№ 108
гр. Сливница, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200456 по описа за 2020 година
Жалбоподателят „ЛЮНИК“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
управление в гр. Д., ул. „С.“ № 6, представлявано от управителя Л.Л.в, чрез
адв. В. от САК, обжалва наказателно постановление № 71/11.09.2020 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – София, с което за нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършане на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр.
73/2007 г.), изразяващо се в неподаване на уведомление до Директора на
РИОСВ – София, съдържащо данни съгласно Приложение № 1 от Наредбата
за ОС във връзка с дейност по насипване на земни маси в имот с
идентификатор 23409.176.1, местн. „С.“ в землището на гр. Д., който е
защитена зона, и на основание чл. 128в ЗБР, на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното НП. На първо място жалбоподателят изтъква, че не е безспорно
установено дружеството да е извършило вмененото му административно
нарушение, тъй като насипаните земни маси са чисти и не представляват
отпадъци. Посочва, че в издаденото от АНО предписание и съставения в хода
на проверката констативен протокол е налице разминаване в
1
идентификаторите на „засегнатите“ имоти. Такова разминаване се установява
и при проверка на отразените в констативния протокол координати, които се
отнасят за различен имот, който не е защитена зона. Отрича да притежава
качеството „възложител“, за когото се отнася задължението за уведомяване
по чл.10, ал.1 от Наредбата. Твърди, че част от документите, на които се е
позовал АНО при издаването на НП не са му връчени. При тези съображения
жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващия орган в лицето на РИОСВ - София
изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено, тъй като същото
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, безспорно е установено
описаното в него административно нарушение от дружеството жалбоподател,
което се явява възложител с оглед извършваната дейност в защитената зона, а
не съобразно правото на собственост върху имота. Счита, че правилно са
определени размера и вида на наложената имуществена санкция.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 71/11.09.2020 г. издадено от
Директора на РИОСВ – София, АУАН № 33/12.03.2020 г., предписание № 1 /
30.08.2019 г., констативен протокол № УООВП – ИМ – 77/29.08.2019 г.,
протокол № 8 / 04.03.2020 г., КП № ПД – ЕП – 9/ 06.12.2019 г., писма, КП №
БРЗТЗ – ДД – 39/28.08.2019 г., заповед № РД – 852/31.10.2019 г., заповед №
РД – 340/24.04.2019 г., заповед № РД – 773/22.11.2017 г., заповед № РД –
703/26.10.20179 г. на Министъра на околната среда и водите, както и
показанията на свидетелите ЕЛ. ОГН. П., Д. С. Д., Б. АНГ. Г. и Д. Х. Д.),
намира следното:
На 28.08.2019 г. св. Д. С. Д. и Е.П. - служители на РИОСВ – София,
извършили проверка по сигнал за насипани земни маси в защитена територия,
попадаща в „Натура 2000“ и намираща се в землището на гр. Д., Софийска
област. На мястото на проверката присъствал и управителя на дружеството
жалбоподател. В хода на проверката контролните органи установили
насипани земни маси (хумусна почва) в имот с идентификатор 23409.176.1,
местн. „С.“, землището на гр. Д., попадащ в защитена зона за опазване на
дивите птици и в защитена зона за опазване на природните местообитания и
на дивата флора и фауна, част от местообитание 6110. Идентичността на
имота е установена чрез съпоставяне на снетите на място координати в
2
КАИС. По време на проверката в имота не е била разположена строителна
техника. Проверяващите установили, че във връзка с извършваната от
дружеството жалбоподател дейност по насипване на земните маси в
територии, попадащи в обхвата на „Натура 2000“ в РИОСВ - София не е
постъпвало уведомление и не е издавано становище от Инспекцията. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № БРЗТЗ – ДД –
39/28.08.2019 г.
При така възприетите констатации от проверката бил съставен АУАН №
33/12.03.2020 г., в който е отразено, че след направена проверка в
деловодната система на РИОСВ – София, отразена в протокол № 8 /
04.03.2020 г., за периода 01.01.2019 г. до 28.08.2019 г. не е постъпвала
(входирана) документация от „ЛЮНИК“ ЕООД във връзка с дейността по
насипване на земни маси в имот с идентификатор 23409.176.1, местн. „С.“ в
землището на гр. Д., попадащ в защитена зона, което е нарушение на чл.10,
ал.1 от Наредба за условията и реда за извършане на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 71/11.09.2020 г.
от Директора на РИОСВ – София, в което нарушението е описано по същия
начин и на основание чл. 128в ЗБР на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
юридическото лице е ангажирана на основание чл. 128в ЗБР. В посочената
разпоредба законодателят е предвидил глоба от 50 до 2000 лева за
физическите лица, а за юридическите лица и ЕТ имуществена санкция от 100
до 5000 лева за други нарушения на този закон, на Регламент 338/97,
Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС) №
1143/2014, ако извършеното не съставлява престъпление.
Преценено с оглед санкционната норма на специалния закон, АУАН и
НП се явяват издадени от оправомощени лица.
АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
ЗБР - длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите.
3
Във връзка с правомощията на актосъставителя по делото е приобщена
Заповед № РД-340 от 24.04.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла визираната по-горе норма на закона - Директора на РИОСВ
- София, оправомощен със Заповед № РД - 703 от 26.10.2017 г. на МОСВ и
Заповед № РД - 773 от 22.11.2017г. на МОСВ. Съдът, обаче, счита, че АУАН
и НП са издадени в противоречие с процесуалния закон, доколкото описаното
в тях нарушение е некоректно от гледна точка на нарушените правни норми и
санкционната такава.
Както беше посочено по-горе, имуществената санкция на ЮЛ е
наложена на основание чл. 128в ЗБР. Тази санкционна норма на закона, обаче,
по своя характер се явява препращаща, сочейки, че съответната имуществена
санкция се налага за други (различни от изрично конкретизирани в закона
преди нормата на чл. 128в ЗБР) нарушения, или на Регламент 338/97,
Регламент (ЕО) № 865/2006, Регламент (ЕС) № 511/2014 и Регламент (ЕС) №
1143/2014, ако извършеното не съставлява престъпление.
Никъде в АУАН и НП не е посочена конкретна разпоредба от Закона за
биологичното разнообразие, или от визираните четири регламента на ЕС,
която да е нарушена.
Напротив, в АУАН и НП като нарушена е посочената разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, която
вменява задължение на възложителя на планове, програми, проекти или на
инвестиционни предложения, да уведомява на най-ранен етап компетентния
орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни
съгласно приложение № 1 (част А - за планове, програми и проекти, част Б -
за инвестиционни предложения). Уведомлението се представя в един
екземпляр на хартиен носител и в два екземпляра на електронен носител.
Нито в самата Наредба, обаче, нито в Закона е предвидена конкретна
санкция за нарушение на самия подзаконов нормативен акт, издаден въз
основа на чл. 31а ЗБР. Действително, би могло да бъде прието, че такава
санкция представлява именно тази, предвидена в чл. 128в ЗБР, доколкото в
нея изрично е посочено, че същата се налага на нарушител - ЮЛ или ЕТ за
4
други нарушения на специалния закон.
Единствената норма, обаче, която би могла да се свърже с Наредбата, е
именно тази на чл. 31а от ЗБР, която обаче, не съдържа конкретно правило за
поведение, чийто адресат да са възложителите на планове, програми, проекти
или на инвестиционни предложения уведомява, а единствено определя
обхвата на Наредбата и съдържанието й с оглед регулираните с нея въпроси,
свързани с за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и
целите на опазване на защитените зони.
С оглед на горното, не става ясна на какво правно основание в крайна
сметка санкцията от 500 лева, е наложена на ЮЛ за нарушение на чл. 10, ал. 1
от Наредбата, тъй като в чл. 128а ЗБР не е визирано същата да касае
нарушения на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона. В
АУАН и НП не е направено препращане към конкретна правна норма от
закона или на визираните по-горе Регламенти, и която да е била нарушена
сочи конкретно правило за поведение.
Налице и друго порок при издаване на АУАН и НП. Нито
актосъставителят, нито АУАН е изнесъл обстоятелствата, въз основа на които
приема, че нарушението е извършено в периода от 01.01.2019 г. до 28.08.2019
г.
Тази мотивировка още повече се налага, доколкото в разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, сочена като нарушена, не е уредено понятието
„най-ранен етап“ за уведомяване, което е общо, без конкретни параметри.
Това понятие не е уредено и в ЗБР, а не е посочен и друг нормативен акт, в
който този въпрос да е регламентиран, включително в Закона за защитените
територии и Закона за опазване на околната среда, които биха могли да
намерят връзка със ЗБР.
Всичко изложено води до извод, че АУАН и НП страдат от пороци -
нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, тъй като не са описани всички релевантни факти и обстоятелства,
относими към твърдяното нарушение, нито административнонаказващият
орган е посочил конкретните обстоятелства, поради които приема за относима
към така вмененото нарушение именно санкционната норма, въз основа на
която е наложил съответната санкция.
5
Така допуснатите в хода на административнонаказателното
производство процесуални нарушения са съществени и обуславят неговата
незаконосъобразност. В случая НП не отговаря на изискванията на
нормативната уредба, издадено е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до неговата
незаконосъобразност, изразяващи се в нарушаване на императивните
изисквания на закона. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за
налагане на административно наказание, НП следва да отговаря на
установени от закона изисквания. В конкретния казус, НП за установяване на
административно нарушение не отговаря на установените от закона
изисквания. Не е спазена процедурата за провеждане на
административнонаказателното производство, както и не е установено по
категоричен начин твърдяното нарушение. Същественото при
административно-наказателното производство е да се установи има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено за извършител. Не по-малко
важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в НП, както
и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на
виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е
обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. В процесния
случай е налице неяснота за параметрите на твърдяното от наказващия орган
нарушение, а от тук и недоказаност на нарушението. Недоказването по
надлежния ред на факта на осъществяване на административното нарушение
обуславя незаконосъобразност на НП и съответно неговата отмяна.
Доколкото не е заявена претенция по чл.63, ал.3 ЗАНН от
жалбоподателя, а и няма доказателства за направени разноски, съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 71/11.09.2020 г., издадено от
Директора на РИОСВ – София, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от
Наредба за условията и реда за извършане на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и
6
целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.), изразяващо се в
неподаване на уведомление до Директора на РИОСВ – София, съдържащо
данни съгласно Приложение № 1 от Наредбата за ОС във връзка с дейност по
насипване на земни маси в имот с идентификатор 23409.176.1, местн. „С.“ в
землището на гр. Д., който е защитена зона, на „ЛЮНИК“ ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес управление в гр. Д., ул. „С.“ № 6, представлявано
от управителя Л.Л.в, на основание чл. 128в ЗБР, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Решението, може да се обжалва пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7