Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 522
гр. Горна Оряховица, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 782
по описа на ГОРС за
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът З.А.Т. е предявил срещу А.Н.М. *** твърди,
че с предварителен договор от 09.05.2016 г. за покупко-продажба на МПС с рег. №
ВТ7255КВ е предал на ответника владението върху процесния автомобил. Уговорено
било заплащане на цената на веща от 3000 лв. на дванадесет равни месечни
вноски. Страните вписали клауза, че при неплащане на две последователни месечни
вноски от продажната цена, продавачът има право да развали договора, да иска
връщане на вещта, заедно със заплащане на неустойка в размер на 6000 лв. Т.
посочва, че ответникът не е платил две месечни вноски от цената на веща. На два
пъти направил опит да го уведоми и да му връчи предизвестие за прекратяване на
договора, връщане на вещта и заплащане на неустойка, но неуспешно. Счита, че
ответникът държи МПС-то без правно основание, поради което иска да бъде осъден
да му предаде владението и да върне вещта, както и да заплати дължимата
неустойка за неизпълнение на договора в размер на 6000 лв. Претендира разноски.
В писмения си отговор, ответникът оспорва
исковете. Твърди, че предадената с предварителния договор вещ е с недостатъци,
че за предаване на автомобила договарял със собственика на автокъщата от която
взел автомобила – Я.С., както и че на 04. 05.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Основният правен въпрос по настоящото дело е, има ли
право ищецът-кредитор да развали сключения между страните договор, позовавайки
се на частичното му неизпълнение. За отговорът му съдът намира следното:
Съгласно задължителните постановки в ППВС № 3 от
29.03.1973 г. на ВС разпоредбата на чл.
87, ал. 4 ЗЗД, според която не се допуска разваляне на договора,
когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на
кредитора, е израз на основания принцип на облигационното право, изискващ
изпълнение на поетите с договора задължения и постигане на тези реални цели,
които страните са преследвали със сключването му. Затова и преценката дали
частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора
следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към
интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от
обективните дадености.
С формираната по реда на чл. 290 ГПК
казуална практика на ВКС, израз на която са решения: № 318 от 27.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 273/2012 г., IV г. о.; № 102 от 03.08.2010 г.
на ВКС по т. д. № 897/09 г., II т. о. и № 78 от 17.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 379/2015 г., II г. о. и др. възприетото разрешение в задължителната
съдебна практика е доразвито в смисъл, че прилагането на чл.
87, ал. 4 ЗЗД винаги изисква преценка за съотношението между
изпълнена и неизпълнена част от задължението, но която да е в пряка зависимост
от вида на договора и характера на задължението. В сочената хипотеза по
аналогия следва да се съобрази изричната уредба на чл. 206, ал. 1 ЗЗД,
относима към продажбата на изплащане, при която частичното неизпълнение е
съществено за кредиторовия интерес, когато неплатените вноски надвишават 1/5 от
цената на вещта. Следователно неизпълнение над 20% от дължимата престация при
този вид договори се възприема за съществено. Соченият подход следва да намери
приложение и тогава, когато дължимият резултат от страна по двустранен
предварителен договор е за престиране на определена сума. Това означава, че
когато основанието е получаване на определена стойност при оценка на
неизпълнението трябва да е общата стойност на дължимата престация. В случая
страните са договорили продавача да предаде, а купувача за заплати цената на вещта
на дванадесет равни месечни вноски всяка от по 250 лв. или общо сумата 3000 лв.
Видно от съвпадащите твърдения на страните е, че ответникът е останал задължен
за сумата от още 500 лв., т. е. две вноски. /виж. протокол от о.с.з. проведено
на 29.10.2019 г. стр. 30/. В случая причината, поради която ответникът не ги е
заплатил –повреди в автомобила или скрити дефекти на същия е без значение за
настоящия правен спор. Съгласно правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗЗД 1/5 от
цената на вещта определена от страните за сумата от 3000 лв. се равнява на 600
лв. След като ответникът дължи сумата от 500 лв., която е по малка от 1/ 5 от
цената на вещта, то съдът приема, че ищецът няма право едностранно да разваля/или
използвания в договора термин да прекратява/ договора между страните. Ето защо доколкото извършената стойностна съпоставка сочи на
незначително спрямо интереса на кредитора неизпълнение от 1/5, предприетото
разваляне на процесния договор се явява неуспешно, поради ограничението на
чл.
87, ал. 4 ЗЗД - обстоятелство, изключващо в полза на ищеца да е
надлежно възникнало субективно потестативно право на едностранно разваляне на
процесната продажба, независимо от естеството й. Отделно от това, съдът намира,
че и развалянето на договора в случая е предприето с цел увреждане на другата
страна, поради което не може да се допусне.
Невъзникването на правото от страна на
ищеца за едностранно развалянето на договора от своя страна води и до
неоснователност на предявения
ревандикационен иск за връщане на вещта. Въпреки, че ищецът е собственик на
вещта, обстоятелство което не се спори от ответника, то ответникът има валидно
правно основание да задържи същата, а именно предварителния договор за продажба
на МПС. По изложените причини искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На следващо място след като не се е
сбъднало основанието за едностранно разваляне на договора, то съдът намира, че
не е налице и съответната предпоставка за начисляване на неустойка в размер на
6000 лв. Между страните продължава да е налице договор, поради което кредиторът
няма право да търси неустойка за неизпълнение поради прекратяване на договора,
още повече и такава в размер на 6000 лв., която съдът намира за прекомерна. Действително, при уговаряне на такъв размер на неустойката, това води до прекъсване на
функционалната й връзка с главния дълг и я превръща в самостоятелен източник на
доход за кредитора. По тази причина съдът намира че и на това основание следва
да се приеме, че неустоечното съглашение е нищожно, но не поради противоречие с
добрите нрави, а поради липса на кауза в задължаването /поемането на
задължение, надхвърлящо обезпечителната функция на неустойката, е без основание/. Ето защо
и искът за неустойка следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на
спора ищецът следва да заплати сторените на ответника разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в размер на 150 лв.-договорен адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на З.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***
срещу А.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 108 от ЗС за
връщане владението върху собствения му лек автомобил с рег. № ВТ7255КВ, марка
„Мерцедес“, модел „Е290D“, рама ***, двигател ***, черен на цвят.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.А.Т., ЕГН **********, с адрес ***
срещу А.Н.М., ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл. 92, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, с предмет на неустойка за сумата от 6000 лв./шест хиляди лева/,
уговорена при разваляне предварителен договор за продажба на МПС от 09.05.2016
г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума за времето
от предявяване на исковата молба в съда 24.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Н.М., ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лева - разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от ГПК.