2009г. и на 11.03.2010г. за които на
основание чл.23 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание 4 години
Лишаване от свобода, към което е присъединено изцяло наложеното за едно от
деянията наказание – Лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок
от 6 години. Видно е, че деянията по това последно осъждане и по настоящото
дело се намират в условията на съвкупност помежду си – извършени са преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да било от тях и няма пречка на
подсъдимия да бъде определено едно общо най-тежко наказание, което се явява
това по осъждането от 2012г. – Лишаване от свобода в размер на 4 години. Тъй
като по това дело е имало наложено и наказание Лишаване от права, то същото
следва да се присъедини към определеното най-тежко наказание Лишаване от
свобода, поради което и съдът на основание чл.25, ал.2 от НК присъедини изцяло
към общото най-тежко наказание Лишаване от свобода и наказанието Лишаване от
права за 6 години. Режима за изтърпяване на определеното общо най-тежко
наказание Лишаване от свобода, съдът прецени, че следва да е общ по
съображенията изложени вече за наказанието наложено по настоящото дело. По тези
дела все още не е търпяно наказание, нито е имало задържане, поради което и
съдът не приспадна търпяна част.
По гражданския иск:
Приетият
за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и
касае имуществени вреди. Същият се явява доказан по основание, предвид
признаването на подс.К. за виновен, а и по размер, поради което и съдът го
уважи изцяло. Както бе изяснено и с ТР № 4/2016г. на ОСНК на ВКС, гражданският
иск в тези случай касае обезщетение за вреди от деликт, какъвто се явява
престъплението по НК, а не е иск относно данъчното вземане на държавата към
съответното ЮЛ. По делото е установено, че издаденият РА е влязъл в сила, по
него е започнало принудително изпълнение, но не е извършвано никакво плащане,
последното потвърди и самия подсъдим. При това положение, искът бе уважен
изцяло, а що се касае до законната лихва за забава, то съдът присъди такава,
считано от датата от която е изрично е
поискана от гражданския ищец.
По възраженията на защитата:
Единственото
възражение което направи защитата на подс.К. е за изтекла абсолютна погасителна
давност за вземането на държавата по ревизионния акт, респективно по
обвинението против подсъдимия. Няма пречка такова възражение да се направи до
приключване на делото, дори и във втора инстанция, поради което и съдът го разгледа.
Същото обаче бе преценено като неоснователно, тъй като съдът не възприе довода
на защитата за срок на погасителната давност – 5 години, изводима от нормите на
ЗЗД. В случая са налице специални разпоредби уреждащи материята на данъците и
давността свързана с тях, поради което и реда за изчисляване на давност по ЗЗД
е неприложим. Действително общата погасителна давност и за данъчните задължения
е 5 години, като тече от първи януари на годината, следваща тази, в която
задължението е следвало да се плати – чл.171, ал.1 от ДОПК. В случая е налице
първо прекъсване на давността – с издаването на РА, който е връчен през 2010г.,
поради което и давността започва отначало, считано от 01.01.2011г. Не може
обаче да се сподели довода че давността е изтекла, тъй като РА по дефиниция
подлежи на принудително изпълнение и такова по начисленото задължение за ДДС е
образувано, а е и все още висящо, без да е осъществено каквото и да било
плащане, което също е прекъсващо давността обстоятелство. Предвид това, съдът
намери, че в конкретния случай следва да намери приложение абсолютната давност
по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК, която е 10 години, считано от 01.01.2011г.
и затова присъди поисканото обезщетение по гражданския иск.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подс.К. бе осъден да заплати в полза на ОД на МВР П. направените по
делото разноски в досъдебна фаза в размер на 130 лева, а по сметка на Окръжен
съд П. сумата от 1242.59 лева – дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причини за извършване на престъплението
– неспазване на установения в страната правов ред, и в частност реда за
деклариране на данъчни задължения, стремеж към лично облагодетелстване по
престъпен начин.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: